Доц. д-р Цветанка Аврамова завършва българска (1993 г.) и славянска филология – профил чешки език и литература (1996 г.) в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2002 г. защитава докторска дисертация в Института за Български език при БАН на тема „Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век“ (издадена […]
Доц. д-р Диляна Денчева е абсолвентка на СУ „СВ. климент охридски”, специалност славянска филология, полски профил. докторската Ѝ дисертация е в областта на фразеологията и поетичния език, издадена като монография със заглавие „фразеологизмите в съвременната българска поезия”. В хабилитационния си труд „Метафора и преводимост. подход на лингвиста” тя отново се насочва към поетичния език, но
Доц. д-р Радост Железарова е преподавател в Катедрата по славянско езикознание към Факултета по славянски филологии от 2007 г. Преподава Теория на превода, Практика на превода, Конферентен превод от/на славянските езики, Практически чешки език. Докторската й дисертация на тема Прояви на лексикална асиметрия между българския и чешкия език (2003 г.) е издадена през 2015 г.
През 1988 г. Е. Македонска завършва специалността „Славянска филология“ – чешки език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“. През същата година е назначена в Катедрата по славянско езикознание като филолог-специалист. от 1992 до 1996 г. е редовна докторантка във Философския факултет на Карловия университет в Прага. През 1996 г. успешно защитава дисертацията си под
Росица Стефчева е главен асистент в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии. Завършва Сръбска и хърватска филология с изучаване на словенски език през 1996 г., защитава докторска степен през 2006 г. Специализира в областта на методиката на чуждоезиковото преподаване и на езиковата прагматика в Нови Сад и Загреб. Р. Стефчева води лекционни
Завършва специалност Славянска филология с профил бохемистика. През 2013 г. защитава дисертация и получава степен доктор. Дисертационният ѝ труд е на тема „Значение на падежните грамеми в старочешки в сравнение със среднобългарски (безпредложна употреба на Родителен и Творителен падеж)“. Основните ѝ интереси са в областта на сравнителната граматика на славянските езици, историческата граматика на чешкия
Гл. ас. д-р Райна Камберова преподава украински практически език, практика на превода, стилистика, прагматика на украинския език. Научните ѝ интереси са в областта на лексикологията, семантиката, теорията и практиката на превода, социолингвистиката, Тя е автор на множество научни публикации, включително учебници, статии и научни студии. Райна Камберова се занимава активно с превод на художествена литература,
От 2009 г. щатен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. защита на дисертационен труд за присъждане на степен „доктор“ в направление 2.1 филология, славянски езици (полски език) на тема: Перифразите в публицистичния стил на съвременния език. Семантична българско-полска конфронтация.“ От 2013 г. главен асистент в катедра Славянско езикознание. Провежда заяния за студентите
Доц. д-р Русана Бейлери е завършила албанска филология в санkт-петербургския държавен университет през 1991 г. През 1995 г. Защитава докторска дисертация в института по езикознание и литература към албанската академия на науките на тема “съпоставителен анализ на фразеологичните единици в албански и български език”. В периода 1991-2000 г. Работи като журналист и преводач-говорител в албанска
Ивета Ташева е завършила Медицинския университет в София през 1996 г. Има придобити специалности „Вътрешни болести“, „Инвазивна кардиология“ и „Ангиология“. Притежава магистърска степен по „Здравен мениджмънт“. През 2019 г. защитава докторска дисертация в сферата на кардиологията в Медицинския факултет на СУ. От 2020 г. преподава медицинска хуманитаристика и превод на медицинска терминология в МП „Преводач-редактор“
