Сайт Отвъддунавски електронен корпус. Допълнение към „Българските говори в Румъния“ от Максим Младенов (ОЕК)
Сайтът Отвъддунавски електронен корпус. Допълнение към „Българските говори в Румъния“ от Максим Младенов представя застрашените от асимилация български говори в Южна Румъния, чиито носители са напуснали българските земи в периода между последната четвърт на ХVІІІ и 30-те години на ХІХ в. В различните села с българско население на север от Дунава е представено цялото многообразие от диалекти, говорени в Северна България – западнобългарски (видинско-ломски, цибришко-огостенски, белослатински, искърско-витски) и източнобългарски (никополски, павликянски и мизийски). Отвъддунавските говори са се развивали в условия на българо-румънски билингвизъм и в относителна изолация от изходните говори в метрополията и от българския книжовен език.
В края на 60-те години на ХХ в. по инициатива на проф. Стойко Стойков е подписан договор между Българската академия на науките и Румънската академия на науките, предвиждащ българските диалектолози съвместно с румънските им колеги да изследват българските говори в Румъния и да напишат колективно монографично описание на тези говори. Освен това по силата на това споразумение на българските диалектолози, от които най-активен е Максим Младенов, е предоставен достъп до аудиозаписите, направени сред славянското население в Румъния от румънските слависти от Института по лингвистика към Румънската академия на науките. При теренните проучвания сред българите в Румъния, осъществени между 1962 и 1975 г., са били направени над 60 часа аудиозаписи, които дават добра представа както за диалектите, така и за традиционната култура на отвъддунавските селища. Продукт на тези проучвания е посмъртно публикуваната монография на Максим Младенов „Българските говори в Румъния“ (1993), която стъпва на анализа на транскрибираните от него диалектни аудиозаписи (с приблизителен обем над 1000 стандартни страници). Сайтът „Отвъддунавски електронен корпус. Допълнение към „Българските говори в Румъния“ от М. Младенов“ осъществява намерението на М. Младенов да публикува тези транскрибирани текстове.
Сайтът е двуезичен – на български и на английски език – и функционира от 2013 г. Създаден е под ръководството на проф. Олга Младенова (Калгарски университет) и доц. Дарина Младенова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Софтуерът на сайта е дело на д-р Веселин Стойков.
На сайта са публикувани запазените аудиозаписи и транскрипцията им от 38 отвъддунавски селища, като транскрипцията и аудиофайловете може да бъдат използвани едновременно. Всички запазени аудиофайлове са вече публикувани на сайта, а транскрипциите се качват постепенно. Записите и тяхната транскрипция са разделени тематично и подредени според хронологията на записа. Информация за съответното селище (история на заселването, демографски данни, тип на диалекта, фонетична характеристика на диалекта, съвременна снимка от селището, известната ни историческа, етнографска, фолклористична и лингвистична литература, посветена на селото), както и информация за диалектолозите, посетили селището, за информаторите и за датата, на която е бил направен записът, предхождат транскрипцията и аудиозаписите. Предвижда се превод на употребените румънски думи и фрази. Търсенето в текстовете може да се осъществява както за част от отвъддунавските селища, така и за всичките и се предлага в следните варианти: тематично търсене по ключови думи (напр. може да бъдат намерени всички тематични отрязъци, свързани с градинарството или с празнуването на Коледа); търсене на последователност от букви (напр. така може да се намерят всички думи, започващи по един и същи начин, или с един и същи корен, представка или наставка); в бъдеще се предвижда и търсене по румънските глоси и техните преводи на български книжовен език.
В раздел „Въведение“ се предлага направено от О. Младенова кратко описание на идентифицираните от М. Младенов отвъддунавски български говори, като всяко описание на отвъддунавски говор е придружено от изработена от Д. Младенова карта, показваща селищата от мрежата на БДА в метрополията, които според направената квалитативно-квантитативна локализация на отвъддунавския говор стоят най-близо до него. В подраздел „Транскрипция“, написан от Владимир Жобов, се обяснява съотношението между приетата в българската диалектология транскрипция, използвана и в Отвъддунавския електронен корпус, и международната фонетична транскрипция и се дава фонетично описание на диалекта във всяко едно от отвъддунавските селища. Отделен подраздел се занимава с етнонимите, с които се назовават отвъддунавските българи, а подразделът за билингвизма обобщава наблюденията на Максим Младенов в монографията му „Българските говори в Румъния“. Подразделът „Минало“ представя всички налични данни за заселването на българи на север от Дунава, както за селищата, включени в корпуса, така и за селища, в които българите са асимилирани. На интерактивната карта към този раздел селищата, включени в корпуса са в различни цветове според типа на техния диалект, както е и в началната интерактивна карта, а селищата, за които има сведения, че в тях някога е имало българи, са в сиво. Библиографията е последният подраздел във „Въведение“ и обхваща литературата за българите в Румъния.
Сайтът може да се използва за научни изследвания и в преподавателската работа (например в рамките на филологическото университетско образование), но е насочен и към всички, които се интересуват от българите в Румъния.