Празникът вътре и вън от храма. Почитта към светците. Българските светци
доц. д-р Мария Йовчева
Анотация
Курсът се съсредоточава върху официалното църковно почитане на християнските светци сред българите, като обобщава данните от литературата, иконографията и църковната история. Тъй като голяма част от култовете към светците, ритуалите и писмените текстове за честването на християнските памети са наследени от Българското средновековие, църковните празници и свързаните с тях книжовни източници се разглеждат като една от най-важните прояви на материалното и духовното ни културно наследство. Основният подход в интерпретацията на материала е диахронният. Проследява се формирането на българския християнски календар от времето на най-ранното християнство до наши дни. Разкриват се различните пластове в него, получени в резултат на културните контакти на Балканите. Специално внимание се отделя на появата и функционирането на култовете към българските (славянските) светци, които са играли и продължават да играят роля на закрилници на българския народ. В курса се съчетават културно-историческaта, филологическaтa, литургическaтa и богословскaта интерпретация на изворите.
Целта е магистрите да се запознаят с историята на църковните празници, с механизма на изграждане на общохристиянски и местни култове и с техните функции в политическия, културния и всекидневния живот на българите в течение на векове. Задачите, които се постигат в курса, са: 1) изграждане на умения за четене и осмисляне на литературните произведения, свързани с почитането на светците; 2) разширяване на знанията за историята на българския християнски календар и свързаните с него свети места; 4) създаване на по-пълна представа за културните контакти на Балканите като един от основните пътища за обогатяването на културното ни наследство.
Форми и методи на оценяване:
Участие в семинарните занятия и курсова работа
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Християнските светци. Ролята на празничния християнски календар в политическия, културния и всекидневния живот на българите. Типове канонична святост. Йерархия на църковните празници. |
2 |
|
2. |
Свети места. Култът към светеца вън и вътре в храма. Светите мощи като част от постбиографичната история на светеца и тяхната роля за развитието на култа. |
2 |
|
3. |
Честването на празника в храма. Службата като макрожанрова композиция. |
2 |
|
4. |
Християнският календар на българите – пресечна точка на различни влияния. Основен пласт празници. Редки, изолирани и локални памети. Старите балкански култове. Влияние на западната църковна традиция. |
2 |
|
5. |
Българските (славянските) светци. Особености на светителския репертоар на българите |
1 |
|
6. |
Славянските просветители и тяхното място в календара на българите. Светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, св. Седмочисленици |
2 |
|
7. |
Почитането на западнобългарските отшелици. Св. Иван Рилски: най-първият сред небесните покровители на българите. |
2 |
|
8 |
Локални или редки памети в българския календар. Св. цар Петър, св. Ахил Лариски (Преспански), св. Еразъм Формийски (Охридски). |
2 |
|
9. |
Култовете на Второто българско царство. Търновските светци. Етапи на развитие. |
2 |
|
10. |
Прп. Параскева-Петка Епиватска (Търновска): светицата на три балкански народа. |
2 |
|
11. |
Български мъченици през XVI в. Аспекти на новата святост. |
1 |
Семинарни упражнения
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1. |
Запознаване с типовете богослужебни книги (календари на евангелия, апостоли, псалтири, типици; химнографски, агиографски и панигирични сборници). Комплексът от текстове за църковната почит на светеца. |
2 |
|
2. |
Българското средновековно наследство в областта на литургическата книжнина. Запознаване с най-важните представители на средновековната ръкописна продукция. |
2 |
|
3. |
Вековната традиция на почитане на светите братя Кирил и Методий. Работа с първични писмени извори. |
2 |
|
3. |
Св. Иван Рилски: анализ на различните типове текстове, свързани с неговия култ. |
2 |
|
4. |
Развитие и трансфомация на култа към св. Параскева-Петка Епиватска (Търновска) сред българите и сред други народи. Работа с първични писмени извори. |
2 |
Литература
Издания на средновековни извори. Справочници.
Новгородская служебная минея на май (Путятина Минея) XI в. Текст. Исследования. Указатели. Подг. В. А. Баранов, В. М. Марков. Ижевск, 2003
Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19).
Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931 [фот. изд. София, 1970]
Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.
Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131: Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько. Москва, 2005.
Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 1–3. София, 1970–1977.
Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София, 2006.
Николова, Б. Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България. Т. 1–2. София, 2010.
Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. София, 1999.
Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 1–6. Пловдив, 1999– 2012.
Стара българска литература. Т. ІІ. Ораторска проза. София, 1982; Т. ІV. Житиеписни творби. София, 1986.
Супрасълски сборник, 1–2: Супрасълски или Ретков сборник. Т. 1–2. София, 1982.
Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. София, 2012.
Aitzetmüller, R. Mihanović homiliar. Graz, 1957.
Gottesdienstmenаüm für den Monat Dezember. Nach slavischen Hss. der Rus’ des 12. und 13. Jahrhunderts. T. 1: 1. bis 8. Dezember. Hrsg. H. Rothe, E. M. Vereščagin. Opladen, 1996; T. 2: 9.–19. Dezember. Hrsg. H. Rothe u. E. M. Vereščagin. Opladen, 1997; T. 3: 20. bis 24. Dezember einschl. der Sonntage vor Christi Geburt. Hrsg. H. Rothe. Opladen–Wiesbaden, 1999; T. 4: 25.–31. Dezember einschließl. des Sonntags nach Christi Geburt. Hrsg. H. Rothe, E. M. Vereščagin. Paderborn–München–Wien–Zürich, 2006.
Janin, R. La géographie ecclésiastique de l’empire byzantin. Première partie: Le siège de Constantinople et le patriarcat œcuménique. 3. Les églises et les monastères. Paris, 1953.
Изследвания
Бакалова, Е. Реликвии у истоков культа святых. – В: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 19–44.
Билярски, И. Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. С., 2004.
Билярски, И. М. Йовчева. За датата на Успението на цар Петър и за култа към него. – В: ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. С., 2006, 543–557.
Българската литература и книжнина през XIII век. Съст. и ред. Ив. Божилов и Ст. Кожухаров София, 1987.
Добрев, И. Свети Иван Рилски. I. Linz, 2007.
Иванов С. Благочестивое расчленение: парадокс почитания мощей в византийской агиографии. – В: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 121–131.
История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2008.
Йовчева, М. Новооткрито химнографско произведение на Климент Охридски и проблемът за западните памети в старобългарския календар. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. С., 2002, 382–393.
Йовчева, М. Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь, 4(26), 2006, 10–19.
Кожухаров, Стефан. Проблеми на старобългарската поезия. Т. 1. София, 2004.
Лидов А. Реликвии как стержень восточнохристианской культуры. – В: Восточнохристианские реликвии. Москва, 2003, 5–15.
Мирковић, Л. Хеортология или историйски развитак и богослужење празника православне источне цркве. Београд, 1961.
Мирчева, Бойка. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново, 2001.
Наумов, Ал. Библейская поэзия и литургическая поэзия. – In: La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico n° 14. Relazioni / XIII Международный съезд славистов. Тематический блок № 14. Доклады. Roma–Sofia, 2003, 23–29.
Станчев, К. Литургическая поэзия в древнеславянском литературном пространстве. – In: La poesia liturgica slava antica / Древнеславянская литургическая поэзия. XIII congresso Internazionale degli Slavisti. Blocco tematico n° 14. Relazioni / XIII Международный съезд славистов. Тематический блок № 14. Доклады. Roma–Sofia, 2003, 5–22
Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988..
Тасева, Л., М. Йовчева. Мъчението на св. Александър Римски (Един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни). – В: Text – Sprache – Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Bd. 39). Munchen–Berlin, 2009, 67–94.
Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008.
Чешмеджиев, Д. Кирил и Методий в българската историческа памет през средните векове. София, 2001.
Brown, Р. The Cult of the Saints. Its Rise and Function in Latin Christianity. Chicago, 1981 [бълг. превод: Браун, П. Култът към светците. Възход и функции в латинското християнство. София, 2000].
Saints and Their Cults. Ed. S. Wilson. Cambridge, 1983.
Интернет ресурси
Православная энциклопедия (на адрес http://www.pravenc.ru).
Encyclopaedia Slavica Sanctorum: светци и свети места в България (на адрес http://www.eslavsanct.net/).