Доцент по синтаксис и компютърна лингвистика към катедра „Български език“. Докторската му дисертация, защитена през 2006 г., е на тема „Безличните предикати в съвременния български език (аргументна структура и компютърен модел на описание)“, а хабилитационният му труд е озаглавен „Предложни фрази в предикативна позиция (аргументна структура)“ (2016 г.). Научните му интереси са свързани както с […]
Весела Шушлина завършва магистърска програма по специалността „Българска филология“ във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 г. От 2000 г. до 2011 г. работи като учител по български език и литература в системата на средното образование. От 2011 г. е асистент, а по-късно – главен асистент в катедра „Български език
Рени Манова е завършила бакалавърска степен по специалността „Българска филология“ във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2013 г, а през 2014 г. придобива професионална квалификация „Магистър по българска филология – лингвистика – езикова система и речеви практики“. Наградена е със знак „Отличник на Софийския университет“. През 2015 г. е зачислена
Огнян Ковачев е доцент по Антична и Западноевропейска литература в катедра „Теория на литературата”, създател и съръководител на МП „Литература, кино и визуална култура”, към ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в Крайст чърч, Оксфорд (2007), гост-преподавател и изследовател по програма „Фулбрайт” в Пенсилванския университет, Филаделфия (2011). Лектор по български език, литература и култура
ОБРАЗОВАНИЕ 1992 магистър, Българска филология и френски език, СУ 2000 доктор; „Към поетиката на френския роман между двете световни войни: модели на насилието в романите на Франсоа Мориак и Жорж Бернанос“; СУ ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ 1992–1993 възпитател и учител по френски език, 83 ОУ, Панчарево 1994–1996 учител по френски език и библиотекар, НГДЕК 2000–2001 литературовед, Секция
Дарин Тенев е деконструктивист. Доцент по теория на литературата в Софийския университет; преподава и в Пловдивския университет. Като втора специалност завършва японистика. Има три издадени книги – Фикция и образ. Модели (2012); Отклонения. Опити върху Жак Дерида (2013); Три лекции върху Хайдегер. Модалност и индексичност в Битие и време (2023). Преводач на Дадзай Осаму („Провалът
Димитър Камбуров е доцент по Теория на литературата в катедра „Теория на литературата”, съосновател на МП „Литературознание” към ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализации в Оксфорд (2002), IWM-Виена (1998), Теория на културата в Сантиаго де Компостела (1998), Литература и философия в Университет Йоанина, Гърция, Джендър програма на CEU, Будапеща, гост-изследовател по програма „Фулбрайт” в
Доц. д-р Мария Калинова е авторка на изследванията „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (2012), „Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата, философията“ (2018, написана в съавторство с Васил Видински и Камелия Спасова), „Екзотопия: за външния контекст на дискурса“ (2020), както и на книгите с поезия „Окото“ (2004), „Подножието на вечерята“ (2008), „Слънце-техника“ (2024).
Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература и ръководител на катедра „Теория на литературата“ към СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2023). Има две теоретични книги „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Гост-лектор в Кьолнския университет (2016-2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в
Богдана Паскалева (1986) е доктор по теория на литературата (2015) и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по дисциплините „Антична и средновековна литература“ и „Западноевропейска литература“ (от 2017). Интересите ѝ са свързани с литературата и културата на античността и европейския ренесанс. Автор е монография, посветена на „метаморфози“ от овидий, на статии и студии в областта
