Анотация на учебната дисциплина:

Дисциплината е задължителна и се провежда през втория семестър на магистърското обучение. Хорариумът ѝ е 45 лекционни часа (30 часа лекции + 15 часа упражнения).

Целта на предлагания курс е да запознае студентската аудитория с принципите на интердисциплинарния пренос между литература и кино, спецификата на екранния сценарий и възможностите му да интерпретира по алтернативен художествен начин класически текстове от руската литература на ХІХ век в най-популярното и перспективно днес синкретично изкуство. Ретроспективно се проследяват подходите, стратегиите и целите на жанра екраницазия като еволюирало звено между театъра и киното (сцената и екрана), запазващо литературния си генезис. По този начин се наблюдават и класифицират разликите във виртуалната визия между драматизацията, ориентирана основно към сцената и екранизацията, предназначена за екрана. Засяга се цялостният комуникативен акт на представлението, филма и различната зрителска рецепция. Като надграждаща цел курсът е ориентиран към формиране на професионална зрителска култура у възприемателя. В този смисъл се дебатират проблеми на националния светоглед и специфика, уловени и предадени чрез киното, компаративистично се коментират екранизации на един и същи текст, дело на различни кинематографии и предизвикателствата на факторите време, идеология, жанр, референтна аудитория и др. Предоставя се възможност за избор между по-цялостно проследяване на руските класически текстове в тяхното кинобитие, или съсредоточаване върху ограничен брой автори и текстове (както и само върху един автор / текст) в перспективата на киномисленето и екранния наратив. Курсът завършва с изпит – коментар върху аналитична статия или рецензия на филм, написана от студента.

Очаквани резултати:

Повишаване на зрителната култура на магистрантите. Професионално разбиране на спецификата на интерпретацията като комуникационен акт за възприемането на едно литературно произведение. Разграничаване и тълкуване на синтеза между различните аналитични структури на текста като метакритическите изследвания и оценки, превода, сценичната, музикалната и екранната му версия. Ориентиране в пресъздаването на руските стереотипи като характерни и като универсални (използваеми и работещи в чужда среда).

№

Тема:

Хорариум

1

Киното и руската класика – визуална херменевтика на националния канон. Теоретични подстъпи

2 часа

2

Руската класическа литература от ХІХ век – хронотоп и архетипи. Лубок – театър – кино. Интервизуалност

2 часа

3

Преразказ, адаптация, интерпретация на сюжета. Принцип на монтажа (Сергей Айзенщайн)

2 часа

4.

Текстът-Пушкин и киното. А. С. Пушкин като киноизкушение. („Евгений Онегин“, „Повести на Белкин“, „Борис Годунов“, „Малки трагедии“, „Дама пика“, „Капитанската дъщеря“, „Дубровски“)

8 часа

5.

Лермонтов – антикинематографизъм или „нефотогеничност“? („Герой на нашето време“, „Маскарад“)

4 часа

6.

Гогол – между киното и телевизията. („Мъртви души“, „Ревизор“, „Шинел“, „Нос“, „Вий“, „Тарас Булба“ и др.)

4 часа

7.

Тургеневите киноромани. („Рудин“, „Дворянско гнездо“, В навечерието“, „Бащи и деца“)

4 часа

8.

Киновълната Достоевски – екранизация и цитатност. (Бели нощи“, „Играчът на рулетка“, „Унижените и оскърбените“, „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Братя Карамазови“)

6 часа

9.

Киноуниверсализмът на Толстой. („Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“, „Кройцерова соната“, „Отец Сергий“, „Живият труп“)

6 часа

10.

Чехов и европейският киноканон. (Проза и драматургия.)

7 часа