Жанрове в славянската и във византийската литература
доц. д-р Диана Атанасова (Катедра по кирилометодиевистика, СУ „Св. Климент Охридски”)
доц. д-р Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестърски университет,Великобритания), гост-лектор
Анотация:
Какво е общото между предизбораната реч, адвокатската пледоария и За Буквите от Черноризец Храбър? Жанрът, видовете текст, в които културата отлива своите дискурсивни практики, са важен показател както за социалната функция на творбата, така и за вътрешните правила, които управляват текстопораждането. Настоящият курс предалага комплексен теоретически и практически подход към историята на жанровото пространство на старобългарската книжовност, като го съпоставя с жанровете на византийската литература. Това сравнение е ключово за разбирането на старобългарската литература, доколкото почти всичи текстови форми в нея се появяват като резултат от една селективна адаптация. Курсът проследява принципите на тази рецепция, като обглежда както жанровете, оказали се най-продуктивни в старобългарска литература, така и „значещите“ отсъствия – литературните форми, които никога не стават популярни в средновековна България. Базиран на интердисциплинарен подход, курсът анализира съществуващите жанрови класификации на средновековния текст в контекста на средновековната култура, религиозни пракитики, естетически опит и социални нагласи. Той разглежда средновековните жанрове като литературен и културен феномен.
Воден от български и чуждестанни специалисти, преподаватели във водещи световни университети, курсът предлага както традиционни така и най-съвременни интерактивни форми на обучение.
Лекционен курс:
1. Теории за жанра от Античността и Новото време. Основни понятия. Средновековната “литературност”. Историчност на жанра.
2. Разбирането за жанр в изследванията на византийски и славянски текстове. Текстът като социокултурен факт. Граници на текста и на жанра.
3. Култура, дискурс, жанр. Защо класификациите на средновековната литература по правило не са „литературни“? Жанр и социална практика.
4. Продуктивни и непродуктивни жанрове във Византия и в България. Адаптивност на жанра. За културната преводимост на жанра.
5. Жанр и религиозна култура .Що е апокриф?
6. Наративни жанрове в контекста на средновековната култура.
а) Агиография: Мъченически и житийни наративи, разкази за чудеса и мощи.
б) Примерът на патеричните разкази.
7. Средновековна поезия:
а) византийска поезия;
б) старобългарска поезия;
8. Историография. Синкретичност на жанра.
9. Отсъствията.
а) Отсъствията:няколко важни примера на византийската историография.
б) Отсъствията: няколко примера от историята на византийския роман.
10. Жанрове на теологическия дискурс. Непродуктувност на теологическите и философските текстове в средновековните православни литератури.
11. Хомилетика и енкомиастика: светска и религиозна. Средновековната апологетика: светска и религиозна.
12. Риторически жанрови форми на средновековната дидактика и екзегетика
13. Жанрови форми на диалога. Защо средновековния диалог няма общо с античния?
14. Указателно-предписателните жанрове. Жанровете на средновековното знание. Жанр, дискурс, власт.
15. Медицински и диетологически текстове. Астрологически и прогностични жанрове
16. Прагматика на жанра: Практики на риторическото. Молитвени текстове. Практики на молитвения текст.
Форми и методи на оценяване:
В хода на курса на студентите ще бъдат възлагани няколко индивидуални задачи, които ще формират определен процент от финалната оценка. Рефериране и представяне на научна статия (25%), самостоятелни задачи за домашна подготовка, които ще бъдат обсъждани в час (25%), подготовка на презентация върху определен въпрос от дискутираните в рамките на курса (50%).
Библиография:
Ангушева-Тиханова, А. Развитие, функциониране и жанров модел на Гадателните книги в системата на старобългарската литература. – В: Ангушева-Тиханова, А. Гадателните книги в старобългарската литература. С., 1996, 23-46.
Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти, С., 2008, 11-34.
Атанасова Д. Жанр и наративен модел в мъченическите повествонания. - В: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти, С., 2008, 73-108.
Измирлиева, В. Една гледна точка към понятието “жанр” в старобългаристиката. – СЛ, 25-26, 1991, 29-37.
Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури. Тезиси. - Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХVІІ, 1993, 3, 36-47.
История на българската средновековна литература. С., 2008 (съавт.: Ангушева, А., Д[есислава]Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева).
Камбуров, Д. Литература ли е средновековната - Литературен вестник, 17, 2001 (at: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/117/lv0117005.htm)
Лихачов, Д. С. Взаимоотношения между литературните жанрове – В: Лихачов, Д. С. Големият свят на руската литература. С. 1976, 164-168.
Попова Т. В. Античная биография и византийская агиография. – В: Античность и Византия. М., 1975, 218-266.
Станчев, К. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995.
Станчев, К. Жанр, стиль и модус в средневековой литературе православных славян. – В: Станчев, К. Исследования в области средневековой литературы православного славянста, Krakow, 2012, 35-57.
Яус, Х. Р. Теория на жанровете и литературата през Средновековието. – В: Яус, Х. Р. „Исторически опит и литературна херменевтика”. С., 1998, 165-210.
Шнитер, М., Човешкото слово към отвъдното – опит за типология. – В: Шнитер, М. Молитва и магия, С., 2001, 16-69.
Шпадиjер, И. Проблем жанра у средњовjековноj књижевности. – Књижевна историjа, 28, Београд , 1996, 100, 365-373.
Якобсон, Р. Езикът на поезията. С., 2000.
Altman, Ch. F. Two types of Opposition and the Structure of Latin Saints’ Lives. –MedHum. 6, (Medieval Hagiography and Romance), 1975, 1-11.
Angusheva-Tihanov, A. Medical Knowledge among the Balkan Slavs during the Middle Ages and the Early Modern Period: Chronology, Technologies, Terminology, and Agents. - Stanford Slavic Studies,39, 2012, 271-287.
Čiževsky, D. On the Question of Genres in Old Russian Literature. – Harvard Slavic Studies.2, Cambridge, Mass., 1954, 105-115.
Delehaye, H. The Legends of the Saints: An Introduction to Hagiography. Crawford 1907.
At: http://www.fordham.edu/halsall/basis/delehaye-legends.html
Delehaye, H. Les passiones des martyrs et les genres littéraires. Bruxelles, 1921(2nd ed. Bruxelles, 1966).
Elliott A. G. Roads to Paradise. Reading the Lives of the Early Saints. Hanover – London, 1987.
Hägg, T. The Novel in Antiquity. Berkeley: California. 1983.
Hinterberger, M. Autobiography and Hagiography in Byzantium. - Symbolae Osloenses.75, 2000, 1, 139-164.
Ingham, N. W. Genre-theory and Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 234-245.
Ingham, N. W. Narative Mode and Literary Kind in Old Russian: Some Theses. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen (Zweite Berliner Fachtagung 1984). Wiesbaden 1987. 173-184.
Ingam, N. Early East Slavic Literature as Sociocultural Fact – In: Medieval Russian Culture, Vol. II. University of California Press. 1994, 3-18.
Izmirlieva, V. Stories and Names: Modes of Eastern Orthodox Rhetoric of Sainthood. - Старобългарис-тика/Palaeobulgarica, ХVІІІ, 3, 1994, 36-47
Jauss, H. R. Theory of Genres and Medieval Literature. - In his: Towards an Aesthetic of Reception.Minneapolis, 1982.
Lenhoff, G. Toward a Theory of Protogenres in Medieval Russian Letters. – The Russian Review, 43, New York, 1984, 31-54.
Lenhoff, G. Categories of Early Russian Writing. – SEEJ, 31, 1987, 2, 259-245.
Lifshitz, F. Beyond Positivism and Genre: ‘Hagiographical’ Texts as Historical Narrative. – Viator, 25, 1994, 95–113.
Mullet, M. The Madness of Genre. – Dumbartin Oaks Papers, 46, 1992, 233-243.
Mullet, M. Letters, Literacy and Literature in Byzantium, Ashgate Variorum, 2007
Krumbacher, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (527-1453). Translated by David Jenkins and David Bachrach. University of Notre Dame, 2001.
Seemann, K.-D. Genres and the Alterity of Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 246-258.
Seemann, K.-D. Zum verhältnis von narration und gattung im slavischen mittelalter. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen. Wiesbaden, 1987, 207-221.