доц. д-р А. Дамянова
доц. д-р М. Васева

Хорариум: 60 ч.

Лекционен курс

1. Дискурсът като предмет на семантиката.
Лекцията е съсредоточена върху концепцията на П. Рикьор за дискурса и различията й с лингвистичните концептуализации на понятието.
2. Синтетичната структура на дискурса. Езикът като дискурс – езикът като система – пропозицията – речевият акт – изречението.
Лекцията задълбочава и диференцира понятието “дискурс” в съпоставка с единиците на други науки за езика и излага синтетичната структура на дискурса като взаимодействие между идентификационната и предикативната функция на фразата.
3. Диалогът – модус на образоващото педагогическо общуване.
Лекцията обвързва понятията “дискурс” и “диалог” във философския им смисъл, интерпретирайки постановките “Същинската структура на дискурса е диалогът” (П. Рикьор) и “Диалогът е структурата на истинското познание” (Х.-Г. Гадамер).
4. Педагогическото общуване – диалектическо единство от диалогично и институционалноопосредено общуване.
Лекцията обосновава необходимостта от съчетаване (не редуване!) на двата присъщи по необходимост на педагогическото взаимодействие типа общуване – диалогичното и институционалноопосреденото.
5. Изкази на утвърдителни пропозиции в педагогическото общуване.
Лекцията диференцира спецификите на диалогичните твърдения, отговори, изказвания на (“образоващия”) учител по литература чрез съпоставка помежду им и с твърденията на “обучаващия” и “управляващия”.
6. Изкази на въпросителни пропозиции в педагогическото общуване.
Лекцията оразличава “смислените” въпроси от “мнимите” и от “попадащите в пустота” въпроси като част от педагогическото общуване.
7. Изкази на императивни пропозиции в педагогическото общуване.
Лекцията изследва различните възможности за поставяне на учебни задачи, с които учителят разполага, и различните ефекти от употребата им в психосоциален план.
8. Ученикът и “смазващата отговорност да се говори добре”.
Лекцията изследва различните методи и похвати, посредством които ученикът може да бъде насърчен в усъвършенстване на уменията си да общува устно, да говори пред аудитория, съобразно различни комуникативни ситуации и под.
9. Текстът като произведение на дискурса.
Лекцията разглежда основополагащите разлики между устния и писмения дискурс, установими на равнището на семантиката, и текста като “дискурс в границите на писането”.
10. Типология на културата и версии за текста.
Лекцията проследява някои от най-репрезентативните връзки между “затворения” и “отворения” тип култура и съответстващите им версии за текста.
11. Модели на текста.
Лекцията експонира теоретични, аналогови (жанрови) и макетни модели на текста и зоните на приложението им в работата върху учебното съдържание по български език и литература.
12. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Роли и функции на учителя.
Лекцията диференцира “образоващия”, “обучаващия” и “екзаминатора” във фигурата на учителя, ангажиран с култивиране на уменията на учениците за създаване и усъвършенстване на писмен текст.
13. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Работа върху анализа и интерпретацията на темата на текста.
Лекцията обговаря различни възможности за ориентация на учениците в смисловия обем на темата, в концептуалните й полета и в проектирането на собствения текст.
14. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Работа върху композирането и структурирането на текста.
Лекцията е съсредоточена преди всичко върху спецификата на композирането и структурирането на различните видове аргументативен текст, отработвани в училище.
15. Обучението в умения за създаване и редактиране на текст. Работа върху съгласуването и стиловото оформяне на текста.
Лекцията е съсредоточена преди всичко върху спецификата на съгласуването и стиловото оформяне на различните видове аргументативен текст, отработвани в училище.

Основна библиография

Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1993.
Бахтин, М. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.
Бахтин, М. Эстетика словесного творчества (съст. С. Бочаров). М., 1986.
Бахтин, М. Философия на словесността. С., 1996.
Дамянова, А. Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното училище. С., 2002.
Дерида, Ж. Писмеността и различието. С., 1998.
Дерида, Ж. За граматологията. С., 2001.
Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. С., 1997.
Женет, Ж. Фигуры. Москва, 1998.
Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен, 2000.
Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част. Съчинения интерпретации. С., 2003.
Кант, И. Критика на способността за съждение. С., 1993.
Рикьор, П. Теория на интерпретацията: нарастващият смисъл. – В: Бюлетин на СБП, 1988, № 5, 6.
Рикьор, П. Тексът като модел: херменевтичното разбиране. – В: Идеи в културологията (съст. И. Стефанов, Д. Гинев). Т. 2, С., 1993.
Рикьор, П. Живата метафора. С., 1994.
Рикьор, П. Какво е текстът? – В: Литературата. С., 1994, кн. 1, с. 50–73.
Рикьор, П. Прочити (съст. Вл. Градев). С., 1996.
Рикьор, П. Время и рассказ. Т. 1. Т. 2. Санкт-Петербург, 2000.