General

General questions about the Joomla! CMS

 Учебната  книга „Текстове плюс“ включва подбрани текстове - образци от научния, публицистичния, художествения и разговорния стил.

 

Научните текстове презентират базисни понятия от научни документи и материали, включени в учебните програми на различни специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – История, География, География на туризма, Психология, Социология, Философия, Политология, Право, Международни отношения, Журналистика, Филология и др.

 

 Приложените към текстовете задачи и въпроси  целят изграждането  на умението четене с разбиране, като основно се акцентира върху усвояването на научната терминология чрез лексикалния и семантичен анализ на представените образци на научния стил. От друга страна граматическите задачи спомагат за усъвършенстването на лигвистичната компетентност на изучаващите български език като чужд.

 

 В учебната книга  се отделя специално внимание на типовете литературни и публицистични форми. Това е свързано с подобряването на общата информираност на обучаваните и социокултурното им ориентиране в една нова за тях чуждоезикова среда. Разгледани са произведения на представители на  българската интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Светослав Минков, Георги Господинов, Деян Енев и др.  Същевременно са публикувани и образци на съвременната преводна литература.

 

Кое мотивира авторите за създаването на „Текстове плюс“?  Освен изброеното по-горе бих прибавила културния прочит плюс на „другостта“, изразена чрез нова, непозната  действителност, което предполага  обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция.

 

юли 2013   

Елена Хаджиева                                                                                                               

 

 

 

Мозайки от българската цивилизация

(Българското: култура, образи, памет)

Е. Хаджиева, М. Дачев, М. Каменова, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”. 2010

 

Да изучиш един чужд език, без да се докоснеш до историята, културата, духовния облик и обичаите на неговите носители, е все едно да изминеш половината от пътя до желаното място. Самоцелното натрупване на думи, понятия и сложни граматични правила несъмнено улеснява общуването, но го лишава от познаваемост и близост с другия. Поради това авторите на „Мозайки от българската цивилизация" са избрали правилния подход, с който въвеждат изучаващите българския език в един малко познат за тях свят, без да ги насилват с обемни и трудни екскурси, претрупани с факти, имена и данни, каквито в изобилие предлага дори беглото запознаване с фенофактите на българската култура.

 

Подходящото подзаглавие - „Българското: култура, образи, памет", ориентира читателите в същината на книгата, сполучливо осъществена в съдържанието на текста. Във въведителната част са представени символите на държавността и формите на държавното управление, които създават първото впечатление за изучавания обект. В подбраните шест части са обхванати най-атрактивните и важни за опознаването на българската културна мозайка сфери като историята, географията, туризма, етнографията, народното творчество и литературата. Искрено се надявам тази книга да бъде оценена по достойнство от бъдещите й ползватели поради ясната си и простичка структура, която ще насочи интереса им към богатствата на българското.

Проф. д-р Георги Бакалов

 

 

 

Студентите и докторантите от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ по традиция със силно участие в Националната научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив

 

konf1На 17–18 май 2012 г. в град Пловдив се проведе Четиринадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Словото – (не)възможната мисия”. Организатори на събитието бяха Съюзът на учените и Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов” – гр. Пловдив. Конференцията протече в две направления: „Езикознание” и „Литературознание” и в три секции: студенти (бакалаври и магистри), докторанти и средношколници.

Съвместната работа на преподаватели от различни университети в журитата в двете направления, както и добрата организация от страна на домакинстващия Пловдивски университет дадоха възможност на млади езиковеди и литературоведи от страната и чужбина да представят свои доклади, да получат оценка и насока за своя труд и да обменят идеи помежду си. Бакалаврите, магистрите и докторантите на Софийски университет „Св. Климент Охридски” заеха своето достойно място сред участниците, а немалко от тях бяха отличени. Избраните от журито текстове ще бъдат публикувани в сборник от конференцията.

 

 Студентите от Факултета по славянски филологии, които взеха участие в направление „Езикознание”, секцияkonf2 „Докторанти”, бяха наградени за смелостта да представят и защитават своите разработки. Това са:

- - Марияна Николова, докторант по история на българския език – Концепция за времето и структура на текста във „Видение Даниилово“ (XIXII век)

- - Полина Николова, докторант по словашки език – Словото – (не)възможната мисия, или как междуезиковата омонимия оставя отпечатък върху комуникативния акт (върху българо-словашки материал)

- - Ивана Давитков, докторант по славянско езикознание – Някои наблюдения върху превода на българските минали времена на сръбски език

   - Надя Хамами, докторант по специалност „Теория на книжовните езици” – Някои форми на дублетност в българската медийна реч

- - Станислава Кънчева, докторант по български език – Корпусни наблюдения върху морфологичната многозначност в българския език

konf3                                                       konf4   

 

           В направление „Езикознание”, секция „Магистри” бяха отличени и наградени следните студенти:

-  Илияна Гегова, магистърска програма по лингвистика – Езикова политика и планиране на българския книжовен език – трета награда в категория „Българистика”

-  Надя Ненкова, магистърска програма по лингвистика – Граматическа доминанта – няколко възможни гледни точки – първа награда в категория „Теоретична лингвистика”

- Валентина Стефанова, магистърска програма по лингвистика – Против маркираността – първа награда в категория „Теоретична лингвистика”

-  Велислава Тодорова, магистърска програма по математика – Категориална граматика – поощрителна награда

            В секцията „Бакалаври” на езиковедския раздел поощтрителна награда взе:

    - Ивелин Димитров, БФ, 2. курс – Колкото до „колкото до”… Предлогът „колкото до” като средство за     организация на тематичната структура на текста

 

Ето и студентите и докторантите, представили свои текстове в раздела по литературознание.

Групата на докторантите бе не само многобройна, но и силна в своите идеи.

  • Богдана Паскалева, докторант по теория на литературата – Към определението за поезия (Въпроси върху „За поетическото изкуство” на Аристотел)
  • Велемира Иванова, докторант по западноевропейска литература – Мечът на Принца или мечът на Търговеца? Унизеният благородник от „Флорентинска трагедия” на Оскар Уайлд
  • Владимир Игнатов, докторант по българска литература от Освобождението до наши дни – В гротескно-абсурдния свят на „Мартина” от Виктор Пасков
  • Гергана Златкова, докторант по западноевропейска литература – Магията в „Думата за Освобождение” на Урсула Ле Гуин
  • Димана Митева, докторант по славянски литератури – Романът „Троянска кобила” на Марина Шур-Пухловски – спомняне против забрава
  • Димитър Бурла, докторант по българска литература – Книги и читатели в текстовете на Алеко Константинов
  • Иван Райчев, докторант по полска литература – „303-та ескадрила” на Аркади Фидлер: фактът през призмата на емоциите
  • Илвие Конедарева, докторант по българска литература – Модуси на преживяване на злото в романа „Наръчник по саморъчни убийства” на Мария Станкова
  • Катерина Кокинова, докторант по славянски литератури – Авторефлексивното слово – (не)възможната мисия
  • Сирма Данова, докторант по българска литература – Подстъпи към антологиите на Пенчо Славейков
  • Трифон Войводов, докторант по славянски фолклор – Персийският принц – между приказния и виртуалния свят
  • Филип Стоилов, докторант по теория и история на литературата – Езикова трансгресия и пропиляване на значения в романа „История на окото” на Жорж Батай
  • Яница Радева, докторант по българска литература – Иван Теофилов – думите, имената и пространството на творбата

konf5

 

В раздел „Литературознание“, секция „Бакалаври“ своите доклади представиха:

  • Анита Бокова, СФ, 4. курс – Езическото начало в християнските празници при българи и чехи
  • Венелин Ковачев, БФ, 4. курс – Сюжетни и идейни равнища в романа на Милен Русков „Възвишение” – втора награда.
  • Вероника Георгиева, БФ, 4. курс – „Моята” Европа в стихосбирката на Амелия Личева „Моите Европи” – трета награда.
  • Галина Калчева, БФ, 4. курс – Образи и типове в „Покерът на темпераментите” – трета награда.
  • Деница Венкова, БФ, 3. курс – (Кръсто)пътят между делата и думите в лириката на Димчо Дебелянов – поощрителна награда.
  • Красимира Иванова, БФ, 4. курс – Женски идеи и мъжки реализации – втора награда.
  • Лидия Кирилова, БФ, 4. курс – Образите на кризата у модерния човек в поезията на Атанас Далчев и прозата на Чавдар Мутафов – първа награда.
  • Мария Маринова, БФ, 4. курс – Мит и реалност в „Земните градини на Богородица” от Емилия Дворянова – трета награда.
  • Преслава Георгиева, БФ, 4. курс – Слово и кризис по време на Балканските войни (Наблюдения върху драмата „Живият труп” на Грядущий миноносец)
  • Теодора Топузлиева, СФ, 4. курс – Смърт и греховност в „Китка” от К. Я. Ербен - поощрителна награда.
  • Христина Тенчева, БФ, 4курс – Мотивът за апокалипсиса в стихосбирката „Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев

В секцията за магистри в раздела по литературознание участва Андриана Спасова, магистърска програма „Изкуства и съвременност на XX и XXI век. Културология” – Играта с болестта: подземната истина („Записки от подземието” – Ф. М. Достоевски).

По време на конференцията красивата възрожденска архитектура на града вдъхновяваше не само участниците, но и журито. То беше стриктно, но добронамерено и благородно в своите препоръки. Предимно научна, атмосферата в Дома на учените беше приятелска и топла. Заслуга за това имат прекрасните домакини, които се погрижиха за удобството на всички.

            Времето, мрачно и дъждовно, не успя да сломи духа на докладчиците, които като истински донкихотовци защитиха своите идеи. И както гласи народната поговорка – „Нека да ни върви по вода” в научната област, която сме избрали.

 

Валентина Стефанова, Магистърска програма по лингвистика

Надя Ненкова, Магистърска програма по лингвистика

Илияна Гегова, Магистърска програма по лингвистика

Венелин Ковачев, Българска филология

 

 

 

 

 

 

 

 

 

uni-arty

 

 

Приложение 1 (Индивидуален отчет на преподавател)

Таблица към Приложение 1

 

ДРАГИ КОЛЕГИ,

 

Годишният отчет на научната дейност на всички университетски преподаватели тази година е особено усложнен – и като искана информация, и като процедура за получаване на данните. За първи път е нужно всеки от преподавателите да попълни собственоръчно формуляр за отчет заедно с таблица срещу подпис.

 

Изисква се също така търсене на индексирани и реферирани публикации в международни бази данни, което досега ни е било спестено. Тази информация беше необходима само за колегите в процедура за доцент или професор, а извлечението се получаваше от Информационния отдел на Университетската библиотека. Сега обаче трябва да издирваме информацията сами.

 

За да се улесни попълването на формулярите, е необходимо да се знае:

 

Кои са реферираните списания, издавани в България в областта на българистиката и славистиката. Това са (по данни от ERIH – European Reference Index for the Humanities):

 

  1. сп. „Български език”
  2. сп. „Български език и литература”
  3. сп. „Език и литература”
  4. сп. „Съпоставително езикознание”
  5. сп. „Балканско езикознание”
  6. сп. „Балканистика”
  7. сп. „Литературна мисъл”
  8. сп. „Старобългарска литература”
  9. сп. „Scripta & e-Scripra
  10. сп. Palaeobulgarica

 

Ако сте публикували в тези списания, може веднага да запишете статиите си в графата на стр. 2 „Научни публикации, излезли от печат през 2011 г., които са реферирани и индексирани в международни бази данни” и в графа 7 от таблицата.

 

По-сложно е търсенето в базите данни, за да извлечете онези от публикациите, които са публикувани в издания с импакт фактор IF (Web of Science) или импакт ранг SJR (SCOPUS) - колона 8 от таблицата. Тази информация се получава по следния начин:

 

Влизате в сайта на Университетска библиотека http://www.libsu.uni-sofia.bg/resources.html и отваряте SCOPUS, там търсите срещу името си (ако има варианти за изписването на името Ви, търсите с всички възможни варианти), както и срещу заглавията на статиите, публикувани в списанията от списъка на ERIH; след това се връщате към сайта на библиотеката, влизате в ISI Web of Knowledge – опцията Web of Science – и повтаряте търсенето.

 

За славистите – в списъците на ERIH има реферирани списания, издавани в другите славянски страни. Ако имате публикации в такива списания, моля да ги добавите. Ето как може да разберете кои от тях са реферирани:

 

Влизате в сайта на ERIH https://www2.esf.org/asp/ERIH/Foreword/index.asp.

 

От него отивате на списъците (в търсачката е достатъчно да изберете само опцията Discipline, към която има падащо меню с Linguistics и Literature). Там по списъка на списанията, даден в азбучен ред, правите справка за съответното списание.

 

По същия начин можете да откриете западноевропейски, американски и други международни списания, в които сте публикували – реферирани и с импакт фактор.

 

За русистите – може да търсите не само в сайта на ERIH, но и в руските ВАК-овски списъци, които сигурно добре познаване.

 

Информацията да се предаде в срок до 10.09.2012 г. в Деканата на хартиен носител, а в електронен формат на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

Благодаря Ви предварително за съдействието и за положените усилия!

 

 

София, 21.08.2012

Проф. П. Карагьозов,

Декан на ФСФ

 

 

 

 

"ЕЗИК, МОРАЛ, ОТГОВОРНОСТ" е сборник, който съдържа изказвания и доклади, изнесени на кръгла маса, организирана от СУ "Св. Климент Охридски" и Центъра за изследване на политическата и журналистическата реч на 17 май 2010 г. В него езикът на публичните личности - политици и журналисти, е видян от позицията на лингвисти, анализатори, преводачи.

Съставители: д-р Владислав Миланов и д-р Надежда Михайлова-Сталянова

Редактор: Елка Миленкова

Университетско издателство „Св. Климент Охридски", София, 2011

 

ezik_moral

 

 

 

 

“VERBA PERCIPIENDI В БЪЛГАРСКИ И ПОЛСКИ ЕЗИК” на д-р Надежда Михайлова-Сталянова представлява съпоставително лексикално изследване на групата на глаголите за възприятия в два родствени езика. Анализираният материал е от съвременната българска и полска преса. Книгата представлява интерес не само за лингвисти, а би могла да бъде от помощ в работата на преводачи, журналисти, преподаватели по български език и славянски езици.

Редактор: Елка Миленкова

Университетско издателство „Св. Климент Охридски", София, 2011

 

verba

 

 

 

"ПОСОБИЕ ПО УЧЕБНОМУ ПЕРЕВОДУ ТЕКСТОВ ОФИЦИАЛЬНО-ДЕЛОВОЙ СФЕРЫ (РУССКИЙ И БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫКИ) Настоящето помагало е предназначено за студентите от специалността „Руска филология”, но може да бъде използвано на занятията по превод на текстове от деловата сфера и с магистри. Авторите на помагалото са си поставили за цел да запознаят студентите със спецификата на търговската кореспонденция, а също така с основните особености на превода на официално-делови документи от български на руски и от руски на български език.

 

Включените в помагалото текстове са придружени с упражнения, които ще помогнат на студентите да се научат правилно да съставят различни видове делови писма, оферти и договори; да придобият навици, необходими за превод на делови текстове (писма, договори, оферти и т.н.), използвани в различни ситуации на деловото общуване.

 

Тези образци могат да бъдат използвани от специалисти в сферата на реалния бизнес.

 

Автори на помагалото са Вл.Манчев, Г.Драгоева-Тальская, Е.Солнцева-Накова

 

 

 korica posobie