Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”

Ви кани на

 

mag-anthrПремиера на брой # 9 на

електронно списание за изкуства и култура „Пирон”

 

ВИЗУАЛНАТА АНТРОПОЛОГИЯ

 

04 май 2015, (понеделник), 18.00 часа

Нова конферентна зала, Ректорат на СУ

 

Водещ броя: д-р Васил Видински

Главен редактор: проф. Александър Кьосев

Представяне на броя: доц. Огнян Касабов

 

На 4 май (понеделник) от 18:00 часа в Нова конферентна зала ще се състои официалната премиера на брой 9 на академично сп. „Пирон”, представен от специалния гост доц. Огнян Касабов (Катедра „Логика, етика и естетика”, СУ), както и от водещия на броя д-р Васил Видински. Проф. Александър Кьосев (директор на Културния център на СУ, главен редактор на списанието и инициатор на серията конференции в гр. Априлци) ще представи новата мисия на сп. „Пирон”.

 

Новият брой на електронното списание „Пирон” продължава едновременно две вече съществуващи линии. Първата линия се изразява в това, че брой 9 включва публикации от традиционната интердисциплинарна международна конференция върху проблемите на културната история на съвременността, организирана ежегодно в гр. Априлци от Културния център на СУ. По-конкретно, броят помества доклади от конференцията през 2013 година „Визуалната антропология”. Втората линия е, че това е своеобразно продължение на брой 6 на списанието, който бе съсредоточен върху „Визуална култура/Визуални изследвания” (водещ броя: д-р Нора Голешевска). Това е продължение в истинския смисъл на думата – със своите отклонения, надграждания и неочаквани обрати.

 

Статиите в броя представят разнородното и сложно поле между визуалното и човешкото със своите социални, политически, исторически, културологични и философски въпроси: може ли да бъде видяна изобщо катастрофата на човешкото и каква е връзката на образите със социалната тъкан – както при двупосочните движения между власт и потенция, така и през визуализацията на вътрешността и органите на нашето собствено тяло. Проблемът за (не)репрезентируемостта е разгледан както в дискурсите на непредставимостта, така и в широкоразпознаваемата и клиширана иконография на концлагерите, а финално и през размислите върху невъзможността на конкретни образи и фигури изобщо.

 

В броя могат да бъдат намерени и изследвания върху екранната пластика, репрезентацията на сирийски бежанци като „зараза” в българските медии, политическите образи в медийната ни лайфстайл действителност, динамиката, дематериализацията и медийността на съвременния архитектурен образ, разглеждане на манга текстовете в българския периодичен печат или удивителния опит за компенсации на несправедливостта чрез образи на супергерои. Представяме и четири задълбочени исторически реконструкции: върху ролята на геометричността при Рене Декарт в делничното, научното и онтологичното; организацията на погледа и образа през XV в. чрез прозрачното и непрозрачното, образа на Видин в пътеписи от ХІХ век, както и всеобхватен анализ на антимодерността в творчеството на Леопол Луи Робер.

 

Броят не просто пресреща човешкото с визуалното, а очертава кризите, вътрешните предели, пропуските, контрадвиженията, както и политическите импликации, употреби и залози. По този начин, дори когато е аналитична, визуалната антропология не е дисциплина.

 

Списание „Пирон”

http://piron.culturecenter-su.org/