Поетеса и литературен критик. Автор на теоретичните книги „Истории на гласа”, „Теория на литературата” (в съавторство), „Гласове и идентичности в българската поезия”, „Политики на днешното”, „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“, „Световен ли е „Нобел“?“, „Теория на литературата. Новият век“ (в съавторство), както и на стихосбирките „Око, втренчено в […]
Професор д-р Тодор Христов е преподавател по теория на литературата. Последните му книги са Врява и ярост: Археология на домашния скандал (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022) и Impossible Knowledge: Conspiracy Theories, Power and Truth (London and New York: Routledge, 2019). Катедра: Теория на литературата Водени учебни дисциплини: Теория на литературата Критическа теория на медиите
Проф. дфн Искра Христова-Шомова е завършила специалностите „Българска филология“ (1980) и „Математика“ (1983) в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор (кандидат на науките) от 1985 г. (с дисертация на тема „Книжовната старобългарска норма в словата на Климент Охридски“ с научен ръководител проф. d.h.c. Ангелина Минчева). Доктор на филологическите науки от 2002 г. (с дисертация на тема
Искра Христова-Шомова Вижте още »
Проф. дфн Пананайот Карагьозов завършва Славянска филология в СУ и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в СУ, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор; заемал е всички изборни длъжности във Факултета по
Панайот Карагьозов Вижте още »
Маргарет Димитрова е професор по история на българския език, водила е и редица други дисциплини, главно избираеми, посветени на текстове за средновековното всекидневие, езикът на средновековното и ранномодерно облекло, хърватска глаголическа традиция, религии и култове на Балканите и др. Имам над 100 публикации върху средновековни южнославянски преводи от гръцки и латински, късната българска ръкописна традиция,
Маргарет Димитрова Вижте още »
Дългогодишен преподавател по словашки език и редица теоретични словакистични дисциплини (фонетика и фонология на словашкия език, стилистика на словашкия език, историческа граматика на словашкия език, прагматика на словашкия език). Наред с това в сътрудничество с проф.дфн Найда Иванова води магистърски лекционен курс Проблеми на славянската езикова контактология. Катедра: Славянско езикознание Научни интереси: Съпоставително славянско езикознание,
Доц. д-р Димка Савова е преподавател по сръбски и хърватски език, води занятия по практически език и по теоретични дисциплини. Автор е на повече от 70 научни публикации в сръбски, български, полски и хърватски научни издания, както и на две научни монографии (за деагентивността и за обобщеноличните изказвания в българския език) и на превод от
Доц. д-р Албена Стаменова завършва чешка филология през 1991 г. През 1996 е зачислена в аспирантура по украински език и през 2003 г. защитава дисертация на тема: „Лексикални старобългаризми в съвременния украински книжове език (с оглед на тяхната история)“. От 2002 г. е редовен асистент, от 2011 г. – доцент по украински език. Автор е
Доц. д-р Цветанка Аврамова завършва българска (1993 г.) и славянска филология – профил чешки език и литература (1996 г.) в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2002 г. защитава докторска дисертация в Института за Български език при БАН на тема „Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век“ (издадена
Доц. д-р Диляна Денчева е абсолвентка на СУ „СВ. климент охридски”, специалност славянска филология, полски профил. докторската Ѝ дисертация е в областта на фразеологията и поетичния език, издадена като монография със заглавие „фразеологизмите в съвременната българска поезия”. В хабилитационния си труд „Метафора и преводимост. подход на лингвиста” тя отново се насочва към поетичния език, но
