Към катедри

 

 

Галерия

 


Събития 2013 г.

 

Събития 2014 г.

 

 

Тържествено заседание на конференцията Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед”, посветено на 70-годишнината на проф. дфн Петко Троев, 9 ноември 2012 г.

 

 

turj1               turj2
                                             
           turj3
                                              

 

 

Международна научна конференция „Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед” (9-10 ноември 2012), организирана благодарение на ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски” по проект № 136/09.05.2012 на ФСлФ и със съдействието на Руския културно-информационен център (София).

  

 

9d               10d                                                         11d

 

 

 
12d               13d                                                         14d


 

15d               16d                                             
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редовни докторанти:

 

2Димо Тодоров Димов

Научен ръководител: проф. д-р Ренета Ванкова Божанкова

 

Константина Русланова Пунева

Научен ръководител: проф. д-р Людмил Иванов Димитров

 

 

 

 

Докторанти в задочна форма на обучение:

 

 

Елена Сергеева Михайлова

Научен ръководител: доц. д-р Илиана Чекова Чекова

 

Александра Олегова Катилева

Научен ръководител: проф. д-р Ангелина Иванова Вачева

 

Придобили образователната и научна степен “доктор”:

 

Румяна Парашкевова Парашкевова

Научен ръководител: проф. д-р Ангелина Иванова Вачева

 

Иван Лука Ланджев

Научен ръководител: проф. д-р Людмил Иванов Димитров4

 

Илиана Белчева-Иванова

Научен ръководител: проф. дфн Людмила Йосифовна Боева

 

Галина Георгиева

Научен ръководител: доц. д-р Румяна Кръстева Евтимова

 

Димитър Михайлов

Научен ръководител: проф. дфн Петко Енчев Троев

 

Отчислени с право на защита

 

5

 

Радостина Велева

Научен ръководител: проф. д-р Ренета Ванкова Божанкова

Отчислена

 

Валя Иванова Крумова

Научен ръководител: доц. д-р Румяна Кръстева Евтимова

 

Ивайло Пеев

Научен ръководител: доц. д-р Румяна Кръстева Евтимова

 

 

 

 

3

 

 

 

Издания на катедрата

 

 

Ренета Божанкова „Хоризонти на дигиталната литература“ (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2013). Монографията проследява развитието на изкуството на словото в дигитална среда, като основен обект са литературните практики и ресурси в сегмента на Интернет, в който преобладава използването на кирилицата. Отделните части на книгата представят ретроспективен поглед към фазите на развитието на дигиталната литература, анализ на ключови понятия като интернет жанр и хипертекст, разгледани са образци на литературни мултимедийни проекти, киберпоезия, блоголитература, както и на печатни литературни творби, отразяващи виртуалния опит на съвременния човек. Вижданията за дигиталната текстуалност в книгата са провокация за различно четене, а оттам - и за ново знание за съвременните културни процеси и за бъдещето на литературата.

 

Bojankova horizonti

 

 

 

Илиана Чекова, „Първите староруски князе светци /образи, символи, типология/“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2013). В книгата е направен опит да се систематизират типовете владетелска святост в различните православни държави и да се открои специфичното при всеки от тях. Нещо повече, д-р Чекова изважда набор от устойчиви топоси, залегнали в парадигмата на образа на владетеля светец. В крайна сметка е изработен един репертоар на мотивите на светостта, който отчита също така и честотата на проявленията им в конкретните владетелски култове” /Вася Велинова/

 

Chekova pyrvite

 

 

 

Людмил Димитров, „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата“ (Факел, 2013). Kнигата изследва генезиса, контекста и дискурса на ранната драматургия на А. П. Чехов в пълния й корпус от тринайсет завършени творби. Проследява се как знаменитият автор формира специфичното си мислене за театър, преди да напише своите четири късни канонични пиеси (от ,Найка" до „Вишнева градина"). За първи път на български език се публикуват и осем непревеждани досега негови кратки драматургични произведения.

 

Dimitrov Chekov

 

 

 

Петко Троев, „Достоевски. Духовните митарства на гения и пророка“ (Персей, 2012). Това е първото у нас цялостно изслед­ване на литературното дело на гениалния руски художник и мислител. Съдбата и творческото наследство на създателя на полифоничния роман се осмислят и разглеждат като феноменално, парадоксално, трагедийно и пророческо явление с универсални общочовешки и вселенски измерения. Централно място е отделено на месианската философска стратегия и реформаторската поетика на християнските метаромани от знаменитото „Петокнижие” на Достоевски - „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Бесове”, „Юноша” и „Братя Карамазови”.

 

Troev dostoevski

 

 

 

„Четене на литературната класика“

Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на професор д.ф.н. Петко Троев. Сборникът съдържа статии, посветени на проблеми и автори от руската литература.

Съставители: Ангелина Вачева, Людмил Димитров, Румяна Корсемова, Христо Манолакиев

Изд. „Факел“, София, 2002

 

sb prof troev

 

 

 

„Диалози с Чехов: 100 години по-късно. Диалоги с Чеховым: 100 лет спустя. Dialogues with Chekhov: 100 years later

Съставител: Людмил Димитров

Редактор: Румяна Корсемова

Изд. „Факел“, София, 2004

 

 sb chehov

 

 

 

„Класика и канон в руската литература. Българският поглед” (Факел, 2012). Сборникът е издаден благодарение на ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски” по проект № 136/09.05.2012 на ФСлФ.

 

Korica-Klasika i kanon1

 

 

 

„Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед” (Факел, 2013).

Сборникът е издаден благодарение на ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски” по проект № 103/09.04.2013 на ФСлФ.

 

 

kanon-uni

 

„Класика и канон в руската литература. Университетският поглед” (Факел, 2014).

Сборникът е издаден благодарение на ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски” по проект № 170/08.05.2014 г. на ФСлФ.

 

 

 university

 
 

 

„Класика и канон в руската литература. Юбилеят (Факел, 2016).

Сборникът е издаден благодарение на ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски” по проект № 45/03.04.2015 г. на ФСлФ.

 

sbornik 2016

Магистърска програма:

ЕЗИК И КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО (ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА – БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД)

 

sclupture

Програмата предлага специализирана подготовка по български език посредством лингвистични, социални  и културни дисциплини. Тя е с интердисциплинарен характер и цели осигуряване на теоретични и практически компетенции по език и култура, междукултурни различия и комуникация, което и определя иновативния й и широк хуманитарен профил.

 

Структурата и организацията на програмата е съобразена с утвърдените стандарти по приложна лингвистика от европейските страни, като дава възможност за ценностен прочит на езиковите и на културно-историческите феномени през призмата на собствената идентичност и през диалог с балкански, европейски и глобален цивилизационен концепт.

 

          Програмата е насочена към български и чуждестранни участници с бакалавърска или магистърска степен по:

•  Българска филология

•  Славянска филология

• Специализация „Референт-преводач по български език“, придобита в СУ „Св. Климент Охридски“ по време на обучението в ОКС „Бакалавър“

•  Сертификат за владеене на български език – В 2 или С1 и С2, издаден от СУ „Св. Климент Охридски

 

 

Образователни цели и професионални компетенции

 

Учебен план

 

 

                                                                          Анотация

 

Езиковото общуване е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото.

Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване.

При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската.   

Изборът на „добрия тон“, вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства  (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация.

Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково- етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.

 Учебната книга „Как се общува на български?“ е предназначена за чуждестранни граждани, изучаващи български език и култура, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социокултурната и комуникативната им компетентност.

Книгата съдържа следните части: Етикет за всеки ден, Делова кореспонденция, Бизнес етика и бизнес етикет, Бизнес комуникация, Говоренето пред публика, Учтивост в ефир.

В дяловете са представени конкретните предписания и правила за нормативната употреба на етикетните формули, съдържащи признаци като официалност, уважителност и социална дистанция. В зависимост от съответната комуникативна ситуация - от сферата на личното или бизнес общуване, а също и на деловата кореспонденция във функционален план са диференцирани етикетните формули за започване на контакт, за поддържането и за завършването му. Предложените в края на дяловете  упражнения, задачи или образци имат за цел  проверка на придобитите знания по български език и по-специално на знанията, свързани с етикетното общуване в съвременното българско общество.

Една от причините, която инициира създаването на тази книга, е използването, особено напоследък в ежедневието или от ефира, на т. нар. „модни разговорни форми“, редуциращи учтивите фрази, белег на всяко културно общуване, а важна цел на настоящото изследване е актуализирането на позабравените вежливи речеви единици, без които диалогът без граници би бил трудно осъществим.