Кандидатстване

 

Балообразуване

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

2024/2025 уч. г.

 

 

СПЕЦИАЛНОСТИ	Форми на обучение	кандидатстудентски изпити/държавни зрелостни изпити	Оценки от дипломата за средно образование³
Българска филология	Редовна, Задочна	С коефициент 3: 1. ДЗИ¹ по български език и литература 2. ДЗИ² по български език и литература                               С коефициент 3: 3. ДЗИ по английски език 4. ДЗИ по немски език 5. ДЗИ по френски език 6. ДЗИ по испански език 7. ДЗИ по италиански език 8. ДЗИ по руски език	Български език и литература
Славянска филология	Редовна	С коефициент 3: 1. ДЗИ¹ по български език и литература 2. ДЗИ² по български език и литература                                                                        С коефициент 3: 3. ДЗИ по английски език 4. ДЗИ по немски език 5. ДЗИ по френски език 6. ДЗИ по испански език 7. ДЗИ по италиански език 8. ДЗИ по руски език	Български език и литература
Руска филология	Редовна	С коефициент 3: 1. ДЗИ¹ по руски език   С коефициент 2,5: 2. ДЗИ¹ по български език и литература 2. ДЗИ² по български език и литература 4. ДЗИ по английски език 5. ДЗИ по немски език 6. ДЗИ по френски език 7. ДЗИ по испански език 8. ДЗИ по италиански език	Български език и литература
Балканистика	Редовна	С коефициент 3: 1. ДЗИ¹ по български език и литература 2. ДЗИ² по български език и литература                                              С коефициент 3: 3. ДЗИ по английски език 4. ДЗИ по немски език 5. ДЗИ по френски език 6. ДЗИ по испански език 7. ДЗИ по италиански език 8. ДЗИ по руски език	Български език и литература

 

Забележка:

1. Оценка от ДЗИ¹ по съответния учебен предмет, изучаван във втори гимназиален етап като профилиращ учебен предмет.

1.1. ДЗИ¹ по български език и литература е оценката от задължителния държавен зрелостен изпит по този учебен предмет.

2. Оценка от ДЗИ² по съответния учебен предмет от допълнителния държавен зрелостен изпит.
3. Оценка от ДЗИ по съответния учебен предмет е оценка от задължителен или от допълнителен държавен зрелостен изпит.
4. Когато в дипломата за средно образование са вписани две оценки по балообразуващ учебен предмет, като една от тях е от държавен зрелостен изпит, а другата – от курса на обучение, за балообразуваща оценка се счита оценката от държавния зрелостен изпит.

 

 

 

Details

Category: Кандидатстване

Кандидатстудентска кампания - 2012 г.

 

ГРАФИК
КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ ИЗПИТИ - 2012 ГОДИНА


ПЪРВА ИЗПИТНА СЕСИЯ
Заявления за явяване на изпитите – от 27 февруари до 16 март 2012 г.



Български език и литература - 1 април, 9.00 ч.
История на България - 22 април, 9.00 ч.



ВТОРА ИЗПИТНА СЕСИЯ
Заявления за явяване на изпитите – до 8 юни 2012 г.


Български език и литература - 9 юли, 8.00 ч.
История на България - 13 юли, 8.00 ч.
Руски език - 10 юли, 13.00 ч.


Датите на изпитите по западни езици можете да видите на сайта на университета:

http://www.uni-sofia.bg/

 

 

Details

Category: Кандидатстване

Кандидатстудентски изпит по български език и литература - 2017 г.

 

ПРОГРАМА

 

Кандидатстудентският изпит по български език и литература проверява и оценява знания и умения като резултат от обучението по български език и литература в средното училище по посока на: четене с разбиране на текст, включващо извличане на информация, извеждане на преки и непреки заключения, тълкуване и обобщаване; владеене на основните граматични, правописни и пунктуационни норми; редактиране на текст, създаване на аргументативен тип текст (есе).

Изпитът се състои от две части: тест с 50 въпроса (70 точки, като 1/3 от точките са за въпросите по литература) и задача за изграждането на аргументативен тип текст (есе) (30 точки). Максималният брой точки е 100.

Създаването на аргументативен текст (есе) е задължителен компонент от изпита, което означава, че при отказ от писането на есе точки няма да се присъждат, въпреки че кандидатът може да е дал верни отговори на задачи от теста. Темата на есето може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник. Текстът трябва да е в обем до 3 страници.

Тестът включва въпроси както от затворен, така и от отворен тип. Тестовите задачи по литература и част от задачите по български език са формулирани на базата на откъси от текстове. Въпросите, проверяващи литературните компетентности на кандидатите, са базирани върху откъси както от текстове, включени в програмата по български език и литература за задължителна и профилирана подготовка за 11. и 12. клас, така и от текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст.

По-малка част от въпросите, свързани с литературни компетентности, изискват фактологически знания (разпознаване на авторство, заглавие и т.н.), а по-голямата част от тази група въпроси предполага умения за четене на художествен текст – обяснение на мотивацията на героите, тълкуване на функцията на използваните изразни средства, коментар върху структурни особености на текста и т.н.

Продължителността на изпита е 4 часа.

 

Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:

В кой ред всички думи са написани правилно?

А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен

Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио

В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня

Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война

 

В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.

Б) Десетте градове са обявени за международни паметници на културата.

В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.

Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.

 

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.

Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.

В) Да отидем всички беше невъзможно.

Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.

 

В кой ред думите НЕ са синоними?

А) блян, мечта

Б) отговор, ответ

В) привет, поздрав

Г) преписка, приписка

 

Примерни задачи по литература:

Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 42. включително)

Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:

- Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана...

На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.

(…)

Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил - броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.

Беят мачка бялата си брада и дума:

- Какъв юнак! Какъв хубавец!

- Кърпата, бей ефенди, кърпата! - вика Велико кехая.

- Какъв юнак - повтаря беят унесен, - какъв хубавец!

Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:

- Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!

- А момичето ми! А честта ми! - вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.

 

1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?

А) намръщен – весел

Б) мълчи – дума

В) чибук – шалвари

Г) унесен – напет

 

2.Думата „пусия” в откъса означава:

А) скривалище

Б) окоп

В) засада

Г) сергия

 

3.Кой е бащата на Рада?

А) Велико кехая                          

Б) Мурад бей

В) Мустафа                                  

Г) не присъства в откъса

 

4.В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:

А) подчертава раболепието на роба пред господаря

Б) изразява резервирано отношение към българския народ

В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя

Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби

 

5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?

А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.

Б) Мустафа върви по средата на улицата.

В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.

Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.

 

6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?

А) преди Освобождението                                     

Б) в края на 19. век

В) между Първата и Втората световна война      

Г) след 1944 година

 

7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.

…………………………………………………………………………

 

8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.

................................................................................................................

 

9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.

...............................................................................................................

 

Примерни теми за аргументативния текст (есе):

„Направи добро и го хвърли в морето”

”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)

Details

Category: Кандидатстване

Изпит по български език и литература - 2011 г.

В работата на кандидат-студента трябва:

 

да проличи диференцирано и конкретно познаване на литературноисторическите факти в творчеството на даден автор, период, направление или школа, както и умение за функционалното им използване;	да не се допускат фактологични грешки, смесване на произведения, самоцелно и/или повърхностно споменаване на имена, заглавия и т. н.;
да проличи задълбочено познаване на свързаните с конкретната тема литературноисторически и социокултурни контексти и способност за функционалното им съотнасяне с дадена творба или цялостно творчество;	да не се пренебрегва напълно съответният литературноисторически и/или социокултурен контекст; творбата/творчеството да не се съотнася повърхностно или само формално с него;
да намери израз конкретно познание за жанра, сюжета, конфликтите и персонажите на съответните творби като предпоставка за тяхното задълбочено интерпретиране;	да не се допуска погрешно определяне на жанра, невярно или повърхностно познаване на сюжета, конфликтите и персонажите, както и преразказване и/или елементарно тълкуване за сметка на тяхната обмислена и обоснована интерпретация;
да проличи точно владеене на специфичната литературоведска терминология (напр. тропи, реторични и стилистични фигури) и умение за нейното системно и последователно използване;	да не се допуска неточна, механична или самоцелна употреба на литературоведска терминология, псевдонаучни фрази и/или ненужно усложнен изказ;
да бъде осмислена задълбочено изпитната тема и да се интерпретира разностранно и самостоятелно поставеният проблем, като се използват адекватно критически изследвания върху него и/или анализационни подходи;	да не се допуска неразбиране и/или подменяне на поставения проблем, както и неуместно или невярно позоваване на критически изследвания и подходи;
да се изгражда задълбочена и адекватна на изпитната тема теза и да се аргументира непротиворечиво и целенасочено;	да не се допуска липсата на теза или тезата да се подменя със самоцелни разсъждения; да не не се гради слаба и/или несвързана с тезата аргументация;
да се достига до задълбочени и адекватни на аргументацията изводи и самостоятелно заключение; текстът да бъде композиционно и структурно ясно разчленен, смислово и логически последователно свързан;	да не се правят несъстоятелни и несвързани с аргументацията изводи и заключения; текстът да не бъде композиционно и структурно неразчленен и/или незавършен;
да проличава висока езикова, правописна, литературна и обща култура;	да не се допуска нарушаване на книжовните норми, неовладян правопис и пунктуация, беден език, шаблонни уводи и/или заключения.

 

Кандидат-студентът има свободата:

• • да разработи на чернова кратък план или да набележи опорни точки, имена, заглавия, цитати, които по-нататък ще използва в своето съчинение (на предвидените за това листове);
  • да определи сам композицията на своята работа – как да започне работата си, как да въведе тезата, да организира аргументацията и т. н.;
  • да избере какъв интерпретативен подход да използва – контекстуален, теоретично обоснован, аналитичен, съпоставителен, междутекстов и др.;
  • да защитава нетенденциозно и добре аргументирано своя позиция по проблемите на изпитната тема;
  • да определи сам дължината на своята работа в рамките на препоръчителния обем;
  • да се позовава по подходящ начин на автори, които познава, и трудове от различни хуманитарни дисциплини в своята аргументация, ако те имат връзка с проблемите в изпитната тема;
  • да прави уместни съпоставки между различни редакции на интерпретираните произведения, както и с произведения от други автори, периоди, школи, национални литератури и т. н.;
  • да определи сам количеството и вида на цитатите (дословен, перифраза, преразказ, алюзия и т. н.) от интерпретираните произведения в своята работа.

 

Details

Category: Кандидатстване