Балканистика

Генезис и семантика на адмиратива в български и албански

Магистърска дипломна работа на Галя Нинова (2010)

Научен ръководител: доц. д-р Йовка Тишева

Адмиративът e граматически начин за изразяване на учудване, изненада на говорещото лице по повод на съобщаван факт, който той смята за малко вероятен. Адмиративът е категория, на която са посветени редица научни изследвания. Необходимостта от допълнителен анализ на категорията в български и албански произтича от факта, че граматическата същност и семантиката на адмиратива в албански остават недоизяснени, следователно и сравнението между албанските и българските адмиративни форми трябва да бъде преразгледано.

Дипломната работа има за цел да представи генезиса и семантиката на адмиратива в български и албански и да открие семантичните несъответствия в употребата на адмиративните форми в двата езика. Реализирането на поставената цел изисква решаването на следните конкретни задачи: да се коментират мненията за евиденциалността и адмиратива в български и албански, и на база на съществуващите хипотези да бъдат направени обобщения за същността на двете категории; да се изясни връзката между категориите евиденциалност и адмиратив; да се регистрират функционално-семантичните съответствия и несъответствия в употребата на адмиративните форми в български и албански; да се определи семантичният инвариант на адмиратива в албански.

В изследването се подкрепя тезата, че турският 'опосредстван модус', част от категорията евиденциалност, е спомогнал за засилването на несвидетелските функции на перфекта в двата езика и по този начин е задвижил процеса на образуване на адмиратива в български и албански. Евиденциалността и адмиративът са явления, които се разпространяват посредством езикова интерференция при подходящите екстра- и интралингвистични условия.

В настоящата работа е застъпено виждането на Г. Герджиков и Кр. Алексова, че адмиративът в български е емоционално-експресивна, контекстуална употреба на един от членовете на опосредствания модус – конклузива. Инвариантът на албанския адмиратив е 'опосредствана информация' и по своята същност той е медиатив. Спецификата на адмиратива в албански е, че една от неговите употреби – учудващо собствено умозаключение, се оказва с много по-широка речева реализация. Под собствено умозаключение трябва да се разбира собствен извод, обобщение, заключение, което се основава на разминаване между предходно виждане на говорещия за състоянието на нещата и настоящата му преценка за реалността на съобщаваните факти.

Адмиративът в български е употреба на субкатегория, докато адмиративът в албански е отделна субкатегория и е формален изразител на едно инвариантно значение на различни речеви употреби:

Формите за адмиратив в албански се използват за изразяване на адмиративно, конклузивно, ренаративно, дубитативно и собствено твърдение, с които говорещият се ангажира. Ренаративът, конклузивът и дубитативът в албански не са частни значения, нито функции на адмиратива, а отделни речеви реализации на инварианта на категорията.

Ренаративът в албански, за разлика от този в български, е функционално ограничен и се среща предимно в гегийската поезия и проза.

Сферата на употреба на албанския адмиратив в плана на сегашното е по-широка от тази на адмиратива в български.

*За предоставените материали благодаря на доц. Кр. Алексова и доц. Й. Тишева, на проф. П. Асенова, на проф. Wilfried Fiedler и неговия колега Besim Kabashi, на ас. Marjan Markovik и неговия ментор проф. Victor A. Friedman, както и на ас. T. Ivanova-Sullivan. Благодаря на доц. д-р Йовка Тишева за търпението, с което ме учеше и коригираше, както и на доц. д-р
Русана Бейлери за оказаното съдействие. Благодаря на доц. д-р Красимира Алексова за професионално поднесената критика, безусловната подкрепа и ценните съвети!

Details

Category: Балканистика

Представите за водата и огъня,

отразени във фразеологичния фонд на българския и румънския език

Дипломант: Гергана Тодорова (2009)

Научен ръководител: Доц. д-р Василка Алексова

Водата и огънят са два от четирите основни елемента в космогонията на всички индоевропейски народи. И ако въздухът (небето) и земята са пространствените ориентири в микрокосмоса на традиционните общества, то стихиите на водата и огъня са тези, които го задвижват, обновяват, възраждат и инициират неговото безкрайно прераждане. Символичните им значения са многопластови и намират отражение в бита и в обредната практика, в християнската религия, в митологията и вярванията на всички европейски общества. На Балканите корените на индоевропейския мит се преплитат с много нови, а и с по-стари културни пластове.

В дипломната работа е направен опит да се видят в огледалото на фразеологията взаимоотношенията, приликите и разликите между смислите, които носят двата символа на водата и огъня, и доколко те са еднакво или различно възприемани от носителите на двата езика.

Съпоставят се български и румънски фразеологични единици, които съдържат лексемите вода и огън, но се привличат съответствия и от други балкански езици. Символните значения и свързаните с тях космологични представи служат за tertium comparationis при съпоставката. Това позволява да се разкрие и осветли част от балканския културен свят, към който несъмнено принадлежат и успоредно с който се развиват двата езика.

Details

Category: Балканистика

Created: 15 December 2010

Представите за съдбата на Балканите

Магистърска дипломна работа на Гергана Попова (2005)

Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова

В дипломната работа разглеждам в сравнителен план концептът за съдбата, отразен в езика на четири балкански народа – българи, гърци, румънци и албанци. В първа глава представям теоретичната рамка, на която се опирам за изследването си, осъществено в същинската част от работата – представата за съдбата на Балканите. В тази първа част извеждам древните индоевропейски разбирания за съдбата и анализирам няколко семантични модела. Освен това правя няколко общи забележки към теоретичната рамка, които се отнасят към дълбоко теоретическите аспекти на разглежданите проблеми.

Изводът, до който стигам е, че концептът за съдбата не само присъства във всички митологични, религиозни, философски и етични системи, а и той съставя ядрото на индивидуалното, националното, във връзка с тази дипломна работа, бих казал и на регионалното съзнание. Това понятие принадлежи към числото на активно действащите начала на живота, тайнствени и неизбежни. Понятието съдба е представено в историята на културата чрез митове, персонификации, притчи и алегории, есхатологически концепции, художествени образи, астрологична и всякаква друга символика, прорицания и ритуални действия, гадания, народни обичаи, знаци и знамения, и накрая, с богати семантични полета, изразени във всеки език. Плодотворният анализ на концепта съдба изисква участието на представители на много и различни хуманитарни науки.

Във втора глава се опитвам да докажа, че общият исторически живот и близките контакти в материалната и духовната сфера са довели до създаването на общи културни феномени, т.нар. културни концепти. Търся структурната близост в схващанията на българи, гърци, румънци и албанци по отношение на концепта за съдбата. Един от основните изводи на моята дипломна работа е, че съществува приемственост между античната гръко-римска културна традиция и съвременните схващания по този въпрос. Друг основен извод е безспорният факт, че старобългарският език и култура са оказали много голямо влияние върху представите на румънците за съдбата. Има доста сходства в понятията за съдбата при румънци и албанци, което се дължи главно на латинското наследство. И при четирите разглеждани народи са налице фигурите на митични същества (орисниците), които предричат бъдещето.

Основният извод от тази дипломна работа е, че освен голямото сходство в езиците на българи, гърци, румънци и албанци, които образуват Балканския езиков съюз, е налице и общност в културните концепти, като пример за това е представата на тези народи за съдбата на Балканите. В тях кристализират представите на балканския човек за обективния свят и начинът на структурирането му. Това е резултат от продължителното и активно взаимодействие между тези народи. Културните концепти, наред с някои особености на граматичната и лексикалната система, са най-видимата проява на балканския манталитет.

Details

Category: Балканистика

Резюме

на дипломна работа на тема: „Майка и/или блудница. За женскостта в романите „Изобретателят” от Борис Шивачев и „Кира Киралина” и „Кодин” от Панаит Истрати”

Дипломант: Дарина Костадинова Фелонова

Научен ръководител: Доц. дфн Румяна Л. Станчева

И Панаит Истрати, и Борис Шивачев са двама автори, останали сравнително встрани от вниманието на съответно румънската и българската критика, като причината за това се крие главно в емигрантския контекст на тяхното творчество. Това обаче не променя факта, че в творбите и на двамата личи тясната връзка с балканската душевност и манталитет, с мирогледа на „ориенталеца”, като това безапелационно ги утвърждава и в писателската традиция на родните им страни.

Базата за сравнение между двамата автори е поставена още в предговора на романа „Изобретателят”, където Шивачев посочва Истрати за свой образец в новата експериментална тематика за хомосексуалността. Впоследствие забелязваме паралели и в изграждането на образите на техните герои, чиято трагична съдба наподобява тази на самите автори – те са винаги поставени извън обществените норми, те са аутсайдери и фантазьори, пътуващи непрестанно в търсене на някакъв недостижим идеал. В дипломната работа обаче се акцентира върху един до голяма степен неразглеждан и може би на пръв поглед второстепенен проблем, а именно - проблема за образа на жената в техните произведения и за мястото, което тя заема в сюжетното развитие и в характеристиката на другите персонажи. Като се използват методологията на Gender Studies, изследванията на Милена Кирова, както и някои психоаналитични трудове, в трите разглеждани романа - „Кира Киралина”, „Кодин” и „Изобретателят”, се разглежда тясната взаимовръзка, която съществува между родовите роли на мъжа и на жената, и произтичащото от тях своеобразно реализиране на единия чрез другия. От тази гледна точка, драматичното душевно раздвоение на мъжките персонажи на Панаит Истрати и Борис Шивачев намира своята проекция в появата на двете коренно противоположни измерения на образа на жената – майка и/или блудница. От една страна, в отговор на „ненормалната” и „антипатриархална” страна на мъжкостта (т.е. образа на хомосексуалния или на сексуално нереализирания мъж, на мъжа убиец, женкар и разбойник) се проявява „ненормалната” и „антипатриархална” женскост (т.е. образът на блудницата, на женската разрушителна сексуалност, на парадоксалната „лоша” майка). От друга, като израз на дълбоко стаения копнеж на тези герои-мъже, отхвърлени от обществения морал, да намерят все пак своето място в заобикалящата ги среда, да възвърнат загубената хармония между социалното и индивидуалното си битие, се проявява „патриархалната” и „добра” женскост (т.е. образът на „добрата”, идеализирана и платонично обичана майка, която обаче е винаги ефимерна). Или с други думи – трагичната двойственост на мъжкостта на героите на Истрати и Шивачев се проектира чрез трагичната двойственост на женскостта.

Ключови думи: женскост, блудница, майка, мъжкост, патриархалност, сравнително балканско литературознание, психоаналитична критика

Details

Category: Балканистика

Created: 18 November 2011