Кандидатстване

 

Катедрата по руски език

обявява

кандидатстудентски курс по руски език

(60 учебни часа)
Такса – 380 лв.

от 1 до 11 април включително (без 4 април).

 

Таксата се превежда по банков път на следната сметка:

БНБ Централно управление
IBAN BG52BNBG96613100174301
BIC BNBGBGSD
Получател: Софийски университет, ФСлФ, катедра по руски език, кандидатстудентски курс

Бележката за платената такса да се носи на първото занятие. Занятията ще се проведат в Ректората на СУ, 2 етаж, в Центъра за руски език (124 и 125 ауд.) от 8 до 14 часа. За повече информация тел. 0887 608 607, 0896 769 248

 

Details

Category: Кандидатстване

Created: 12 March 2010

 

СПИСЪК

на

победителите в

Националната олимпиада по руски език за 2011 г.,

чиито резултати от олимпиадата ще бъдат зачетени за резултати от кандидатстудентския изпит по руски език за 2011 г., валиден за специалност „Руска филология” в СУ /чл. 23, ал. 5 на Кандидатстудентския справочник на Софийския университет за 2011 г./

 

1. Георги Милев Караджов, СОУ „Хр. Ботев” гр. Козлодуй, обл. Враца - отличен (5.50)

2. Кирил Иванов Иванов, ПГЯЕ „И. Курчатов”, гр. Козлудуй, обл. Враца - отличен (5.50)

3. Мария Христова Христова, ПМГ „В. Друмев”, гр. Велико Търново – отличен (5.75)

4. Пенка Николаева Дринкова, СОУ „М. Горки”, гр. Стара Загора – отличен (5.50)

5. Милчо Христов Иванов, СОУ „М. Горки”, гр. Стара Загора – отличен (5.50)

6. Адам Богомилов Аврамов, МГ „Д-р П. Берон”, гр. Варна – отличен (5.75)

7. Кристина Ивайлова Капитанова, VІІІ СОУПЧЕ, гр. Варна – мн. добър (4.50)

8. Симона Йорданова Николова, ПМГ „Акад. С. П. Корольов”, гр. Благоевград – мн. добър (5.00)

9. Анна Йорданова Лазарова, 91 ГПНЕ „Проф. К. Гълъбов”гр. София – отличен (5.75)

10. Станислава Георгиева Драганова, 133 СОУ „А.С. Пушкин”, гр. София – отличен (5.75)

 

 

Details

Category: Кандидатстване

Created: 01 June 2011

Методически указания за изпита по български език и литература 

2017 г.

 

 

Кандидатстудентският изпит по български език и литература проверява и оценява знания и умения като резултат от обучението по български език и литература в средното училище по посока на: четене с разбиране на текст, включващо извличане на информация, извеждане на преки и непреки заключения, тълкуване и обобщаване; владеене на основните граматични, правописни и пунктуационни норми; редактиране на текст, създаване на аргументативен тип текст (есе).

Изпитът се състои от две части: тест с 50 въпроса (70 точки, като 1/3 от точките са за въпросите по литература) и задача за изграждането на аргументативен тип текст (есе) (30 точки). Максималният брой точки е 100.

Създаването на аргументативен текст (есе) е задължителен компонент от изпита, което означава, че при отказ от писането на есе точки няма да се присъждат, въпреки че кандидатът може да е дал верни отговори на задачи от теста. Темата на есето може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник. Текстът трябва да е в обем до 3 страници.

Тестът включва въпроси както от затворен, така и от отворен тип. Тестовите задачи по литература и част от задачите по български език са формулирани на базата на откъси от текстове. Въпросите, проверяващи литературните компетентности на кандидатите, са базирани върху откъси както от текстове, включени в програмата по български език и литература за задължителна подготовка за 11. и 12. клас, така и от текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст.

По-малка част от въпросите, свързани с литературни компетентности, изискват фактологически знания (разпознаване на авторство, заглавие и т.н.), а по-голямата част от тази група въпроси предполага умения за четене на художествен текст – обяснение на мотивацията на героите, тълкуване на функцията на използваните изразни средства, коментар върху структурни особености на текста и т.н.

 

Продължителността на изпита е 4 часа.

 

Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:

В кой ред всички думи са написани правилно?

А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен

Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио

В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня

Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война

 

В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.

Б) Десетте градове са обявени за международни паметници на културата.

В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.

Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.

 

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.

Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.

В) Да отидем всички беше невъзможно.

Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.

 

В кой ред думите НЕ са синоними?

А) блян, мечта

Б) отговор, ответ

В) привет, поздрав

Г) преписка, приписка

 

Примерни задачи по литература:

Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 42. включително)

Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:

- Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана...

На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.

(…)

Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил - броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.

Беят мачка бялата си брада и дума:

- Какъв юнак! Какъв хубавец!

- Кърпата, бей ефенди, кърпата! - вика Велико кехая.

- Какъв юнак - повтаря беят унесен, - какъв хубавец!

Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:

- Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!

- А момичето ми! А честта ми! - вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.

 

1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?

А) намръщен – весел

Б) мълчи – дума

В) чибук – шалвари

Г) унесен – напет

 

2.Думата „пусия” в откъса означава:

А) скривалище

Б) окоп

В) засада

Г) сергия

 

3.Кой е бащата на Рада?

А) Велико кехая                          

Б) Мурад бей

В) Мустафа                                  

Г) не присъства в откъса

 

4.В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:

А) подчертава раболепието на роба пред господаря

Б) изразява резервирано отношение към българския народ

В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя

Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби

 

5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?

А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.

Б) Мустафа върви по средата на улицата.

В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.

Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.

 

6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?

А) преди Освобождението                                     

Б) в края на 19. век

В) между Първата и Втората световна война      

Г) след 1944 година

 

 

7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.

…………………………………………………………………………

 

8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.

................................................................................................................

 

9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.

...............................................................................................................

 

Примерни теми за аргументативния текст (есе):

„Направи добро и го хвърли в морето”

”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)

 

Програма за кандидатстудентски изпит по български език и литература

 

Кандидатстудентски курс по български език и литература     

 

Details

Category: Кандидатстване

 

Факултетът по славянски филологии организира

пробен изпит по български език и литература

 

 

25. февруари 2018 г. от 9.00 до 13.00 ч. – 4 астрономически часа

 

Изпитът ще се проведе в 65 аудитория.

Такса 50 лв., с ДДС

 

Таксата се превежда по посочената банкова сметка:

БНБ ЦУ

IBAN сметка BG 52 BNBG 96613100174301

BIC код BNBGBGSD

СУ „Св. Климент Охридски“ – ФСФ за кандидатстудентския курс по български език и литература

Моля, посочете трите имена на кандидата!

 

Записване – от 24.01.2018 г. до 21.02.2018 г.

След превеждане на сумата вносната бележка да се представи в стая 230 в Ректората – 10.00 -12.00 ч. И 14.00 – 16.00 ч.

За допълнителна информация можете да се обадите на тел. 9308-389; 987 10 68

 

 

Кандидатстудентски изпит по български език и литература

Details

Category: Кандидатстване