Доц. д-р Надежда Александрова
n.alexandrova@slav.uni-sofia.bg
Целта на курса е да представи как литературата работи в полето на социалното и как в нея резонират важни политически и културни процеси, свързани с Европа и Османската империя през 18. и 19. век. Всяко занятие в курса разглежда отделен случаи, който съдържат съпоставки между български и чужди автори, като стремежа на курса е да не работи само с познатите автори от канона на българската литература, а да привлича имена, които често остават встрани от популярното разбиране за „възрожденския автор“.
Изисквания:
- Присъствие на занятията
- Представяне на критическа перспектива или изворов материал по зададена тема от програмата по време на курса
- Форма на изпит – курсова работа.
Програма:
- За сравнителните методи при изучаването на Българското възраждане
- Историографски състезания през втората половина на XVIII век
- Религиозна толерантност и идеология в „Книга за трите религии“
- Детето във възрожденската култура и идеите на Просвещението
- Българските писателки през XIX век – автентични и въобразени гласове
- Идентичността на лидера – монаси, хайдути и революционери
- Периодика, модерна публичност и предмодерни връзки: първият български вестник в Цариград
- Самотата и популярната литература през Възраждането
- Съблазните на цивилизацията – фриволност и санкция във възрожденските драми
- Автобиографичното писане – факт, фикция и идеология
- Българският ориентализъм– хурии и хареми
- Надзор и наказание: затворът като топос във възрожденската книжнина
- Епистоларните връзки – търговия и интимност в писмовниците на Възраждането
- Сантиментализмът в българската възрожденска драма
- Ботев на Радецки: приключения на параходи
Избрана библиография:
Александрова, Надежда (2018), „Еничарите“: Преплетени истории в османския контекст на XIX. София: Изток-Запад.
Александрова, Надежда (2012). Робини, кукли и человеци. Представи за жените в периодиката на Възраждането и в прозата на Любен Каравелов. София: СОНМ.
Алексиева, Афродита (2019). Преводната проза от гръцки през Възраждането. София: ИК „Гутенберг“.
Алексиева, Анна.(2025). Христо Ботев: Идеологическо моделиране на героичния образ. София: ИК „Боян Пенев“.
Аретов, Николай (2025). Преводната белетристика от първата половина на XIX в. София: Кралица Маб.
Аретов, Н. 2006. Национална митология и национална литература. София: Кралица Маб.
Бергсон, Анри. (2020). Смехът. София: СОНМ.
Бориславов, Ясен. (2014). Естествена история на българския смях. София: Труд.
Данова, Надя, (2023). Как е живяна и как е мислена детската възраст от Българите (XVII–XIX в.) София: ИК „Гутенберг“.
Дамянова, Румяна. (2009). Емоциите в културата на Българското възраждане. София: Сиела.
Даскалов и колектив (2014-2019). Преплетените истории на Балканите т. 1-4. София: Издателство на НБУ.
Даскалов, Румен. (2013). Как се мисли Българското възраждане? София: Просвета.
Делюмо, Жан. Страхът в Западния свят- XIV–XVIII век. София: Рива, 2002.
Денкова, Лидия, съст. (2007). Философският ерос. Големите текстове на платоническата любов. София: РИВА.
Детрез. Раймонд (2015). Не търсят гърци, а ромеи да бъдат – православната общност в Османската империя. XV-XIX век. София: Кралица Маб.
Дичев, Ивайло. (2016). Културата като дистанция. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски“.
Елиас, Норберт. (2000). Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания т.1-2. София: Атика.
Изард, Карол. (2017). Психология на емоциите. София: ИК „Здраве и щастие“.
Налбантова, Елена (2006). Одеса в българската история и литература. ХІХ век. Одеса: Друк.
Пилева, Мария (2018), Бунт, надежда, изкупление. Англоезичните преводи от българския XIX век. София: Кралица Маб.
Пътова, Николета (2012). Драматургия на българското. Националната идентичност във възрожденската драма. София: Кралица Маб.
Станева, Катя (1996). Апология на българското. Творчеството на Г. С. Раковски. София: Полис.
Топалов, Кирил (2024). През векове и думи. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Хранова, Албена (2011). Историография и литература, т.1-2. София: Просвета.
Чернокожев, Николай, (2012). България – стереотипи и екзотика: техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от XIX век. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Чернокожев, Николай, Игнатов, Владимир, Спасова, Андриана (2023). Хоризонти на словото. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Кирил Топалов. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Ardelianu, Constantin. (2020). “Steamboat Sociality” along the Danube and the Black Sea (mid-1830s–mid-1850s). – The Journal of Transport History, 0(0) 1–21.
Daskalov, Roumen (2004) The Making of a Nation in the Balkans. Historiography of the Bulgarian Revival. Budapest: CEU Press.
Hanioğlu, Şükrü M. (2008), A Brief History of the Late Ottoman Empire. Princeton and Oxford: Princeton University Press.
Kitromilides, Paschalis (1994), Enlightenment, Nationalism, Orthodoxy. Studies in the Culture and Political Thought of South-Eastern Europe. London and New York: Routledge.
Lilty, Antoine (2023), Rethinking the Enlightenment from a Pluralistic, Global Perspective, in. Raphael Gross and Liliane Wiessberg (eds.) What is Enlightenment? Question for the Eighteenth Century. Berlin: Deutsches Historisches Museum and Hirmer.
Plamper, Jan. (2015). The History of emotions. An introduction. Oxford: Oxford University press.
Strauss, Johann (2003). Who Read What in the Ottoman Empire (19th-20th centuries)? Middle Eastern Literatures, 6 (1): 39-76.
Wolff, Larry (2016). The Singing Turk: Operatic emotions. on the European Stage from the Siege of Vienna to the Age of Napoleon. California: Stanford University Press.