АНТРОПОЛОГИЯ НА СМЕХА

Лекционният курс разглежда смеха като човешка универсалия, като същинско ренесансово явление, случило се в и посредством изкуството на словото през българския XIX в. в произведения на творци като И. Вазов и П. Каравелов. В рамките на курса Българското възраждане се анализира през смеха като структуриращ елемент, а не заден фон. Регионалният контекст има моделиращи функции, българският хумор споделя отличителните особености на Балканския хумор, доколкото според себесъхранителните рефлекси на всяко мислене се осмива това, което е различно от нашето. Смехът инструментализира противоречията – расови, етнически, социални, религиозни, културни, родови, възрастови, образователни и т. н.; той променя парадигми на мислене за световното устройство и човешката положеност в света. Курсът предлага оригинален поглед към смеховата култура през преводната комедия у нас, балканската комедиография, а също и чрез ругатнята и експресивна фразеология през Балканския ХІХ век.