CALL FOR PAPERS / НЕЧОВЕШКОТО 2015

CALL FOR PAPERS / НЕЧОВЕШКОТО 2015
15 October 2015

КУЛТУРНИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ОБЯВЯВА

CALL FOR PAPERS

за петата от серията международни интердисциплинарни конференции, посветени на културната история на съвременността. Темата на конференцията е

НЕЧОВЕШКОТО 2015

Конференцията ще се проведе в хотел „Център”, курортно селище Априлци (близо до Троян) на 7, 8 и 9 декември 2015 г. Официални езици са български и английски. Краен срок за кандидатстване: 15 октомври 2015

Предложенията за участие /съпроводени с тема в проблемното поле на конференцията, резюме от 300 думи и кратка библиография/ да се изпращат в електронен вид на адрес: conference.cultcentersu@gmail.com.

Проблемно поле на конференцията

Нечовешкото е проблем на границата – то е питане къде започва и къде свършва човекът.
Защо обаче този пра-стар проблем изплува отново в началото на 21 век; на какво е симптом неговото завръщане? Дали появата му не прикрива, че други въпроси, векове доминирали мисленето – за това доколко човекът е деятел и двигател на историята, за това доколко е възможен разумен, справедлив и щастлив проект за бъдещето – са си отишли от нас? А с тях си е отишъл и присъщият им антропоцентризъм във възприемането и мисленето на света?
Живеем в епоха на анти-, пост- и трансхуманизъм. Част от нея са масово тиражираните техно-утопии, безпроблемно upgrade-ващи човешкото същество по дигитален, генен или пластико-хирургичен начин. За разлика тяхната ведрост, във въпроса за нечовешкото няма оптимистични и техно-утопични импликации: там самото „човешко” е изначално проблематизирано. Този въпрос не събужда вяра в човешката agency, в прогреса и в технологиите, а децентрира – в него човекът изглежда несуверенен – нито картезианско Cogito, нито автономен деятел и еманципиран субект, поел отговорността за себе си, за своите продукти и за бъдещето, което създава. Той вече не се реализира през своето познание и чрез цивилизационните си и изобретателски постижения, а се плаши от тях; а заедно с властта над тях се е оттеглила и властта му над себе си:  отишъл си е прочутият императив Werde wer Du bist с прилежащите му себенадмогвания и трансценденции. Днес човекът мисли и изживява себе си през своите ограничения и граници, очевидно уязвими, заплашени.  Човешкото винаги може да бъде нападнато – от армии и врагове, изненадано от чуждогалактични раси и видове, от ужасяващи животни, киборги, клонинги и маскирани като хора aliens… То може да бъде омърсено в сърцевината си – заразено от вируси, отровено от храни-отрови, ухапано от вампири… извънземни зародиши могат да прокъсат корема му и да подадат навън немислими глави. Усещането за проблем с това „що е човек” може да бъде открито във всички етажи на културата – от културната индустрия и популярните холивудски продукции, през езотериката, компютърните игри, фентъзи романите и рекламите, до „високото” изкуство (филмите на Алмодовар, романите на Уелбек), а още и в медицината, генетиката, биополитиките, биоетиката, в когнитивистиката, науките за изкуствения интелект и неврофизиологията. В последните десетилетия заплахата спрямо понятието „човек” не изглежда единствено фобийна и хипотетична: тя сякаш се реализира пред очите ни чрез овладяването на човешкия геном и компютърни програми, чрез ГМО, изкуствени овци, чрез и „нечовешките” избухвания на агресивна религиозност, които нехаят за живота и „достойнството на човека”,  чрез трансгресивни хирургични интервенции и полови метаморфози, чрез призиви за узаконяване на педофилията и зоофилията, чрез търговия с органи, киборг-манифести и new age прозрения за по-съвършени нива на съществуване… Как да се отнасяме към евтаназията? Каква част от човешкото тяло може да бъде подменена? Допустими ли са всички експерименти с тялото, пола, клетките, невроните, ензимите? Дали вместо да се стремим към социално справедлив свят да не увеличим просто нивата на ендорфин? Да разрешим ли пълното технологизиране на детството? А генното лечение на наследствени заболявания? Не правят ли излишен слабия човешки разум свръх-компютрите, световните дигитални мрежи, търсачките? Докъде се простират правата на животните?

Но по-значимо дори от тези въпроси изглежда това, че човешкото, мислено през своите граници, изглежда днес преодолимо – не само емпирически, а теоретически и философски. Както казва още Лиотар през 70-те години на XX век, централната привилегия на човека, самата му разумна сложност, постепенно губи значението си. Това се случва по силата на някаква огромна закономерност – космическа, божествена? Или пък може би системна, математическа, компютърна…  Всъщност все едно каква – но нечовешка, надмогваща и диктуваща обратни на ентропията процеси в определени области на хаоса (т.е безпределно развитие на комплексността в тях) – пред тези безмерни сложности човекът  може просто да отпадне като простичък и  не-необходим.

Така че – как ще живеем с настъпващото нечовешко?
Паралелно, сериозната философска рефлексия помни, че „нечовешкото” е  винаги човешко, твърде човешко. Защото вековната традиция е дефинирала човека не чрез външни, а чрез иманентни граници, които конститутивно са пронизвали всичко в него: бидейки риск, неопределеност, незавършеност и проект, човекът е поел в себе си напрежението между ангела и животното, бога и машината – или казано с други думи, той е иманентизирал другостта, негативността, отсъствието, отказа от същност, поставил е екзистенцията преди есенцията. Човекът живее във и чрез собственото си отрицание. Така че нечовешкото, промислено докрай, се оказва хоризонт и условие. Защото човекът е човек, само когато е едновременно краен и безкраен, самодостатъчен и недостатъчен, когато включва в себе си и онова, което не е (във всички модалности на отсъствието – онова, което е бил и никога повече няма да бъде; онова, което ще бъде, но още не е; онова, което иска да бъде, но може би никога няма да е; онова, което не иска да бъде, но може би неизбежно е).

Днес границите между човека и нечовешкото се множат: те не са „отдолу” и „отгоре” по космическата ос, гарантирала централно положение на човека в космоса; не са и в едно „под-човешко” и едно „над-човешко”. А се плурализират „встрани”, „навътре”, „навън”, назад и напред, във всички посоки на едно мулти-дименсионално, ризоматично, пост-хуманистично пространство, което разпъва самото понятие за човек. Как тогава е възможно да удържим това понятие и  да комбинираме в него толкова противоположни неща – технологичните надежди и био-страховете, милостта към животните и жестокостта към хората, цялата феерия от фобии и утопии, как да съотнесем Бога и ентропията с конститутивното отсъствие на човека от самия себе си? Как и къде все пак да очертаем някакви граници на човешкото, възможно ли  това, добро ли е, и какви трябва да бъдат те? По какъв начин хуманитарните науки могат да подемат отново въпроса за човека – като проект и като деятел?

Очакваме предложения за доклади в широкия диапазон, обхващащ философията, хуманитарните и социални науки, литературата и изкуствата. По-долу предлагаме и възможни тематични и дисциплинарни линии:

ЧОВЕКЪТ И „ДРУГИТЕ”

Философската антропология и въпросът за границите на човешкото: история на тези граници и дискусиите върху тях. Интелектуални и художествени експерименти с тях.

Човекът и машините – къде минават разделителните линии в дигиталната и биополитическа епоха?

Човекът и животните – как мислим границите между тях днес? Исторически форми на емпатията спрямо животните, развитие на понятието „животно”. Символна структура на животинския свят и нейната антропоцентрична фокусираност. „Звярът в човека” и „човекът в звяра”.

Теологичната антропология: „Нечовешки ли е Бог?” Общуването с онова, което Рудолф Ото нарича Напълно-Другото, нечовешкото-като-божествено.

Границите между човек и човек. „Нечовешкото” в отношенията между човек и човек.

Детето като човек и „не-човек”. Възпитанието на „нечовешкото” и нечовешкото във възпитанието. Стратегии на оцеляване на „детето-нечовек” във възрастния: човешките употреби на детството. Общуването с децата.

ЧОВЕШКОТО, НЕЧОВЕШКОТО И ВРЕМЕТО

Човекът като обещание, проект, утопия – съдбата на този утопичен проект в дистопичните времена.

Човекът като спомен, носталгия, меланхолия: тъгата по загубата, пост-човешката меланхолия.

ЧОВЕШКОТО, НЕЧОВЕШКОТО И ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Страх, възторг и фасцинация от нечовешкото. Форми на въобразяване и образи на нечовешкото. Граници на въображението и репрезентацията. Образи на животни, машини, двойници, киборги и извънземни в изкуствата. Отместващите се границите на човека в изкуствата. Форми и образи, символи и емблеми на нечовешкото и неговото преодоляване. Das Erhabene und das Unheimliche.

Жанрови форми. Жанрове на хтоничното (митове, хорър, научна фантастика, готика…). Жанрове на възвишеното (истории за ангели, йерофании, прозрения, откровения, видения). Различия, свързани с изкуствата, посредниците, материала, начините на представяне.

Фигури на чудовищното. Чудовищно и/като (не)човешко. Медийното мултиплициране и медиализиране на чудовищното.

Нечовешкото в популярната култура. Обществото на спектакъла и комерсиализираните образи на нечовешкото.

СЪВРЕМЕННИ ИДЕИ, ДОКТРИНИ, ДИСКУСИИ

Хуманизъм, антихуманизъм, трансхуманизъм. „Постчовешкото”. Философски корени (марксизъм, психоанализа, структурализъм и семиотика, постструктурализъм и деконструкция).

Съвременна философия на техниката в дигиталната епоха.

Прииждането на киборгите и техните манифести

Биоетика, техноетика

Изследвания на животинското (animal studies) и политиките към животното. Дефиниции на граници, ревизии и дискусии. Статут на животното, права на животното, етически кодекси.

ПОЛИТИКИ СПРЯМО НЕЧОВЕШКОТО

Исторически граници и законови, научни и морални дефиниции на човешкото. Какво е позволено спрямо не-хората? Робство, теории за „естественото поданичество”, „низши и примитивни народи”, колониализъм, апартейд. Расовите теории и „профилактичната” модерност. Биополитики и некрополитики. Терор, насилие и престъпления срещу човешкото/ човечеството. Форми на дехуманизация. Историческа променливост на юридическите и морални дефиниции на проблема.

Кои са валидните днес публични форми за мислене на нечовешкото? Къде са точките на горещи политически дебати? Граници на публичната репрезентация и мисленето за нечовешкото – мислене за/срещу себе си. Юридически и морални рамки на проблематиката в настоящето.

Конференцията има организационен комитет, в който са включени видни български учени. Част от тях ще участват в самата конференция с доклади. Поканени са:

 

Антоанета Колева
Бойко Пенчев
Боян Знеполски
Боян Манчев
Васил Видински
Даниела Колева
Даниел Смилов
Дарин Тенев
                Деян Деянов
Димитър Вацов
Иван Кръстев
Кольо Коев
Лиляна Деянова
Мая Грекова
Миглена Николчина
Милена Якимова
Нели Огнянова
Петя Кабакчиева
Пепка Бояджиева
Райчо Пожарлиев
Ружа Смилова
Стилян Йотов
Стефан Попов
Тодор Христов

 

Останалите участници кандидатстват за доклад или съобщение от проблемното поле на конференцията, която е отворена за млади и утвърдени учени и работещи в областта на изкуствата /асистенти, докторанти, творци/ от Софийския университет и извън него. Кандидатурата трябва да е придружена от заглавието /тема/ на своя доклад, резюме от 300 думи и кратка библиография. Приветстват се общи теми по поставените въпроси, но особено се поощряват анализи и представяния на конкретни социални казуси, специфични научни хипотези, политически програми, художествени проекти и произведения, процеси във философията, науката и изкуствата.
По време на конференцията ще се проведе и

 

ДОКТОРАНТСКИ СЕМИНАР

на свободна тема, ръководен от членове на организационния комитет. За него участниците /докторанти от втората и третата година/ кандидатстват с тема или проблем от своята дисертация /не е задължително темата да е свързана с тази на конференцията, но теми в полето на конференцията имат предимство/. Семинарът ще помогне отделните теми и проблеми на докторантските трудове да бъдат обсъдени от специалисти и колеги докторанти в широк интердисциплинарен контекст и ще позволи на присъстващите да участват като слушатели и дискутанти в докладите и кръглите маси на конференцията.

Местата за участие в докторантския семинар са ограничени и той е отворен само за докторанти от СУ. Кандидатстващите да посочват специално в своите предложения, че се кандидатират за участие в докторантския семинар.

Срок за кандидатстване за докторантския семинар: 15 октомври 2015

Кандидатства се с тема от дисертацията, кратко резюме /300 думи/ и препоръка от научния ръководител, в която ръководителят изразява готовност да присъди кредити на докторанта за участието му.
Разноските на участниците от Софийския университет /транспорт, храна и нощувки/ се поемат от организаторите. Външните участници сами осигуряват своите командировки.

*за изображението по-горе е използван фрагмент от Sunbathing на Beth Hoeckel