Превод на поезия
Милена Лилова
Целта на дисциплината е да запознае магистрантите с най-основните проблеми при превод на поезия от чужди езици на български. Работи се основно с английски, руски и френски език.
Семинарни занятия
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Увод в дисциплината, подредба на работното място, коректорски знаци. Запознаване с хартата на преводача, използване на речници и справочници на хартиен носител и онлайн |
4 |
2. |
Особености при превода на реалии в поетичен текст |
2 |
3. |
Особености при превода на фразеологизми в поетичен текст |
2 |
4. |
Особености при превода на собствени имена и географски названия в поетичен текст |
2 |
5. |
Въведение в превода на римуван, свободен и бял стих – разлики, особености, подходи. Намиране на подходящи препратки в българската поезия |
2 |
6. |
Римни проблеми при превода на класически творби на български език. Видове рими и начини за обогатяване на българските рими. Особено се набляга на трудностите при превода на мъжки рими на български поради тяхната малобройност и на начините за обогатяването им |
4 |
7. |
Особености при превод на драматургични текстове; специфика на превода на драматургични произведения в мерена реч |
2 |
Практичаески занятия
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1. |
Анализ на преводите на български език на “Балада за конкурса в Блоа” |
2 |
2. |
Анализ на преводите на български език на две стихотворения от Р. Бърнс: “Джени” и “Финдли”. Доколко правомерно и успешно е използван преводът на С. Маршак |
2 |
3. |
66-ият сонет на У. Шекспир. Българското му словесно битие. Преексплоатиране на превода на С. Маршак. Преводът на Б. Пастернак |
2 |
4. |
Невероятната история на едно преводно стихотворение: Вечерний звон – These Evening Bells – грузинският първоизточник. Особености при превода на стихотворни творби, изпълнявани като музикални произведения |
2 |
5. |
“Опит за летене” – успехи и неуспехи на руския превод на пиесата от Н. Глен, трудности при предаване на реалиите, особености при превод на реалии в драматургичен текст, предназначен за произнасяне от сцената |
2 |
6. |
В зависимост от езиците, които владеят магистрантите, се разглеждат преводи на класическата немска, испаноезична и т. н. поезия |
2 |
Форми и методи на оценяване:
Оценяването става въз основа на участието на магистрантите в обсъжданията, на презентациите, които те правят на преводите на определени творби и преводачи на български език, както и въз основа на устния изпит, който предполага да подготвят анализ на преводна стихотворна творба на български език.
Литература:
Эткинд Е. Г. Поэзия и перевод (1963)
Федоров А.В. Основы общей теории перевода, 5-е изд., СпбГУ. М.; 2002
Васева, И. “Стилистика на превода”. София: 1989.
“Преводът и българската култура” (сборник).
Васева, И. “Стилистика на превода”. София: 1989.
Влахов, С., С. Флорин. “Непреводимото в превода”. София: 1990.
Изкуството на превода, сборник, 3 т. "Народна култура", 1978
Статията на Л. Любенов “Типични римни похвати на стихотворения превод” ТИПИЧНИ РИМНИ ПОХВАТИ НА СТИХОТВОРНИЯ ПРЕВОД, която могат да ползват на следния сайт: https://docs.google.com/viewer?a=v&;q=cache:B1wZNt-KkkwJ:www.uni-vt.bg/pages/
Теченията на сп. “Панорама”