Slavia Orthodoxa et Slavia Romana

Програми, Старобългаристика /

Slavia Orthodoxa et Slavia Romana

Доц. д-р Маргарет Димитрова

 

Курсът дава представа на студентите за общата основа и за разликите в книжовните култури, създадени на основата на Кирило-Методиевия книжовен език – старобългарския. Разглеждат се историческите условия, в които се развива средновековната славянска книжнина на в Централна Европа, на Балканите и в изтонославянските земи. Представя се Кирило-Методиевото книжовно наследство в Бохемия, Хърватия, Сърбия, Влахия, Молдова, източните славяни, както и разпространението на книжнината, създавана в български средища извън средновековните български земи. Разглеждат се основните типове книги, използвани в различните региони, основните преводи и оригинални произведения, типовете графика, влиянието на византийската (гръцка) и западноевропейската (латинска) книжнина. Акцент се поставя върху глаголическата книжнина в българските и хърватските земи в контекста на другите писмени традиции в Европа през Средновековието до XIX век: гръцка, латинска, кирилска. Чрез дискусии със студентите целата е да се очертаят точки на взаимодействие и контакти, осбености на текстовата трансмисия и култовете, както и да потърси съвременните измерения старото книжовно наследство и взаимодействия. Очаква се студентите да разширят познания върху история на писмото до днешните компютърни системи; върху средновековните културни контакти на Балканите; върху типовете книжовни паметници и жанровете в средновековната култура и формите на изкуство; върху типовете книги и тяхната функция в Slavia Orthodoxa и Slavia Romana, върху съотношението фонемна система – графемика, говорим език – книжовен език; използване на обекти от културното наследство в съвременната култура и всекидневие. Основните задачи на курса може да се сведат до следното:

– да изгради теоретическа парадигма за същността и спецификите на средновековната славянска култура, използваща глаголическо и кирилско писмо и създаваща писменост на Кирило-Методиевия (старобългарски) книжовен език;

– да създаде хронологическо мислене у студентите и да ги научи да мислят за факторите, предопределили един или друг тип културни взаимодействия и формации;

– да подготви студентите за занимания с по-новите историко-културологични и литературно-езиковедски методи и интерепретативни стратегии;

– да даде представа за манипулативни стратегии от времето на Просвещението и Романтизма по отношение на книжовното минало.

– да им даде инструментариум за тълкуване на съвременни форми на «употреби и злоупотреби» с културата и артефактите на миналото

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум
1. Създаване на Кирило-Методиевия книжовен език и глаголицата и използването им в Моравия и Панония. Освещаване в Рим.

2
2. Глаголицата в контекста на графичните системи на своето време. Графическо мислене. Графема – фонема. Хипотези за произхода на глаголицата.

2
3. Кирило-Методиевите традиции сред западните славяни

2
4. Глаголицата и кирилицата в България.

Типове средновековни книги и книжовни жанрове във Византия и България. Приносът на книжовниците от Първото българско царство за развитието на книжнината и книжовната култура.

2
5. История на хърватската глаголица и правопис: ранни глаголически паметници. Башчанска плоча. Виенски листове. Будапещенски фрагмент (електронни издания). Зрял период на хърватската глаголица: нормиране, влияние на латинската графика и украса на ръкописите. Хърватска глаголическа епиграфика. Реформиране на правописа.

2
6. Хипотези за пътищата, по които стигат глаголическите книги в хърватските земи. Редактиране на ранните преводи и нови преводи от латински. Францисканската реформа на литургичните книги. Типове хърватски глаголически извори: мисали, бревиари, ритуали, сборници, хърватски глаголически амулет. Преводи от латински, италиански и чешки в хърватска среда.

2
7. Календар. Ранни светчески култове в хърватска среда. Обогатяване на календара. Местни истърски светци. Св. Кирил и Методий и св. Валентин.

2
8. Глаголица, кирилица и латинско писмо в хърватските земи.

2
9. Босненски ръкописи. Кирилица и глаголица.

2
10. Хипотези за ранна глаголическа и кирилска традиция в Сърбия. Хипотези за началото на славянската книжнина в сръбските земи. Връзки с Охрид и Преслав. Познавали ли са в сръбските книжовни средища глаголицата? Зето-Хлъмски, Рашки правопис.

2
11. Ресавският правопис на Балканите. Хипотези за произхода му. Връзка с търновските норми. Типове книги и творби, запазени днес в преписи с ресавски правопис.

2
12. Старобългарското наследство в източнославянските земи. Руски правопис. История на източнославянската книжнина.

2
13. Реформата на патриарх Никон. Източнославянски печатни книги. Църковнославянски правопис. Ролята на църковнославянските печатни книги на Балканите.

2
14. Култура и книжнина в славянския свят. Влияния. Съвременни правописни системи на Балканите. Въвеждане на латиницата в Хърватско. Съвременно отношение към старината и славянското наследство.

2
15. Католическа книжнина на Балканите през XVII-XVIII в.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

На студентите се дава възможност сами да изберат някои от темите за дискусия и да представят пред останалите свой проект, който да бъде дискутиран от опонент, като се симулира научен семинар. Това е формата на изпитване за крайна оценка. По време на курса се прилагат други методи на оценяване: тест, правене на библиография, предлагане на форми за участие на артефакти и идеи от миналото в съвременната култура.

 

Литература:

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2009,

Динеков, П. и др. Кирило-Методиевска енциклопедия. 4 тома. София, 1985-2003.

 

Велчева, Б. Късната българска глаголица. – В: Кирило-Методиевски студии. Т. 12, София, 1999, 133-141.

Гагова, Н. Традиции кирило-методиевски извън българските земи (хърватските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, 108-114.

Добрев, И. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. –Кирило-Методиевски студии 8 (1991), 216-252.

Добрев, И. Глаголицата. София, 2005.

Добрев, И. Българският език. София, 2005.

Добрев, И. Прозрения в старобългарската старина. София, 2006.

Иванова, Кл. Традиции кирило-методиевски (в южнославянските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4, София, 2004, 100-108.

Икономова, Ж., А. Тотоманова и И. Добрев. Старобългарски език за 10, 11, 12 клас на НГДЕК “Св. Константин-Кирил Философ”. (което и да е издание на трите учебника)

Илчев, П. Към първоначалното състояние на глаголическата система. – Език и литература 24 (1969), 29-40.

–––. От какво зависи видът на глаголическите буквени начертания. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 74-95.

–––. Старобългарски алограми и тяхната дистрибуция. – В: Константин-Кирил Философ: Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, 1971, 321-339.

Минчева, А. Към въпроса за Кирило-Методиевите традиции в дейността на преславските книжовници. – Език и литература 37/6 (1981), 29-38.

Попконстантинов, К. Разпространение на старобългарската писменост през IX-X v. (по епиграфски данни). – Старобългарска литература 17 (1985), 39-69.

–––. Двуезични надписи и абецедари от старобългарския манастир при с. Равна, Варненски окръг. – Известия на Народния музей Варна 20 [32] (1984), 67-72.

Славова, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 161-173.

Станкова, Р. Кирило-Методиевото наследство в ранната сръбска книжовна традиция. – Црквене студиje, 1, 2004, 105-119.

Станкова, Р. Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. София, 2005, 423-447.

Станчев, К. Хърватските глаголически служби за Кирил и Методий. – Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 254-258.

Стойкова, А. Житието на св. Георги в хърватските глаголически фрагменти. – В: нýстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 315-322.

Трифонова, Р. Българската традиция при формирането на общия южнославянски фонд и неговото усвояване в сръбските земи през XI-XIII в. (Тезиси). – Старобългарска литература, 28-29, 1994, 56-61.

Трифуновић, Ђ. Ка почецима српске писмености. Београд, 2001.

Турилов, А. А. Роль сребской традиции в сохранении древнейших памятников славянской литературы. – Славянский альманах 1998. Москва, 1999, 17-29.

Христова, И. Преславизмите в апостолските четива в хърватските глаголически мисали и бревиари – В: Преславска книжовна школа. Т. 7. София, 2004, 42-56.

 

Angusheva-Tihanova, A. The Medieval Croatian Apocryphal Tradition in the Context of he Old Slavic Patterns: The Story about the Twelve Fridays. – In: Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik radova. I. Zagreb, 1997, 513-520.

Badurina, A. et al., eds. Leksikon ikonografije, liturgike i simbolike zapadnog kršćanstva. Zagreb, 1993.

Badurina-Stipčević, V. Mlađi hrvatskoglagoljski prijevodi Biblije. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbronik radova. Vol. 1, eds. S. Damjanović et al., 521-526. Zagreb, 1997.

Birnbaum, H. How did Glagolitic writing reach the coastal regions of northwestern Croatia? – Croatica 42/43/44 (Hercigonjin Zbornik) (1996), 69-79.

Bratulić, J. and M. Lončanić, eds. Ritual Rimski po Bartolomeu Kassichiu od Druxbae Yesusovae. Bibliofilska izdanja 26. Posebna izdanja za hrvatski jezik 3. Zagreb, 1993.

Corin, A. “O reformama hrvatskoglagoljskih liturgiskih knjiga u 13.stoljeću.“ В: Prvi hrvatski slavistički kongres, eds. S. Damjanović et al., 527-538. Zagreb, 1997.

–––. “Early Textual Transmission from Bulgaria to Northern Dalmаtia: A Source for Reconstructing the Pre-Hilandar Serbian “Library”?” – In: Monastic Traditions. Selected Proceedings of the Fourth International Hilandar Conference (the Ohio State University, 14-15 August 1998), ed. by Ch. E. Gribble and P. Matejić. Bloomington, Indiana: Slavica, 2003, 13-53

Damjanović, S. Jedanaest stoljeća nezaborava, 31-35. Zagreb, 1991.

Fučić, B. Glagoljski natpisi. Zagreb, 1982.

Grabar, B. A. Osobitosti grafije i jezika glagoljskog Frašćićeva psaltira. – In Litterae Slavicae Medii Aevi, Francisco Venceslao Mareš sexagenario oblatae, ed. J. M. Reinhart, 75-96. Munich, 1985.

–––. Ćirilometodski i staroslavenski prijevodi u hrvatskoglagoljskim prijepisima. – Slovo 36 (1986), 87-94.

Grabar, B. et al. Rječnik hrvatske redakcije crkvenoslavenskoga jezika. Т. 1-5 и сл. Zagreb, 1991-1995.

Hamm, J. Psalterium Vindobonense. Osterreichische Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung . Vienna, 1967.

Hercigonja, E. Povijest hrvatske književnosti. Vol. 2, Srednjovjekovna književnost. Zagreb, 1975.

–––. Tropismena i trojezična kultura. Zagreb, 1996.

Jagić, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. 2d ed. Berlin, 1913.

–––. Grškovićev odlomak glagoljskog apostola. – Starine 26 (1893), 46-53.

–––. Priměri starohervatskoga jezika. Zagreb, 1866.

Jurić-Kappel, J. Hrvatskoglagoljski Psaltiri i cirilometodska tradicija. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik sažetaka i nacrtaka, eds. S. Damjanović and K. Nemec, 187-188. Zagreb, 1995.

Klaić, N. Historijska podloga hrvatskoga glagoljaštva u X i XI stoljeu. – Slovo, 15/16, 1965, 225-281.

Kuna, H. et al. Zbornik Hvala Krstjanina. 2 vols (facsimile and critical ed.). Sarajevo, 1986.

Lomagistro 2004: Lomagistro, B. Paleografska pitanja periodizacije i klasifikacije glagoljice. – U: Glagoljica i hrvatski glagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50.obljetnice Staroslavenskog institute. Zagreb, Krk, 2004, 453-483.

Malić, D. Tragovi glagoljičke tradicije u starohrvatskom latiničkom rukopisu “Žića sv. otaca.” – Studia Slavica Academiae Scientiarum Hungaricae 36 (1990), 239-245.

Mihaljević, M. Generativna fonologija hrvatske redakcije crkvenoslavenskog jezika. Zagreb, 1991.

Mihaljević, M. Fonološki sustav najstarijih fragmenata. – В: Българи и хървати през вековете. София, 2003: 43-57.

Mihaljević, M. and J. Reinhart. The Croatian Redaction: Language and Literature. – Incontri Linguistici, 28, 2005, 31-82.

Nazor, A. Još jedan glagoljski tekst Legende о 12 petaka. – Croatica, 42/43/44, 1996, 289-299.

Pantelić, M. Glagoljski kodeksi Bartola Krbavca. – Radovi Staroslavenskog instituta 5 (1964), 5-98.

–––. The historical and liturgical composition of Hrvoje’s Missal. В: Missale Hervoiae ducis Spalatensis Croatico-glagoliticum, изд. от B. Grabar, A . Nazor, and M. Pantelić. 519-524. Zagreb, Ljubljana, Vienna,1973.

Reinhart, J. Eine Redaktion des kirchenslavischen Bibeltextes im Kroatien des 12. Jahrhunderts. – Wiener slavistisches Jahrbuch 36 (1990), 193-241.

–––. “Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju.” – Slovo 39-40 (1989-1990), 45-52.

–––. Biserka Grabar kao istraživač staroslavenske baštine kod Hrvata. – U: Glagoljica i hrvatski glagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 67-80.

–––. Eine Abschrift des kommentierten Propheten Oseas in der kroatisch-glagolitischen Tradition (Brevier des Vid von Omišalj von 1396). – In: Acta palaeoslavica. In honorem professoris Angelinae Minčeva. Sofia, 2005, 24-32.

Schaeken, J. Die Kiever Blätter. Studies in Slavic and general linguistics 9. Amsterdam, 1987.

Štefanić, Vj. Glagoljski rukopisi otoka Krka. Djela JAZU, 51. Zagreb, 1960.

Štefanić, V. Jedna hrvatskoglagoljska inkunabula iz godine 1491. – Rad JAZU 285 (1951), 53-93.

Tandarić, J. Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. Zagreb, 1993.

Vajs, J. Die Nomenklatur in den kroatisch-glagolitischen liturgischen Büchern. – Archiv für slavische Philologie 29 (1907), 560-580.

–––. Nejstarši breviár charvatsko-hlaholsky (Prvý breviár Vrbnicky). Prague, 1910.

–––. Najstariji hrvatskoglagoljski misal. S bibliografskim opisima svih hrvatskoglagoljskih misala. Zagreb, 1948.

–––. Rukovet’ hlaholskй paleografie. Prague, 1932.