Ролята на българските писатели за изграждане на художествения облик на националното ни кино
Едносеместриален курс
Преподавател: д-р Олга Маркова
Анотация на учебната дисциплина: |
Въпреки популяризирането на интернетното четиво, то не е в състояние да замести пълноценно досега с книгата, както и онова задълбочено знание и духовно удовлетворение, което човек получава от нея. Този твърде съществен за бъдещето на цивилизацията проблем до голяма степен се решава с помощта на визуалните изкуства – преди всичко на киното. Близостта между седмото изкуство и литературата /подчертавана многократно в теориите и на киното, и на литературата/ е основната база върху която се осъществяват диалектически сложните и противоречиви взаимоотношения между двете изкуства. Те се изявяват главно по 2 линии: под формата на оригинални сценарии и чрез реализиране на екрана на класически и съвременни литературни произведения. Съвременната практика все по-често насочва към извода, че съществена предпоставка за изграждането на значимо филмово произведение е органичната връзка и съмишленичество между писател и режисьор. Такива успешни творчески тандеми се оформиха още преди години и в нашето кино: Валери Петров и Рангел Вълчанов, Богомил Райнов и Методи Андонов, Георги Мишев и Людмил Кирков, от една страна, и Мишев и Едуард Захариев, от друга... За жалост днешните млади хора твърде оскъдно са запознати с тях. |
Очаквани резултати: |
Курсът, който предлагам, не само ще разшири общата култура на студентите, но и ще даде отговор на редица дремещи в тяхното съзнание въпроси, които отбягват, за да не се изложат; Ще им осигури точен естетически критерий при оценка на арте-фактите, намаляващи с всеки изминат ден, както и на агресивните им кич-версии. А този критерий е основен компас за ориентиране в морето от полуистини, поназнайващи коментатори с клипово съзнание, войнстваща вещомания – всякакви празнословия, които изпълват медийното пространство. Той ще спаси младите от целенасоченото размиване на ценностите, от заличаването на границата между „високата” и „ниската” култура, която от своя страна превръща кича в универсален стил на епохата; ще им позволи да преосмислят стойностите в живота и в професията. |
Учебно съдържание
№ |
Тема: |
Хорариум |
1. |
Книга и филм. Художествена литература и кинодраматургия. Сценарият – идейно-художествена основа на филма. Сценарий и филм. |
2 |
2. |
Идея и тема в литературата и в киното. Любопитна оригинална история. Фабула и сюжет. Извори на сюжети: митове, архетипове. Силен и значим конфликт. Добра уловка. Интересни герои с реални цели. Ясна развръзка. Стил и жанр. |
2 |
3. |
Същност на процеса екранизация. Видове екранизации. Методът на Лорънс Оливие и на Григорий Козинцев, следващ отблизо авторовия текст, от една страна, и този на Орсън Уелс, който прекроява творчеството на автора, но запазва изцяло неговия дух. |
2 |
4. |
Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство. Първа българска екранизация по литературна творба – „Любовта е лудост” на Васил Гендов /1917/, по разказа „Палавата” на Рене Льокроа. |
2 |
5. |
На помощ – опитът на литературата /1950 – 1956/. |
2 |
6. |
Към по-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/. |
2 |
7. |
Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г. |
2 |
8. |
Николай Хайтов и киното. Литературната творба – етап към написване на сценария. |
2 |
9. |
Георги Мишев и киното. Прицел към актуалните проблеми. |
2 |
10. |
Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана. |
2 |
11. |
Причудливата проза на Йордан Радичков в киното. Конфликтно, но ползотворно взаимодействие. |
2 |
12. |
Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана. Тясно придържане до първоизточника. |
2 |
13. |
Павел Вежинов - най-често срещаното име в сценарния списък на нашето кино. С широк тематичен и жанров диапазон. |
2 |
14. |
Кинодраматургия с ярко съвременно мислене: по-скромна по обем, но извънредно полезна дейност в киното на писателите Блага Димитрова и Васил Акьов. |
2 |
15. |
Български класици в киното: екранизации по Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов, Емилиян Станев, Димитър Димов, Ивайло Петров... Литературна и кинематографична поетика. |
2 |
Конспект за изпит
- Художествена литература и кинодраматургия.
- Идея и тема в литературата и в киното.
- Същност на процеса екранизация. Видове екранизации.
- Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство.
- Българската литература като основа на българското кино – 1950-1956 г.
- По-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/.
- Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г.
- Николай Хайтов и киното.
- Георги Мишев и киното.
- Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана.
- Причудливата проза на Йордан Радичков в киното.
- Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана.
- Сценаристът Павел Вежинов.
- Кинодраматургията на Блага Димитрова и на Васил Акьов.
- Българските класици в киното.
Библиография
- Айзенщайн С.М. - Избрани произведения в три тома, С., 1971-1977
- Алън Ричард – Psychoanalytic Film Theory, 1999
- Аристотел - За поетическото изкуство, С., 1975
- Аристотел - Реторика, С., 1986
- Базен Андре - What is cinema, Vol. 2. Berkeley University of California Press, 1971
- Барт Ролан - Въображението на знака, С., 1991
- Барт Ролан - Избраные работы: семиотика, поэтика, М., Прогресс, 1994
- Барт Ролан - Подготовката на романа, С., ЛИК, 2007
- Бахтин М. - Въпроси на литературата и естетиката, С., 1983
- Богданов Б. - Мит и литература, С., 1998
- Бърнстийн Р. - Отвъд обективизма и релативизма, С., 1983
- Вайсфельд И.В. - Мастерство кинодраматурга, М., 1967
- Вайсфельд И.В. - Сборник статей, выпуск 5, М., Искусство, 1965
- Габрилович Евгений И. - Вопросы кинодраматургии, М., ВГИК, 1984
- Габрилович Евгений И. - Кино и литература, М., 1985
- Гольденберг М. - Драматургия кино, М., 1973
- Дамянов Марин - Психоанализа и кинодраматургия, С., 2008
- Дьомин Виктор - Филм без интрига, С., 1969
- Джеймсън Ф. - Постмодернизмът и консуматорското общество в американската философия в края на ХХ в., С., 1998
- Жан Епщайн - L, art du cinema par Pierre Lherminier
- Илин И. - Постструктурализм. Деструктивизм. М., 1996
- Кариер Жан-Клод - Невидимият филм, С., ИК Колибри, 2003
- Клод-Едмонд Мани - Cinema et roman
- Кракауер З. - Природа фильма, М., Искусство, 1977
- Лиотар Ж. Фр. - Постмодерното, обяснено за деца, С., 1993
- Линч Дейвид - Да уловиш голямата риба, С., ИК Колибри, 2007
- Лотман Юрий - Литература и митология /в съавторство със З.Минц/, С., 1990
- Люк Беноа - Знаци, символи, митове, С., Одри, 2000
- Маркова Олга - От литературата към екрана, С., Български писател, 1981
- Маркова Олга - Майсторите на Голямото кино, С., Изток - Запад, 2008
- Маркова Олга - Последните мохикани на киното, С., Изток - Запад, 2011
- Маркс Д. и Сегер Л. - Лекции по кинодраматургия, „Сценарни ескизи”, приложение към сп. „Кино”, бр.1, 2001
- Милев Неделчо - Екранен изказ и книжовен изказ, сп. „Проблеми на изкуството”, бр. 2 2004
- Милев Н. - Теория на киното. Информатични и психоаналитични измерения, С., 2005
- Митри Жан - Естетика и психология на киното, Из историята на филмовата мисъл, част 2, С., 1988
- Семерджиев Станислав - Кратка история на световната киносценаристика, том 1, С., Интерпрес, 1994
- Тодоров Цветан - Поетика на прозата, С., 1985
- Торок Жан-Пол - Теория на сценария, сп. „Кино”, бр.5, 1991и
- Фелини Ф. - Да направищ филм, С., Наука и изкуство, 1982
- Фрейлих Семьон - Кинодраматургия, С., Наука и изкуство, 1965
- Фройд З. - Естетика, изкуство, литература, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991
- Фуко М. - Генеалогия на модерността, С., 1999
- Хегел - Естетика, том 2
- Христова Светла - Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010
- Юнг К. Г. - Избрано, книга първа., втора и трета, С., Евразия-Абагар, 1993
- Янакиев Александър - 100 години филмов процес. Личности, филми, кина. С., Титра, 2003