Есе
(методически указания)
Критерии за оценяване на есе – аргументативен текст по даден проблем
Чрез есето се проверяват компетентностите на кандидатите да:
- Интерпретират зададения проблем и формулират собствена теза по него
- Изграждат логически и композиционнно свързан текст с аргументативна структура
- Обосновават своите твърдения по дадения проблем с адекватни и взаимосвързани аргументи
- Спазват правописните, граматичните и пунктуационните норми на българския книжовен език; употребяват функционално и стилово уместно лексикалните средства
1. Концептуално-семантични критерии
- Есето показва разбиране на дадения проблем
- В есето се формулира и обосновава чрез аргументи собствена теза, съответстваща на дадения проблем
2. Композиционно-структурни критерии
- Есето представлява логически свързана структура от теза, подтези и аргументи
- Есето разгръща аргументация, адекватна на собствената теза и обвързана със зададения проблем
3. Езикови критерии
- Спазване на правописните норми
- Спазване на граматичните норми
- Спазване на пунктуационните норми
- Стилова уместност и функционална употреба на лексикалните средства
Не се толерират кандидатстудентски писмени работи, в които:
– Механично се повтарят части (думи или фрази) от заглавието. Есето трябва да бъде фокусирано върху смисловата цялост на зададения проблем.
– Самоцелно се излага фактологическа информация (напр. биографични данни за автора на цитата, за литературни произведения на същия автор и др.) Есето трябва да бъде фокусирано върху зададения проблем, а не върху автора.
– Разказват се действителни или въображаеми случки без адекватно тълкуване и обвързване със зададения проблем. Разказът сам по себе си не е аргумент.
– Аргументацията се подменя с декларативно излагане на емоции. Емоцията сама по себе си не е аргумент.
– Аргументацията се подменя с декларативни императиви от типа „нека…”, „нека да…“, „трябва да…“. Императивът сам по себе си не е аргумент.
Примерни теми за есе:
„Да мислиш, значи да спориш със себе си“
”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)