Старобългаристика

Славянска химнография

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

30 ч. лекции

Целта на курса е да въведе студентите в проблематиката на славянската химнография – оригинална и преводна. Студентите се запознават с основните понятия от славянската химнография, с организацията на византийската и славянската служба, с химнографските микро- и макрожанрове. Те се научават да разбират и оценяват спецификата на този вид поетически текстове, да разбират средствата на средновековните песнописци за диалог с вярващите и със светците. Поради водещото място на старобългарските писатели в славянската химнография този курс им разкрива непознати страни на старобългарския Златен век. Тъй като славянската химнография все още не е достатъчно и системно изследвана, студентите имат възможност сами да участват в изследователския процес и в писането на историята на славянската химнография.

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Византийската химнография. Основни понятия. Големите византийски химнописци.	2 ч.
2.	Кондакът като химнографски жанр. Акатистът на Богородица. Славянските му преводи	2 ч.
3.	Службата според нормите на Студийското богослужение. Състав и строеж. Първите химнографски книги. Тропологият.	2 ч.
4.	Канонът като химнографски жанр. Библейските песни. Ирмосите.	2 ч.
5.	Кратките химнографски форми: стихири, отпустителни седални, кондак и икос, светилни.	2 ч.
6.	Организацията на службите в южнославянската и руската традиция.	2 ч.
7.	Химнографски макрожанрове. Служебният миней. Всекидневният служебен миней. Празничният миней (трефологий). История на слравянските служебни минеи. Основни представители.	2 ч.
8.	Химнографски макрожанрове. Триодът. Постният и Цветният триод. История на славянския Триод. Основни представители.	2 ч.
9.	Химнографски макрожанрове. Октоихът. История на славянския Октоих. Основни представители.	2 ч.
10.	Старобългарската оригинална химнография. Климент Охридски.	2 ч.
11.	Старобългарската оригинална химнография. Константин Преславски.	2 ч.
12.	Старобългарската преводна химнография. Първите преводи и първите славянски химнографски книги.	2 ч.
13.	Старобългарската преводна химнография. Разпространение и редакции на преводите.	2 ч.
14.	Работа с непроучени химнографски текстове. Представяне на курсовите работи.	4 ч.

Форми и методи на оценяване:Текущи оценки и курсова работа

Литература:

А. Ангушева-Тиханова, И. Христова-Шомова. Образи и фигури в риторични и химнографски творби за св. Петър и Павел, представени в славянската традиция. - Рalaeobulgarica, ХХХVІ, 2012, 4. В чест на Предраг Матеич, 18-38.

Г. Попов. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление.

Книга първа. Климента пясни. София, 2013.

Г. Попов. Триодни произведения на Константин Преславски. софия, 1985 ( = Кирило-Методиевски студии. Т. 2).

Г. Попов. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. - Рalaeobulgarica, ХХІ, 1997, 4, 3-17.

Е. М. Верещагин, Е. М. Церковнославянская книжность на Руси. Лингвотекстологические разыскания. Москва, 2001.

Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131. Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько. Москва, 2005.

Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подготовил Е. М. Верещагин. Москва, 2006.

И. Христова-Шомова. Службите за св. Климент Римски в славянските минеи. В: Богослужебните книги. Познати и непознати. Материали от научната канференция „Методологически проблеми по описаниете на богослужебните книги”, посветена на светлата памет на проф. Христо Кодов (1901-1982). София, 2008, 241-265.

И. Христова-Шомова. Eдин старобългарски празничен миней. - Рalaeobulgarica, ХХХІІІ, 2009, 2, 16-38.

И. Христова-Шомова. Две южнославянские минеи в сравнении с новгородскими минеями –Древняя Русь, 4 (38), 2009, 44-62.

И. Христова-Шомова. Службата за св. Теодор Тирон в старобългарския Драготин миней. – Български език, 57 (2010), 2, 17-38.

И. Христова-Шомова. Новгородските минеи и Зографският миней №53 (І.е.7) – В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор Мария Йовчева. Издателство Боян Пенев. София, 2010, 117-140.

И. Христова-Шомова. Св. Теодор Тирон и трансформациите на неговия култ. – В: Светци и свети места на Балканите. Т. 2. (= Старобългарска литература, 48, 2013), 9-27.

И. Христова-Шомова. Към езиковата характеристика на три български празнични минея. – Български език. Приложение. Софийската Мала Света гора като културен и книжовен феномен. Изследвания, посветени на 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. 2013, 46-75.

И. Христова-Шомова. Службата за св. 40 мъченици в руските минеи. – Език и литература, 2013, 1-2 (= Старобългарската книжнина и руската ръкописна традиция. Четения, посветени на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Румана Павлова), 156-182.

Кр. Станчев, Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988.

М. Йовчева. Проблемы текстологическотго изучения древнейших памятников славянской гимнографии. В: La poesia liturgica Slava antica. XIII Congresso Imternazionale degli Slavisti (Lubiana, 15-21 Agosto 2003). Blocco tematico n˚14. Relazioni, 56-78

М. Йовчева. Новоизводният славянски Октоих по най ранния препис в кодексите 19 и 20 от манастира “Св. Екатерина” в Синай. - В: Преводите през ХІV столетие на Балканите. София, 2004, 185-203.

М. Йовчева. Българската редакция на служебния Миней през ХІІІ в. – Старобългарска литература, 37-38, 2007, 3-18.

М. Йовчева. Возникновение славянских служебных миней: общие гипотезы и текстологические факты. – Scripta&e-Scripta, 6, 2008, 195–232.

М. Йовчева. Старобългарският служебен миней. София, 2014.

М. Ф. Мурьянов. Гимнография Киевской Руси. Москва, 2003.

М. Ф. Мурьянов. История книжной культуры России. Очерки. Часть. 1-2. Москва, 2007-2008.

Р. Н. Кривко. Славянские служебные минеи как источник по византийской гимнографии. – В: Христианский Восток. На основе материалов международной конференции «Интерпретация текста в культуре Христианского Востока: перевод, комментарий, поэтическая обработка» (Государственный Эрмитаж, 14.09.2011–16.09.2011) / Государственный Эрмитаж; Российская Академия Наук. Новая серия, Т. 6 (XII). – Санкт-Петербург-Москва, 2013, 363-375.

Св. Климент Охридски. Слова и служби. Съставители П. Петков, И. Христова-Шомова, А. Тотоманова. София, 2008.

: Written by Administrator; Created: 02 October 2014; Last Updated: 15 June 2018; Hits: 6290

Език и мит

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

Целта на курса е чрез етимологичен и типологичен анализ на названията за основни понятия да се видят представите и вярванията на хората от архаичните общества и тяхното развитие в християнството. Специални място се отделя на представите, отразени в основни християнски понятия, като се описва системата от богословски термини, въведени от Кирил и Методий. Съпоставя се славянската богословска терминология със същата терминология в гръцки и западноевропейски езици. В лингвистичния анализ се съчетават няколко подхода: етимология, езикова типология, анализ на употребата на термините в различни старобългарски и среднобългарски текстове, съпоставка със съвременната употреба на християнските термини. Езиковият анализ позволява да се проникне в древните представи за света и неговото устройство. Той е съчетан с анализ на митологичните представи, характерни за славяните и за други народи. Курсът е илюстрация за това, че езикът е едновременно най-гъвкавата и най-консервативната система. Той винаги съответства на съвременните нужди на обществото и същевременно пази прастари човешки представи, наследени от най-дълбока древност. Може да се каже, че пазим миналото си, закодирано в езика. Отделя се специално внимание на богословската терминология, изградена от светите братя Кирил и Методий, като е показано, че чрез специално създадената система от богословски термини те са моделирали за славяните християнство, в което акцентът пада върху представите за благодат, премъдрост и любов. Курсът се основава преди всичко на изследвания на преподавателката.

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Сакралният и ритуалният текст	2
2.	Названията на Бога	2
3.	Светът и мирът. Насъщният хляб	2
4.	За благодатта	2
5.	София Премъдрост Божия	2
6.	Славянските астроними и представите, свързани с тях	2
7.	Славянските съответствия на термините пˆуЯб и ‰рьуфбуйт	2
8.	Първородният син	2
9.	Славянските названия за `коса` и представите, свързани с тях	2
10.	За значението на думата корен	2
11.	Названията на дявола	2
12.	Названията на водната стихия и славянската мореплавателска терминология	2
13.	Названия на растения и животни. Меланхолията	2
14.	Названията на магията	2
15.	Четене и анализ на курсови работи	2

Форми и методи на оценяване:

текущ контрол и курсова работа

Литература:

А. Афанасьев. Поэтическое мировоззрение славян на природу. Т. 1-3. Москве, 1994.

И. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение, София, 1982.

И. Добрев. Теория на основите, София, 1982.

В. В. Иванов, В. Н. Топоров. Исследования в области славянских древностей. Москва, 1974.

Л. Нидерле. Славянские древности. Москва, 2000, руски превод на Niederle L. Slovanské starožitnosti. Oddíl historický. Praha, 1902-1906. Oddíl kulturní. Život starych slovanů. Praha, 1911-1937.

Д. Младенова. Звездното небе над нас. София,

И. Христова-Шомова. Филологически поглед върху сакралния и ритуалния текст. – Език и литература, 1997, 1-2, 134-142.

И. Христова-Шомова. Богословският термин ‰рьуфбуйт и неговите преводи. В: УХМРПУЙПН или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. София, 2000, 282-292.

И. Христова-Шомова. Богословският термин пˆуЯб и неговите преводи на Изток и на Запад – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. София, 2002, 594-604.

И. Христова-Шомова. Първородният син. В: Езици на общуването. Годишник на асоциация Онгъл. Т. 3. София, 2003, 206-214.

И. Христова-Шомова. Старобългарските думи за `коса` и представите, свързани с тях. - В: Time Flies. 2. Festschrift for William Veder. Amsterdam, 2003, 57-76.

И. Христова-Шомова. За значението на думата корен (Към произхода и значението на славянските n-основи). В: ... нэстъ №ченикъ надъ №чителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005, 462-476.

И. Христова-Шомова. Към въпроса за произхода и значението на думата неприязнь. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva. София, 2005, 161-171.

И. Христова-Шомова. Превъплъщенията на Велзевул. В: Между ангели и демони, сборник с доклади от конференцията, проведена в Лесидрен, 29. 08 - 1. 09. 2001, София, 2005, 227-236.

И. Христова-Шомова. Библейските цитати и реминисценции в Молитва към Богородица на Димитър Кантакузин. – Български език, 2005, 3, 46-53.

И. Христова-Шомова. Славянската богословска терминология, въведена от светите братя Кирил и Методий. – В: Научен център Св. Дасий Доростолски – Силистра към Русенски университет Ангел Кънчев. Известия. Книга І. Международна научна конференция, посветена на 1900 г. град Силистра. Силистра, 2006, 29-40.

И. Христова-Шомова. За закона и благодатта, за луната и слънцето. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). Река времени. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевы (1934-2001). София, 2007, 61-70.

И. Христова-Шомова. Водната стихия и нейните олицетворения в книга Йов. – В: Етнология и демонологи, Годишник на асоциация Онгъл. Съставители. Николай Ненов, Росен Малчев, Константин Рангочев. София, 2007, 10-47.

И. Христова-Шомова. Две неизвестни славянски названия на Плеядите. (Названията на съзвездието Плеяди в старите славянски преводи на книга Йов). – Българска реч, ХІІІ, 2007, 2. В чест на Боряна Велчева, 119-130.

И. Христова-Шомова. Богословская терминологя в произведениях св. Климента Охридского. – В: Славянска филология, 24. Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София, 2008, 120-136.

И. Христова-Шомова. Меланхолията – начини за назоваване и представи, с които е свързана. – В: Годишник на асоциация Онгъл, т. 7, Владетелят и светецът. Цар Иван Шишман. част 1. София, 2009, 170-181.

J. Frazer The Golden Bough. London, 1913. Български превод: Дж. Фрейзър. Златната клонка. София, 19

: Written by Administrator; Created: 01 October 2014; Last Updated: 15 June 2018; Hits: 5954

Културни реалии и език

30 ч. лекции

Проф. дфн Татяна Славова

Анотация

Лекционният курс има за цел да запознае магистрите с ролята на думите-реалии в лексикално-семантичната система на средновековния български език. В хода на обучението се разкрива значението на различни културни реалии, визиращи атлетически и конни състезания, олимпийски игри, празнични зрелища, развлекателни и ритуали игри и забавления., обредни празници и маскаради и други прояви на средновековния живот. Тъй като в голямата си част тези реалии са засвидетелствани в преводни съчинения, се поставя акцент върху начина им на превод. Извеждат се определени закономерности и се обособяват различни преводачески техники (калкиращ, контекстуален, адаптиращ превод и др.). Търси се връзката между избрания от преводача похват, семантиката на думите-реалии и жанровата специфика на средновековния извор. Специално внимание се отделя на реалиите-титли и длъжности, свързани с държавните институции през VIII–XI в., назовавани с прабългаризми.

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Дефиниране на понятието културна реалия. Мястото на думите-реалии в лексикално-семантичната система на средновековния български език.	2
2.	Средновековни книжовни преводни и оригинални извори, източници на реалии (исторически и историографски, правноканонични, агиографски, хомилитични).	2
3.	Реалии, назоваващи състезания с коне и колесници и олимпийски игри във византийски текстове. Начини на превод в старобългарски.	2
4.	Византийски реалии за атлетически състезания (борба, юмручен бой, бокс, гладиаторски битки и др.) и тяхното предаване в старобългарски текстове.	2
5.	Византийски реалии, обозначаващи участниците в различни състезания, и техните номинации в средновековната българска книжнина.	2
6.	Чужди и български реалии, изразявани с Nomina loci (хиподруми, стадиони, арени, игрища). Преводачески похвати (калкиращ и контекстуален превод).	2
7.	Проблеми на средновековната преводаческа техника с оглед на преводните културни реалии.	2
8.	Театрални и празнични зрелища и представления и тяхното именуване в старобългарски. Адаптиращ превод.	2
9.	Византийски реалии, визиращи развлекателни и ритуали игри и забавления. Преводачески похвати и етимологически успоредици.	2
10.	Игри с кукли. Игри със зарове. Танци и музиклни инструменти. Названия на тези артефакти в средновековни български творби.	2
11.	Сведения за средновековни обредни празници и маскаради (календи, брумалии и др.). Език и номинации. Етимологически паралели.	2
12.	Названия на реалии, обозначаващи участниците в забавления и зрелища (скомраси, актьори, акробати, певци, музиканти, шутове, танцьори).	2
13.	Византийски реалии за ритуални игри и зрелища, изразявани с Nomina loci (амфитеатър, сцена, театър и др.). Начини на превод.	2
14.	Култура на бита през Средновековието и избрани лексеми-реалии по темата.	2
15.	Културни реалии, назовавани с прабългаризми (държавни институции, титули и длъжности).	2

Форми и методи на оценяване: курсова работа

Литература:

Бенешевич, В. Древнеславянская кормчая ХIV титулов без толкований. Т. 1. СПб, 1906.

Будилович, А. XIII слов Григория Богослова в древнеславянском переводе по рукописи Императорской Публичной библиотеки XI века. СПб., 1875.

Истрин, В. Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Т.1. Текст. Петроград, 1920.

Истрин, В. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Репринтное издание материалов В. М. Истрина. Подготовка издания, вступительная статья и приложения М. И. Чернышевой. М., 1994.

Милтенов, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006.

Aitzetmüller, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Graz. Vol. III. 1961.

Bojkovsky, G., R. Aitzetmüller. Paraenesis. Die Altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Band 4. Weiher-Freibutg, 1988.

Hansack 1984: Ernst Hansack. Die Vita des Johannes Chrysostomos des Georgios von Alexandrien in kirchenslavischen Übersetzung. Band 3. Weiher-Freiburg, 1984.

Славова, Т. Владетел и администрация през ранното Средновековие в България. Филологически аспекти. С., 2010. 342 с.[История и книжнина № 4]

Славова, Т. Езически реалии в старата българска книжнина (названия на амулети и обредни празници в кормчиите). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. С., 2005, 762–770.

Славова, Т. За някои езически реалии в Ефремовската кормчая. Във: Филологически изследвания е чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. С., 2005, 416–426 [Старобългарска литература, № 33–34].

Славова, Т. Неизвестни прабългаризми от военната терминология. – Българска реч, 2009, 1–2, 104–110..

Славова, Т. Прабългаризми в старобългарския превод на Библията. – В: Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Д. Иванова. Пловдив, 2011, 64–74.

: Written by Administrator; Created: 30 September 2014; Last Updated: 15 June 2018; Hits: 5695

Лингвистика на текста (II част)

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

Целта на курса е да разшири уменията на магистрантите за четене и анализ на средновековни текстове. Във втората част на курса се включват и текстове от преходния период, както и от ранното Възраждане.

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Лингвистика на юридически текстове. Анализ на текстове от Закон за съдене на хората и Кормчиите.	4 ч.
2.	Лингвистика на апокрифни текстове. Анализ на апокрифи по избор на студентите	4 ч.
3.	Лингвистика на екзегетични текстове. Анализ на текстове от Учителното евангелие.	2 ч.
4.	Лингвистика на екзегетични текстове. Анализ на тълкувания към книга Йов.	2 ч.
5.	Лингвистика на кратки наративни текстове. Анализ на текстове от Простия и от Стишния пролог.	4 ч.
6.	Лингвистика на натурфилософски текстове. Анализ на текстове от Шестоднев на Йоан Екзарх, Шестоднев на Василий Велики и Физиолога.	4 ч.
7.	Лингвистика на поетични текстове с азбучен акростих. Анализ на Азбучна молитва, Акатиста на Богородица и Азбучните стихири за Рождество Христово и Богоявление.	4 ч.
8.	Лингвистика на ранни възрожденски текстове. Анализ на текстове от Огледало на Кирил Пейчинович.	2 ч.
9.	Лингвистика на ранни възрожденски текстове. Анализ на Описание на Рилския манастир от Неофит Рилски.	2 ч.
10.	Представяне на курсови работи	2 ч.

Форми и методи на оценяване: Текущи оценки и курсова работа

Литература:

Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008. Съставители П. Петков, И. Христова-Шомова, А. Тотоманова.

Г. Петков, М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. І-ХІІ. Пловдив, 2010-2014.

Д. Петканова. Апокрифна литература и фолклор. София, 1978.

И. Христова-Шомова. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.

И. Христова-Шомова. Книга Йов с тълкувания в славянски превод. По Владиславовия препис от 1456 г. София, 2007.

Йеромонах Неофит Рилски. Описание на Рилския манастир. Фототипно издание. Предговор и речник Елена Тачева. София, 2011.

Кирил Пейчинович. Огледало. Предговор и набор Петко Д. Петков”. София, 2012.

К. Максимович. Законъ соудьныи людьмъ. Источниковедческие и лингвистические аспекты исследования славянского юридического памятника. Москва, 2004.

Кл. Иванова. Два неизвестно азбучни акростиха с глаголическа подредба на буквите в среднобългарски празничен миней. – В: Константин-Кирил Философ. Доклади от Симпозиума, посветен на 1100 години от смъртта му. София, 1971, 341-365.

М. Димитрова. Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV в. София, 2011.

Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Т. І. Издание подготовили Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Под редакцией В. Б. Крысько. Москва, 2010.

Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Румяна Павлова: Увод и научно разчитане на текста. Веселка Желязкова: Научно разчитане на текста. Календар. София, 1999.

R. Aitzetmüller. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. I-VІІ. Graz, 1958-1975.

: Written by Administrator; Created: 30 September 2014; Last Updated: 15 June 2018; Hits: 6298

Теория и история на книжовните езици

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

Лекционният курс има за цел да запознае студентите с проблемите на създаването, формирането, кодифицирането и изграждането на старобългарския книжовен език от гледна точка на възникването и утвърждаването на неговата норма, на нейното развитие и функциониране през среднобългарската и новобългарската епоха чак до затихването й през ХVІІ в. Търси се опора в теорията на книжовните езици и се очертава историческата типология на старобългарския книжовен език, стремежът е да се проведе широко интердисциплинарно изследване на книжовно-езиковата диахрония. Чрез представяне на устойчивостта и вариативността на книжовната норма се оформя важният тематичен център около въпроса за приемствеността в българската книжовно-езикова история от зараждането й до българското Възраждане.

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Методологически предпоставки при изследването на историята на българския книжовен език. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. Въпроси на възникването, формирането и изграждането на старобългарския книжовен език. Създаване на старобългарския книжовен език с първите преводи на Кирил и Методий, кодифициране на книжовната норма чрез създадените образци за следващи преписи и езикови модели за подражание. Развитие и утвърждаване на книжовния език през класическия старобългарски период. Типологически особености на старобългарския книжовен език с оглед на неговото създаване, изграждане и функциониране. Slavia Orthodoxa и Slavia Romana.	2
2.	Старобългарската графика. Състав и характер на азбуките. Последователност, названия, числена стойност на буквите. Небуквени знаци. Зависимост на старобългарските азбуки от византийското писмо, връзки помежду им, разпространение. Въпросът за произхода на азбуките. Влияние на византийския правопис при съкращаване на думите под титла и при предаването на гръцките заемки.	2
3.	Развой на старобългарското писмо. По-важни правописни промени през старобългарската епоха. Графични и правописни промени в глаголическите преписи от края на ІХ и началото на Х в., извършени от Кирило-Методиевите последователи в България.	2
4.	Развой и усъвършенстване на старобългарското кирилско писмо през ІХ и Х в. Правописни особености на старобългарските писмени паметници и тяхната нееднородност в резултат от взаимодействието на културно-историческите фактори.	2
5.	Разнообразие в правописните норми на отделните книжовници като последица от нееднаквия развой на еровите гласни (изпадането на слабите и вокализацията на силните ерове, смесването на еровете), на редуцираните и и ы, на разликите в йотацията, прейотацията, асимилациите и контракциите, на колебанията в мекостта на съгласните и на различната съдба на епентетичното л и др.	2
6.	Среднобългарският правопис и промените, свързани с историческия развой и смесването на носовите гласни. Основни групи писмени паметници според типа на замяната на носовките. Видове паметници според употребата на еровите гласни – едноерови и двуерови. Въвеждане на акцентни знаци.	2
7	Езиково-правописната реформа на Патриарх Евтимий от края на ХІV до началото на ХV в. Архаизиране на езиково-правописните средства и тяхната употреба в духа на Кирило-Методиевата традиция. Евтмиевият правопис като систематизация на атонския правопис на старците исихасти: регламентирана употреба на всички буквени знаци от Кирило-Методиевата епоха, сближаване на българското писмо външния вид на гръцкото писмо чрез последователна и стриктна употреба на надредни и пунктуационни знаци. Регламентиране на употребата на еровете и носовките, възстановяване на епентетичното л и др. Константин Костенечки – и неговото „Разяснено изложение за буквите”.	2
8	Международна и наднационална функция на старобългарския книжовен език и неговото разпространение сред другите славянски народи (ІХ-ХІV в). Културно-исторически предпоставки за създаванато на езиково-правописните редакции на старобългарския език. Отношение на средновековните славянски книжовници към старобългарската книжовна норма – стремеж за запазване на основните графични и правописни черти на Кирило-Методиевите свещени текстове и необходимост за доближаването им до местното славянско произношение с оглед на тяхната разбираемост и достъпност до слушателите.	2
9	Руска езиково-правописна редакция на старобългарския книжовен език. Първо южнославянско влияние. Фонетични и морфологични особености на староруските текстове. Проблеми на „билингвизма” и „диглосията”. Диалектни разновидности в северноруските и южноруските ръкописи. Второ южнославянско влияние в Русия – тенденция за архаизиране на правописа и сближаването му с Кирило-Методиевския, стремеж за сближаване с гръцкия правопис. Обединяващата и централизираща роля на Москва след ХІV в. като продължител на книжовната традиция на Киевска Русия.	2
10.	Сръбска езиково-правописна редакция на старобългарския книжовен език. Ранна сръбска (Зетско-Хлъмска) редакция и по-късна сръбска (рашка) редакция на старобългарския книжовен език. Усъвършенстване на рашкия правопис от сина на Стефан Неманя св. Сава по време на книжовната му дейност отначало в Хилендар, а по-късно в създадения от него книжовен център – Карейската килия. Рашката редакция в българските земи. Развитие и установяване на нормите на ресавизма като продължение на Евтимиевата реформа.	2
11.	Сръбската редакция в българските земи. Усвояване и възприемане на нормите на ресавския правопис от българските книжовници. Ресавският правопис у Владислав Граматик, у софийските книжовници от ХV-ХVІІ в., в Етрополската книжовна школа през ХVІ-ХVІІІ в. Особености на българските по произход ръкописи с ресавски правописни черти при употребата на еровете и останалите гласни и при ограничаване на интервокалната йотация. Значение на сръбската редакция за запазване на старобългарската книжовна традиция през вековете на робството.	2
12.	Периодизация на историята на старобългарския книжовен език от гледна точка на състоянието на книжовната норма. Първи период – ІХ-ХІ в., период на проява на най-важните черти на старобългарската книжовна норма: устойчивост, породена от сакралния характер на езика и вариативност на всички равнища – графично, морфосинтактично и лексикално. Втори период от историята на старобългарския книжовен език – епохата на византийското владичество и възстановяването на българската държавност през ХІІ-ХІІІ в. Период на децентрализация на нормата и по-голямо проникване на явления от живия народен език. Трети период - свързан с дейността на Атонския и на Търновския книжовен център. Предевтимиева и Евтимиева езиково-правописна реформа, кодифициране на атонския двуюсов и двуеров правопис. Четвърти период от историята на старобългарския книжовен език – от края на ХV до ХVІІ в. Период на проникване на сръбския безюсов правопис в българските земи – отначало с рашки, а по-късно с ресавски особености.	2
13.	Функционална диференциация на старобългарския книжовен език и стилистични пластове в употребата на изразните средства. Жанровата система на средновековната книжнина и книжовната норма или доколко различните жанрове на старата ни книжнина са допускали отклонения от книжовната норма в полза на разговорната реч. Влияние на субективния фактор – книжовника, за проникване на народни черти в паметниците.	2
14.	Задачата за системно изследване на лексиката на старобългарския книжовен език с цел установяването на книжовната лексикална норма чрез прилагане на два критерия: изследване на лексиката с оглед книжовността-некнижовността на лексемите, както и разслоението й с оглед на нейния произход – своя-чужда. Разпределението на лексиката като книжовно-българска, некнижовно българска, книжовно заета, некнижовно заета.	2
15	Норма и традиция в българския книжовен език от последните векове на робството. Новобългарските дамаскини и тяхната връзка със старобългарската традиция. Книжовността през ХVІІ-ХVІІІ в. и въпросът за приемствеността вежду новобългарската норма и старобългарската традиция в дамаскинарската книжнина. Старата и новата книжовна норма през Възраждането и изграждането на новобългарския книговен език	2

Семинарни упражнения

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Работа със старобългарски и среднобългарски текстове от различни жанрове. Едноюсови и двуюсови паметници и паметници с безразборна употреба на еровете. Анализ на нормата и отклоненията от нея.	2
2.	Превод и анализ на текстове руска редакция. Църковнославянски печатни текстове. Църковнославянизмите в езика на първите възрожденци.	3
3.	Безюсови старобългарски текстове от ХІІІ до ХVІІ в.	2
4.	Анализ на текстове от ранната Зетско-Хлъмска и рашка редакция. Ресавска редакция – анализ на 14 глава от Сказание за буквите.	3
5.	Анализ на ХІV глава от Сказание за буквите на Константин-Костенечки.	1
6.	Дамаскинарски текстове – Ловешки, Свищовски, Тихонравов,Троянски дамаскин.	4

Форми и методи на оценяване:текуща оценка, самостоятелна работа по изпълнение на писмени задачи.

Библиография:

А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма, Из историята на българския език (Сборник статии), София, 2009, 176-182.

А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 192-203.

И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. С., 1986.

Д. Иванова-Мирчева, Проблеми на книжовния български език до Възраждането, - Български език, ХХІІ, 1972, 6, 510-516.

Д. Иванова-Мирчева, Въпроси на българския книжовен език до Възраждането ІХ-Х до ХVІІІ в., София, 1987.

Д. Иванова-Мирчева, Българският книжовен език ( ІХ-Х до ХVІІІ в.), Велико Търново, 2003.

А. Минчева, Аспекти на формирането на нормите на старобългарския книжовен език, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 174-191.

Б. Велчева, Норма и традиция в българския книжовен език от ХVІ-ХVІІІ в. – Български език, 1966, 2, 110-121.

Б. Велчева, За езика на българската книжнина от ХV до ХVІІІ в. , Studia balcanica, 18, Из културното развитие на балканските народи (ХV-ХХ в.), Sofia, 1985, 142-151.

Т. Славова, Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод, Кирило-Методиевски студии, 6, 1989, 15-129.

Т. Славова, Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 161-173.

В. П. Василев, Общи писменоезикови черти в преписите на архаични дамаскини, Palaeobulgarica, XIII (1993), 2, 99-108.

A. Schenker, The Down of Slavic, An Introduction to Slavic Philology, Yale University Press, New Heaven and London, 1995.

: Written by Administrator; Created: 01 September 2014; Last Updated: 15 June 2018; Hits: 7735

Старобългаристика