Архив

 

Три пътешествия на духа – докторанти от Софийския университет в Рим, Краков и Прага

Вечността на историята на изкуството и културата и ехото ѝ днес

(Рим, февруари 2013г.)

 

 

Историите за Рим винаги започват с алюзии за вечността. Вечният град е това, което е, не само заради духа на времето, който сякаш е заключен във всеки камък. Вечността е онази повторяемост на живота, на историята, на събитията от миналото, която може да се усети и сега, която ще бъде жива и в бъдещето. Да, гладиаторските борби, които са се водили в този така внушителен комплекс, какъвто е Колизеума, ги няма вече. Няма я кръвта, няма ги жестоките борби, но застанал в центъра на света не можеш да не се замислиш и за кръвта, и за цената на човешкия живот, за болната амбиция на един човек, император Нерон, който унищожава не само хилядите човешки съдби, но и организира гонения срещу християните с техните нови нагласи за живот, нови ценности и истински морал. Историята помни опожарения Рим, помни Нерон, и ни разказва за себе си.Разказва за Петър, ученикът на Иисус Христос, който остава в този вечен град като посока, като пристан, като истински християнски учител, който храни човечеството с вяра и любов. Св. Петър никога не е напускал Рим. Той стои там, извисява се над целия град със златния си ключ и напомня на целия християнски свят за доброто в света, за красотата на света.

Онова преплитане на времена е ясно видимо в целия Рим, във всяка малка уличка сякаш се засрещат разказите на различните епохи, и то така че да изпълнят човешкото сърце с мир и спокойствие, със светлината на всемира, идваща през „покрива“ на Пантеона. Духът на Ренесанса – на Микеланджело, Рафаело Санци и Караваджо се носи над учудените лица на хората от днес. Величието на ренесансовия дух, на италианския хуманизъм заговря от всяка картина, от всяка склуптура и склуптурна група. Почитта на ренесансовия мислител към античността личи от всеки детайл, от всеки нюанс в изкусните му работи.

Мойсей, така обичан от Микеланджело, и склуптурната група „Пиета“ носят духа на онази вяра, която се простира от началото на началата, от времето преди Христа, до окончателното утвърждаване на основните християнски принципи – прошката и любовта. Богатството на Ренесанса, насочен към антиния свят и същевременно към християнския свят, се разгръща с целия си блясък именно във Ватиканските музей, където ненаситното око на обикновения човек се среща с великолепието на Сикстинската капела и Стаите на Рафаело Санци.

Хълмът Палатино разкрива до краен предел атмосферата на античността, пренесена през вековете – градините на Флавий, къщата на Август и Ливия, храмът на Аполон и всичките римски форуми на императорите. Тук зрителят не може да насити окото си с красотата на вечността. Палатинските музеи пък са затворили в себе си античната мисъл и талант на древните. Тук е етруската вълчица, тук са бюстовете на Омир, Есхил, Софокъл и Еврипид, Сократ, Платон и Аристотел и много други гении на мисълта.

Ако се насочим в посока от другата страна на голямата улица „Корсо“ ще стигнем до величествения фонтан „Ди Треви“, където множество туристи от цял свят пускат своите монетки с вярата, че ще се върнат отново във вечния град.

Няма как да не усетиш Рим с всичките си сетива, когато си тук. За нас той е важен и като град, приютил светите мощи на Константин-Кирил Философ в църквата „Сан Клементе“.

Групата от докторанти и постдокторанти под ръководството на гл. ас. д-р Владислав Миланов не само се докосна до историята и духа на Рим. Ръководителят на проекта „Образование, религия, медии и политика: анализ на реалности“ д-р Миланов срещна своята група с преподавател-специалист по български език за чужденци ас. Анна Влаева-Станчева, преподавател в университета в Пиза, която изнесе пред нас лекция на тема „Гробът на св. Константин-Кирил Философ – хипотези, изследвания, загадки“ в църквата „Сан Клементе“. Групата имаше възможността да участва в дискусия на тема „Българското образование в чужбина – предизвикателства“, на която ас. Анна Станчева сподели своя дългогодишен опит на специалист в областта на преподаването на български език за чужденци. Гл. ас д-р Владислав Миланов на свой ред представи най-новите учебници и учебни помагала по български език за чужденци, като подари по един екземпляр от всички тях в знак на благодарност към ас. Станчева и университета в Пиза.

Така Рим записа своята история на културата, изкуството и религията и в нашите сърца и умове и ни вдъхнови за разгръщане на личната ни творческа енергия с примерите на ренесансовите хуманисти, чието дело изразява стремежа към образованост, формиране на религиозни ценности и морал, етика и доброта, които трябва да бъдат и наша цел.

 

                             Илвие Конедарева- докторантка по българска литература

 

 

 

 

 В Краков

(7-12 април 2013)

 

 

В началото на месец април 2013 година докторанти, участващи в проекта „Образование, религия, медии, политика: анализ на реалности”, посетиха Краков – културната столица на Полша. Ръководители на групата бяха гл. ас. д-р Владислав Миланов и гл. ас. д-р Надежда Михайлова – Сталянова. Основната цел на посещението беше научна среща със студентите от Факултета по славянски филологии на Ягелонския университет, изучаващи български език и култура. Но заедно с това пътуването предложи на докторантите възможност за вълнуващо запознаване с атмосферата на прекрасния град Краков и неговите многобройни забележителности. А непосредствените впечатления, натрупани в гостоприемна среда, са сигурна основа за опознаването на една различна култура, защото събуждат искрено любопитство към нея.

Пътуването към Полша премина при облачно и студено време, а в Краков дори снегът не се беше разтопил напълно. Но още на следващия ден небето се изчисти, а слънцето огря целия град – стените на замъка Вавел, високата стара катедрала, пълноводната река Висла. Шегувайки се, че сме донесли пролетта в Краков (домакините ни увериха, че това е първият слънчев ден от месеци), се готвехме за срещата с полските студенти. Вълнувахме се при мисълта, че ще посетим институт на прочутия Ягелонски университет, който е най-старото висше учебно заведение в Полша. (Създаден е през 1364 г. от полския крал Кажимеж III Велики. Името му е избрано в чест на кралската династия Ягело.) Емоция създаваше предстоящото запознанство с полски студенти, избрали да изучават български език, литература, култура. Не ги е разколебало това, че България е малка страна в „ъгъла” на Европа, привлякла ги е възможността за участват в сътрудничеството (културно и икономическо) между двете страни, всяка от които има какво да предложи на другата. На тази среща се оказа, че можем да говорим спокойно на български и да ни разбират съвсем добре (не само полските преподаватели – българисти!). Д-р Владислав Миланов и д-р Надежда Михайлова – Сталянова представиха дейността и резултатите от последните проучвания на ръководения от тях Център за изследване на журналистическата и политическата реч. Оповестените наблюдения привлякоха вниманието на полските студенти, защото ги запознаха с нетипични за тяхната страна форми на публично общуване и употреба на езика в официална обстановка. Същевременно българските преподаватели илюстрираха убеждението си, че кръгът на задачите на съвременния лингвист не се изчерпва със систематичното изучаване на езика и следенето за допускани отклонения от книжовната норма. В този кръг влизат и наблюдения върху начините, по които езиковите средства се използват за изразяване на ясно или на съзнателно „замъглено” становище, както и начините за открито изявяване или за умишлено прикриване на идентичността на говорещия, който би трябвало да стои зад думите си.  Езикът, макар да ни е „добре познат”, предлага неочаквани възможности…

Преди края на срещата д-р Миланов и д-р Михайлова– Сталянова представиха книгите от дарението, което Софийският университет „Св. Климент Охридски” направи на полските студенти. Сред изданията има както най-нови ценни изследвания на български езиковеди и литературоведи, така и новоиздадени събрани класически трудове, които вече трудно могат да се намерят в първите им публикации. Гостуващата група докторанти предостави донесените издания на библиотекарите, любезно приютили срещата, а полските студенти веднага започнаха да ги разглеждат и да откриват това, което е свързано с интересите или с нуждите в обучението на всеки един от тях. Домакините разказаха за предстоящи изяви на студентите.

Посещението в Краков включваше няколко разходки за опознаване на града. Освен многото забележителности впечатление направи самата градска среда – с красиви сгради, с пръстен от добре подържани градини около старата част, с особената атмосфера на многолюдно и в същото време уютно за жителите и гостите си населено място.

В туристическите справочници може да се намерят важни сведения за историята на града. Добре е пътешественикът да се запознае с тях, но и без да го направи, пак ще бъде запленен от старите красиви църкви, оживените улици, многобройните ресторанти, ухаещите на кафе и шоколад сладкарници. Краков е старата столица на Полша, като за разлика от Варшава повечето от сградите, намиращи се в Стария град (Stare Miasto), са запазени през вековете. Докато Варшава е напълно срината по време на Втората световна война, то в старата полска столица има множество запазени сгради в готически стил, барок и сецесион. В центъра на града се издига замъкът Вавел, в който се намират дворецът на полските крале и великолепна готическа катедрала. Обградени са със здрава стена и кули от червена тухла. Под стените, от страната на река Висла, се намира една необичайна атракция – Драконовата яма. Легендата разказва, че там живеел дракон, който крадял добитъка и момите. Героят Крак обаче измислил хитър начин да убие чудовището. Днес бронзовата фигура на Вавелския дракон бълва огън.

В центъра на Стария град се намира най-големият запазен средновековен площад в света. Но Rynek Glowny привлича туристите не само с големината си (40 000 кв. м.), а най-вече със забележителностите си – величествената Мариацка катедрала, построена в началото на тринадесети век, статуята на поета Адам Мицкевич, сградата на магазините („Sukiennice”), както и градската кула (чието точно копие, направено в умален размер, разбира се, може да се намери в близкия специализиран магазин за шоколад…). Като основен пункт от разходката на гостите на града площадът е оживен през целия ден, но е особено красив вечер, когато осветените сгради с изящни орнаменти се открояват на фона на притъмнялото небе. Любознателният посетител има какво още да разгледа. След дълга подготовка, през 2010 година, е открит нов музей, наречен „Подземията на площада”. Разположен е под „Sukiennice” и в него могат да се видят множество средновековни артефакти. Използвани са специални ефекти и компютърна анимация, за да бъде представен по атрактивен и запомнящ се начин обликът на Краков от миналото.

Съвременният Краков е не само туристически град, чиито околности също предлагат забележителности (прочутите солни мини „Величка”), а и университетски център, средище на образованието, в което на приземния етаж на най-обикновен наглед жилищен блок можете да намерите богата и посещавана библиотека… А в стария глад, след като се отбиете в магазините за сувенири, можете да влезете в „писателското кафене” – Kawiarnia „Jama Michalika”, което се нарежда сред петнадесетте най-посещавани исторически кафенета в Европа. То е известно с творческите срещи на писатели от края на XIX и началото на XX век, а обстановката му и днес привлича хората на изкуството.

Всички ние, които посетихме Краков, ще запазим свои лични разнообразни впечатления от града – вглъбението, към което предразполага тишината на църквите, любопитството към красивата архитектура, гледката към града от височината на Вавел, емоцията от срещата с дружелюбните лебеди на брега на река Висла и пъстрите групи туристи край тях, оживените улици и ресторантите, предлагащи апетитните полски ястия… Много непозната за нас обстановка, но – странно – която не ни кара се чувстваме външни, чужденци, а ни вдъхва спокойствие и сигурност. Любезно ни приканва да опознаем културата на стара и нова Полша.

Така ще запомним Краков – града с ярко изразена и съхранена национална специфика, привличащ хора от най-различни националности. Това е град, който съчетава успешно паметта за многовековната си история и религиозния си дух със съвременната динамика на живота.

 

Николай Метев – докторант по методика но обучението по литература

 

 

                                               

 

    Сърцето на Прага

                                                            (28.05.2013г.-02.06.2013г.)

 

          Между 28. май и 02. юни т.г. част от екипа към проект „Образование, религия, медии, политика: анализ на реалности”, числящ се към целева група „Лингвистика и литературознание”, с оглед на предварително поставените задачи в заложения проектен план предприе пътуване до Република Чехия и участие в три основни направления на предвидената изследователска дейност:

1.)  международен научен обмен;

2.)  представяне на резултатите от свои търсения и проучавания на международна конференция, организирана от Масариковия университет в град Бърно;

3.)  посещение на култови места.

 

Във Филологическия факултет на Карловия университет в Прага се проведе среща с проф. Хана Гладкова, на която бе представен настоящият проект, както и научноизследователската работа в Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Извеждайки темата за езика на политиците като централна за дискусията, гл. ас. д-р Владислав Миланов запозна домакините с основните тенденции в употребата на езиковите средства в политическата сфера на общуване, както и със стратегиите за боравене с езика от най-високите институционални трибуни, като илюстрира изложението с наблюдения и езикови портрети на конкретни български политически фигури. Сложните и разнородни измерения на проблема дадоха възможност на студентите и докторантите от Филологическия факултет на Карловия университет да предложат определени проектирания и съотнасяния на езиковата ситуация по отношение политическите внушения и послания в България с тази на Чехия, откриха се отделни сходства и различния, проследени през концептуалната схема на разполагане върху доминантни черти в образа на политѝка в двата социокултурни ареала. Достигна се до идеята за съвместен проект за анализ и проучване на речта на българските и на чешките политици.

Накрая гостите от България почетоха любезните домакини с безвъзмездно дарение за нуждите на учебния процес на чешките студенти-българисти – специализирана литература, представяща последните езиковедски и литературоведски проучвания в областта на българистиката и славистиката.

 

В Масариковия университет в град Бърно бе проведена международна научна конференция – „Преподаването на южнославянски езици и литератури в днешна Европа” – на която участниците в проекта запознаха академичната общност с резултатите от своите изследвания. Широкият обхват на зададената тема позволи докладите да бъдат разпределени в няколко главни идейни и проблемни конструкта:

- синхронни и диахронни проучвания в сферата на славянското езикознание;

- история на българската литература;

- история на отделните славянски литератури;

- старобългаристика.

Така се конструира една гъста мрежа от позовавания, смислови и тематични обвързвания и разнопосочност на търсенията. Ситуация, която проф. Н. Георгиев умело би обобщил с перифразирания афоризъм Philologussumphilologiinihilamealienumputo[1]. В този смисъл Филологическият факултет на Масариковия университет, учебно звено с дълги традиции в полето на българистиката, компаративистиката, позволи засрещането на различни възприемателни нагласи и методологически подходи, на подчертано нееднородни сугестивни заявявания, което категорично отхвърли доловимите настроения за изчерпаността на филологията и за нейния край[2]. 

Посетените култови места в чешката столица бе своеобразна поанта на пребиваването сред една култура, чиято историческа мотивираност и свързаност, разколебана или не, с България придава на тези особени културни релации и същевременно откроява благородната патѝна на пренесеното и съхраненото през времето.

Тинската катедрала, катедралата „Св. Вит”, Карловият мост, Националният музей бяха онези ключови обекти на (съ-)преживяване на омаята на мястото, в което минало и съвременност, старина и ненатраплива модерност се намират в особен синтез.

Владимир Игнатов-докторант по българска литература

 

Научните инициативи се осъществяват по Схема  BG051PO001-3.3.06 „Подкрепа на развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени”

на Министерството на образованието и науката

Проект № BG051PO001-3.3.06-0061/19.03.2012 г.

”Образование,религия, медии, политика: анализ на реалности"