Магистри

БЪЛГАРИ И ИЗТОЧНИ СЛАВЯНИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО – КУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

СИД при специалност „Българска филология” задочно обучение

за учебната 2016/2017 г. (20 чaса)

 

Доц. д-р Илиана Чекова, Катедра по руска литература

 

      Свободноизбираемата дисциплина „Българи и източни славяни през Средновековието и Възраждането – културни взаимодействия” разглежда в хронологична последователност протичащите с променлива активност културни контакти и влияния от Византия и славянския Юг към славянския Северо-изток и обратно: от България към Киевска Рус през ХІ-ХІІ в.; от България и Сърбия към Московска Рус през ХІV-ХVІ в.; от Киевска Рус към Балканите през ХII-ХIII в.; от Русия към Балканите през XV-ХVIIІ в. и др. Kурсът запознава с историята и поетиката на руската литература от Средновековието в контекста на феномена Slavia Orthodoxa, разглежда проникването на старобългарската книжнина в Киевска и Московска Рус; присъствието на български теми и образи в староруската литература както и на образи на източнославянски светци в българската литература и църковна живопис от Средновековието до наши дни. Внимание се отделя също така на митологията и фолклорните традиции на източните славяни в сравнение с тези на южните славяни.

 

ПРОГРАМА

1. Източните славяни – общи исторически и културни сведения. Митологични вярвания, обреди и фолклор на източните славяни. Сравнение с фолклорните традиции на южните славяни.

2. Литературите на Slavia Orthodoxa – типология и своеобразие. Пътят на славянската писменост и книга през Средновековието. Възникване и особености на старата руска литература. Връзки с византийската и старобългарската литература.

3. Културно-исторически прoцеси в Киевска Рус през ХI–ХIIІ век. Първо южнославянско (българско) влияние върху староруската литература. Български книги и автори от Златният век на българската култура в източнославянските земи. Общославянски и български теми в литературата на Киевска Рус.

4. Културно-исторически прoцеси в България през ХII–ХIII век. Източнославянско влияние върху българската литература. Източнославянски светци в старобългарската агиография.

5. Културно-исторически прoцеси в Московска Рус през XIV–ХVІ век. Второ южнославянско влияние върху староруската литература. Традициите на Търновската книжовна школа и ролята на нейните представители в  развитието на стила „плетение словес” в Московска Рус.

6. Културно-исторически прoцеси в България през ХV–ХVIIІ век. Източнославянскo влияние върху българската литература. Проникване на руски ръкописни и старопечатни книги. Източнославянски владетели и светци в българската литература.

7. Изображения на източнославянски светци в българските християнски храмове от Средновековието, Възраждането и Новото време.

 

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов Б. Из историята на руско-българските литературни връзки. Кн. 1. С., 1972.

Библиотека литературы Древней Руси. Т.1-10. СПб.1997-1999. http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2070#

Боева Л. Старата Киевска Русия (История, култура, литература). С., 1983.

Вачева А., Боева Л. Древнерусская литература. Хрестоматия. С., 1992.

Дигитална колекция на Университетска библиотека http://www.libsu.uni-sofia.bg/#

http://digitool.nalis.bg:8881/R/FA2FFGRBMRXRULM45N19E8HMSDRSV2FYCQRAS3IKL667X13TL3-03332?func=collections-result&collection_id=1197

Горина Л., Б. Даскалова. Шедьоври на българската книжовност на руска земя. С., 2011.

Гагова Н. Владетели и книги. С., 2010.

Жени светици в източното православие. Съст., прев. Е.Томова, К.Иванова С., 1994.

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. С., 2008.

Кирило-Mетодиевска енциклопедия. т. І, С., 1985, т. ІІ, 1995, т. ІІІ, 2003, т. ІV, 2003.

Куев К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.

Лихачев Д.С. Големият свят на руската литература. С., 1976.

Mихайлов Е. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. С., 1990.

http://www.promacedonia.org/em/index.html

Михайлов М. Староруска литература (XI - XVII в.) С., 1991.

Павлова Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. С., 1979.

Павлова Р. Восточнославянские святые в южнославянской письменности ХІІІ-XIV вв. Rumjana Pavlova. Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13.-14. Jahrhundert. Herausgegeben von Swetlana Mengel. Halle, 2008.

Петканова Д. Средновековна литературна символика. С., 2000.

Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993.

Ранчин А. М. Вертоград злотословный. Древнерусская книжность в интерпретациях, разборах и ком. М., 2007.

Сахаров А.Н. Дипломацията на Древна Русия. IX – първата половина на Х в. С., 1984.

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник / Със.. Д. Петканова. С., 1992, 2. изд. 2003.

Франклин С. Письменность, общество и культура Древн. Руси (ок. 950-1300гг.). Спб., 2010.

Чекова И. Първите староруски князе светци (Образи, символика, типология). С., 2013

Franklin, S., J. Shepard. The Emergence of Rus (750 - 1200). Longman, N. Y. 1996.

 

Статии на И. Чекова, свързани с проблематиката на курса

1. Митологемата “Цариград” в “Повесть временных лет”. – Годишник на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, Център за славяно-византийски проучвания “И.Дуйчев”, т. 90 (9) 2000, 425-439.

2. Варяги и варяжки предания в староруските паметници от XI – XIII век. – В: Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели. София 2000, 131 - 142.  

3.Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност. Годишник на асоциация “Онгъл”, т. 2, год. II, С., 2001, 89-102. http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc

4. Князете-мъченици Борис и Глеб – семиотика на властта и агиологични кодове. – Четене на литературната класика. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Петко Троев. С., 2002, 9 - 15.

5. Коледният текст (Етноложки наблюдения върху руската фолклорна традиция). – Езици на общуването (Фолклор и религия). Год. на асоциация “Онгъл”, т. 3, г.. III, С., 2003, 31-38.

6. Эпос, мифы и мифологемы в древнейшем летописании Киевской Руси. – Ruthenica, т. 2, Киев, 2003, 85-92.

7. Източнославянски светци в българската християнска агиография и живопис. – В: Руската литература – културни диалози. В. Търново, 2008, 23-42.

8. Източнославянски светци в храмовете на следосвобожденска България. – Сб. 35 години катедра “Обща и сравнитена литературна история”. В. Търново, 2010, 11-24.

9. Св. Георгий Победоносец и св. Димитрий Солунский в культурной традиции Киевской Руси. – In stolis repromissionis. Светци и святост в централна и източна Европа. С., 2012, 211-222.

10. Равноапостолният княз Владимир в “Повест за изминалите години” – семиотика на княжеската святост. – В: Класика и канон в руската литература. Българският поглед. С., 2012, 20-30.

11. Библейска символика и владетелска святост (Княгиня Олга като библейската пророчица Раав). – В: Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед. С., 2013, 21–29.

12. Старозаветният наратив за Йосиф и неговите братя и владетелският модел на староруските и старосръбските князе. – Език и литература, 2013, 1–2, 146–155.

13. Изображения на източнославянски светци в български храмове през Средновековието и Възраждането. – Старобългарска литература, кн. 48, 2013, 258-282.

14. Светите князе Борис и Глеб – символика на владетелската мъченическа святост. – В: Класика и канон в руската литература. Университетският поглед. С., 2014, 28–39.

15. Кирилло-Мефодиевское письменное наследие и восточные славяне. – В: Класика и канон в руската литература. Юбилеят. С., 2016, 179-191.

Hits: 2098

ДА ЧЕТЕМ АГИОГРАФИЯТА:

НАРАТИВНИ МОДЕЛИ И ИНТЕРПРЕТАТИВНИ ПОДХОДИ

 

Преподавател: Доц. д-р ДИАНА АТАНАСОВА

Статут на курса: ИЗБИРАЕМ

Образователно-квалификационна степен: БАКАЛАВЪРСКА

Специалност: БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

Форма на обучение: ЗАДОЧНО

Електронен курс в MOODLE

 

АНОТАЦИЯ НА КУРСА

            Курсът има да цел да запознае студентите със спецификите на един от основните дялове на средновековната словесност – агиографския. Обект на внимание ще бъдат наративните модели и словесните реализации на две жанрови разновидности – мъчението и житието. Ще бъдат разглеждани и анализирани представителни за двата жанра текстове, като се започне от появилите се още в късноелинистичен контекст повествования и се стигне до оригиналните средновековни български произведения. Ще бъдат потърсени формите на приемственост и интертекстуалните връзки между ранните агиографски текстове (византийски) и по-късно създадените оригинални български жития. Вниманието ще е фокусирано върху византийската традиция - модел и на средновековната българска словесност.

 

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

1. Агиография: исторически, контекстуални, макрожанрови аспекти.

2. Конституиране на почитта към светците. Предписанията на църквата и агиографският репертоар.

3. Жанр и наративен модел в повествованията за светците. Епос и/ или роман(с).

4. Моделът на диаметралното противопоставяне. “Епическото” мъчение.

5. Моделът на градационното противопоставяне. Агиографски “романс”.

6. Мъченическото житие: хибридизиране на похватите.

7. “Агиографският епос”: византийските му репрезентации и средновековните български реализации.

8. “Агиографският романс”: примерът на историята за “гръцкия д-р Фауст” (Киприан мага и девицата Юстина).

9. Исторически и идеологически дискурс в агиографските произведения.

10. Силата на думите и думите на силния: апотропейни функции на някои агиографски текстове.

 

ФОРМИРАНЕ НА ОЦЕНКА:

Оценката се формира въз основа на: 1. Участие в дискусиите в часовете (30%); 2. Подготовка и колективно обсъждане на реферати и доклади (30%); 3. Самостоятелна (курсова) работа по тема по избор (40%).

 

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ:

 

Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008.

Атанасова, Д. Реторика на историчното. С., 2015.

Атанасова, Д. Св. Киприан: пътят на мага. – В: Inter angelos demonesque. Доклади от международна научна конференция, проведена в Лесидрен от 30 август до 1 септември 2001. С., 2005, 119-125.

Атанасова, Д. Чети-минеят и практиките на четене през славянското средновековие. – В: Љубав према образовању и вера у Бога у православним манастирима. Зборник избраних радова. 5. Међународна хиландарска конференциjа. Књига прва. / Love of Learning and Devotion to God in Orthodox Monasteries. Selected Proceedings. 5^th International Hilandar Conference. Volume one. Београд/ Columbus, 2006, 119-124.

Атанасова, Д. Как с думи се вършат неща: апотропейната мощ на мъчението на св. Никита. – Християнаска агиология и народни вярвани. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. С., 2008, 169-185.

Атанасова, Д. Тhe Miracles of the Great Martyr Menas in the Medieval Slavic pre-Metaphrastic Menaia-četi (critical edition of the text, based on manuscript 1039 from the National Library “SS Cyril and Methodius” in Sofia. – Scripta & e-Scripta, 6. Sofia, 2008, 305-324.

Браун, П. Култът към светците. Възход и функции на латинското християнство. С., 2000.

Браун, П. Авторитетът и свещеното. С., 2000.

Браун, П. Тялото и обществото. С., 2003.

Жени-светици в източното православие. Съст. Е. Томова. С., 1995.

Измирлиева, В. Една гледна точка към понятието “жанр” в старобългаристиката. – СЛ, 25-26, 1991, 29-37.

Ковачев, О. Романът срещу романса – В: Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. С., 2004, 62-90.

Лотман, Ю.М. Структура художественного текста. М., 1970.

Петрова М. Към въпроса за южнославянските преводи на житието на мъченица Параскева/Петка Римлянка. // Palaeobulgarica, 20, 1996, 2, с. 83-109.

Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености. // Старобългарска литература, 1999, 31, с. 66-83.

Петрова М. За култа и агиографската традиция на св. Марина. // Християнска агиология и народния вярвания: Сборник в чест на ст. н. с. Елена Коцева. - София, 2008, с. 128-149.

Попова Т. В. Античная биография и византийская агиография. – В: Античность и Византия. М., 1975, 218-266.

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С., 1982.

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1982. (Второ издание С., 1995).

Христова-Шомова, И. Византийските богослужебни устави и техните славянски съответствия. - Старобългарска литература, 45-46, 2012, 116-143.

Хунгер, Х. Империя на ново средище. Християнският дух на византийската култура. С., 2000.

Aigrain, R. L’hagiographie. Ses sources - Ses méthodes. Son histoire. Paris, 1953 (фототипно изд. Bruxelles, 2000).

Altman, Ch. F. Two types of Opposition and the Structure of Latin Saints’ Lives. – MedHum. 6, (Medieval Hagiography and Romance), 1975, 1-11.

Anson, J. The Female Transvestite in Early Monasticism: the Origin and Development of a Motif. – Viator, 5, 1974, 1-32.

Cohn, N. Europe's Inner Demons: The Demonization of Christians in Medieval Christendom. Revised Edition. Chicago, 2000.

Cooper, K. The Virgin and the Bride: Idealized Womanhood in Late Antiquity. Cambridge, 1996.

Delcourt, M. Female Saints in Masculine Clothing. – In: Hermaphrodite: Miths and Rites of Bisexual Figure in Classical Antiquity. London, 1961, 84-102.

Delehaye, H. The Legends of the Saints: An Introduction to Hagiography. Crawford 1907.

At: http://www.fordham.edu/halsall/basis/delehaye-legends.html

Delehaye, H. Les origines du culte des martyrs. Deuxième edition revue. Bruxelles, 1933. (= Subsidia Hagiographica, 20).

Delehaye, H. Les passiones des martyrs et les genres littéraires. Bruxelles, 1921 (2nd ed. Bruxelles, 1966).

Delehaye, H. Hagiography. – The Catholic Encyclopedia. At: http://www.newadvent.org/cathen/04583a.htm

Delooz, P. Towords a Sociological Study of Canonized Sainthood. – In: Sints and their Cults: Studies in Religious Sociology, Folklore and History. Cambridge, 1983, 189-212.

Elliott A. G. Roads to Paradise. Reading the Lives of the Early Saints. Hanover – London, 1987.

Hägg, T. The Novel in Antiquity. Berkeley: California. 1983.

Ingham, N. W. Genre Characteristics of the Kievan Lives of Princes in Slavic and European Perspective. – In: American Contributions to the Ninth International Congress of Slavists. September 1983, Kiev. 2. Literature, Poetics, History. Columbus, 1983. 223-237.

Ingham, N. W. Genre-theory and Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 234-245.

Ingham, N. W. Narative Mode and Literary Kind in Old Russian: Some Theses. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen (Zweite Berliner Fachtagung 1984). Wiesbaden 1987. 173-184.

Krumbacher, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Ro.man Empire (527-1453). Translated by David Jenkins and David Bachrach. University of Notre Dame, 2001.

Lifshitz, F. Beyond Positivism and Genre: ‘Hagiographical’ Texts as Historical Narrative. – Viator, 25, 1994, 95–113.

Patlagean, E. Ancient Byzantine Hagiography and Social History. – In: Saints and their Cults: Studies in Religious Sociology, Folklore and History. Cambridge, 1983. 101-122.

Philippart, G. Hagiographes et hagiographie, hagiologes et hagiologies. Des mot et des concepts. – In: Hagiographica (Rivista della Società Internazionale per lo Studio del Medioevo), 1, 1994, 1-16

 

 

I.Избрани агиографски произведения (препоръчителни):

Мъчение на Юлияния – в: Жени светици в Източното православие. С., 1995., 7-22.

Повест за Петър и Феврония Муромски – в: Жени светици в Източното православие. С., 1995., 97-116.

Житие на св. преп. Мария Египетска, бивша блудница. От падение към светост. От св. Патриарх Софроний Йерусалимски. С., 1993.

Житие и страдание на свети свещеномъченик Киприан и на девицата света мъченица Иустина.

Страдание на светия мъченик Арета. – В: Жития на светиите от Димитрий, митрополит Ростовски. Атон, 2007.

Мъчение на Георги Победоносец и Чудото на великомъченик Георги със змея. – В: Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986, 398-411.

Мъчение на светия и славен великомъченик Георги – В: Народното четиво през XVI-XVIII век. С. 1990, 61-86.

Пространно житие на Алексий човек божи – В: Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986, 424-429.

Житие на света първомъченица Текла – В: Народното четиво през XVI-XVIII век. С. 1990, 183-191.

Мъчение на Йоан Нови Белиградски. – в: Григорий Цамблак. Избрани съчинения. С., 2010, 55-62. (или в: Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби)

Житие на св. Иван Рилски – в : Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Житие на св. Никола Нови Софийски - в : Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Послание, написано от цар Авгар до Господа наш Исус Христос – в: Стара българска литература. Том първи. Апокрифи. С., 1982.

Дeяние на светите апостоли Андрей и Матей. – Стара българска литература. Апокрифи. С., 1982, 185-194.

Слово за светия апостол Тома. – Стара българска литература. Апокрифи. С., 1982, 201-206.

 

II. Христоматии, съдържащи преводи на новобългарски на средновековни агиографски творби:

Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Жени светици в Източното православие. С., 1995.,

Народното четиво през XVI – XVIIIв. С., 1990. (там частта “Жития”, с. 27-235, 263-267).

Заветът на св. Иван Рилски. С., 1990.

 

III. Сведения за светците в интернет:

http://www.newadvent.org/cathen/

http://www.sacred-texts.com/chr/lots/index.htm

http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm

http://www.fordham.edu/halsall/sbook3.asp#ec2

Holy Women of Byzantium: Ten Saints' Lives in English Translation – at: http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/ATHW.html

Internet Medieval Sourcebook. Saints' Lives – at:

http://www.fordham.edu/Halsall/sbook3.asp#web1

http://www.kbr.be/~socboll/

 

Hits: 2046

Стратегии на средновековния превод –

премълчаното в старобългарската проповед

 

Преподавател: гл. ас. д-р Анета Димитрова

 

Анотация:

Преводите на ораторска проза по времето на Първата българска държава са сред най-интересните свидетелства за майсторството на старобългарските преводачи и за светогледа и познанията на тяхната публика. От една страна те вярно предават смисъла и духа на оригинала, но от друга се забелязват многобройни отклонения както в езиково, така и в съдържателно отношение. В преведените от гръцки поучителни слова нерядко има съкращения и изменения, които правят текста по-достъпен и подходящ за новопокръстената славянска публика (слушатели и читатели).

Курсът има за цел да проследи какво премълчават, какво пропускат, какво изменят или обясняват старобългарските книжовници, докато превеждат. Понякога това са чужди на широката публика реалии, друг път са „ненужни” детайли, описания, синонимни изброявания. За да се проследи пътят на адаптиране на словата при техния превод, ще се работи с конкретни текстове (на старобългарски и в превод на съвременен български език), ще се коментират разликите спрямо оригинала и ще се акцентира върху причините, довели до измененията в текста. Успоредно с наблюденията върху езика и съдържанието ще се коментира и историческият и културният контекст в Средновековна България.

Накрая се очаква студентите да имат познания върху средновековната славянска преводна и оригинална ораторска проза – специфики на жанра, стила и езика, както и върху културния контекст на епохата. Студентите ще получат умения да работят с преводни старобългарски текстове и да коментират съдържателните разлики спрямо оригинала особено във връзка с причините за измененията в текста.

Курсът е подходящ за студенти от специалност „Българска филология” (задочно обучение), които са изучавали поне един семестър старобългарски език и старобългарска литература и които се интересуват от българското и византийското Средновековие.

 

Учебно съдържание

№	Тема:	Хорариум
1	Оригинална и преводна литература от епохата на Първата българска държава. Обща жанрова характеристика на оригиналната и преводната ораторска проза.	2
2	Старобългарският език като народен и книжовен, обща характеристика на изразните средства в сравнение с византийския гръцки език.	2
3	Цялостни и частични преводи на поучителни и тълкувателни слова, фрагменти и компилации, сборници.	2
4.	Св. Йоан Златоуст – най-превежданият и имитиран автор. Псевдо-Златоуст.	2
5.	Сборници със Златоустови слова, „Златоструй”, Изборници, календарни сборници.	2
6.	Най-ранните преводи на ораторска проза (Григорий Богослов, Василий Велики, Атанасий Александрийски, Ефрем Сирин, Севериан Гавалски и др.).	2
7.	Стратегии на превода: непознати реалии.	2
8.	Стратегии на превода: съкращаване на „излишното”.	2
9.	Стратегии на превода: създаване на фрагменти с нови функции.	2
10.	Стратегии на превода: грешки, неразбиране, многозначност.	2

 

 

Библиография

Основна:

1. История на българската средновековна литература. Съст. Анисава Милтенова. С., 2008.

2. Петканова, Д. Старобългарска литература. С., 1997.

3. Петканова, Д. (ред.). Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. С., 1992.

4. Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995.

5. И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за X клас на НГДЕК. С., 1983.

6. И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за XI клас на НГДЕК. С., 1985.

7. И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. С., 1986.

8. Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. С., 1982.

9. Тържество на словото. Съст. Кл. Иванова, Св. Николова. С., 1995.

10. Спасителна книга. Прев. Петя Янева, Сергей Иванов. С., 2009.

11. Будилович А. С. Исследование языка древнеславянского перевода XIII слов Григория Богослова по рукописи Императорской публичной библиотеки XI века. Санкт Петербург, 1871.

 

Допълнителна:

12. Малинин, В. Исследование Златоструя по рукописи XII века Императорской Публичной библиотеки. Киев 1878.

13. Георгиева, Т. Златоструй от XII век. Силистра 2003.

14. Будилович А. С. XIII слов Григория Богослова в древнеславянском переводе по рукописи Императорской публичной библиотеки XI века. Критико-палеографический труд. Санкт Петербург, 1875.

 

 

Дата: 16.06.2016                                                      Съставил:

гл. ас. д-р Анета Димитрова

Hits: 1781

 

Свободноизбираеми дисциплини във ФСлФ

за зимния семестър на учебната 2016/17 г.

Българска филология (задочно обучение)

 

 

Правила за записване

В срок до 20 септември 2016 г. студентите трябва да заявят желания от тях СИД в ст. 215 или като изпратят попълнена БЛАНКА на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

Всеки студент има право да посочи една свободноизбираема дисциплина като свое първо желание и още една като второ желание. Ако посоченият като първо желание курс не събере нужния брой студенти, студентът ще бъде записан в курса, посочен като второ желание.

 

Студентите могат да посещават повече от една свободноизбираема дисциплина, но кредитите, получени за тях ще им бъдат вписани като допълнителни (факултативни).

 

Гл.ас. д-р Анета Димитрова, „Стратегии на средновековния превод - премълчаното в старобългарската проповед”

Доц. д-р Илиана Чекова, „Българи и източни славяни през Средновековието и Възраждането - културни взаимодействия”

Доц. д-р Андрей Бояджиев, „Ранните новобългарски сборници. Език и текст”

Проф. д-р Йовка Тишева, „Формално описание на простото изречение”

Доц. д-р Диана Атанасова, „Да четем агиографията: наративни модели и интерпретативни подходи”

Проф. д-р Гергана Дачева, „Езикови модели през Възраждането”

Доц. д-р Надежда Михайлова-Сталянова, „Публична реч”

Гл.ас. д-р Мария Байтошева, „Проблеми на литературната теория”

Проф. д-р Татяна Ангелова, „Дидактически процедури за оценяване в обучението по български език”

Проф. дпн Мария Герджикова, „Развиване на устната и писмената реч на учениците в средното училище”

Гл.ас. д-р Людмила Берковска, „Съвременни концепции за литературно образование в средното училище. Културологичен и компетентностен подход”

Hits: 2030