Програми

координатор: доц. д-р Р. Божанкова Общ хорариум: 60 ч. лекции   Сегмент 1. Руски модернизъм доц. д-р Р. Евтимова 15 ч.  лекции   Сегментът “Руски модернизъм – реставрации и иновации” е част от дисциплината “Руски модернизъм и постмодернизъм”, предназначена за студенти в магистърска степен на обучение. Лекционният курс е поместен в 15 учебни часа и […]

Общ хорариум: 45 ч. лекции, 15 ч. упражнения координатор: доц. д-р Лидия Терзийска Сравнителното литературознание или познато още като литературоведска компаративистика е едно от водещите направления в съвременната филолгия, което отговаря на интеграционните процеси в световната литература и култура взети в цялост. Предмет на сравнителното изучаване на литературите са взаимовръзките на националните литератури, общото и особеното

доц. д-р Румяна Евтимова 15 ч. лекции   Дисциплината “Руската идея” се чете в лекционен курс от 15 часа, като цели да запознае магистрантите с основните направления на философските, политически и художествени идеи в Русия от края на ХІХ  до началото на ХХІ век. Проследяват се основни етапи в руския културен и социален живот, като

доц. д-р Р. Божанкова Курсът е предназначен за студентите от магистърска степен, разположен е в рамките на един семестър с хорариум 2 лекционни седмично. Лекционният курс представя историята на развитието на руското литературознание от края на ХІХ и през ХХ век и цели да запознае студентите с основните концепции и трудове в тази област, създадени

координатор: гл. ас. д-р И. Чекова Общ хорариум: 45 ч. лекции   Курсът е построен от няколко сегмента, анализиращи важни антропологически универсалии, проектирани върху фолклорните традиции на източните славяни и руската литература от ХІ – ХVІІІ век. Предмет на внимание са следните аспекти: фолклорната култура на източните славяни (обредна система и словесност) в съпоставка с

проф. дфн Клео Протохристова Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста.  Другите са социални

АНОТАЦИЯ Курсът има за цел да разгледа етапите на обединяване на Европа, европейската езикова политика, и да обсъди мястото и бъдещата роля на България в нея. Историческият преглед включва анализ на езиковата ситуация и законодателство в отделните държави и очертаване на процесите, довели до изграждането на общоевропейска езикова политика. Разглеждат се ключови документи (резолюции, декларации,

гл. ас. д-р Тодор Христов Курсът запознава студентите с една от най-жизнените съвременни теоретични дисциплини – медийната теория. Курсът ще изгради у студентите умения да мислят критично медийната среда на литературата, обвързаността на литературните и академичните институции с медийните технологии, политическите и икономическите стратегии, формиращи съвременната литература и литературна теория. Ще бъде отделено особено внимание

проф. д-р Милена Кирова Курс лекции в продължение на един семестър – трийсет учебни часа, който се занимава със социалните механизми и вербалните стратегии, посредством които Старият Завет съгражда и представя половите идентичности на традиционния патриархален човек. В действителност курсът въвежда и работи с понятието gender, което превежда като род, и оттам – с идеята

доц. д-р Миглена Николчина Курсът разглежда различни аспекти на политиките на идентичността  и различието, които доминират в западната литературна наука и теория през последната трета на XX век. В него са включени както защитници на “края на големите наративи” (по Лиотар), така и някои от най-сериозните му критици. Дискусиите ще се опират на примери от