Литература, общество, култури

 

Доц. Д-р Катя Станева

 

Целта на курса е да представи в исторически и теоретичен план различните социални модуси на литературата, режимите, в които работи литературният текст в сменящите се културни контексти. Основният акцент ще бъде върху културно-строителните и идеологико-политически употреби на българската литература, върху социалното й битие от Възраждането до наши дни.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Проблематизмът на понятията граници и периодизации.

2

2.

Български литературни истории – изследователските проекти на Ив. Д. Шишманов, Б. Пенев, М. Арнаудов, П. Динеков, Д. Леков; академични версии; международни компаративистични проекти

2

3.

Регионални, зонални, национални литературни системи. Модели на представяне, автолегитимации на конкретни културно-исторически формации -   книги за книгите на Средновековието, Възраждането, модерността

2

4.

Национална литература и национална идентичност.

2

5.

Социализация на литературата; история на книгата и литературната и социокултурната история.

2

6.

Четенето като културна практика (Мишел дьо Серто, Люсиен Февр, Роже Шартие).

2

7.

Литературен текст и контекстуалност.

2

8.

Социология на литературата – френски, немски, полски школи.

2

9.

Естетики на възприемането. Изследователската група „ Поетика и херменевтика“ в Констанц.

 

2

10.

Дестабилизиране на границите на хуманитарните полета през 70-те години на ХХ век.

2

11.

Понятието литературен вкус.

2

12.

Дебатът за масовата литература.

2

13.

История на превода като история на културната мрежа и памет.

2

14.

Културни политики

- американският модел

- френският модел

- нормативи на ЕС

2

15.

 

Съществува ли “балканска литература” (респ. балканско кино, балкански хумор, балканска култура)?

2

 

 

Форми и методи на оценяване: курсова работа и събеседване

 

Литература:

 

Шишманов, Ив. Избрани трудове. Съставител К. Топалов. УИ“Св. Климент Охридски“.С., 2012.

Балканистичен форум, кн.2,2011. Тема на броя: Говорейки Възраждането.

Станева, К. Българското възраждане – контексти и концептуализации. – В: Балканистичен форум, №2, 2011, с.46-60.

Критика и хуманизъм. Тема на броя: Литература. Историография. Социология. Кн.29, бр.2/2009.

Милчаков, Я. Социални полета на литературата. С., 2009.

Литературата, кн.5,2009. Тема на броя“: Преводимост на българската култура; Литературата, кн.6. Тема на броя: Съдбата на идеологиите.; Литературата, кн.7, 2010. Тема на броя: Четене и разбиране.

Станева, К. Робско битие и изход (Българските писатели за реформите в Османската империя) – В: Източна Европа и Източна Азия. Исторически опит и системи. Международна научна конференция 2011, С., 2011, с.165-173; същото: Робско битие и Изход (Българските писатели за реформите в Османската империя) – www.litclub.bg - 7 март 2011.

Пелева, И. Българска възрожденска (и друга) литература - между методологията и методиката- Електронно списание LiterNet, 04.03.2007, № 3 (88).

Книга за книгите. АИ“Марин Дринов“, С.,2004.

Врина- Николов, Мари. Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. С., 2004.

Изер, В. Обхватът на интерпретацията. С., 2004.

Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. С., 2003.

Фуко, М. Трябва да защитаваме обществото. С., 2003.

Мишел дьо Серто. Изобретяване на всекидневието. Изкуства на правенето. С., ЛИК, 2002.

Шартие, Роже. Читателските общности.- В: История на книгата, книгата в историята. С., 2001.

Милчаков, Я. Социология на литературата, език и политика. С.,2001

Яус, Х. Роберт. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998

Литературата. Тема на броя:Литературната история. Кн.1, 1996.

Морен, Е. Духът на времето. С., 1995.