Референт-преводачи

 

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

по дисциплината

 

Съвременен български език за чужденци. Морфология

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Международни отношения

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Лекции – 75 ч.

Кредити – 5

 

Анотация

 

Съвременен български език за чужденци. Морфология като част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци представя типологичната характеристика на българската морфологична система в съпоставителен план с близкородствени и далечнородствени езици.

С оглед на нормативността на българския книжовен език се анализират някои трайни развойни тенденции в съвременната езикова практика. Разглеждат се и проблеми на морфологичната интерференция при изучаването на българския език като чужд.

Завършването на общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци предоставя допълнителна учебна специализация на чуждестранните студенти в професионалния превод на юридически и друг вид текстове, както и правото да преподават български език в школи извън България.

 

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Типологична характеристика на българската морфологична система. Славянски и балкански особености на българската морфология

2.5

2.

Граматическо и лексикално значение на думите. Строеж на думата.

Класификация на лексиката по части на речта. Формални, семантични и синтактични особености на отделните части на речта

2.5

3.

Съществително име. Род. Число. Бройна форма. Звателни форми

2.5

4.

Детерминация при имената. Определителен, неопределителен и нулев член.Употреба на членовете.

2.5

5.

Прилагателно име. Род. Число. Детерминация. Звателни форми. Степенуване

2.5

6.

Числително име. Бройни и редни числителни. Числителни за приблизително означаване на количество. Род, число, определеност при числителните.

2.5

7.

Специфика на българската местоименна система. Формални, семантични и синтактични особености на местоименията.

2.5

8.

Лични местоимения. Употреба на пълните и кратките им форми. Удвояване на обекта с кратките форми.

2.5

9.

Възвратно лично местоимение. Значение и употреба на пълните и кратките му форми

2.5

10.

Притежателни местоимения. Значение и употреба на пълните и кратките им форми

2.5

11.

Възвратно притежателно местоимение. Конкуренция с личните притежателни местоимения

2.5

12.

Показателни местоимения. Редове. Значение и употреба

2.5

13.

Относителни местоимения. Значение и употреба

2.5

14.

Въпросителни местоимения. Значение и употреба

2.5

15.

Неопределителни местоимения. Редове. Значение и употреба

2.5

16.

Отрицателни и обобщителни местоимения. Значение и употреба

2.5

17.

Глагол. Формални особености и граматически значения. Специфика на

българската глаголна система

2.5

18.

Залог на глагола. Концепции за залога

2.5

19.

Вид на глагола. Перфективация и имперфективация. Двувидови глаголи.

Специфика на българската видова система

2.5

20.

Наклонение на глагола

2.5

21.

Евиденциалност. Индикатив, конклузив, ренаратив, дубитатив

2.5

22.

Българската темпорална система. Отношение между вид и време

2.5

23.

Акционни времена. Значение и употреба

2.5

24.

Резултативни времена. Значение и употреба

2.5

25.

Нелични глаголни форми причастия, деепричастие, отглаголни съществителни, съкратен инфинитив

2.5

26.

Наречие. Видове. Значение и употреба

2.5

27.

Предлози. Значение и употреба

2.5

28.

Съюзи. Значение и употреба

2.5

29.

Частици. Значение и употреба

2.5

30.

Междуметие. Значение и употреба

2.5

 

    

Литература:

 

Граматика на съвременния български език. Том II. Морфология. БАН, София, 1983.

Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София, 1999.

Герджиков, Г. Преизказването в българския език. София, 1984.

Ницолова, Р. Българските местоимения. София, 1984.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.

Пашов, П., Р. Ницолова (съст.). Помагало по българска морфология. Глагол. София, 1976.

Пашов, П., Р. Ницолова (съст.). Помагало по българска морфология. Имена. София, 1978.

Пашов, П. Граматика на българския език. София, 2000.

Руйкова-Влахова, Р. Практическа граматика. Българския език. София, 2009

Хаджиева, Е. Интерференцията между сродни езици. София, 1995.

Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Български език като чужд – за напреднали В2, С1, С2. София, 2011.

 

 

 

Съставил програмата:

                                         /доц. д-р Елена Хаджиева/

 

 

 

 

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

по дисциплината

Психолингвистика и теория на превода за референт – преводачи (чужденци)

 

специалност ЮФ, ФЖМК (задължителна дисциплина) и сборна група

Образователно-квалификационна степен бакалаври

Вид обучение: задължително и избираемо..

 

 

Лекции - 75 ч.

Кредити - 5

 

Анотация

 

Курсът представлява въведение в психолингвистичната проблематика и теорията на превода. Сред психолингвистичните въпроси са подбрани тези, които имат отношение към когнитивните процеси на превода: перцепция и разбиране на устна и писмена реч, както и пораждане на текст – писмен и устен. Обръща се внимание на проблема за еквивалентността при превеждането, както и на различните видове езикови трансформации, които съпътстват преводаческия процес. Лекциите се поднасят като мултимедийни презентации. В учебния материал са включени филми и клипове. Предвижда се активно участие на студентите в демонстрации на основни когнитивни процеси.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Оценката се композира от следните компоненти:

Практическа задача по превод                                             60%

Презентация на тема по избор по психолингвистика       20%

Присъствие и участие на занятия                                        20%

 


Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Предмет на психолингвистиката като научна дисциплина. Език и когнитивни процеси: имплицитни и експлицитни процеси

2

2.

Предистория: Вунд, Бихевиоризъм, Възникване на психолингвистиката в САЩ. Чарлз Осгуд.

2

3.

Втори период на психолингвистиката: Ноъм Чомски и Джордж Милер.

2

4.

Съвременни насоки в психолингвистиката. Конекционизъм. Средстав за визуализиране на когнитивните и езикови процеси.

2

5.

Невробиологична основа на езика I. Локализация на езиковите способности: данни от езикови нарушения – афазия на Брока и Вернике

2

6.

Невробиологична основа на езика II – учебен филм – формиране на неврологичните основи на речевата способност.

2

7.

Възприемане (перцепция) на реч: Слух. Речевият поток: проблеми на сегментацията и инвариантността. Коартикулация.

2

8.

 Категориална перцепция и процеси отгоре –

 надолу. Моторна теория: Либерман.

 Ефект на Макгърк – демонстрация.

 

2

9.

Интерактивна природа на перцепцията:

 моделът Следа на Маклеланд и Елман.

2

10.

Четене: движенията на очите – сакади.

Теория на двойния маршрут

Модел на интерактивна активация

2

11.

Разбиране на изречение и видове памет. Нива на разбиране: синтактично (парсиране), семантично (пропозиции, семантични роли) и прагматично Кинч и Ван Дайк

2

12.

Разбиране на дискурс: кохерентност: локално

и глобално свързване.

 Кохезия: езикови средства за свързване.

2

13.

 Директна и индиректна връзка: мост или

 инференция (заключение). Приложения в

 рекламата и други форми на въздействие.

2

14.

 Теория на схемата: Бартлет. Схемата като

 когнитивен механизъм. Видове влияния върху

 когнитивните и езикови процеси. Демонстрации.

2

15.

Ментален лексикон (вътрешен речник). Йерархичен модел, модел на семантичните признаци. Дискусия.

2

16.

Структура на менталния лексикон: мрежа,

модел на разпространяващата се активация.

2

17.

Лексикален достъп. Фактори за лексикален достъп.

2

18.

Пораждане на реч. Стратегии на пораждането на реч. Речеви грешки.

2

19.

Когнитивен модел на писането. Стратегии за управление на процеса. Писането като социално конструирано умение.

2

20.

Билингвизъм. Видове двуезичие.

2

21.

Превод. Класификация на видовете превод.

2

22.

Видове устен превод: консекутивен и синхронен. Изисквания на проксемиката и кинесиката при устния превод.

2

23.

Проблемът за еквивалентността. Видове реалии и непреводима лексика.

2

24.

Трансформации при превода: обща класификация на трансформациите.

2

25.

Лексикални трансформации при превода: добавяне, изпускане, замяна, транспозиция

2

26.

Граматически трансформации при превода: морфологични, синтактични, словоредн

2

27.

Език и култура – динамична трактовка. Граници на разбирането и превода.

2

28.

Хипотеза за лингвистичната относителност. Хумболт, Сапир, Уорф.

2

29.

Съвременно преосмисляне на хипотезата за лингвистичната относителност. Левинсон, Ласи.

2

30.

Когнитивни процеси при превода. Когнитивен модел на превода. Анализ на протоколи на мислене на глас.

2

 

 

Практически упражнения

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Превод на специализиран текст (по специалност)

3

2.

Превод на специализиран текст (по избор от предоставени материали по психолингвистика)

3

3.

Превод на художествен текст (по избор от предоставени материали)

3

4.

Интерпретация и илюстрация на проблема на еквивалентността (на материал от собствен превод)

3

5.

Интерпретация и илюстрация на трансформациите (на материал от собствен превод)

3

 

 

Съставил програмата:

Доц. д-р Мирена Пацева

 

    

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

Алексиева Б. 2010 Теория и практика на устния превод, Унив. Изд. „Св.Кл.Охридски“

Герганов Е.Н. и др. 1984. Български норми на словесни асоциации. Наука и изкуство

Герганов Е. 1987 Памет и смисъл. София, Наука и изкуство

Лурия А.Р. 1981 Език и съзнание. София, Наука и изкуство

Пацева М. 1998 Ценностното иницииране в България през 90-те (психолингвистичен анализ), Изд. „Агата-А”, в съавторство с Момов М.

Пацева М. 2004 Невробиологична основа на езика, Антропологичен поглед към езика, Изд. „Парадигма”

Пацева М. 2011 Динамика на конотативното значение (психолингвистично изследване, Eл. списание Littera et Lingua, www.slav.uni-sofia.bg

Стоянова Ю. 2006 Психолингвистични изследвания, С. Изд.Веда Словена

Стоянова Ю. 2009 Индивидуални вариации във вербалното разбиране Унив. Изд. „Св.Кл.Охридски“

Тарасов Е.Ф. 1987 Тенденции развития психолингвистики, М.”Наука”

 

Bajo T. 2001 Comprehension and memory processes in translation and interpreting, Quaderns

Carroll, D.W. 2004 Psychology of Language. Brooks/Cole Publishing Company. Pacific Grove, California

Deane P. and others. 2008 Cognitive models in writing, ETS, Prinston, NJ

Kussman P. & S. Tirkkonen 2010 Think-aloud Protokol analysis in translation studies

Lee-Jahnke H. 2005 New cognitive approach in Process-oriented Translation Training

Matlin M. 2009 Cognitive Psychology, Wiley

Max Plank Institute for Psycholinguistics, N http://www.mpi.nl/institute/research-departments-groups

Munday J. 2010 Introduction in translation studies. Theories and application, Routledge, London

Padilla F. 2000 Cognitive theory of translation and interpreting

Seleskovich D. 1995 Interpretation. A Psychological approach to Translating.

 

 

 

 

 

 

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Международни отношения

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Лекции – 55 ч.

Кредити - 4

 

Анотация

 

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис като част от общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци представя традиционното описание на българските синтактични факти, съвременните тенденции в приложната лингвистика, както и проблеми на синтактичната интерференция при изучаването на българския език като чужд.

Завършването на общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци предоставя допълнителна учебна специализация на чуждестранните студенти в професионалния превод на юридически и друг вид текстове, както и правото да преподават български език в школи извън България.

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Предмет на синтаксиса. Основни единици

1

2.

Предикативност. Двусъставни и едносъставни изречения

2

3.

Видове синтактично свързване

2

4.

Словосъчетание. Видове словосъчетания

2

5.

Части на простото изречение.

1

6.

Главни части на простото изречение. Подлог.

2

7.

Главни части на простото изречение. Сказуемо. Видове

2

8.

Второстепенни части на изречението. Определение. Видове

2

9.

Допълнение. Видове. Удвояване на преките и непреките допълнения

2

10.

Обстоятелствени пояснения. Видове

2

11.

Едносъставни изречения

1

12.

Безподложни изречения

2

13.

Определенолични изречения

2

14.

Неопределенолични изречения

2

15.

Обобщенолични изречения

2

16.

Безлични изречения

2

17.

Словоред на простото изречение

1

18.

Сложно изречение

1

19.

Сложно съчинено изречение. Видове

2

20.

Сложно съставно изречение

2

21.

Подложни изречения

2

22.

Подчинени допълнителни изречения

2

23.

Сказуемноопределителни изречения

2

24.

Подчинени определителни изречения

2

25.

Подчинени обстоятелствени изречения

2

26.

Комуникативен статус на изказванията

1

27.

Въпросителни изказвания. Видове същински въпроси

2

28.

Несъщински въпроси

1

29.

Подбудителни и оптативни изказвания

2

30.

Видове отрицателни изречения

2

31.

Проблеми на синтактичната интерференция при изучаването на българския език.

2

 

 

    

Литература:

 

 

Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София, 1999.

Граматика на СБКЕ. Том. ІІІ. Синтаксис. София,1983.

Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София, 1984.

Пенчев, Й. Съвременен български книжовен език. Синтаксис. Пловдив, 1998.

Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. София, 1974.

 

Руйкова-Влахова, Р. Практическа граматика. Българския език. София, 2009.

Руйкова-Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. София, 2000.

Тишева, Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. София, 2000.

Хаджиева, Е. Синтактична интерференция между сродни езици. София, 2004.

Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Български език като чужд – за напреднали В2, С1, С2. София, 2011.

 

 

 

 

Съставил програмата:

                                         /доц. д-р Елена Хаджиева/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

 

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Журналистика, В.О. и останалите факултети на СУ, без ЮФ Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Лекции - 55 ч.

Кредити - 4

 

Анотация

 

Дисциплината Съвременен български език. Синтаксис като част от общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци представя традиционното описание на българските синтактични факти. При анализа на синтактичните категории се акцентува върху начините за изразяване на синтактичните връзки и синтагматични единици в българския език, в съпоставка с други езици с оглед превода. Особено внимание се отделя на словореда на всяка синтактична единица в рамките на синтагмата и фразата, защото в това отношение всеки език има своя характеристика.

Завършването на общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци предоставя допълнителна учебна специализация на чуждестранните студенти в професионалния превод на юридически и друг вид текстове, както и правото да преподават български език в школи извън България.

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Изречение и словосъчетание. Видове словосъчетания.

5

2.

Висове подчинителни връзки: а) синтактично съгласуване; б) синтактично управление; в) прилагане; г) предложно свързване.

5

3.

Видове изречения: въпросителни, подбудителни, желателни, възклицателни, отрицателни.

5

4.

Строеж на простото изречение. Главни части. Подлог.

2

5.

Сказуемо – просто сказуемо, съставно и сложно съставно сказуемо.

3

6.

Второстепенни части на изречението. Пряко допълнения.

5

7.

Непряко допълнение.

5

8.

Обстоятелствено пояснение. Видове.

5

9.

Определение. Съгласувано определение.

2

10.

Несъгласувано определение. Сказуемно определение.

3

11.

Словоред.

2

12.

Сложно изречение. Сложни съчинени изречение. Видове.

3

13.

Сложно съставно изречение. Видове подчинени изречения.

5

14.

Сложно смесено изречение.

5

 

    

Литература:

 

 

  1. Бан. Граматика на съвременния български книжовен език, том III Синтаксис, авторски колектив, Изд. на Бан, София 1984 г.
  2. Пашов, П. Граматика на българския език, Изд. Къща ''Хермес'', София, 1999 г.

 

 

 

Съставил програмата:

                                         /доц. д-р Недка Гарибова/

 

 

 

 

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Съвременен български език за чужденци. Фонетика.

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Журналистика, В.О. и останалите факултети на СУ, без ЮФ

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Лекции - 50 ч.

Кредити - 4

 

Анотация

 

Дисциплината Съвременен български език. Фонетика и лексикология като част от общия курс ''Референт – преводачи по български език за чужденци'' представя българската фонетична система с нейните общи и специфични особености. Българският вокализъм и консонантизъм се анализират в съпоставителен план с други езици. Фонетичните промени се разглеждат с оглед на правоговорните и правописните норми в българския език.

 

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: писмен и устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Предмет и задачи на фонетиката – сегменти и сегментни единици. Проучване на звуковия състав – фонология и фонетика.

5

2.

Артикулационен аспект на говорния звук – дихателен и артикулационен апарат. Артикулационен механизъм и звукови промени.

 

3

3.

Акустичен аспект на говорния звук – форманти и формантни структури.

2

4.

Функционален спект на говорния звук. Фонема и диференциални признаци (сравнение с други езици). Класификация на фонемите.

5

5.

Гласни фонеми, особености на български вокализъм.

2

6.

Класификация на гласните фонеми.

3

7.

Класификация на съгласните фонеми.

3

8.

Шумове, сонорни и палагални съгласни фонеми.

2

9.

Корелация по звучност – безвучност.

2

10.

Корелация по твърдост – мекост – сравнение на мекостта в българския език и други славянски и европейски езици.

3

11.

Сричка.

5

12.

Ударение.

5

13.

Видове фонемни редувания. Съвременни редувания на фонеми и отражение в правописа.

5

14.

Исторически фонемни редувания, свързани с правописа.

5

 

 

    

Литература:

 

  1. Българска фонетика, Димитър Тилков, Т. Бояджиев, Изд. Наука и изкуство, София 1977 г.
  2. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика, Изд. На БАН, София, 1982. Автори – Д. Тилков, Ст. Стоянов, К. Попов.

 

Съставил програмата:

                                         /доц. д-р Недка Гарибова/