Румънският характер на старата  румънска литература

в светлината на българо-румънските книжовни контакти

Магистърска дипломна работа на Петър Костадинов (2005)

Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова

Целта на това изследване е да разгледа различни въпроси по отношение на формирането на старата румънска литература, създадена през периода XIV-XVI в. Става дума за въпроси, засягащи преди всичко авторството на някои текстове от старата румънска литература. Доколко те могат да се считат за оригинални текстове, създадени в румънска среда. Дали може да се твърди, че има румънски автори, които създават оригинална литература.


Друг проблем, който изследването цели да представи, е дали трябва да се счита за румънска, литературата, писана на среднобългарски език. С него е свързан също, въпросът за оригиналността на някои текстове от старата румънска литература, както и за рецепцията на чужди текстове, с оглед разработването на оригинални румънски произведения. В частност, за да бъде по-конкретно, изследването се спира по-подробно върху двама автори – Нягое Басараб и Григорий Цамблак. И двамата са представители на книжовния живот във Влашко и Молдова, създатели на две от най-внушителните и представителни произведения на старата румънска литература: Поученията на Нягое Басараб към сина му Теодосий и  Мъченията на Йоан Нови Сучавски. По този начин настоящата работа се опитва да покаже наличието на автори, които, макар и повлияни от определени книжовни традиции, са създали нещо оригинално с определено румънски характер.


В случая с Григорий Цамблак се проследява и въпросът за рецепцията на Търновската книжовна школа и делото на патриарх Евтимий Търновски, учител на Григорий Цамблак. В този аспект се засяга и асимилацията на литературни текстове в румънската среда и доколко тези текстове влияят за формирането на самобитна румънска литературна и книжовна традиция.