Доц. д-р Надежда Александрова
СИД в програма „Литературознание“, ФСлФ, 30 часа лекции
Изисквания:
- Присъствие на занятията
- Представяне на критическа перспектива или изворов материал по зададена тема от програмата по време на курса
- Форма на изпит – курсова работа.
Теми:
- Докъде се простират Балканите? Център и периферия. Откриването на Балканите.
- Просвещението в локални измерения – православие и революция
- Срам и вина – пресрамването на българите в литературата от Паисий Хилендарски до Иван Вазов
- Табу и идеология – Софроний Врачански и „Система на мохамеданската религия“
- За приятелството и литературата – писма между приятели през Възраждането
- Религиозни разпри – православие, католицизъм и протестантство сред възрожденските българи
- Измерения на любовта – преплетени истории на рецепция и канали на междукултурен трансфер
- Цариград, Букурещ и Одеса на културната карта на българската литература през XIX век
- Пътеписите – нашето и другото през Възраждането
- Смях и сълзи – сатирата в публицистиката на българите в Османската империя
- Приказки, писма и парадокси – женското авторство
- Началата на българския театър в балкански контекст
- Литературната теория от 70-те години на XIX век
- Музика и литература – странстващи мотиви в песента през Възраждането
- Обсъждане на проектите за курсови работи
Избрана библиография:
Александрова, Надежда (2018), „Еничарите“: Преплетени истории в османския контекст на XIX. София: Изток-Запад.
Александрова, Надежда (2012). Робини, кукли и человеци. Представи за жените в периодиката на Възраждането и в прозата на Любен Каравелов. София: СОНМ.
Алексиева, Афродита (2019). Преводната проза от гръцки през Възраждането. София: ИК „Гутенберг“.
Алексиева, Анна.(2025). Христо Ботев: Идеологическо моделиране на героичния образ. София: ИК „Боян Пенев“.
Аретов, Николай (2025). Преводната белетристика от първата половина на XIX в. София: Кралица Маб.
Аретов, Н. 2006. Национална митология и национална литература. София: Кралица Маб.
Бергсон, Анри. (2020). Смехът. София: СОНМ.
Бориславов, Ясен. (2014). Естествена история на българския смях. София: Труд.
Данова, Надя, (2023). Как е живяна и как е мислена детската възраст от Българите (XVII–XIX в.) София: ИК „Гутенберг“.
Дамянова, Румяна. (2009). Емоциите в културата на Българското възраждане. София: Сиела.
Даскалов и колектив (2014-2019). Преплетените истории на Балканите т. 1-4. София: Издателство на НБУ.
Даскалов, Румен. (2013). Как се мисли Българското възраждане? София: Просвета.
Делюмо, Жан. Страхът в Западния свят- XIV–XVIII век. София: Рива, 2002.
Денкова, Лидия, съст. (2007). Философският ерос. Големите текстове на платоническата любов. София: РИВА.
Детрез. Раймонд (2015). Не търсят гърци, а ромеи да бъдат – православната общност в Османската империя. XV-XIX век. София: Кралица Маб.
Дичев, Ивайло. (2016). Културата като дистанция. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски“.
Елиас, Норберт. (2000). Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания т.1-2. София: Атика.
Изард, Карол. (2017). Психология на емоциите. София: ИК „Здраве и щастие“.
Налбантова, Елена (2006). Одеса в българската история и литература. ХІХ век. Одеса: Друк.
Пилева, Мария (2018), Бунт, надежда, изкупление. Англоезичните преводи от българския XIX век. София: Кралица Маб.
Пътова, Николета (2012). Драматургия на българското. Националната идентичност във възрожденската драма. София: Кралица Маб.
Станева, Катя (1996). Апология на българското. Творчеството на Г. С. Раковски. София: Полис.
Топалов, Кирил (2024). През векове и думи. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Хранова, Албена (2011). Историография и литература, т.1-2. София: Просвета.
Чернокожев, Николай, (2012). България – стереотипи и екзотика: техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от XIX век. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Чернокожев, Николай, Игнатов, Владимир, Спасова, Андриана (2023). Хоризонти на словото. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Кирил Топалов. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Ardelianu, Constantin. (2020). “Steamboat Sociality” along the Danube and the Black Sea (mid-1830s–mid-1850s). – The Journal of Transport History, 0(0) 1–21.
Daskalov, Roumen (2004) The Making of a Nation in the Balkans. Historiography of the Bulgarian Revival. Budapest: CEU Press.
Hanioğlu, Şükrü M. (2008), A Brief History of the Late Ottoman Empire. Princeton and Oxford: Princeton University Press.
Kitromilides, Paschalis (1994), Enlightenment, Nationalism, Orthodoxy. Studies in the Culture and Political Thought of South-Eastern Europe. London and New York: Routledge.
Lilty, Antoine (2023), Rethinking the Enlightenment from a Pluralistic, Global Perspective, in. Raphael Gross and Liliane Wiessberg (eds.) What is Enlightenment? Question for the Eighteenth Century. Berlin: Deutsches Historisches Museum and Hirmer.
Plamper, Jan. (2015). The History of emotions. An introduction. Oxford: Oxford University press.
Strauss, Johann (2003). Who Read What in the Ottoman Empire (19th-20th
centuries)? Middle Eastern Literatures, 6 (1): 39-76.
Wolff, Larry (2016). The Singing Turk: Operatic emotions. on the European Stage from the Siege of Vienna to the Age of Napoleon. California: Stanford University Press.