Холокостът и естетизиране на истината

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д-р Борис Дренков

Анотация на учебната дисциплина:

В курса се разглежда дуалистичният характер на Холокоста при представянето му в историческата и философската наука, както и в литературата, киното, архитектурата и музейното дело. Курсът разглежда теми като: „Реалността като фикция и фикционализиране на необходимата истина“, „Холокостът като исторически мит“, „Човешкият живот на границата на съществуването като образ и текст“. Курсът се концентрира върху идеята за неотменната спойка между мит, крайна емоционалност и историческа истина при представянето на Холокоста, но и върху това как тази симбиоза се реализира в различни видове текстуалност и се визуализира в  изкуствата. Този основополагащ принцип бива проследен в редица литературни и научни творби, както и във филми, архитектурни паметници, фотографии и произведения на изобразителното изкуство, които изграждат представата ни за Холокоста през изминалите десетилетия.

Не на последно място, курсът ще предаде на студентите познания за философската и научна дискусия по темата жанр. Разликите между отделните инструменти, с които всяко изкуство и всеки жанр вътре в това изкуство интерпретират една и съща тема, трябва да покажат на курсистите основните принципи на жанровите определения и характеристики

Очаквани резултати:

Участниците в курса ще придобият задълбочени познания за Холокоста – историческата фактология, история на развитието на дискурса, появата на историческия феномен в изкуството и философията, както и развитието му в различни жанрови форми. От студентите се очаква в края на курса да имат основен арсенал от познания, с които да идентифицират характеристики на произведенията, посветени на геноцида над еврейския народ по време на Втората световна война, но и да посочват оригиналните и новаторски интерпретации по темата в отделни произведения.

Учебно съдържание

Тема:

Хорариум

1.

Организация, общи академични и административни въпроси. Въведение в науката за Холокоста – факти, дебати, история на терминологията.

2

2.

Между геноцид и жертвоприношение, между факт и сакрализация – холокостът в архивите, документите и фикцията в тях.

2

3.

Свещеният човек и голият живот. Холокостът – фактите и науката – Агамбен, Бауман, Арендт. Част 1.

2

4.

 Холокостът – фактите и науката – Агамбен, Бауман, Арендт. Част 2.

2

5.

 Фикция, естетика, исторически факт – между конфликта, неизбежното и хармонията. Документални текстове от Верба, Горяновски, Анне Франк, Ян Карски и други.

2

6.

Монументите на смъртта – Яд Вашем.

2

7.

 Монументите на смъртта – архитектура, форма, образ. Документални кадри, фотографии и музейни сгради в Германия, Украйна, Полша.

2

8.

Уилям Стайрон „Изборът на Софи.“ Любов/саморазрушение – романтизиране на раните.

2

9.

„Но, моля те, никога повече не ми говори за семейство и деца. Никога!“ Филмът „Изборът на Софи“ – интерпретация на истината и кризата на човека отвъд историята.

2

10.

Скандали, касови успехи, Оскар и маратонът на камерата. „Списъкът на Шиндлер“ в плен на безцветното, кръвта на историята и палитрата на емоциите.

2

11.

Отвъд маската и факта – Холокостът като мит в „Четецът“ на Бернхард Шлинк.

2

12.

Филмът „Четецът“ и образът на едно митично чудовище. Похвати, стратегии, принципи на кинематографията.

2

13.

Възможната истина и невъзможното минало в един литературен скандал. Джонатан Литтел „Доброжелателните“.

2

14.

Документално кино – от кинопрегледа до National Geographic.

2

15.

България и Холокостът. Заключителни бележки и дискусия.

2

 

Конспект за изпит

Съвпада с темите и произведенията от лекциите. Студентите имат възможност да изберат произведения, които не са включени в програмата. Това трябва да стане с предварително одобрение и консултация с преподавателя.

 

Библиография

  1. Хана Аренд, „Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото“. Издателска къща Сиела, 2004.
  2. Джонатан Лител, „Доброжелателните“. Колибри, 2014.
  3. Бернхард Шлинк, „Четецът“. Intense, 2009.
  4. Уилям Стайрън, „Изборът на Софи“. Издателска къща Хермес, 1993.
  5. Джорджо Агамбен, „Homo sacer: суверенната власт и оголеният живот“. Издателска къща КХ - Критика и хуманизъм, 2004.
  6. Wolfgang Benz, “Der Holocaust”. C.H.Beck, 2014.
  7. Art Spiegelmann, „The Complete Mouse“, Spiegelmann, 2008.

 

Филмография

  1. Холокостът, поредица на NBC, 1979.
  2. Изборът на Софи, реж. Алън Пакула, 1982.
  3. Варшава, година 5703, реж. Януш Кийовски, 1991.
  4. Списъкът на Шиндлер, реж. Стивън Спилбърг, 1993.
  5. Животът е хубав, реж. Роберто Бенини, 1997.
  6. Четецът, реж. Стивън Долдри, 2008.
  7. Крадецът на книги, реж. Брайън Пърсивал, 2013.