Литературознание
Магистърска програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики”
Летен семестър 2018-2019 г.
Дисциплина |
Ден |
Час |
Формални граматики – проф. д-р Петя Осенова |
сряда |
16.30-18.00 ч. 139 каб. |
Езикът на рекламата – гл. ас. д-р Биляна Радева |
сряда |
12.00-14.00 ч. 147 каб. |
Основни проблеми на редактирането и коригирането – гл.ас. д-р Биляна Радева |
сряда |
14.00-16.00 ч. 147 каб. |
Семиотика |
сряда |
10.00-12.00 ч. 139 каб. |
Политическа и журналистическа реч – доц. д-р Владислав Миланов |
четвъртък |
14.00-16.00 ч. 139А каб. |
Вербални комуникативни стратегии – проф. д-р Радка Влахова |
допълнителна уговорка по имейла – лекции в блок |
|
СИД-овете ще стартират 1 седмица по-късно след допълнителна уговорка по имейла с преподавателите за ден и час.
Лекциите започват на 27.02.2019 г.
За въпроси около организацията на учебния процес се обръщайте към проф. д-р Гергана Дачева.
- Category: Литературознание
Преподавателски екип на МП „Литературознание”
Проф. д-р Миглена Николчина
Научни интереси: западноевропейска литература, модернизъм, политики на различието, феминизъм, женско писане, литературни общности и комуникация, утопизъм, изкуственото същество като философски и естетически проблем.
Книги: ”Митът за Прометей и поезията на английския романтизъм” (1988), „Човекът-утопия” (1992) „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“ (1997, преведена на английски, руски, унгарски и македонски). „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература“ (2002). „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те години” (2012, преведена на английски)
Курсове, водени в програмата: „Сравнително литературознание”, „Литературата – политики на различието и идентичността”, „Литература на модернизма”.
Проф. дфн Милена Кирова
Научни интереси: история на българската литература, психоанализа, библейски изследвания, феминизъм, антропология.
Книги: "Българската поема от Освобождението до Първата световна война" (1988), "Сънят на Медуза" (1995, 1997), "Изпитание на символите" (1997; 2006), "Йордан Йовков. Митове и митология" (2001), "Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в." (2002), "Проблематичният реализъм" (2002), "Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет" (2005), "Давид, Великия. История и мъжественост в еврейската Библия. Кн.1" (2011).
Курсове, водени в програмата: „История и антропология на библейския свят”
Проф. дизк. Виолета Дечева
Научни интереси: театрознание, история на модерността, история на културата на ХХ век, рецепция на немско-езична драматургия, исторически изследвания с фокус върху театър и национализъм, театър и политическо.
Книги: „Театърът на 90-те”, ( 2001), „Авторът и неговия интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България”. (2002), „Актьорът като автор и произведение на изкуството” (2003), „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни” (2006).
Курсове, водени в програмата: „Литература и театър”
Доц. д-р Катя Станева
Научни интереси: възрожденска литература, конструиране на женската идентичност, сатира и комично, културна антропология.
Книги: "Атанас Трифонов Илиев" (1993), "Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски" (1996), "Гласове на Възраждането" (2001).
Курсове, водени в програмата: „Литература, общества, култури”
Доц. д-р Бойко Пенчев
Научни интереси: българска литература, модерност, идеологии, история на културата.
Книги: „Тъгите на краевековието” (1998), „Българският модернизъм: моделирането на Аза” (2003), „Септември ’23: идеология на паметта” (2006)
Курсове, водени в програмата: „Литература и модерност”, „Литература и идеологии”, „Българските дебати”, „Писане на рецензия”.
Доц. д-р Димитър Камбуров
Научни интереси: теория на литературата, деконструкция, културни политики, превод, изследвания на идентичността, постмодернизъм.
Книги: "Явори и клони" (2003), "Българска лирическа класика" (2004).
Курсове, водени в програмата: „Българският канон”, „Постмодерната литература”.
Проф. д-р Николай Чернокожев
Научни интереси: история на българската литература, национални и културни идентичности (на Балканите), превод.
Книги: „Българската литература – диалогични прочити” [с В. Атанасов] (1994), „Любен Каравелов и българското възрожденско време” (1995), „Българската литература през Възраждането” [с К. Топалов] (1998) „От Възраждане към прераждане” (2003), „Българска литература ХVІІІ–ХІХ век” [с Н. Аретов] (2006).
Доц. д-р Надежда Александрова
Научни интереси: българска и балканска литература на XVIII и XIX век, османска културна история, история на емоциите, история на жените и половете
Книги: „Еничарите“. Преплетени истории в османския контекст на XIX век” (2018), “Gender relations in Education. Policies and Practice in the Danube region - experiences, analyses, and impulses” (2013), „Робини, кукли и человеци. Представи за жените в периодиката на Възраждането и в прозата на Любен Каравелов” (2012).
Курсове водени в програмата: „Балкански измерения на възрожденската литература“
Доц. д-р Росица Димчева
Научни интереси: теория на литературата, философия и естетика на романтизма, сатира, българска литература
Книги: „Проблеми на теорията на сатирата” (1981), „Скокове във времето. Иван Радоев – духовен опит, творчество” (1994).
Курсове, водени в програмата: „Сравнителна история на литературната наука (XVIII-XX век)
Доц. д-р Тодор Христов
Научни интереси: литературна теория, теория на медиите, социология.
Книги: "Легитимирането на държавната власт и селските бунтове от 1900 г." (2007), "Отвъд идентичността" (2008), "Литературността" (2009).
Курсове, водени в програмата: „Литература и медийни дискурси”, „Теории за литературата и културата” (XVIII-XX век)
Доц. д-р Огнян Ковачев
Научни интереси: западноевропейска литература, кинознание, готически роман.
Книги: „Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика” (2004), „Литература и идентичност: преображения на другостта” (2005).
Курсове, водени в програмата: „Западният литературен канон”, „Литература и кино”
Доц. д-р Паулина Стойчева
Научни интереси: история на българската литература, теория на национализма, антропология и културология.
Книги: „Нацията – копнежи и употреби” (2010)
Курсове, водени в програмата: „Литература и национализъм”
Доц. д-р Цветанка Хубенова
Научни интереси: западноевропейска литература, психоанализа
Книги: "Анатомия на илюзията. Сатиричните романи на Ивлин Уо, Олдъс Хъксли и Джордж Оруел" (1992), „Вилхелм Райх – пулсации на живота и знанието” (2004), „Модерн/ Предмодерн/Постмодерн. Литература и историзъм” (2005).
Курсове, водени в програмата: „Литературата като психосоциален проблем и фактор”
Доц. д-р Калин Михайлов
Научни интереси: западноевропейска литература, религия и литература.
Книги: "Мориак и Бернанос: два романни свята между насилието и любовта" (2006), "Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата" (2007), "Mauriac et Bernanos. Deux mondes romanesques entre la violence et l’amour" (Lettres modernes Minard, 2011).
Курсове, водени в програмата: „Християнски мотиви в западноевропейския роман”
Гл. ас. д-р Дарин Тенев
Научни интереси: теория на литературата, деконструкция, психоанализа.
Курсове, водени в програмата: „Българският канон”, „Литература и модерност”, „Постмодерната литература”.
- Category: Литературознание
Теории за литературата и културата (ХVІІІ-ХХ век)
Доц. д-р Тодор Христов
Гл. ас. д-р Дарин Тенев
Ас. Еньо Стоянов
Курсът има за задача да въведе в съвременни теории, определящи за състоянието на хуманитаристиката днес. Представяните теории се контекстуализират, без това да пречи на внимателното обяснение на вътрешните особености. Особено силен акцент е поставен върху онова, което вече е прието да се нарича „философски момент във френската мисъл от 1960-те години”, като същевременно не са оставени без внимание определени, незастъпени в бакалавърската форма на обучение, представители на аналитичната традиция, американската хуманитаристика и т.н.
Курсът се провежда под експериментална форма с трима лектори, от които един или двама представят съответната теория, а другият/ другите диалогизират, като посочват проблемните места за всяка от теориите и същевременно в разговор я реконтекстуализират и показват не само как би могла да се използва днес, но също и защо знанието, което ни дава, е важно в съвременния свят. При представянето и в разговора се прави опит и за генеалогия наразличните виждания, които се проследяват най-вече в модерния контекст на европейската мисъл от периода ХVІІІ-ХХ век, но се правят екскурси и към по-древни и не-европейски контексти.
Целта на курса е да не само да се преподаде на студентите определено количество от необходим материал, но същевременно да бъдат запознати и въвлечени в живата дискусия върху значимите проблеми на съвременното интелектуално поле.
Завършилите успешно курса студенти ще се ориентират добре в настоящата ситуация в хуманитаристиката, социалните науки и философията; ще имат способност да прилагат различни методи за анализ на разнообразните феномени, с които се сблъскват във всекидневието си; ще бъдат критически-рефлексивно дистанцирани спрямо неизказаните предпоставки на теорията и практическата логика; ще умеят да се впишат добре в полето на българската и европейската мисъл.
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Археология на знанието и генеалогия на модерността. Мишел Фуко |
2 |
2. |
Психоанализа и литература: Жак Лакан |
2 |
3. |
Деконструкция. Жак Дерида |
2 |
4. |
Машината, уредбата и ставането. Жил Дельоз и Феликс Гатари |
2 |
5. |
Социология и литература І. Пиер Бурдийо |
2 |
6. |
Социология и литература ІІ. Никлас Луман |
2 |
7. |
Фикционалност І. Волфганг Изер |
2 |
8. |
Фикционалност ІІ. Семантиката на възможните светове и теорията на фикцията |
2 |
9. |
Ориентализъм и постколониализъм |
2 |
10. |
Събитие и истина. Ален Бадиу |
2 |
11. |
Суверенност, неразличимост, потенциалност. Джорджо Агамбен |
2 |
12. |
Културни изследвания |
2 |
13. |
Люблянска лаканианска школа: Славой Жижек, Младен Долар, Аленка Зупанчич |
2 |
14. |
Единичното множествено битие. Жан-Люк Нанси |
2 |
15. |
Джендър изследвания. ДжудитБътлър |
2 |
Форми и методи на оценяване:
Оценката се формира въз основа на устен изпит, като се взема предвид активността на студента в рамките на семестъра (участие в дискусии, проявя на инициатива, демонстрация на способност за критическо дистанциране от излаганите тези и т.н.)
Литература:
Заглавия на авторите на програмата:
Стоянов, Еньо, “Посоките на смисъла. Дельоз и романът” В: Алтера Академика, год. І, кн. 1, С., 2007, 133-146.
Стоянов, Еньо, „Това непреодолимо, за щастие, противоречие”: напреженията в литературата”, В: „Не съм от тях”. Канонът на различието (Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев), С., 2009, 238-244
Стоянов, Еньо, „За ползата и вредата от системната теория за литературната антропология”, В: Liternet, 2010, http://liternet.bg/publish26/enjo-stoianov/izer_i_luman.htm
Стоянов, Еньо, „Positivity, Negativity and Literature’s Marginality” в: Маргиналното в/за литературата, ред. Рая Кунчева, изд. Боян Пенев, С. 2011, 443-457
Стоянов, Еньо, „Truth and Literature: Mimesis and Death in Jacques Derrida’s Demeure“ в: Literary Knowledge and Open Horizons: Expectations and Prospects, ред. Рая Кунчева, изд. Боян Пенев, С., 2011, 139-154
Тенев, Дарин. “Религиозни тъкани”, в-к “Култура”, 21.02.2003г., бр.8
Тенев, Дарин. “Отговорност, история, решение”, в-к “Култура”, 07.03.2003г., бр.10
Тенев, Дарин. “Критика на постколониалния разум”, в-к “Култура”, 09.05.2003г., бр.19
Тенев, Дарин. “Животните и хуманитаристиката”, в-к “Култура”, 13.06.2003г., бр.24
Тенев, Дарин. “Ареалността на тялото”, в-к “Култура”, 18.07.2003г., бр.29
Тенев, Дарин. “Критика на стереотипизирането”, в-к “Култура”, 12.09.2003г., бр.33
Тенев, Дарин. “Субектът, отново”, в-к “Култура”, 23.01.2004г., бр.3
Тенев, Дарин. “Назад към истината”, в-к “Култура”, 19.03.2004г, бр.2
Тенев, Дарин. “Материални събития”, в-к“Култура”, 02.04.2004г, бр.14/15
Тенев, Дарин. “Глупостта”, в-к “Култура”, 23.07.2004г., бр.31
Тенев, Дарин. “Безпокойството”, в-к“Култура”, 30.07.2004г., бр.32
Тенев, Дарин. “Категорично институционализиране на деконструкцията?”, в-к “Култура”, 24.09.2004г, бр.35
Тенев, Дарин. “По пътеките на наративната граматика”, в-к “Култура”, 10.12.2004г, бр.47
Тенев, Дарин. “Деконструкция на християнството”, , в-к “Култура”, 30.09.2005г, бр.33
Тенев, Дарин. “Безкрайният разговор”, в-к “Култура”, 14.10.2005г, бр.35
Тенев, Дарин.“Край на теорията?”, в-к “Култура”, 28.10.2005г, бр.37
Тенев, Дарин. “В крайна сметка”, в-к “Култура”, 03.02.2006, бр.4
Тенев, Дарин. “Време за диво мислене”, в съавторство с Росен Люцканов, в-к “Култура”, 14.12.2006, бр.43
Тенев, Дарин. „Раздвояването на нощта”, в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31
Тенев, Дарин. „Идната книга”, сп. Алтера Академика, год.1, кн.3, есен 2007
Тенев, Дарин. „Разтваряне – за тялото”, върху Тялото-Метаморфоза на Боян Манчев, в-к „Култура”, 9 ноември 2007, бр.38
Тенев, Дарин. “Предвиждането на образа”, в сп.Алтера Академика, год.1, кн.2, лято 2007, cc. 133-150.
Тенев, Дарин. Представяне на Люблянска Лаканианска школа, в сп. Алтера Академика, год.1, кн.2, 2007
Тенев, Дарин. „Сто години от рождението на Морис Бланшо”, в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31
Тенев, Дарин. „Да се чете Капиталът, да се пренапише Капиталът (140 години по-късно)”, сп. Социологически проблеми, 1-2, 2008, с.408-415
Тенев, Дарин. „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59
Тенев, Дарин. „Долина на умиращи звезди”, Moon lake. Сборник есета, София: Алтера, 2009, с.67-78
Тенев, Дарин. „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517
Тенев, Дарин, „Вулгарно литературознание. Въведение”, в-к „Литературен вестник”, 2-8.12.2009, бр.38-39, с.7
Тенев, Дарин. „Възможността на теоретичния модел и нейното отношение към литературната потенциалност”, Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, №12 (121)
Тенев, Дарин. „Остин и Мос с Дерида: Дар и речеви актове”, сп. Критика и Хуманизъм, кн.32, бр.2/ 2010, с.199-209.
Тенев, Дарин. „Дерида и Адорно – съпротивата на остатъка”, сп. Критика и Хуманизъм, кн.34, бр.4/ 2010, с.33-54.
Тенев, Дарин. „Отваряне на пред-структурата: негативност, време, възможност”, В: Бездната Хайдегер, съст. Георги Ангелов, Асен Димитров, Георги До нев, Валентин Канавров, Благоевград: УИ „Неофит рилски”, 2011, с.118-137.
Тенев, Дарин. „Фикционалната граница: конститутивната функция на миналото несвършено време в литературната фикция”, В: Научни трудове в памет на Георги Герджиков, съст. Тодор Бояджиев, Венче Попова, Красимира Алексова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2011, с. 540-555.
Тенев, Дарин. „Невъзможният разказ и скритата основа на субекта (Върху дневник от времето на социализма)”, Социологически проблеми, 3-4/ 2011, с.194-217.
Тенев, Дарин. „По ръба на изречимото”, в-к Култура, бр. 12, 01.04.2011.
Тенев, Дарин. „Неопределеност и маргиналност при въвеждането на персонажи във фикционални произведения”, В: Маргиналното в/на литературата, съст. Рая Кунчева, София: Издателски център Боян Пенев, 2011, с. 417-442.
Тенев, Дарин. „Логиката на преутвърждаването и оттеглянето на политическото”, Критика и хуманизъм, кн.38, бр.1/ 2012, с. 289-309.
Тенев, Дарин. Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.
Христов, Тодор. Литературността. Алтера: София, 2009
Христов, Тодор. Отвъд идентичността. Извор: София, 2008
Христов, Тодор. „Отвличането на авторското право в мрежата”. Дичев, И., Ю. Роне ред. Нова културна геометрия: Уеб-мрежовици, култур-бракониери, кибер-агитатори. София: Изток-Запад, 2012.
Христов, Тодор. „Литературата като дар”. Кунчева, Р. ред. 2012. Маргиналното в литературата, София: ИК „Боян Пенев”
Hristov, Todor. „Staging the Balkans: Balkan Presentations at the World’s Columbian Exhibition”. CAS Working Paper Series 2007 1: 3-24
Христов, Тодор. „Граници на литературността”. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”. Факултет по славянски филологии. Т. 96-97. УИ “Св. Климент Охридски”: София, 2007, с. 203-254
Христов, Тодор. „Единствата на теорията”. В: Кунчева, Р. ред.,Литературознанието на ХХ в, София: „Боян Пенев”, 2012.
Христов, Тодор. „Самокритиката, отнемането и субективната истина”. Социологически проблеми 2010 3-4: 262-269
Христов, Тодор. „Цифровите неравенства”. Социологически проблеми 2008 3-4: 149-157
Христов, Тодор. „Интерпретация на историята, литература и / или дискурсивни практики”. Критика и хуманизъм 2009 292: 47-62, ISSN 0861-1718 в съавторство с Ивелина Иванова
Христов, Тодор. „Диалози с мълчанието на литературата”. Български език и литература 2007: 6
Христов, Тодор. „Извън редното литературознание Манифест”. В: Николчина, М. и др. съст. Не съм от тях: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Никола Георгиев и 60 години Катедра по теория на литературата. УИ “Св. Климент Охридски”: София, 2009, 499-508
Hristov, Todor. „Is Multiculturalism Multicultural?” In: Kaneva, S. ed. 2007. Philosophy Bridging Values and Cultures: Universal, Regional, National Values in United Europe. Sofia: Institute for Philosophical Research, 258-65, в съавторство с Ивелина Иванова
Христов, Тодор. „Културни политики и културна стойност”. В: Българската култура – между държавата и пазара. София: ИФИ-БАН, 2008, в съавторство с Ивелина Иванова, с. 353-360
Задължителна библиография:
Агамбен, Джорджо
Homo sacer, София: КХ, 2004
„Църквата и царството”, прев. В. Градев, Християнство и култура, 8/ 2010, с. 98-102
Бадиу, Ален
Етика. Опит върху съзнанието за зло, прев. Л. Каравелов, София: Литавра, 2004
Бурдийо, Пиер
Казани неща, прев. Л. Деянова, Б. Димитрова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1993
Практическият разум, прев. Б. Димитрова, Л. Деянова, София: КХ, 1997
Практическият усет, прев. М. Янакиева, В. Антонова, София: Фигура, 2005
Правилата на изкуството. Гнеезис и структура на литературното поле, София: Дом на наукитеза човека и обществото, 2004
Мъжкото господство, прев. И. Кръстева, София:ЛИК, 2002
Размишления по Паскал, прев. М. Димитрова, София: Панорама Плюс, 2007
„Да описваме и да предписваме” и „Ритуали на институиране”, Социологически проблеми, 3-4/ 2005, с.104-122
Бътлър, Джудит
Безпокойствата около родовия пол, прев. Д. Захариева, София: КХ, 2003
Дельоз, Жил
Различие и повторение, прев. В. Градев и И. Кръстева, София: КХ, 1998.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари
АнтиЕдип, прев. А. Колева, София: КХ, 2004
Кафка, прев. Т. Минева, София: Сонм, 2009
Хилядата плоскости, прев. А. Колева, София:КХ, 2009
Що е философия, прев. Р. Русев, София: КХ, 1995
Дерида, Жак
Гласът и феноменът, София, СемаРШ, 2007
Писмеността и различието, София, наука и изкуство, 1998
За граматологията, София, ЛИК, 2001
Позиции, София, КХ, 1993
Вавилонски кули, София, КХ, 1993
Другото оглавяване, София, ЛИК, 2001
Освен името, София, СОНМ, 1995
Апории, София: КХ,1998
Вяра и знание, София, ЛИК, 200
„Подпис събитие контекст”, Литературна мисъл, 5/ 1993.
„Онтотеология на национал-хуманизма”, „За един апокалиптичен тон...”, В: За името и за превода, София, Отворено общество, 1996
„Смъртно наказание и суверенност”, В: Чудовищният дискурс, София, Дом на науките за човека и обществото, 2002.
„Свидетелство и фикция: Мигът на моята смърт” (откъс от Demeure), в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31, с.13
„Когато очите ни се докосват”, в-к „Литературен вестник”28.01-3.02.2009, бр.3, с.6-7
„Медуза (два фрагмента)” от Жак Дерида, в-к „Литературен вестник”, 1-7.07.2009, бр.24, с.15
Долар, Младен
Само глас и нищо повече, прев. Г.Илиев, София: Алтера.
„Гласът и камъкът – от Хегел до Бекет”, прев. Г. Илиев, Алтера Академика, 2/ 2007, с. 29-52
Жижек, Славой
Понеже не знаят какво правят, прев. М. Русков, София: КХ, 2001
Паралакс, прев. Е. Стоянов, София: Алтера.
„Бой се от ближния си като от себе си”, прев. Г. Илиев, Алтера Академика, 2/ 2007, с.9-28.
Зупанчич, Аленка
Най-късата сянка, прев. Е. Стоянов, София: Литавра, 2006
„Любовта като комедия”, прев. Д. Тенев, Алтера Академика, 2/ 2007, с.53-65.
„Сулектът и принадената наслада”, прев. Д. Тенев, В: Места на любовта, София: Алтера, с.7-30.
Изер, Волфганг
Обхватът на интерпретацията, прев. Р. Атанасова, София: 41Т, 2004.
“Рецептивната теория: поглед назад”, прев.Д.Камбуров, в-к Култура, бр.9 (2120), 10 март 2000 г., с. 10-11
„Рецептивната теория”, прев. Д. Камбуров, В: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет, София: Фигура, 2003, с.27-45
„Актове на фингирането”, прев. А. Колева, LiterNet, 2(3)/ 2000, http://liternet.bg/publish1/wiser/akt.htm (посетена на 26.02.2012)
„Фингирането като антропологическо измерение на литературата”, прев. А. Колева, LiterNet, 5(6)/ 2000, http://liternet.bg/publish1/wiser/antro.htm (посетена на 26.02.2012)
Лакан, Жак
„Семинарът за „Откраднатото писмо”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 1/ 1998, с.17-37
„Инстанцията на буквата или разумът от Фройд нататък”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 1/ 1998, с.38-62
„Функция и поле на речта и на езика в психоанализата”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 2/ 1998, с.71-126.
Семейните комплекси, София: Сиела, 2008
За Имената-на-Бащата, прев. Т. павлова, София: Сиела, 2011
Луман, Никлас
Въведение в системната теория, прев. Н. Николова, М. Лякова, София: КХ, 2008
Кинг, Майкъл и Крис Торнхил, Никлас Луман за правото и политиката, прев. И. Димитрова, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008
Нанси, Жан-Люк
Корпус, пев. Б. Манчев, София: ЛИК, 2003
Саид, Едуард
Ориентализмън, прев. Л. Дуков, София: Кралица Маб, 1999
Тодорова, Мария
Балкани, балканизъм. София: Фондация за българска наука и култура, 1999
Фуко, Мишел
Генеалогия на модерността, прев. В. Градев, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992
История на лудостта в класическата епоха, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1996
Думите и нещатас, София: Наука и изкуство, 1992
Археология на знанието, прев. А. Колева, София: Наука и изкуство, 1996
Надзор и наказание, прев. А. Колева, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1998
История на сексуалността, т. 1-3, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1993-1994
Просвещение и критика, прев. А. Колева, В. Градев, София: КХ, 1997
Анормалните, София: ЛИК, 2000
Трябва да защитаваме обществото, София: ЛИК, 2003
„За другите пространства”, Литературен вестник, бр.13 от 02.04.2003. Достъпен на http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1055
Улф, Лари
Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, прев. Р. Панайотова, София: Кралица Маб, 2004
Хебдидж, Дик
Функцията на субкултурата, http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012
Хол, Стюарт
Кодиране и декодиране в телевизионния дискурс. http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012
- Category: Литературознание
Възпитаници на МП „Литературознание”
ВИПУСК 2001/2002
Ас. Еньо Стоянов
Асистент по теория на литературата в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Научни интереси: проблематика на литературната инвенция, принципи на конструиране на литературно-исторически наратив, проблеми на естетиката и философията на изкуството.
Таня Гергова
Автор на литературноисторически статии и рецензии . Съставител на сборника "Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика" (2005).
Мая Петрова
Работи в ЧГЕХП (Частна гимназия с езиков и хуманитарен профил) „Васил Златарски”.
ВИПУСК 2002/2003
Гл. ас. д-р Дарин Тенев
Редовен преподавател в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2008 г. докторска дисертация на тема „Фикционално конструиране на литературния образ (Модели на езиково опосредяване на фикционалния образ в литературата на модернизма)”. Автор на множество публикации в областта на литературната теория в български и чужди издания.
Д-р Петя Абрашева
През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема „Повествователни модели в модерната проза. (Експерименталните романи на Вирджиния Улф: между изображението на “живота” и импресионистичната живопис)”. Литературен сътрудник в Института по литература към БАН
Емилиян Николов
Създател и главен редактор на уеб сайта за литература и хуманитаристика „Литературен клуб“. Автор на множество литературни рецензии и отзиви.
Петър Михайлов
Работил е като учител по български език и литература. Публикува литературоведски статии и литературна критика
Георги Илиев
Редовен докторант по теория на литературата в БАН. Работил е като литературен агент, редактор и преводач към различни издателства, сред които „Алтера” и „Сиела”.
Гл. ас. д-р Кристина Йорданова
Редовен докторант, а след това преподавател в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема “Въображаемата жена. Граници на представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни” .
Автор на множество литературно-исторически статии и рецензии. Литературен критик.
Виктория Кирилова
Свободен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература. Подготвя докторска дисертация на тема "Кантовото естетическо понятие вкус и "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст". Работи в МОМН като младши експерт
ВИПУСК 2004/2005
Д-р Галина Иванова
Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема „Литературната рефлексия върху проблема за истината. (Истина и разбиране при Ницше, Хайдегер и Гадамер)” .
Леона Асланова
Автор на публикации от сферата на литературната теория. Работи като мениджър „Онлайн реклама” в „Мобилтел”.
Димитър Сумерски
Автор на публикувани в литературния печат разкази. Работи като програмист в Хамбург, Германия.
…за мен годината в магистърската програма "Литературознание" беше най-хубавият и пълноценен период от студентските ми години.
Ваня Петкова
Автор на няколко учебни помагала, свързани с преподаването на български език и литература в средното училище.
Д-р Миглена Терзийска
Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2010 г. защитава докторска дисертация на тема "Въ-образеното слово в театъра и драматургията на Българското възраждане".
Златка Паскалева
Мениджър в литературна агенция „Антея”.
ВИПУСК 2005/2006
Д-р Мария Калинова
Редовен докторант в катедрата по Българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2011 г. докторска дисертация на тема „Литературната публичност и конструирането на фигурите на моралността”.
Редактор във в. „Литературен вестник”. Автор на стихосбирките "Окото" (2004) и "Подножието на вечерята" (2008). Лауреат на множество литературни награди.
Ас. д-р Камелия Спасова
Редовен докторант, а след това и преподавател в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2012 г. докторска дисертация на тема “Събитие и пример в порядъка на дискурсите за литературата. Проблемът за образцовата творба”, която излиза и като книга под заглавие „Събитие и пример у Платон и Аристотел“, София: Литературен вестник, 2012. Редактор във в. „Литературен вестник”. Автор на стихосбирката „Парцел №17”. Лауреат на множество литературни награди.
Д-р Теодора Цанкова
Редовен докторант по западноевропейска литература в катедрата по теория на литературата, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема “Портретът в литературата на модернизма (Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Хосе Мартинес Руис “Асорин”). Била е редактор на литературния сайт „Литклуб” и на рубрика „Нова хуманитаристика” в електронно списание Литернет. Работи като хоноруван асистент по западноевропейска литература и художествен превод в СУ. Превежда художествена литература от испански език, като сред преводите й се открояват „Книга на въображаемите същества” на Х. Л. Борхес, „Чемширово дърво” на К. Х. Села и „Бартълби и компания” на Е. Вила-Матас. Носител е на награда на Министерство на културата за принос в българската култура по случай 24 май (2009 г.) и на първа награда за превода на „Книга на въображаемите същества” на Хорхе Луис Борхес на конкурса на ФКНФ, посветен на 120-годишнината от създаването на СУ. Автор е на редица публикации в областта на литературната теория и история.
Магистратурата по литературознание беше интензивен период от живота ми, през който натрупаните в бакалавърската степен знания в областта на литературната теория и история рязко се повишаваха, а мисленето ми по въпроси на литературата се обогатяваше и променяше. Смятам, че стремежът на програмата към обвързване на литературата с други сфери на хуманитаристиката (кино, театър, музика, философия, социология и др.) е голямо предимство: това дава добър общ поглед върху разнопосочните проблеми на литературознанието, а този поглед ми помогна да конкретизирам и да поставя в контекст собствените си интереси.
Д-р Ангел Игов
Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема „Фикционални модели на града в съвременния британски роман: Иън Макюън и Мартин Еймис“.
Автор е на романа "Кратка повест за срама" (2011) и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя” (2002) и „К.” (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във в.”Култура”,в. „Литературен вестник” сп. „Алтера”, сп. „Следва” и др.
Виктория Бешлийска
Автор на няколко учебни помагала, свързани с преподаването на български език и литература в средното училище. Работи като редактор в издателство „Егмонт България”.
ВИПУСК 2006/2007
Ас. Надежда Стоянова
Редовен докторант, а след това преподавател в катедрата по Българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над докторска дисертация на тема "Образи и употреби на времето в българската литература (Върху поезия и белетристика от 20-те и 30-те години на ХХ век)". Автор на множество публикации в областта на литературната история и критика.
Д-р Андрей Ташев
Редовен докторант и след това литературен сътрудник в Института по литература към БАН. През 2011 г. защитава дисертация на тема „Семиотични методи в българската хуманитаристика. Прагматизмът и Иван Саръилиев“. Автор на множество публикации в областта на литературната история и теория. Носител на наградата „Иван Евстратиев Гешов“ за най-млад учен на БАН през 2011 г.
Магистърската програма „Литературознание“ беше първото ми и единствено желание за магистратура и никога след това не съм съжалявал за този избор. Дисциплините, които изучавахме, бяха интересни и разнообразни, а програмата – чудесно структурирана. Най-ценна за мен обаче се оказа способността на преподавателите да ни провокират да мислим и да пишем – нещо, което се среща твърде рядко в образователната ни система. Получихме пълната свобода да изразяваме себе си. Обучението в магистърската програма „Литературознание“ ме издигна на качествено ново ниво както професионално, така и лично.
Яница Радева
Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов”. Автор на стихосбирките „Друг ритъм" (2003), “Кошерът на думите” (2012) и прозаичната книга „Бонбониерата” (2011). Носител на множество литературни награди. Автор на рецензии в периодичния печат – „Литературен вестник”, „Култура”.
Винаги съм давала МП "Литературознание" като пример за отговорна и действително даваща на магистрантите си необходимия оптимален товар от знания, които да ги подготвят за умела работа на литературното "поле". Считам тази МП за едно от най-добрите ми образователни решения. Тя дава много и много изисква, но накрая разбираш, че онова, което си получил е не само диплома, а нещо, което се отлива в едно общуване, докрай градивно и ползотворно.
Препоръчвам на всеки, предан на науката.
ВИПУСК 2007/2008
Сирма Данова
Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков”. Автор на рецензии и литературноисторически статии.
Интензивността на задачите в магистърската програма по литературознание те прави свободен да се самозадължиш докъдето можеш с литературата. Не е малко да се учи това за удоволствие, не е малко и да се усети литературознанието като професия със своята нищета и солидност. Спомням си тази година като усилие в разбирането и упражнение по писане и дори бързо писане, както и възможност що-годе да опознаваш собствената си мяра в литературата.
Божана Филипова
Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема “Трансформации на понятията “нова митология” и “фрагмент” в романа “Одисей” на Джеймс Джойс”.
Васил Василев
Редовен докторант в Института по литература към БАН. Автор на публикации в областта на литературната история и теория, както и на статии в сайта Православие.бг.
Випуск 2008/2009
Илвие Конедарева
Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Тенденции в българския роман от 90-те години на ХХ в.”. Автор на рецензии и литературноисторически статии.
Велемира Иванова
Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема “Италия в английската литература от 19 век”.
Гергана Златкова
Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема
“Фентъзи прозата на Дж.Р.Р. Толкин, К.С. Луис, У. Ле Гуин. Мит, хроника, светоизграждане”.
ВИПУСК 2009/2010
Богдана Паскалева
Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”.
ВИПУСК 2010/2011
Владимир Игнатов
Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Войната в българската проза между двете световни войни: образи, трансформации, употреби”.
Магистърска програма "Литературознание" позволява многопосочност и системност във вглеждането и интерпретирането на явления в контекста на един от големите дялове на хуманитаристиката, какъвто е знанието за литературата. В нея се предлагат осведоменост, култура и свобода в подхода на студентите-магистри към отделните проблеми, което благоприятства тяхното индивидуално и професионално развитие.
- Category: Литературознание
Писане на рецензия
Доц. д-р Бойко Пенчев
Курсът има практическа насоченост и предлагана студентите необходимите знания и умения, нужни при писането на рецензии за периодичния печат. Учебното съдържание е разделено на два дяла: рецензии за художествена и нехудожествена литература. Студентите се запознават с основните типове рецензии, както и с типовете периодични издания и съответно разликите в типа рецензии, публикувани на техните страници. Разглежда се въпроса за публиката, към която е адресирана рецензията, връзката между езика на рецензията и очакваната аудитория. Писането на рецензия се анализира в три аспекта: информативен, интерпретативен и оценъчен. В хода на обучението студентите изпълняват подготвителни писмени задачи (събиране на информация за книгата и автора, изготвяне на сюжетно резюме и др.), след което започват да пишат рецензии, които се обсъждат и анализират. За цялото обучение студентите трябва да напишан минимум 4 рецензии, като последната от които се оценява като курсова работа и формира крайната оценка
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Типове рецензии и типове периодични издания
|
2 |
2-3 |
Информативен, интерпретативен и оценъчен аспект на рецензентската дейност. Обсъждане на екземпларни текстове. |
4 |
4. |
Рецензия за нехудожествена книга. Извличане на информация.
|
2 |
5-6 |
Композиционна структура на рецензията. Обсъждане на екземпларни текстове |
4 |
7. |
Обсъждане на студентски рецензии |
2 |
8. |
Рецензия за литературоведски книги и хуманитаристика. |
2 |
9. |
Обсъждане на студентски рецензии |
2 |
10. |
Литературната рецензия. Проблеми на интерпретацията и оценката.
|
2 |
11. |
Обсъждане на студентски рецензии |
2 |
12-13. |
Рецензията: език и стил
|
4 |
14. |
Обсъждане на студентски рецензии |
2 |
15. |
Литература, издателства, пазар. |
2 |
Форми и методи на оценяване:
Курсова работа
Литература:
Тишева, Йовка, Мавродиева, Иванка. Академичната комуникация. С., 2010
Book reviewing : a guide to writing book reviews for newspapers, magazines, radio, and television. Boston. The Writer, 1978
Drewry, John. Writing Book Reviews. Boston: The Writer, 1974.
Teitelbaum, Harry. How to Write Book Reports. New York: Monarch Press, 1975.
Learn how to write a review of literature. At:
http://writing.wisc.edu/Handbook/ReviewofLiterature.html
Miller, Walter James. How to write book reports : -- analyzing and evaluating fiction, drama, poetry, and non-fiction New York. Arco Pub., 1984.
- Category: Литературознание