Руска литература, култура и художествен превод
Руска литература, култура и художествен превод
1. Магистърска програма „Руска литература, култура и художествен превод” 
За повече информация се обръщайте към
доц. д-р Румяна Евтимова, ръководител на магистърската програма
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
доц. д-р Ангелина Вачева, научен секретар на магистърската програма
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
2. Участие на Катедрата по руска литература в други магистърски програми
2.1. „Балканите и Русия (история, култура, политика)” (Катедра по история на Византия и балканските народи, Исторически факултет)
Магистърската програма „Балканите и Русия (история, култура, политика)” е фокусирана върху историята и съвременното развитие на отношенията между Балканите и Русия, интерпретирани през различни призми, сред които тези на културата и литературата. Програмата дава възможност на магистрантите да изучават интензивно руски език и един балкански език по избор. Двусеместриалният учебен план предвижда обучение на бакалаври специалисти (професионално направление „история и археология”) и неспециалисти (професионални направления, различни от „история и археология”). Магистърската програма е действаща от учебната 2011-2012 година.
Лекционни курсове, водени от Катедрата по руска литература:
- „Руска културна история (ХІV-ХХІ век)”
- „Балканите в руската култура”
- „Руски културни стереотипи, обществени представи, литературни образи”
- „Власт, обществено мнение, литература”
- „История на жените. Жените в руската култура (ХVІІІ-ХХІ век)”
За повече информация се обръщайте към
гл. ас. д-р Галина Петкова, координатор на програмата от страна на ФСлФ
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
2.2. „Литература, кино и визуална култура” (Катедра по теория на литературата, Факултет по славянски филологии)
- „Руската литературна класика от ХІХ век в киното: принципи на екранна адаптация”
- „Руска литература (ХVІІІ-ХХІ в.)” (за неспециалисти филолози)
За повече информация се обръщайте към
доц. д-р Людмил Димитров, ръководител на магистърската програма
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
- Written by Administrator
- Hits: 4134
Руската литературна класика в киното: принципи на екранна адаптация
Едносеместриален курс
Преподавател: проф. д-р Людмил Димитров
|
Анотация на учебната дисциплина: |
|
Дисциплината е задължителна и се провежда през втория семестър на магистърското обучение. Хорариумът ѝ е 45 лекционни часа (30 часа лекции + 15 часа упражнения). Целта на предлагания курс е да запознае студентската аудитория с принципите на интердисциплинарния пренос между литература и кино, спецификата на екранния сценарий и възможностите му да интерпретира по алтернативен художествен начин класически текстове от руската литература на ХІХ век в най-популярното и перспективно днес синкретично изкуство. Ретроспективно се проследяват подходите, стратегиите и целите на жанра екраницазия като еволюирало звено между театъра и киното (сцената и екрана), запазващо литературния си генезис. По този начин се наблюдават и класифицират разликите във виртуалната визия между драматизацията, ориентирана основно към сцената и екранизацията, предназначена за екрана. Засяга се цялостният комуникативен акт на представлението, филма и различната зрителска рецепция. Като надграждаща цел курсът е ориентиран към формиране на професионална зрителска култура у възприемателя. В този смисъл се дебатират проблеми на националния светоглед и специфика, уловени и предадени чрез киното, компаративистично се коментират екранизации на един и същи текст, дело на различни кинематографии и предизвикателствата на факторите време, идеология, жанр, референтна аудитория и др. Предоставя се възможност за избор между по-цялостно проследяване на руските класически текстове в тяхното кинобитие, или съсредоточаване върху ограничен брой автори и текстове (както и само върху един автор / текст) в перспективата на киномисленето и екранния наратив. Курсът завършва с изпит – коментар върху аналитична статия или рецензия на филм, написана от студента. |
|
Очаквани резултати: |
|
Повишаване на зрителната култура на магистрантите. Професионално разбиране на спецификата на интерпретацията като комуникационен акт за възприемането на едно литературно произведение. Разграничаване и тълкуване на синтеза между различните аналитични структури на текста като метакритическите изследвания и оценки, превода, сценичната, музикалната и екранната му версия. Ориентиране в пресъздаването на руските стереотипи като характерни и като универсални (използваеми и работещи в чужда среда). |
Учебно съдържание
|
№ |
Тема: |
Хорариум |
|
1 |
Киното и руската класика – визуална херменевтика на националния канон. Теоретични подстъпи |
2 часа |
|
2 |
Руската класическа литература от ХІХ век – хронотоп и архетипи. Лубок – театър – кино. Интервизуалност |
2 часа |
|
3 |
Преразказ, адаптация, интерпретация на сюжета. Принцип на монтажа (Сергей Айзенщайн) |
2 часа |
|
4. |
Текстът-Пушкин и киното. А. С. Пушкин като киноизкушение. („Евгений Онегин“, „Повести на Белкин“, „Борис Годунов“, „Малки трагедии“, „Дама пика“, „Капитанската дъщеря“, „Дубровски“) |
8 часа |
|
5. |
Лермонтов – антикинематографизъм или „нефотогеничност“? („Герой на нашето време“, „Маскарад“) |
4 часа |
|
6. |
Гогол – между киното и телевизията. („Мъртви души“, „Ревизор“, „Шинел“, „Нос“, „Вий“, „Тарас Булба“ и др.) |
4 часа |
|
7. |
Тургеневите киноромани. („Рудин“, „Дворянско гнездо“, В навечерието“, „Бащи и деца“) |
4 часа |
|
8. |
Киновълната Достоевски – екранизация и цитатност. (Бели нощи“, „Играчът на рулетка“, „Унижените и оскърбените“, „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Братя Карамазови“) |
6 часа |
|
9. |
Киноуниверсализмът на Толстой. („Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“, „Кройцерова соната“, „Отец Сергий“, „Живият труп“) |
6 часа |
|
10. |
Чехов и европейският киноканон. (Проза и драматургия.) |
7 часа |
Библиография
Айзенщайн, Сергей. Избрани произведения в три тома. С. 1976–1977.Айзенщайн, Сергей. Монтажът. С. 2012.
В света на киното. Илюстрован справочник в три тома. С. 1982–1983.
Вертов, Дзига. Статьи, дневники, замислы. М. 1966.
Димитрова, Геновева. Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991–2011). С. 2011.
Добин, Е. Поэтика киноискусства. Повествование и метафора. М. 1961.
Кино. Энциклопедический словарь. М. 1987.
Поэтика кино. Сборник под ред. Б. Эйхенбаума. – Репринтное воспроизведение издания 1927 года Berkeley Slavic Specialties 1984.
Тынянов, Ю. Н. Поэтика. История литературы. Кино. М. 1977.
Шкловский, Виктор. За сорок лет. М. 1965.
Юткевич, С. И. Поэтика режиссуры. Театр и кино. М. 1986.
- Written by Administrator
- Hits: 5544
История на жените. Жените в руската култура (ХІХ-ХХІ век)
ПРОГРАМА
по
История на жените. Жените в руската култура (ХІХ-ХХІ век)
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 30 ч. лекции; кредити: 3 (специалисти); 1,5 (неспециалисти)
Вид дисциплина: избираема
Лектор: гл.ас. д-р Галина Петкова (Катедра по руска литература, ФСлФ)
Анотация
Лекционният курс проблематизира „историята на жените” като изследователско поле, занимаващо се с ролята на жените в световната история и проучванията на женския опит. Опирайки се на методологията на джендърните и женските изследвания, курсът цели да представи репрезентациите на жените в рамките на руския ХІХ век, руския модернизъм, руската емиграция от първата вълна, съветското пространство и постмодерна Русия. Предложената хронология дава възможност да се интерпретират културните конструкти за женствеността през посочените периоди, както и да се представят профили на отделни женски фигури. Търсени акценти в четенията са имиджите и стереотипите, налагани на/възприемани от жените в Русия през посочените периоди; „доброволното” съгласие на жените с „мъжкото господство” и (микро)съпротивите срещу него; женските самоидентификации, символизации и самоизразяване; вписването или не на женското творчество в мъжкия културен/литературен канон и проч.
- Written by Administrator
- Hits: 3330
Власт, обществено мнение, литература
ПРОГРАМА
по
Власт, обществено мнение, литература
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 45 ч. (30 ч. лекции + 15 ч. упражнения); кредити: 1
Вид дисциплина: задължителна
Лектори: доц. д-р Ангелина Вачева, гл.ас. Пролет Паунова-Димитрова (Катедра по руска литература, ФСлФ)
Анотация
Дисциплината цели да представи механизмите на формиране на общественото мнение в Русия и артикулацията им в руската литература (края на XVIII – ХХ век). Изследват се инструментариумът на официалната власт при оказване на идеологическо въздействие, както и изборите на опозиционно настроената част от руската интелигенция. Обект на внимание е властовото моделиране на културата. Разглеждат се литературно-обществени дискусии, представя се рецепцията на различни произведения и позицията на влиятелни литературни списания през ХІХ век. Проследяват се етапите в историята на руската култура от ХХ век: утопията за пролетарска култура, тоталитарният модел, дисидентството и т.н., както и употребите от страна на властта на популярните жанрове (кино, живопис, плакат, телевизионни филми и сериали, популярни публицистични предавания).
- Written by Administrator
- Hits: 3686
Руски културни стереотипи
ПРОГРАМА
по
Руски културни стереотипи, обществени представи, литературни образи
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 45 ч. л. (15 ч. л. + 30 ч. л.); кредити: 1
Вид дисциплина: задължителна
Лектори: доц. д-р Ангелина Вачева, доц. д-р Румяна Евтимова (Катедра по руска литература, ФСлФ)
Анотация
Лекционният курс запознава с основни културеми от полето на руската история, философия и литература. Той се гради около характерни проблемни центрове: представата за Русия, развитието на руската идея през ХІХ, ХХ и началото на ХХІ в., образът на руснака и неговата рецепция извън Русия.
Дисциплината цели да представи механизмите на формиране на обществени стереотипи и клишета и отражението им в руската литература (от края на ХVІІІ век до днес). Курсът проследява отношението към литературата и периодиката от страна на различни обществени слоеве в Русия: официалната власт, интелигенцията и др. в различен политически и идеологически контекст. Обект на изследване са артикулирани през ХІХ – ХХ в. устойчиви представи, образи на ”свое” и ”чуждо” и тяхната рецепция. Проследяват се и актуалните дискусии по проблема.
- Written by Administrator
- Hits: 3478