Д-р Людмил Димитров е професор по руска литература на ХІХ век. Член е на СПБ, ПЕН и на Международното общество Достоевски (IDS). От 2005 до 2010 и от 2014 до 2019 г. е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Съръководител на на МП „Литература, кино и визуална култура“. Автор на […]
Водещ специалист по история и поетика на руската литература на XVIII век в България.Преподавател по история на руската литература от XVIII и XIX век. Автор на три монографии и над 90 статии на български, руски, френски и английски език. Изследва спецификата на литературните жанрове (комична поема, ода, комедия и др.) и теоретичното наследство на водещи
Преподава руска литература на ХІХ и ХХ век в Софийския университет от 1999 г. През 1994 г. защитава дисертация на тема: „Поэтика лирического цикла в творчестве Марины Цветаевой“ в Московския университет „М. В. Ломоносов“. Тя е сред авторския колектив, осъществил изданието: П. М. Бицилли. „Избранное. Историко-культурологические работы. Том первый“ (София, 1993). Съставител е на „Хроника
Гл. ас. д-р Константина Пунева е филолог и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Пунева е бакалавър по „Българска филология“, магистър по „Литература, кино и визуална култура“ и доктор по руска литература. Изследванията й се фокусират върху интердисциплинарните връзки между литературата и киното. Сферите на научни интереси на Пунева са в областта на руската и
Константина Пунева Вижте още »
Доц. д-р Екатерина Търпоманова е завършила специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторска дисертация на тема „Функции на местоименията в балканските езици“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2000-2012 г. работи като журналист и редактор в БНР, а през 2005-2015 е последователно асистент и
Екатерина Търпоманова Вижте още »
Доц. д-р Албена Мирчева -Жечкова завършва класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1987г.; преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил философ“ и от 1990г. е редовен докторант към катедра „Класическа филология“. През 1994г. с откриването на новата специалност Балканистика е назначена за асистент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към ФСлф, където
Албена Мирчева-Жечкова Вижте още »
Професионалната си дейност започнах като докторант с дисертация на тема „Густав Вайганд и балканското езикознание. Бях назначена като асистент към катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикозние“ през 1997. От 2017 г. съм доцент с хабилитационен труд „Вкусове, миризми, подправки. Между лингвистиката и етнологията. На Балканите и отвъд тях“, който съчетава интересите ми по езикознание
ОБРАЗОВАНИЕ 1985: средно образование, Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, София 1990: магистър, Българска филология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 1997: доктор; „Балкански етнолингвистични успоредици из областта на народната астрономия“; Институт по балканистика при БАН; научен ръководител ст. н. с. II ст. Уте Дукова ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ 1993: проучвател, Институт по
Дарина Младенова-Михайлова Вижте още »
Доц. д-р Фотини Христакуди-Константиниду е преподавател по новогръцки език и новогръцка литература в Катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към ФСФ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две книги „Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в.“ и „Проблеми на гръцкия литературен развой 1880-1930 (eтюди върху новогръцката поезия)“
Фотини Христакуди-Константиниду Вижте още »
Лора Ненковска е главен асистент в катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“. Преподава румънски език, средновековна и съвременна румънска литература в специалност „Балканистика“ и средновековна румънска литература в специалност „Румънска филология“. Занимава се с превод на художествена литература повече от петнайсет години и е превела nad 25 книги от румънски на български и от
