Зографски пергаментни откъслеци

Петко Петков
свещ. Козма (Красимир) Поповски
Андрей Бояджиев

Увод към електронното издание

Това е електронна версия на публикуваното през 2019 г. издание на ранните Зографски фрагменти. За разлика от хартиеното издание, в което всяко издание е придружен с кодикологически, палеографски, езиков, текстов увод и снимки от ръкописите, тук описанието е поместено като част от описа на съответния ръкопис и липсват снимки. От печатното издание е взета част от уводните думи. Принципите на изданието също се отличват частично от изданието от 2019 г.

Из увода към печатното издание

Зографската света обител на Света гора Атон е най-старият и може би единственият съществуващ непрекъснато в продължение на повече от 1000 години български манастир. Днес в библиотеката на манастира се пазят около 600 славянски кирилски ръкописа и фрагмента, в основната си част български, които отразяват различни редакции на стария славянски книжовен език и в които могат да се проследят различни аспекти на взаимовръзките, изградили отделните славяноезични общности и народи. Тези ръкописи са и свидетелство за междуправославните контакти и културни влияния, които са били осъщестявани през вековете между пишещите на различните форми на книжовния славянски език.

Достойно място в манастирската библиотека заемат и редица фрагменти от ранни пергаментни и хартиени ръкописи, които се съхраняват в картонени папки в новото специализирано хранилище. Това са библиотечни единици с по един, два или малко повече листи, които са били отделени, най-често през последните два века, от основното книжно тяло. В повечето случаи това тяло вече не е налично, поради което откъслеците не могат да бъдат отнесени към конкретен кодекс от манастирската библиотека. Част от тях са били използвани за уплътняване на кориците на други ръкописи и са се появили при преподвързването им, но нито един от тях – независимо от своя обем – няма собствена подвързия и като текст не представлява свързана цялост.

Фрагментите като части от ръкописи – разпръснати случайни откъслеци – са в известен смисъл спомени и сенки на книги, съществували някога, но по никакъв начин не са пълноценни книги. Те имат ограничена текстологична стойност, но дават известна представа за цялостния палеографски, кодикологически и езиков облик на съществувалия ръкопис. Фрагментите, както и част от сега съхраняваните ръкописи не са безусловно свързани с библиотеката на манастира. Голяма част от тях са странствали, сменяли са местонахождението си, понякога по няколко пъти. Отделни техни части могат да се открият днес в различни книгохранилища из целия християнски свят.

Те са неоценими свидетелства за активни контакти между библиотеки, книжовни центрове, както и за нестихващия интерес към писаното слово през вековете.

Зографските пергаментни фрагменти1  обхващат хронологически сравнително широк диапазон от време – от Х в. докъм втората половина на ХІV в. Това са общо дванадесет библиотечни единици. Следните ръкописи засега са издадени електронно:

В тези фрагменти е представено богато разнообразие от репертоара на старата славянска книжнина, като те представляват и най-ранните паметници от колекцията на Светата обител. Сред тях особено място заемат Зографските листове, в които е запазена съвсем малка част от осъществения през първите векове на славянската писменост превод на Пространните монашески правила на св. Василий Велики. Незначителни фрагменти от същия превод, но не и съдържащите се в Зографските листове въпросоотговори, намираме в Симеоновия сборник.

Една част от фрагментите, запазени в Зографската света обител, отдавна са попаднали в полето на изследователския интерес и са обект на научни издания и коментари. Друга част от тях стана известна неотдавна благодарение на усилията, които полага братството и манастирското настоятелство за съхранение и популяризиране на книжовното наследство на Светата зографска обител.

Днес зографските фрагменти са описани в двата каталога на славянските ръкописи, изготвени от екипите на Хр. Кодов и М. Димитрова (Райков и др. 1994 и Иванова 2017). Част от ръкописните фрагменти имат своите научни издания – Зогр. 281 е изследван и публикуван от П. Лавров и А. Ваян (Lavrov 1926, Lavrov, Vaillant 1930) и А. Минчева (Минчева 1978); Зогр. 289 е обект на интерес в публикациите на М. Цибранска (Цибранска-Костова 2001) и Хр. Тончева (Тончева-Тодорова 2004). Една част от новооткритите фрагменти е описана и представена от о. Козма Поповски (Козма 2014). Негово дело е и идентификацията и атрибуцията на Варненския фрагмент (Вф.І.1070) към Зогр. 295 (Козма 2015). Като цяло от изследователите на ръкописните фрагменти единствено Лавров работи de visu със Зографските листове. Всички останали работят по микрофилми или снимки, правени по различно време и с различна техника. Настоящото издание се базира на директна работа с ръкописните откъслеци.

Стремежът ни да бъдат представени зографските пергаментни откъслеци във възможно по-широк контекст наложи издирването и използването на материали, намиращи се в различни книгохранилища. Специална благодарност отправяме към служителите на Музея на Възраждането във Варна, които ни предоставиха възможност да работим и de visu с псалтирния пергаментен фрагмент (Вф.І.1070), който е част от Зогр. 295. Нашите благодарности са и за Румяна Дечева от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, която работи върху реставрацията на фрагмента. Псалтирният фрагмент Зогр. 290, силно замърсен и трудно четим, беше почистен от реставратора на манастира Дохиар – Николаос Мандзурис, на когото също изказваме своята благодарност. Издирените други части на зографските фрагменти се съхраняват в различни библиотеки. По етични съображения не публикуваме техни снимки.

В нашата работа получихме значителна колегиална помощ от редица институции и лица. Първо искаме да изразим своята дълбока признателност към игумена на Зографската света обител архимандрит Амвросий и към цялото монашеско братство за прекрасното сътрудничество, разбиране и търпение, на което се радваме при многократните ни престои в Атонската света обител.

Искаме да изразим и своята специална благодарност към чл.-кор. проф. д.ф.н. Иван Добрев за ценните съвети и препоръки във връзка с идентификацията и изследването на ръкописите.

При съставянето на описанията на зографските кирилски откъслеци и най-вече във връзка с описанието на тяхната украса искаме да благодарим на проф. д-р Елисавета Мусакова, която сподели с нас свои непубликувани бележки.

Работата върху изданието на зографските пергаментни откъслеци беше подкрепена финансово от два проекта към Софийския университет и МОН. Първият бе: „Проучване и подготовка за издаване на Зографските пергаментни откъслеци“, ръководен от проф. д-р Андрей Бояджиев. Вторият – Зографски дигитален архив в СУ „Св. Климент Охридски“, финансиран от Министерството на образованието и подкрепен и администриран от Софийския университет, се провежда под научното ръководство на проф. д-р Маргарет Димитрова.

Осъзнаваме голямата отговорност, която поехме, захващайки се с този труд, знаем и че сме люде грешни, със своите слабости и заблуди, но в своята работа бяхме водени от горещата си любов към Зографския манастир и към славянската ръкописна старина. Като се осланяме на помощта на св. Георги, се осмеляваме да предложим на критичния читател това наше издание с думите на средновековния книжовник чьтите исправлѣѭще и не злословите, а благословите и поминаите.

Принципи на електронното издание

Фрагментите се издават дипломатически, като се въвежда разделяне на думи в съответствие с българската едиционна практика. Запазени са всички препинателни и надредни знаци. Лигатурите не се отбелязват в текста, а се описват в бележка под линия. Последователно се отбелязва червенословът. Големината на инициалите се указва с отношение към съответния текст в бележка.

Текстът се предава страница за страница и ред за ред, като е подреден според логическия ред на четивата. Въвежда се единна номерация на листовете с арабски цифри и r и v за права и обратна страна. Въвежда се и номерация на редовете на страницата с арабски цифри през 5 като индекс в началото на редовете. Явните грешки се отбелязват с (!). Някои нечетливи места се отбелязват с квадратни скоби и точки. В квадратни скоби се дава и възможно четене на някои места. Четивата са с посочка вътре в текста.

За разлика от печатното издание по технически причини титлите са уеднаквени.

Както и при останалата част от изданията на този сайт, текстовете са анотирани с помощта на езика XML (Extensible Markup Language). Използва се моделът на TEI (Text Encoding Initiative). За отделянето на частите (стихове, тропари, молитви) се използва елемент ab (anonymous block) със съответния идентификатор, а за границите на редовете и страниците – съответно елементите lb (line break) и pb (page break). Всички тези елементи са снабдени с указания за номера на реда или страницата. След това изданието се трансформира в реално време на сървъра в HTML документ.

1

По изключение в изданието е включен и един хартиен откъслек – Зогр. 291. Основание за това бе фактът, че това е най-ранният хартиен фрагмент в манастирската сбирка.