Магистри по Старобългаристика
Д-р Анета Димитрова (випуск 2002)
Главен асистент в СУ, преподава старобългарски, старогръцки, история на българския език.
„Избрах МП Старобългаристика, защото тя най-добре отговаряше на интересите ми към Средновековието, старобългарския език и култура и отношенията й с византийската култура. Магистърската програма не само задълбочи познанията ми по въпросите, които ме интересуваха (като история на българския език, византийска литература, особености на старобългарските преводи от гръцки и др.), но и ми даде достъп до пряка работа с ръкописи, възможности за участия в конференции и проекти на Катедрата по кирилометодиевистика, както и условия за индивидуална и колегиална работа с преподавателите. Тази квалификация се оказа незаменима за настоящата ми работа като преподавател и член на същата катедра”.
Магистърска теза на тема: „Употреба на глаголните времена в старобългарския превод на житието на св. Антоний Велики с оглед на гръцките им съответствия” (2002)
Станка И. Петрова (випуск 2007).
Д-р – направление Стара българска литература, БАН.
„Избрах тази програма, защото ми даваше възможност да опозная по-добре нашата богата на символика и обърната към надземното православна култура. Обичам поезията и вече я познавах като средство за въздействие от наученото преди това в съвременната литература. Обръщането ми към средновековната поезия ми даде възможност да направя съпоставка между мирогледа на модерния и средновековния човек. Душевността на средновековния човек разкрива своето богатство и дълбочина в църковната поезия, тя е като пълен с изображения храм, в който съвременния човек се връща към Бога. Предвижда се обучение на място и посещения на църкви и манастири. Във връзка с тази възможност хубави спомени остави у мене пътуването до Рилския манастир на студенти и преподаватели от Софийския университет и Югозападния университет в Благоевград. Накрая, но не на последно място, обучението ми в програмата по Старобългаристика ми даде възможност да получа необходимите знания и мотивация, за да кандидатствам като докторант по старобългарска литература”.
Магистърска теза на тема: „Един светец, един жанр, двама автори (Ритмическа структура и идейни внушения на Службите за св. Методий от Климент Охридски и Константин Преславски)” (2007)
Козма(Красимир) Поповски (випуск 2009)
Енорийски свещеник в Софийска света митрополия, докторант в Кирило-Методиевски научен център – БАН.
„Избрах програмата, защото е насочена към изучаването на извори от Средновековието и защото има възможност за индивидуална работа с преподавателите. Разглеждат се въпроси и проблеми, свързани със специфичните интереси на магистрантите. В много от курсовете се извършват и практически занятия с ръкописи и ценни и редки издания. Тя ми даде знания и умения в славянската палеография, както и за по-широко и обхватно интерпретиране на средновековните извори с отчитане на връзките между балканско-славянския и византийския свят. Квалификацията, получена в програмата по Старобългаристика, е полезна в работата ми при изучаването на ръкописи – разчитането, издаването и интерпретирането им. Знанията, придобити в програмата, са ми полезни и в свещенството при работата с химнографските произведения. Познаването на старобългарските преводни и оригинални риторически съчинения са важни за омилетичната ми подготовка.
Магистърска теза на тема: „Риторичното наследство на Григорий Цамблак между византийската и българската традиция в ораторската проза” (2010)
Инна Димитрова (випуск 2010 г.)
Преподавател по английски език в УНИБИТ – София, Департамент по общообразователни дисциплини
„Избрах програмата, защото съвпада с моя дългогодишен интерес към старобългарския език и литература. Тя разшири значително полето на заниманията ми в тази област, обогати знанията ми с актуална информация относно насоките на развитие на палеославистиката в международен план, даде ми възможност да работя върху дисертация в областта на Теория на информацията. (тема: Културноинформационен код на глаголицата – когнитивен, библиографски и информационен комуникативен модел.)”
Магистърска теза на тема: „Опити за тълкуване на глаголицата в символен аспект” (2010).
Иван Илиев (випуск 2011)
Д-р – Направление „Стара българска литература“, БАН
Асистент в Богословския факултет на СУ „Св- Климент Охридски“ по византийски и гръцки език
”Избрах магистратурата, защото винаги съм имал интереси в областта на старобългарския. Затова реших да продължа заниманията си по езика в магистърската програма. Тя ми даде много и задълбочи познанията ми в области, които бяха все още непознати за мен. Имах възможност да получа почти индивидуална подготовка от всички преподаватели по различните дисциплини, които обогатиха познанията ми. А те намират практическо приложение в работата ми в момента. Смятам, че програмата е изключително полезна за всеки, който се интересува от старобългарския език, Средновековието и рецепцията на византийската литература.”
Магистърска теза на тема: „Двуезичен речник на житието на Св. Петка от Патриарх Евтимий, преведено на латински от Рафаел Левакович“ (2012)
Иван Петров (випуск 2012)
Д-р, направление „Старобългарски език” в Катедрата по кирилометодиевистика
Избрах програмата по Старобългаристика, движен предимно от интереса си към древните индоевропейски езици. Мога да кажа, че обучението в нея не само ми позволи да се развивам в тази област, но и разшири погледа ми към славянското и византийско средновековие, отношенията между оригинална и преводна литература и др. Освен това работата с гръцки и славянски ръкописи както в курсовете, предлагани в програмата, така и в странични проекти на катедрата, разшириха интересите ми и повишиха професионалните ми умения за бъдещи изследвания в тази непозната преди това за мен област.
Магистърска теза на тема: „Названията за време в старогръцки и старобългарски“ (2012)
Мартина Янкова (випуск 2014)
Бакалавър по Немска филология (ФКНФ, СУ), магистър по „Старобългаристика” (ФСФ, СУ), докторант по „Средновековна българска литература” в катедра „Кирилометодиевистика” в СУ „Св. Климент Охридски”.
„Моментът, в който разбрах за тази магистърска програма, беше един от онези специални мигове, които преобръщат живота на човека. Един филолог, преоткри радостта от филологията, една търсеща българка надникна в съкровищницата на родината си, един млад човек намери още една причина да остане в България. Това се случи с мен, след като се записах в МП „Старобългаристика”.
Любителските ми интереси в областта на средновековната българска история и литература намериха място за развитие. Хареса ми, че програмата предлага солидна теоретична, но и практическа подготовка, а също и богат избор от допълнителни курсове, които магистрантите могат да посещават според интересите си. По време на следването си имах възможност да се докосна до различни ръкописи, да се запозная с редица оригинални текстове, които въпреки времето са се съхранили и до днес, да опозная нашата първа азбука – глаголицата, да „чуя” проповедите на св. Климент Охридски, на Константин Преславски, дори да съпреживея обсадата на Търново.
Грижата към магистрантите и професионализма на преподавателите в катедрата са безспорни. Те подкрепят и окуражават студентите си като по този начин им дават стимул да се стремят към по- задълбочено познание.”
Магистърската теза на тема: „Образът на Света Богородица и Песен на песните” (2014)
Камелия Христова (випуск 2015)
Бакалавър по „Българска филология” (СУ), магистър по „Старобългаристика”, Докторант по „Старобългарски език” в Катедра „Кирилометодиевистика” в СУ„Св. Климент Охридски”.
„Спрях се на МП „Старобългаристика“, защото дисциплините, които се предлагаха в нея, бяха пряко свързани с интересите ми в областта на Средновековието. Индивидуалните ми занимания с преподавателите от катедрата значително разшириха погледа ми върху старобългарския език, историята на езика, междутекстовитевръзки и средновековните преводи. Имах възможност да работя с ръкописи de visu и да посетя средновековни книжовни центрове, запознах се с електронни ресурси за обработка на средновековните извори и за улесняване на достъпа до тях. По време на обучението си участвах в конференции, организирани от катедрата „Кирилометодивистика”, имах възможност да публикувам свои текстове в електронното списание на факултета и взех участие в проекти на катедрата. Знанията и уменията, които придобих в програмата, ми помагат с настоящите ми изследователски занимания.”
Магистърска теза на тема: „Протоевангелието на Яков в българска и хърватска среда: преводачески и редакторски избори“ (2015)
Пламен В. Петров (випуск 2014)
Бакалавър по изкуствознание (НХА), магистър по „Старобългаристика” (СУ), уредник в СГХГ.
„Още като второкурсник в Националната художествена академия в специалност „Изкуствознание“ открих магистърската програма Старобългаристика като възможност за следващ етап от образователния си път. Интересите ми към изкуството от византийския и български средновековен свят (в това число и неговите „автори“) ме накараха да подиря друго средище, което да разшири личните ми хоризонти в тази посока. Направеният още през 2011 г. избор се реализира през 2014 г. Една година по-късно мога да кажа, че личностите професионалисти, с които се срещнах в МП Старобългаристика не само не опровергаха очакванията ми, което в българския контекст често се случва, но ги надхвърлиха. Днес със самочувствие отбелязвам престоя си в СУ като магистрант в МП „Старобългаристика” и вярвам, че по-нататъшните ми научноизследователски занимания ще са най-доброто доказателство за споделеното и усвоено знание през тази една година.”
Магистърска теза на тема: Цикълът „Вселенски събори” в стария митрополитски храм „Св. Първоапостоли Петър и Павел” във Велико Търново.
Мария Антонова (випуск 2015)
Магистър по „Старобългаристика”.
„Интерес за мен винаги е представлявало миналото от древността до Средновековието. Движена от този интерес съм учила в магистърска програма „Древния Египет в Класическата епоха” в НБУ. След това реших да задълбоча знанията си за българската средновековна култура и история. Магистърската програма Старобългаристика ми даде тази възможност и по време на едногодиното си обучение придобих знания в много широк кръг дисциплини. Задълбочих знанията си по история на българския език, по византийска и средновековна българска литература и книжнина, по история на християнството, по етимология, по прабългаристика, по епиграфика. Имах възможността да работя със старобългарски ръкописи и в заниманията по кодикология да получа знания по историята на писмените носители и тяхната направа. Всички преподаватели в МП са изключителни професионалисти и се занимават индивидуално с всеки студент, винаги са насреща да отговарят на въпроси и дават ценни насоки, помагаха ми през следването и научих много от тях. Препоръчвам горещо магистърската програмата Старобългаристика на всеки, който се интересува от българската старина.”
Магистърска теза на тема: Слово за зачатието на св. Анна. Издание на текста по ръкопис № 94 от Зографския манастир.
Кристина-Андрея Беженару (випуск 2015)
Докторант по „Езици и културни идентичности – Езикознание” в Букурещки Университет
Бакалавър по „Българска филология” (БУ), магистър по „Балкански културни изследвания” в Катедра по Славянски езици (БУ)
Като завърших бакалавърската програма по българска филология реших да се запиша за магистратура по „Балкански културни изследвания”, тъй като тази беше единствената, която даваше възможността да задълбоча моите знания за съвременния български език. Обаче това беше някак си недостатъчно и незадоволително за моя интерес към старобългарски език. Следователно, взех решението да участвам в магистърската програма по „Старобългаристика” (в СУ). Това беше възможно чрез програмата „Еразъм”, която ми позволи да присъствам на курсовете на тази МП време за един семестър. За мене, като начинаещ студент в областта на древните езици, беше уникален и много интересен опит. Първо, защото учих неща, които никога не съм учила в моя факултет. Второ, защото срещнах много специални хора, колеги и преподаватели, енергични, ентусиасти и посветени на дейността им. Тази обмяна на опит беше много полезна за мене и ми помогна да си обогатя общата култура и знанията си за разни въпроси на Средновековието.
Д-р Радостина Стоянова (випуск 2011)
Главен асистент в Колеж по туризъм към Икономически университет – Варна,
Лектор по български език, литература и култура в Санктпетербургския държавен университет
Завършването на МП „Старобългаристика” ми донесе нови научни и изследователски хоризонти. Добрата ми теоретична подготовка се дължи на моите преподаватели, които са сред най-известните специалисти в областта на старобългаристиката.
Знанията, които получих, ми помогнаха в моята работа като лектор по български език, литература и култура в Санктпетербургския държавен университет, както и при ръководството на дипломни и курсови работи със старобългарска тематика.
МП „Старобългаристика” дава изключително задълбочени филологически познания. Особено интересна е работата с оригинални ръкописи, както и възможността за участие в конференции, организирани от Катедрата по кирилометодиевистика и от други катедри.
Магистърска теза на тема: “Наблюдения върху славянската версия на постнически (подвижнически) слова на Исак Сирин въз основа на лексикално сравнение на Слово 21 (версия А) и Слова 10 – 14 (версия В)”
Амбър Иванова (випуск 2016)
Асистент-докторант в Гентския университет, където преподава старобългарски език в специалността “Славистика”.
„Когато бях третикурсничка в бакалавърската програма по латинска и гръцка филология в Гентския университет (Белгия), за първи път се запознах със старобългарския език. Още тогава бях убедена, че искам да продължа да се занимавам с него не само заради връзката със старогръцкия, а и просто защото ми беше изключително интересно. Заради това, че имах и „семейство“ в България (тъй като баща ми е българин), което до този момент на бях успяла да опозная заради езиковата бариера, бях допълнително мотивирана да уча български. Българският ми даде възможност също така да следвам „Старобългарстика” в Софийския университет, като едновременно с това и упражнявах уменията си да говоря и да пиша на този език през годината на моето следване. Пътят дотук беше дълъг, но за нищо не съжалявам!
На всеки, който се интересува от тази магистърска програма, я препоръчвам поради няколко причини: 1) преподавателите са изключително силно мотивирани и вълнуващи; 2) програмата подготвя студентите да станат истински специалисти в областта, така че да са готови да започнат работа в тази научна сфера от момента, в който завършват и 3) всички курсове са много интересни и впечатляващи и те настройват и мотивират да мислиш по-задълбочено за собствената си култура и история.
Магистърска тема: Житието на св. Текла в късносредновековната епоха: Агапий Критски и Йосиф Брадати (Част I: Изследване ; Част II: Приложения).
Димитър Драгнев (випуск 2017)
Учител по латински език в София
Бакалавър по класическа филология (СУ, 2013)
Да изучавам старобългарски език, беше една моя детска мечта. Имах щастието да получа сериозни познания по този език по време на обучението си в НГДЕК „Константин Кирил Философ“, където мой преподавател беше забележителната г-жа Живка Икономова. Впоследствие, след като завърших класическа филология, която е и моето основно занимание, се появи възможност да се обучавам в магистърската програма по старобългаристика и така да посветя една година от себе си и своето развитие на старобългарския. Освен отличното допълнение и надграждане, което получих към образованието си по класическа филология (например чрез работата с гръцки и славянски ръкописи, чрез обучението по средновековна литература и езикознание), в аудиториите срещнах изключителни колеги и преподаватели, имах възможност да общувам дори с отдавна утвърдени учени като проф. Климентина Иванова и проф. Иван Добрев, с което, мога да кажа, моята детска мечта се изпълни. МП „Старобългаристика“ дава конкретни знания с висока стойност, но тя е и пълноценно изживяване.
Полина Здравкова Петрова (випуск 2017)
Бакалавър „Българска филология“ (ВТУ), Магистър „Старобългаристика“ (СУ), Редовен докторант в направление „Старобългарски език“ към Kатедрата по кирилометодиевистика (СУ)
Изборът ми на магистърската програма беше продиктуван от силния ми интерес в областта на Средновековната литература, култура и история. Завършвайки специалността „Българска филология“ (ВТУ) със защита на дипломна работа по старобългарски език, имах желание да продължа обучението си в полето на палеославистиката. Единствената програма, която ми предлагаше това, бе МП „Старобългаристика“ (СУ). В обучението си придобих нови ценни, интересни и полезни знания и умения в широк кръг дисциплини. Особено вдъхновяваща и вълнуваща беше възможността да се докоснем и да работим de viso със средновековни византийски и славянски ръкописи. Благодарение на индивидуалните занимания с преподавателите от Катедрата по кирилометодиевистика в мен се затвърди намерението да продължа да изучавам старобългарското книжовно наследство. Те насърчиха мотивацията и увереността в мен да се явя на кандидатдокторантския конкурс по направление „Старобългарски език“ и да остана в „удивителния свят на старите книги, съхранили чиста вяра в Бога и в Доброто“.
Магистърска теза на тема: Кодикологически и палеографски характеристики на Драгановия миней в контекста на книжнината от XIII век“
Явор Иванов (випуск 2017)
Бакалавърска степен в специалност Румънска филология, 2016
Магистърска степен в специалност Старобългаристика, 2017
Докторант в Катедрата по Кирилометодиевистика
След завършването на бакалавърската степен, това бе най-логичната стъпка към обогатяване на филологическите ми познания и интереси, тъй като елементи от старобългарски все още се съхраняват и в румънския език. Това е наистина впечатляващо. Причина да избера специалност Старобългаристика е и интересът ми към историческото развитие на родния ни език, както и контактите с преподаватели в катедрата, чиито професионални качества и индивидуален подход стимулират всеки един студент.
Важна част от тази магистърска програма представлява фактът, че тя е строго съобразена с всеки от магистрантите, независимо в каква област специализират те. Обръща се внимание на всекиго, спрямо знанията и интересите, които демонстрира.
Изключително полезна част от програмата са практическите занятия с ръкописи и ценни редки издания, както и консултациите, които се провеждат със специалисти в областта на славянското езикознание, медиевистиката и църковните архиви.
Също така по време на обучението си магистрантът има шанс да участва на конференции, да публикува свои текстове и да взима участие в проекти на катедрата.
Придобитите знания от магистърската програма са изключително полезни във всякаква сфера на дейност, тъй като чрез изучаването на старобългарската култура, човек добива възможността да се докосва до миналото, което е живо, под една или друга форма, днес.
Магистърска теза на тема: „Лексиката от славянски произход в румънската хроника на Михаил Мокса” (2017)
Симеон Бончев (випуск 2020/2023)[1] 
учител по български език и литература в София
Словото е не просто средство за общуване, а свещен израз на познанието, връзката между миналото, настоящето и бъдещето и духовната сила на човека. Вярвам, че езикът не само носи паметта на вековете, но изгражда и бъдещето. В моя професионален път като учител по български език и литература основната задача, която съм си поставил, е да предавам не само знания, но и вдъхновение – да пробуждам уважение към словото и непреходната сила, която притежава.
Завърших специалност „Българска филология“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересът ми към старата българска книжнина се зароди благодарение на доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева. Този интерес се превърна в цел – да изследвам, опозная и предам нататък ценностите, които старите ръкописи носят в себе си. Магистърската програма „Старобългаристика“ беше следващата стъпка в моето образователно и духовно израстване. Работата с безценните ръкописи, които не са просто артефакти от миналото, а жизненоважен мост между поколенията, съхранявани в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, бе изключително вдъхновяваща. Всеки ръкопис крие не само текстови богатства, но и духа на времето, в което е създаден – от почерка и украсите до специфичния езиков стил, разкриващ историческите и културни контексти. Задълбоченото изследване на старобългарската литература и библейските текстове ми позволи да видя как различни поколения са тълкували и адаптирали идеите за вярата, морала и знанието според своето време. Лингвистиката на текста ми даде дълбока перспектива върху развитието на езика и писменото наследство, което носим със себе си и днес. Благодарен съм на преподавателите си от магистърската програма за безценните съвети и широките хоризонти, които ми разкриха.
Днес моята мисия е да разкривам красотата на българското слово и да вдъхновявам новите поколения да откриват богатството, което езикът ни крие.
Магистърска теза „Образът на пророците в старобългарската агиография“ с научен ръководител доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева.
[1] 2020 г. (семестриално); 2023 г. (защита на магистърска теза)
Красимир Беров (випуск 2020)
Магистър „Международни Икономически Отношения“ (с френски език) – 1998 (УНСС), програмист (разплащания в Интернет, обработка на данни, Уеб и др.), Магистър „Старобългаристика“ – 2020 (СУ), издател.
В продължение на пет години, докато пребивавах в Прага, а и малко в Бърно и Братислава, където ме отвя програмирането, неизменно си задавах въпроси „Защо разбирам тези езици без да съм ги учил?“ „Защо „виждам“ частици от родния си селски говор, издигнати в ранг на езикова норма?“ „Защо тази същата като нашата дума има обратно на нашето значение?“ „Как този език е запазил падежите си, а нашият – не?“ „Защо тези (славянските) езици са толкова еднакви и различни същевременно?“, „Всички те не са ли един език?“, „Защо има толкова наши думи в румънския език?“ В главата ми постоянно избухваха фойерверки от възобновени и новородени връзки между звучения и значения – разпознаване на корените.
Очевидно отговорите се криеха в миналото.
Само няколко месеца след завръщането ми в България потърсих тези отговори чрез магистърска програма „Старобългаристика“. Доведе ме чистото любопитство. Така открих българската „Държава на Духа“. Получих ценни насоки и задълбочени познания за развоя на нашия език (народ). Имах честта да попия знания от познавачите на българската цивилизация. Сега виждам много повече как се е случила България, Европа, а и светът. Непременно ще продължа и задълбоча търсенията си.
Магистърска теза на тема: Житието на св. Петка от патриарх Евтимий (издание на текста по преписа от Зографския сборник)
Преслава Георгиева (випуск 2021) 
Докторант по направление „Старобългарски език“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Стремежът към натрупването на повече и по-задълбочени знания в областта на старобългарския език и литература, византийската култура и нейното влияние върху славянския свят и желанието за работа с ръкописното наследство на Средновековието ме отведоха към избора на МП „Старобългаристика“. Благодарение на разнообразните курсове, които предлага програмата, и работата с преподавателите в катедра „Кирилометодиевистика“ успях да натрупам основни знания и умения за работа по богат набор дисциплини – палеография, текстология, църковна история, история на езика и други. Тази подготовка се превърна в една стабилна основа за развитието на интересите ми в областта и в увереност и мотивация да продължа да работя по темите и въпросите, свързани със средновековните езици, култури и история.
Магистърска теза на тема „Компилативното житие на св. Атанасий Александрийски за 2 май – изследване и издание“ (2021)
Георги Митов (випуск 2021)
докторант по византинистика във Виенския университет и изследовател в Института за средновековни изследвания към Австрийската академия на науките.
След като завърших бакалавърската програма по история със специализация „Средновековна българска история“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, реших да продължа образованието си в магистърската програма по старобългаристика (2020-1). Обучението в рамките на тази програма ми предостави възможност да задълбоча познанията си за българското средновековие чрез работа с разнообразен корпус от средновековни славянски текстове – от исторически хроники и житийна литература до поетически произведения.
Особено ценен е акцентът върху работата с оригинални славянски текстове в оригинал – в някои случаи дори директно от копия на ръкописи, особено при липсата на критично издание. Този подход представлява една от съществените силни страни на магистърската програма. Не по-малко значимо предимство е възможността за интензивно сътрудничество с утвърдени специалисти в различни области на средновековната славянска книжнина, което значително обогати моето академично развитие. Програмата по старобългаристика включва и значителна изследователска част, която завършва с подготовката на магистърска теза. В магистърската си теза „Неделя Православна в християнския празничен календар на Балканите през Средновековието“ (2021) аз избрах да работя върху темата за първата неделя на Великия пост, известна като Неделя на Православието, свързана с края на иконоборческия период във Византия през 843 г. и южнославянските химнографски канони за този празник.
Магистърската програма по старобългаристика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе ключов етап в професионалната ми подготовка в областта на медиевистиката.
Тема на магистърската теза: „Неделя Православна в християнския празничен календар на Балканите през Средновековието“
Виолина Христова (випуск 2022 г.)
Бакалавър по „Българска филология“ и магистър по „Старобългаристика“ в СУ „Св. Климент Охридски“
„Избрах МП „Старобългаристика“, защото в нея имах възможността да продължа научните си занимания по история на българския език, започнали още в бакалавърската ми програма. Написването на дипломна работа („Подходи и стратегии при превод на оригинални старобългарски съчинения на СБЕ (Върху слова на Григорий Цамблак)“, с научен ръководител гл. ас. Мария Тотоманова-Панева) засили интереса ми в тази област и определи посоката на професионалното ми развитие. Магистърската програма, от своя страна, ми позволи да работя с най-добрите специалисти, да затвърдя и надградя вече придобитите знания, даде ми достъп до работа с ръкописи и участие в конференции. Обучението в програмата за мен беше изключително интересно и полезно, защото не само успях да се задълбоча в областите, представляващи специален интерес за мен (като история на българския език, старобългарски език и др.), но и да придобия достатъчно знания за културата, историята и литературата на Средновековието.“
Магистърска теза на тема: „Нов препис на Посланието на патриарх Евтимий до Киприан. Издание и изследване на текста“ (2022 г.)
Анета Йотова, (випуск 2023)
Изборът ми да запиша магистратурата по “Старобългаристика” беше повече от академично решение – беше вътрешен порив. Търсех отговори, търсех корени, търсех себе си. Програмата се оказа точното място, където тези търсения не само бяха чути, но и намериха посока.
С бакалавър по “Изкуствознание” и опит в чужбина – в Хамбург, където специализирах “Ръкописни традиции” – интересът ми към старобългарското изкуство и книжнина беше вече оформен. Но едва тук, сред преподаватели с дълбока отдаденост и знания, успях да задълбоча въпросите си и да намеря истински смисъл в тях. Това не беше просто обучение – беше диалог с традицията, с думите, с хората, които ги пазят живи.
Най-ценното за мен бяха свободата да мисля, подкрепата да търся, и вниманието, с което бях насърчавана да се връщам към източника – към „логоса“. Неусетно тази магистратура се превърна в път – път към познанието, но и към себе си. Научих, че опазването на книжовното ни наследство не е само научна кауза. То е начин да останеш свързан – с езика, с времето, с онова, което ни прави цели.
Сега знам: това наследство е в нас. И ние сме в него.
Тема на магистърската теза: „Лексикален и граматичен анализ на предисловието към Първото послание до коринтяните в Тълковния апостол от 1220 г. (ГИМ, Син. 7)“
Научен ръководител: проф. А. Бояджиев