Архив

Дисциплина:

ПОЛИТИЧЕСКА РЕТОРИКА

Преподавател: гл.ас. д-р Нели Стефанова

от катедра "Реторика" на Философския факултет на

СУ "Свети Климент Охридски"

Асистент:

 

Учебна заетост		Форма		Хорариум
Аудиторна заетост		Лекции		30
		Семинарни упражнения
		Практически упражнения (хоспетиране)		-
Обща аудиторна заетост				30
Извънаудиторна заетост		Реферат		30
		Доклад/Презентация		15
		Научно есе
		Курсов учебен проект
		Учебна екскурзия
		Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси		30
Обща извънаудиторна заетост				75
ОБЩА ЗАЕТОСТ				120
Кредити аудиторна заетост				1,5
Кредити извънаудиторна заетост				2,5
ОБЩО ЕКСТ				4
№	Формиране на оценката по дисциплината[1]		% от оценката
1.	Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)		20 %
2.	Участие в тематични дискусии в часовете		20 %
3.	Демонстрационни занятия
4.	Посещения на обекти		20%
5.	Портфолио
6.	Тестова проверка
7.	Решаване на казуси
8.	Текуша самостоятелна работа /контролно
9.
10.
11.
12.	Изпит		Устен изпит в края на семестъра – 40 %
Анотация на учебната дисциплина:
Курсът представя актуални тенденции в политическото ораторство, разгледани през призмата насъвременните реторически теории. Очертава актуалните тенденции при тяхното използване в развитите демокрации и в европейските институции. Тематичното съдържание има за цел да предостави базови компетенции в сферата на политическото общуване, да формира умения за подготовка, произнасяне и анализ на политически речи и послания, както и да подготови студентите за участие в различни обществено-политически дискусии. Дидактичният подход съчетава поднасяне на теоретичен и богат илюстративен материал – системно използване на аудио- и видеозаписи. Катедра „Реторика” предоставя технически оборудваната си зала за водене на обучението. Програмата включва организирани посещения на Народното събрание, които предоставят на обучаващите се студенти възможността да се запознаят с историята и дейността на българския парламент, да наблюдават пленарни заседания и работа на експертни комисии.

 

Предварителни  изисквания:

Няма

 

 

Очаквани резултати:

Учебният курс предоставя знания за стратегиите и тактиките на убеждаване, аргументиране и манипулиране, залегнали в политическата комуникация, формира способности за анализ на механизмите за влияние над политическите нагласи на публиката и средствата за влияние над общественото поведение. Формира практически способности за извършване на реторически анализ на политически послания.

 

 

Учебно съдържание

 

№	Тема:	Хорариум
1	Политическа реторика и политическа комуникация	2 часа
№	Тема:	Хорариум
2	Модели политическа комуникация	2 часа
3	Комуникативни субекти и комуникативни потоци в политическата комуникация	2 часа
4.	Механизми за влияние в политическото общуване – медийни и реторически механизми за влияние	3 часа
5.	Политически език - типология на политичаския език	2 часа
6.	Политически дебат – критерии за успешност	2 часа
7.	Стилове политическо ораторство	2 часа
8.	Реторически анализ на политическа реч	2 часа
9.	Генерални процеси в съвременната политическа реторика	3 часа
10.	Родово-видово деление на политическата реторика – парламентарна, президентска, митингова, дипломатическа, военна, политическа епидейктика	2 часа
№	Тема:	Хорариум
11.	Директно и индиректно реторическо взаимодействие	2 часа
12.	Лидерство – видове - политическо лидерство	2 часа
13.	Аудиторията в реториката - видове аудитории - политическа аудитория	2 часа
14.	Страници от политическото ораторство – политическото красноречие от античността до наши дни	2 часа

 

 

 

Конспект за изпит

Конпектът следва учебното съдържание на дисциплината.

 

 

№	Въпрос
1	Политическа реторика и политическа комуникация
2	Модели политическа комуникация
3	Комуникативни субекти и комуникативни потоци в политическата комуникация
4.	Механизми за влияние в политическото общуване
5.	Типология на политичаския език
6.	Политически дебат – критерии за успешност
7.	Стилове политическо ораторство
8.	Реторически анализ на политическа реч
9.	Генерални процеси в съвременната политическа реторика
10.	Родово-видово деление на политическата реторика
11.	Директно и индиректно реторическо взаимодействие
12.	Лидерство – видове - политическо лидерство
13.	Аудиторията в реториката - видове аудитории - политическа аудитория
14.	Страници от политическото ораторство – политическото красноречие от античността до наши дни

Библиография

Основна:

Литературни източници /2007г. – 2012г./

Александрова Д., Основи на реториката, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2008. 

Александрова Д., Тенденции в политическата реторика на българския преход, в

Реторика и комуникации – електронно научно списание,бр.3, 2012,

http://rhetoric.bg/

Кинг, М., К. Торнхил, Никлас Луман за правото и политиката, С., УИ „Св. Кл.

Охридски”, 2008.

Мавродиева Ив., Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989 – 2012), Парадигма, С., 2012.

Мавродиева Ив., Образци на съвременното красноречие - Христоматия, ИК

      „Семарш”, С., 2010г.

Мавродиева Ив., Виртуална реторика. От дневниците до социалните мрежи, УИ

          „СВ. Климент Охридски”, С., 2010г. 

Мавродиева Ив., Съвременни реторически практики, ИК „Семарш”, С., 2010г.

Маккей М., Дейвис М., Фенинг П., Посланията. Комуникационните умения., Лик,

          2009.  

Руменчев В., Антология на ораторската реч, Книга Втора, Оратори на Древна

Гърция и Рим, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012г. 

Стефанова Н. Политическата реторика на Италия от 90-те, Сиела, С., 2012.

Стефанова Н., „Между„Берлусконизма и стандартното политиканство.

Политическата реторика на днешна Италия” в Докторантски изследвания по

социални и хуманитарни науки, том І, УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 2010.

Стефанова Н.,  „Феноменът Берлускони – италианска приказка за  модерната

медийна реторика”, сп. Правен свят, 2009, октомври, „Правен свят” ЕАД,

112-115; С., 2009г.

Стефанова Н.,  „Реторическата аргументация – Инструментариум на

политическия дискурс и интеркултурната комуникация”,сп. Психологични

изследвания, Институт по психология наБАН, Кн. 2, 2008, Академично

издателство „Проф. МаринДринов”, 161-170, С., 2008г.  

Херадствейт Д., Туре Бьоргу, Д., Политическата комуникация. Въведение в

семиотиката и реториката, София, 2009.

Ponzio A., Petrilli S., Lineamenti di semiotica e di filosofia del linguaggio, Graphis, Bari,

2008.

Trentini Giancarlo, La politica mediatizzata, Sensale G. e Bonaiuto M., (a cura di), Franco

Angeli, Milano, 2008.

 

Други основни източници:

Almond G., S.Verba, The Civic Culture: Political Attitudes and Democracy in Five

Nations,Princeton University Press, Princeton 1963.

Bentivegna S., Comunicare in politica, Carocci, Roma, 2006.

Cedroni, L.& Dell’Era, T., Il linguaggio politico, Carocci, 2002, Roma, 2002.

Chomsky N., Language and Poilitics, Ed. Carlos Peregrin Otero, 2004.

Chomsky N., Manufacturing Consent: The Political Economy of the Mass Media. New

York: Pantheon.(with Edward Herman), 2002.

Chomsky N., Propaganda and the Public Mind, South End Press, 2001.  

Charles D. E., Roger W.C., The political uses of symbols, Longman, 1983.  

Desideri, P., Teoria e prassi del discorso politico, Bulzoni 1984.

Eco U., “Il linguaggio politico”, in Lingua settoriale in Italia, (a cura di) Gian Luigi

Beccaria, Milano, Bompiani, 1988.

Eco, U., 1983, “Il linguaggio di Mussolini”, in Guido Gerosa, Mussolini, Milano, Fabbri,

1983.

Edelman, M., Constructing the Political Spectacle, University of Chicago Press, 1988.

Edelman, M., The Symbolic Uses of Politics, University of Illinois Press, 1985.

Edelman M., Political language: words that succeed and policies that fail, Academic Press,

1977.

Gerstlé J., La Communication politique, Presses Universitaires de France, Paris, France,

      1992.

Jensen J., Kaplan E., Naidu S., Wilse-Samson, L.,The Dynamics of Political Language,

Conference draft presented at the Fall Brooking Panel on Economic Activity, 2012. 

Lasswell H.D., Power And Personality, Greenwood Press, 1976 Lasswell H. D. & Kaplan

      Abraham.

Mazzoleni, G., La comunicazione politica, Il Mulino, Bologna, 1998.

Marini R., Mass media e discussione pubblica. Le teorie dell’agenda setting, Editori

Laterza, Bari, 2006.

McGrawK., Manipulating Public opinion with moral Justification,ANNALS, AAPSS,

1998.

Rossi-Landi F., Significato, comunicazione e parlare comune; Marsilio, Milano, 1998.

Santulli Fr., Le parole del potere. Il potere delle parole,Franco Angeli, Milano, 2005.

Van Dijk, T., “What is political discourse analysis?” in Blommaet & Bulcaen 1997.

WilsonJ., Politicallyspeaking, London, Blackwell, 1990.

 

Дончева Х., „Политическо лидерство”, вПолитология, Четвърто преработено и

       допълнено издание, София, 2001.  

Иванов, Д., ”Власт и политика” в Политология, Четвърто преработено и

       допълнено издание, София, 2001.  

Иванов Д., „Управляващ елит”, в Политология, Четвърто преработено и допълнено

      издание, София, 2001.  

Карасимеонов Г., Политика и политически институции, УИ „Св. Кл. Охридски”,

София, 2004.

Методиева Л., Парламентарна реторика, Албатрос, София, 2002.

Руменчев В., Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване,

          УИ „Св. КЛ. Охридски”, 2006.

Русинова-Христова А., Политическото говорене. Психологични механизми,

Интерпрес, София, 2003.

Русо Жан-Жак, „За обществения договор”, в Избрани съчинения, Наука и изкуство,

С., 1988. 

Стоицова Т., Лице в лице с медиите, Просвета, София, 2004.

 

 

 

Дата:21.10. 2013                                                        Съставил:

   Гл.ас. д-р Нели Стефанова