Литературознание

 

 

 

paperwork

 

Магистърска програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики”

Летен семестър 2018-2019 г.

 

Дисциплина

Ден

Час

Формални граматики – проф. д-р Петя Осенова

сряда

16.30-18.00 ч. 139 каб.

Езикът на рекламата – гл. ас. д-р Биляна Радева

сряда

12.00-14.00 ч.  147 каб.

Основни проблеми на редактирането и коригирането – гл.ас. д-р Биляна Радева

сряда

14.00-16.00 ч. 147 каб.

Семиотика

сряда

10.00-12.00 ч. 139 каб.

Политическа и журналистическа реч – доц. д-р Владислав Миланов

четвъртък

14.00-16.00 ч. 139А каб.

Вербални комуникативни стратегии – проф. д-р Радка Влахова

допълнителна уговорка по имейла – лекции в блок

 

 

СИД-овете ще стартират 1 седмица по-късно след допълнителна уговорка по имейла с преподавателите за ден и час.

Лекциите започват на 27.02.2019 г.

За въпроси около организацията на учебния процес се обръщайте към проф. д-р Гергана Дачева.

 

Преподавателски екип на МП „Литературознание”

 

lecturersПроф. д-р Миглена Николчина

Научни интереси: западноевропейска литература, модернизъм, политики на различието, феминизъм, женско писане, литературни общности и комуникация, утопизъм, изкуственото същество като философски и естетически проблем.

Книги: ”Митът за Прометей и поезията на английския романтизъм” (1988), „Човекът-утопия” (1992) „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“ (1997, преведена на английски, руски, унгарски и македонски).  „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература“ (2002). „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те години” (2012, преведена на английски)

Курсове, водени в програмата:  „Сравнително литературознание”, „Литературата – политики на различието и идентичността”, „Литература на модернизма”.

 

Проф. дфн Милена Кирова

Научни интереси: история на българската литература, психоанализа, библейски изследвания, феминизъм, антропология.

Книги: "Българската поема от Освобождението до Първата световна война" (1988), "Сънят на Медуза" (1995, 1997), "Изпитание на символите" (1997; 2006), "Йордан Йовков. Митове и митология" (2001), "Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в." (2002), "Проблематичният реализъм" (2002), "Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет" (2005), "Давид, Великия. История и мъжественост в еврейската Библия. Кн.1" (2011).

Курсове, водени в програмата: „История и антропология на библейския свят”

 

Проф. дизк. Виолета Дечева

Научни интереси: театрознание, история на модерността, история на културата на ХХ век, рецепция на немско-езична драматургия, исторически изследвания с фокус върху театър и национализъм, театър и политическо.

Книги:Театърът на 90-те”, ( 2001), „Авторът и неговия интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България”. (2002), „Актьорът като автор и произведение на изкуството” (2003), „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни” (2006).

Курсове, водени в програмата: „Литература и театър”

 

Доц. д-р Катя Станева

Научни интереси: възрожденска литература, конструиране на женската идентичност, сатира и комично, културна антропология.

Книги: "Атанас Трифонов Илиев" (1993), "Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски" (1996), "Гласове на Възраждането" (2001).

Курсове, водени в програмата: „Литература, общества, култури”

 

Доц. д-р Бойко Пенчев

Научни интереси: българска литература, модерност, идеологии, история на културата.

Книги: „Тъгите на краевековието” (1998), „Българският модернизъм: моделирането на Аза” (2003), „Септември ’23: идеология на паметта” (2006)

Курсове, водени в програмата: „Литература и модерност”, „Литература и идеологии”, „Българските дебати”, „Писане на рецензия”.

 

Доц. д-р Димитър Камбуров

Научни интереси: теория на литературата, деконструкция, културни политики, превод, изследвания на идентичността, постмодернизъм.

Книги: "Явори и клони" (2003), "Българска лирическа класика" (2004).

Курсове, водени в програмата: „Българският канон”, „Постмодерната литература”.

 

Проф. д-р Николай Чернокожев

Научни интереси: история на българската литература, национални и културни идентичности (на Балканите), превод.

Книги: „Българската литература – диалогични прочити” [с В. Атанасов] (1994), „Любен Каравелов и българското възрожденско време” (1995), „Българската литература през Възраждането” [с К. Топалов] (1998) „От Възраждане към прераждане” (2003), Българска литература ХVІІІ–ХІХ век” [с Н. Аретов] (2006).

 

 

Доц. д-р Надежда Александрова

Научни интереси: българска и балканска литература на XVIII и XIX век, османска културна история, история на емоциите, история на жените и половете

Книги: „Еничарите“. Преплетени истории в османския контекст на XIX век” (2018), “Gender relations in Education. Policies and Practice in the Danube region - experiences, analyses, and impulses” (2013), „Робини, кукли и человеци. Представи за жените в периодиката на Възраждането и в прозата на Любен Каравелов” (2012).

Курсове водени в програмата: „Балкански измерения на възрожденската литература“

 

Доц. д-р Росица Димчева

Научни интереси: теория на литературата, философия и естетика на романтизма, сатира, българска литература

Книги: „Проблеми на теорията на сатирата” (1981), „Скокове във времето. Иван Радоев – духовен опит, творчество” (1994).

Курсове, водени в програмата: „Сравнителна история на литературната наука (XVIII-XX век)

 

Доц. д-р Тодор Христов

Научни интереси: литературна теория, теория на медиите, социология.

Книги: "Легитимирането на държавната власт и селските бунтове от 1900 г." (2007), "Отвъд идентичността" (2008), "Литературността" (2009).

Курсове, водени в програмата: „Литература и медийни дискурси”, „Теории за литературата и културата” (XVIII-XX век)

 

Доц. д-р Огнян Ковачев

Научни интереси: западноевропейска литература, кинознание, готически роман.

Книги: „Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика” (2004),  „Литература и идентичност: преображения на другостта” (2005).

Курсове, водени в програмата: „Западният литературен канон”, „Литература и кино”

 

Доц. д-р Паулина Стойчева

Научни интереси: история на българската литература, теория на национализма, антропология и културология.

Книги: „Нацията – копнежи и употреби” (2010)

Курсове, водени в програмата: „Литература и национализъм”

 

Доц. д-р Цветанка Хубенова

Научни интереси: западноевропейска литература, психоанализа

Книги: "Анатомия на илюзията. Сатиричните романи на Ивлин Уо, Олдъс Хъксли и Джордж Оруел" (1992), „Вилхелм Райх – пулсации на живота и знанието” (2004), „Модерн/ Предмодерн/Постмодерн. Литература и историзъм”  (2005).

Курсове, водени в програмата: „Литературата като психосоциален проблем и фактор”

 

Доц. д-р Калин Михайлов

Научни интереси: западноевропейска литература, религия и литература.

Книги: "Мориак и Бернанос: два романни свята между насилието и любовта" (2006), "Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата" (2007), "Mauriac et Bernanos. Deux mondes romanesques entre la violence et l’amour" (Lettres modernes Minard, 2011).

Курсове, водени в програмата: „Християнски мотиви в западноевропейския роман”

 

Гл. ас. д-р Дарин Тенев

Научни интереси: теория на литературата, деконструкция, психоанализа.

Курсове, водени в програмата: „Българският канон”, „Литература и модерност”, „Постмодерната литература”.

 

 

 

 

 

Теории за литературата и културата (ХVІІІ-ХХ век)

 

Доц. д-р Тодор Христов

Гл. ас. д-р Дарин Тенев

Ас. Еньо Стоянов

 

Курсът има за задача да въведе в съвременни теории, определящи за състоянието на хуманитаристиката днес. Представяните теории се контекстуализират, без това да пречи на внимателното обяснение на вътрешните особености. Особено силен акцент е поставен върху онова, което вече е прието да се нарича „философски момент във френската мисъл от 1960-те години”, като същевременно не са оставени без внимание определени, незастъпени в бакалавърската форма на обучение, представители на аналитичната традиция, американската хуманитаристика и т.н.

 

Курсът се провежда под експериментална форма с трима лектори, от които един или двама представят съответната теория, а другият/ другите диалогизират, като посочват проблемните места за всяка от теориите и същевременно в разговор я реконтекстуализират и показват не само как би могла да се използва днес, но също и защо знанието, което ни дава, е важно в съвременния свят. При представянето и в разговора се прави опит и за генеалогия наразличните виждания, които се проследяват най-вече в модерния контекст на европейската мисъл от периода ХVІІІ-ХХ век, но се правят екскурси и към по-древни и не-европейски контексти.

 

Целта на курса е да не само да се преподаде на студентите определено количество от необходим материал, но същевременно да бъдат запознати и въвлечени в живата дискусия върху значимите проблеми на съвременното интелектуално поле.

 

Завършилите успешно курса студенти ще се ориентират добре в настоящата ситуация в хуманитаристиката, социалните науки и философията; ще имат способност да прилагат различни методи за анализ на разнообразните феномени, с които се сблъскват във всекидневието си; ще бъдат критически-рефлексивно дистанцирани спрямо неизказаните предпоставки на теорията и практическата логика; ще умеят да се впишат добре в полето на българската и европейската мисъл.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Археология на знанието и генеалогия на модерността. Мишел Фуко

2

2.

Психоанализа и литература: Жак Лакан

2

3.

Деконструкция. Жак Дерида

2

4.

Машината, уредбата и ставането. Жил Дельоз и Феликс Гатари

2

5.

Социология и литература І. Пиер Бурдийо

2

6.

Социология и литература ІІ. Никлас Луман

2

7.

Фикционалност І. Волфганг Изер

2

8.

Фикционалност ІІ. Семантиката на възможните светове и теорията на фикцията

2

9.

Ориентализъм и постколониализъм

2

10.

Събитие и истина. Ален Бадиу

2

11.

Суверенност, неразличимост, потенциалност. Джорджо Агамбен

2

12.

Културни изследвания

2

13.

Люблянска лаканианска школа: Славой Жижек, Младен Долар, Аленка Зупанчич

2

14.

Единичното множествено битие. Жан-Люк Нанси

2

15.

Джендър изследвания. ДжудитБътлър

2

 

Форми и методи на оценяване:

 

Оценката се формира въз основа на устен изпит, като се взема предвид активността на студента в рамките на семестъра (участие в дискусии, проявя на инициатива, демонстрация на способност за критическо дистанциране от излаганите тези и т.н.)

 

Литература:

 

Заглавия на авторите на програмата:

 

Стоянов, Еньо, “Посоките на смисъла. Дельоз и романът” В: Алтера Академика, год. І, кн. 1, С., 2007, 133-146.

Стоянов, Еньо, „Това непреодолимо, за щастие, противоречие”: напреженията в литературата”, В: „Не съм от тях”. Канонът на различието (Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев), С., 2009, 238-244

Стоянов, Еньо, „За ползата и вредата от системната теория за литературната антропология”, В: Liternet, 2010, http://liternet.bg/publish26/enjo-stoianov/izer_i_luman.htm

Стоянов, Еньо, „Positivity, Negativity and Literatures Marginality” в: Маргиналното в/за литературата, ред. Рая Кунчева, изд. Боян Пенев, С. 2011, 443-457

Стоянов, Еньо, „Truth and Literature: Mimesis and Death in Jacques Derrida’s Demeure“ в: Literary Knowledge and Open Horizons: Expectations and Prospects, ред. Рая Кунчева, изд. Боян Пенев, С., 2011, 139-154

Тенев, Дарин. “Религиозни тъкани”, в-к “Култура”, 21.02.2003г., бр.8

Тенев, Дарин. “Отговорност, история, решение”, в-к “Култура”, 07.03.2003г., бр.10

Тенев, Дарин. “Критика на постколониалния разум”, в-к “Култура”, 09.05.2003г., бр.19

Тенев, Дарин. “Животните и хуманитаристиката”, в-к “Култура”, 13.06.2003г., бр.24

Тенев, Дарин. “Ареалността на тялото”, в-к “Култура”, 18.07.2003г., бр.29

Тенев, Дарин. “Критика на стереотипизирането”, в-к “Култура”, 12.09.2003г., бр.33

Тенев, Дарин. “Субектът, отново”, в-к “Култура”, 23.01.2004г., бр.3

Тенев, Дарин. “Назад към истината”, в-к “Култура”, 19.03.2004г, бр.2

Тенев, Дарин. “Материални събития”, в-к“Култура”, 02.04.2004г, бр.14/15

Тенев, Дарин. “Глупостта”, в-к “Култура”, 23.07.2004г., бр.31

Тенев, Дарин. “Безпокойството”, в-к“Култура”, 30.07.2004г., бр.32

Тенев, Дарин. “Категорично институционализиране на деконструкцията?”, в-к “Култура”, 24.09.2004г, бр.35

Тенев, Дарин. “По пътеките на наративната граматика”, в-к “Култура”, 10.12.2004г, бр.47

Тенев, Дарин. “Деконструкция на християнството”, , в-к “Култура”, 30.09.2005г, бр.33

Тенев, Дарин. “Безкрайният разговор”, в-к “Култура”, 14.10.2005г, бр.35

Тенев, Дарин.“Край на теорията?”, в-к “Култура”, 28.10.2005г, бр.37

Тенев, Дарин.В крайна сметка”, в-к “Култура”, 03.02.2006, бр.4

Тенев, Дарин. “Време за диво мислене”, в съавторство с Росен Люцканов, в-к “Култура”, 14.12.2006, бр.43

Тенев, Дарин. „Раздвояването на нощта”, в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31

Тенев, Дарин. „Идната книга”, сп. Алтера Академика, год.1, кн.3, есен 2007

Тенев, Дарин. „Разтваряне – за тялото”, върху Тялото-Метаморфоза на Боян Манчев, в-к „Култура”, 9 ноември 2007, бр.38

Тенев, Дарин. “Предвиждането на образа”, в сп.Алтера Академика, год.1, кн.2, лято 2007, cc. 133-150.

Тенев, Дарин. Представяне на Люблянска Лаканианска школа, в сп. Алтера Академика, год.1, кн.2, 2007

Тенев, Дарин. „Сто години от рождението на Морис Бланшо”, в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31

Тенев, Дарин. „Да се чете Капиталът, да се пренапише Капиталът (140 години по-късно)”, сп. Социологически проблеми, 1-2, 2008, с.408-415

Тенев, Дарин. „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59

Тенев, Дарин. „Долина на умиращи звезди”, Moon lake. Сборник есета, София: Алтера, 2009, с.67-78

Тенев, Дарин. „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517

Тенев, Дарин, „Вулгарно литературознание. Въведение”, в-к „Литературен вестник”, 2-8.12.2009, бр.38-39, с.7

Тенев, Дарин. „Възможността на теоретичния модел и нейното отношение към литературната потенциалност”, Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, №12 (121)

Тенев, Дарин. „Остин и Мос с Дерида: Дар и речеви актове”, сп. Критика и Хуманизъм, кн.32, бр.2/ 2010, с.199-209.

Тенев, Дарин. „Дерида и Адорно – съпротивата на остатъка”, сп. Критика и Хуманизъм, кн.34, бр.4/ 2010, с.33-54.

Тенев, Дарин. „Отваряне на пред-структурата: негативност, време, възможност”, В: Бездната Хайдегер, съст. Георги Ангелов, Асен Димитров, Георги До нев, Валентин Канавров, Благоевград: УИ „Неофит рилски”, 2011, с.118-137.

Тенев, Дарин. „Фикционалната граница: конститутивната функция на миналото несвършено време в литературната фикция”, В: Научни трудове в памет на Георги Герджиков, съст. Тодор Бояджиев, Венче Попова, Красимира Алексова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2011, с. 540-555.

Тенев, Дарин. „Невъзможният разказ и скритата основа на субекта (Върху дневник от времето на социализма)”, Социологически проблеми, 3-4/ 2011, с.194-217.

Тенев, Дарин. „По ръба на изречимото”, в-к Култура, бр. 12, 01.04.2011.

Тенев, Дарин. „Неопределеност и маргиналност при въвеждането на персонажи във фикционални произведения”, В: Маргиналното в/на литературата, съст. Рая Кунчева, София: Издателски център Боян Пенев, 2011, с. 417-442.

Тенев, Дарин. „Логиката на преутвърждаването и оттеглянето на политическото”, Критика и хуманизъм, кн.38, бр.1/ 2012, с. 289-309.

Тенев, Дарин. Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.

Христов, Тодор. Литературността. Алтера: София, 2009

Христов, Тодор. Отвъд идентичността. Извор: София, 2008

Христов, Тодор. „Отвличането на авторското право в мрежата”. Дичев, И., Ю. Роне ред. Нова културна геометрия: Уеб-мрежовици, култур-бракониери, кибер-агитатори. София: Изток-Запад, 2012.

Христов, Тодор. „Литературата като дар”. Кунчева, Р. ред. 2012. Маргиналното в литературата, София: ИК „Боян Пенев”

Hristov, Todor. „Staging the Balkans: Balkan Presentations at the World’s Columbian Exhibition”. CAS Working Paper Series 2007 1: 3-24

Христов, Тодор. „Граници на литературността”. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”. Факултет по славянски филологии. Т. 96-97. УИ “Св. Климент Охридски”: София, 2007, с. 203-254

Христов, Тодор. „Единствата на теорията”. В: Кунчева, Р. ред.,Литературознанието на ХХ в, София: „Боян Пенев”, 2012.

Христов, Тодор. „Самокритиката, отнемането и субективната истина”. Социологически проблеми 2010 3-4: 262-269

Христов, Тодор. „Цифровите неравенства”. Социологически проблеми 2008 3-4: 149-157

Христов, Тодор. „Интерпретация на историята, литература и / или дискурсивни практики”. Критика и хуманизъм 2009 292: 47-62, ISSN 0861-1718 в съавторство с Ивелина Иванова

Христов, Тодор. „Диалози с мълчанието на литературата”. Български език и литература 2007: 6

Христов, Тодор. „Извън редното литературознание Манифест”. В: Николчина, М. и др. съст. Не съм от тях: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Никола Георгиев и 60 години Катедра по теория на литературата. УИ “Св. Климент Охридски”: София, 2009, 499-508

Hristov, Todor. „Is Multiculturalism Multicultural?” In: Kaneva, S. ed. 2007. Philosophy Bridging Values and Cultures: Universal, Regional, National Values in United Europe. Sofia: Institute for Philosophical Research, 258-65, в съавторство с Ивелина Иванова

Христов, Тодор. „Културни политики и културна стойност”. В: Българската култура – между държавата и пазара. София: ИФИ-БАН, 2008, в съавторство с Ивелина Иванова, с. 353-360

 

 

Задължителна библиография:

 

Агамбен, Джорджо

Homo sacer, София: КХ, 2004

„Църквата и царството”, прев. В. Градев, Християнство и култура, 8/ 2010, с. 98-102

Бадиу, Ален

Етика. Опит върху съзнанието за зло, прев. Л. Каравелов, София: Литавра, 2004

Бурдийо, Пиер

Казани неща, прев. Л. Деянова, Б. Димитрова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1993

Практическият разум, прев. Б. Димитрова, Л. Деянова, София: КХ, 1997

Практическият усет, прев. М. Янакиева, В. Антонова, София: Фигура, 2005

Правилата на изкуството. Гнеезис и структура на литературното поле, София: Дом на наукитеза човека и обществото, 2004

Мъжкото господство, прев. И. Кръстева, София:ЛИК, 2002

Размишления по Паскал, прев. М. Димитрова, София: Панорама Плюс, 2007

 

„Да описваме и да предписваме” и „Ритуали на институиране”, Социологически проблеми, 3-4/ 2005, с.104-122

Бътлър, Джудит

Безпокойствата около родовия пол, прев. Д. Захариева, София: КХ, 2003

Дельоз, Жил

Различие и повторение, прев. В. Градев и И. Кръстева, София: КХ, 1998.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари

АнтиЕдип, прев. А. Колева, София: КХ, 2004

Кафка, прев. Т. Минева, София: Сонм, 2009

Хилядата плоскости, прев. А. Колева, София:КХ, 2009

Що е философия, прев. Р. Русев, София: КХ, 1995

Дерида, Жак

Гласът и феноменът, София, СемаРШ, 2007

Писмеността и различието, София, наука и изкуство, 1998

За граматологията, София, ЛИК, 2001

Позиции, София, КХ, 1993

Вавилонски кули, София, КХ, 1993

Другото оглавяване, София, ЛИК, 2001

Освен името, София, СОНМ, 1995

Апории, София: КХ,1998

Вяра и знание, София, ЛИК, 200


„Подпис събитие контекст”, Литературна мисъл, 5/ 1993.

„Онтотеология на национал-хуманизма”, „За един апокалиптичен тон...”, В: За името и за превода, София, Отворено общество, 1996

„Смъртно наказание и суверенност”, В: Чудовищният дискурс, София, Дом на науките за човека и обществото, 2002.

„Свидетелство и фикция: Мигът на моята смърт” (откъс от Demeure), в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31, с.13

„Когато очите ни се докосват”, в-к „Литературен вестник”28.01-3.02.2009, бр.3, с.6-7

„Медуза (два фрагмента)” от Жак Дерида, в-к „Литературен вестник”, 1-7.07.2009, бр.24, с.15

Долар, Младен

Само глас и нищо повече, прев. Г.Илиев, София: Алтера.

„Гласът и камъкът – от Хегел до Бекет”, прев. Г. Илиев, Алтера Академика, 2/ 2007, с. 29-52

Жижек, Славой

Понеже не знаят какво правят, прев. М. Русков, София: КХ, 2001

Паралакс, прев. Е. Стоянов, София: Алтера.

„Бой се от ближния си като от себе си”, прев. Г. Илиев, Алтера Академика, 2/ 2007, с.9-28.

Зупанчич, Аленка

Най-късата сянка, прев. Е. Стоянов, София: Литавра, 2006

„Любовта като комедия”, прев. Д. Тенев, Алтера Академика, 2/ 2007, с.53-65.

„Сулектът и принадената наслада”, прев. Д. Тенев, В: Места на любовта, София: Алтера, с.7-30.

Изер, Волфганг

Обхватът на интерпретацията, прев. Р. Атанасова, София: 41Т, 2004.

“Рецептивната теория: поглед назад”, прев.Д.Камбуров, в-к Култура, бр.9 (2120), 10 март 2000 г., с. 10-11

„Рецептивната теория”, прев. Д. Камбуров, В: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет, София: Фигура, 2003, с.27-45

„Актове на фингирането”, прев. А. Колева, LiterNet, 2(3)/ 2000, http://liternet.bg/publish1/wiser/akt.htm (посетена на 26.02.2012)

„Фингирането като антропологическо измерение на литературата”, прев. А. Колева, LiterNet, 5(6)/ 2000, http://liternet.bg/publish1/wiser/antro.htm (посетена на 26.02.2012)

 

Лакан, Жак

„Семинарът за „Откраднатото писмо”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 1/ 1998, с.17-37

„Инстанцията на буквата или разумът от Фройд нататък”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 1/ 1998, с.38-62

„Функция и поле на речта и на езика в психоанализата”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 2/ 1998, с.71-126.

Семейните комплекси, София: Сиела, 2008

За Имената-на-Бащата, прев. Т. павлова, София: Сиела, 2011

Луман, Никлас

Въведение в системната теория, прев. Н. Николова, М. Лякова, София: КХ, 2008

 

Кинг, Майкъл и Крис Торнхил, Никлас Луман за правото и политиката, прев. И. Димитрова, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008

Нанси, Жан-Люк

Корпус, пев. Б. Манчев, София: ЛИК, 2003

Саид, Едуард

Ориентализмън, прев. Л. Дуков, София: Кралица Маб, 1999

Тодорова, Мария

Балкани, балканизъм. София: Фондация за българска наука и култура, 1999

Фуко, Мишел

Генеалогия на модерността, прев. В. Градев, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992

История на лудостта в класическата епоха, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1996

Думите и нещатас, София: Наука и изкуство, 1992

Археология на знанието, прев. А. Колева, София: Наука и изкуство, 1996

Надзор и наказание, прев. А. Колева, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1998

История на сексуалността, т. 1-3, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1993-1994

Просвещение и критика, прев. А. Колева, В. Градев, София: КХ, 1997

Анормалните, София: ЛИК, 2000

Трябва да защитаваме обществото, София: ЛИК, 2003

 

„За другите пространства”, Литературен вестник, бр.13 от 02.04.2003. Достъпен на http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1055

Улф, Лари

Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, прев. Р. Панайотова, София: Кралица Маб, 2004 

Хебдидж, Дик

Функцията на субкултурата, http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012

Хол, Стюарт

Кодиране и декодиране в телевизионния дискурс. http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012


 

 

Възпитаници на МП „Литературознание”

 

ВИПУСК 2001/2002

 

mastersdegree

Ас. Еньо Стоянов

Асистент по теория на литературата в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Научни интереси: проблематика на литературната инвенция, принципи на конструиране на литературно-исторически наратив, проблеми на естетиката и философията на изкуството.

 

Таня Гергова

Автор на литературноисторически статии и рецензии . Съставител на сборника "Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика" (2005).

 

 Мая Петрова

Работи в ЧГЕХП (Частна гимназия с езиков и хуманитарен профил) „Васил Златарски”.

 

 

ВИПУСК 2002/2003

 

Гл. ас. д-р Дарин Тенев

Редовен преподавател в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2008 г. докторска дисертация на тема „Фикционално конструиране на литературния образ (Модели на езиково опосредяване на фикционалния образ в литературата на модернизма)”.  Автор на множество публикации в областта на литературната теория в български и чужди издания.

 

Д-р Петя Абрашева

През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема  „Повествователни модели в модерната проза. (Експерименталните романи на Вирджиния Улф: между изображението на “живота” и импресионистичната живопис)”. Литературен сътрудник в Института по литература към БАН

 

Емилиян Николов

Създател и главен редактор на уеб сайта за литература и хуманитаристика „Литературен клуб“. Автор на множество литературни рецензии и отзиви.

 

Петър Михайлов

Работил е като учител по български език и литература. Публикува литературоведски статии и литературна критика

 

Георги Илиев

Редовен докторант по теория на литературата в БАН. Работил е като литературен агент, редактор и преводач към различни издателства, сред които „Алтера” и „Сиела”.

 

ВИПУСК 2003/2004 г.

 

Гл. ас. д-р Кристина Йорданова

Редовен докторант, а след това преподавател в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема “Въображаемата жена. Граници на представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни” .

Автор на множество литературно-исторически статии и рецензии. Литературен критик.

 

Виктория Кирилова

Свободен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература. Подготвя докторска дисертация на тема "Кантовото естетическо понятие вкус и "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст". Работи в МОМН като младши експерт

 

ВИПУСК 2004/2005

 

Д-р Галина Иванова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема  „Литературната рефлексия върху проблема за истината. (Истина и разбиране при Ницше, Хайдегер и Гадамер)” .

 

Леона Асланова

Автор на публикации от сферата на литературната теория. Работи като мениджър „Онлайн реклама”  в „Мобилтел”.

 

Димитър Сумерски

Автор на публикувани в литературния печат разкази. Работи като програмист в Хамбург, Германия.

…за мен годината в магистърската програма "Литературознание" беше най-хубавият и пълноценен период от студентските ми години.

 

Ваня Петкова

Автор на няколко учебни помагала, свързани с преподаването на български език и литература в средното училище.

 

Д-р Миглена Терзийска

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2010 г. защитава докторска дисертация на тема "Въ-образеното слово в театъра и драматургията на Българското възраждане".

 

Златка Паскалева

Мениджър в литературна агенция „Антея”.

 

 

ВИПУСК 2005/2006

 

Д-р Мария Калинова

Редовен докторант в катедрата по Българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2011 г. докторска  дисертация на тема „Литературната публичност и конструирането на фигурите на моралността”.

Редактор във в. „Литературен вестник”. Автор на стихосбирките "Окото" (2004) и "Подножието на вечерята" (2008). Лауреат на множество литературни награди.

 

Ас. д-р Камелия Спасова

Редовен докторант, а след това и преподавател в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2012 г. докторска дисертация на тема “Събитие и пример в порядъка на дискурсите за литературата. Проблемът за образцовата творба”която излиза и като книга под заглавие „Събитие и пример у Платон и Аристотел“, София: Литературен вестник, 2012. Редактор във в. „Литературен вестник”. Автор на стихосбирката „Парцел №17”. Лауреат на множество литературни награди.

 

Д-р Теодора Цанкова

Редовен докторант по западноевропейска литература в катедрата по теория на литературата, СУ „Св. Климент Охридски”.  През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема “Портретът в литературата на модернизма (Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Хосе Мартинес Руис “Асорин”). Била е редактор на литературния сайт „Литклуб” и на рубрика „Нова хуманитаристика” в електронно списание Литернет. Работи като хоноруван асистент по западноевропейска литература и художествен превод в СУ. Превежда художествена литература от испански език, като сред преводите й се открояват „Книга на въображаемите същества” на Х. Л. Борхес, „Чемширово дърво” на К. Х. Села и „Бартълби и компания” на Е. Вила-Матас. Носител е на награда на Министерство на културата за принос в българската култура по случай 24 май (2009 г.) и на първа награда за превода на „Книга на въображаемите същества” на Хорхе Луис Борхес на конкурса на ФКНФ, посветен на 120-годишнината от създаването на СУ. Автор е на редица публикации в областта на литературната теория и история.

Магистратурата по литературознание беше интензивен период от живота ми, през който натрупаните в бакалавърската степен знания в областта на литературната теория и история рязко се повишаваха, а мисленето ми по въпроси на литературата се обогатяваше и променяше. Смятам, че стремежът на програмата към обвързване на литературата с други сфери на хуманитаристиката (кино, театър, музика, философия, социология и др.) е голямо предимство: това дава добър общ поглед върху разнопосочните проблеми на литературознанието, а този поглед ми помогна да конкретизирам и да поставя в контекст собствените си интереси.

 

Д-р Ангел Игов

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема „Фикционални модели на града в съвременния британски роман: Иън Макюън и Мартин Еймис“.

Автор е на романа "Кратка повест за срама" (2011) и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя” (2002) и „К.” (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във в.”Култура”,в. „Литературен вестник” сп. „Алтера”, сп. „Следва” и др.

 

Виктория Бешлийска

Автор на няколко учебни помагала, свързани с преподаването на български език и литература в средното училище. Работи като редактор в издателство „Егмонт България”.

 

ВИПУСК 2006/2007

 

Ас. Надежда Стоянова

Редовен докторант, а след това преподавател в катедрата по Българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над докторска дисертация на тема "Образи и употреби на времето в българската литература (Върху поезия и белетристика от 20-те и 30-те години на ХХ век)". Автор на множество публикации в областта на литературната история и критика.

 

Д-р Андрей Ташев

Редовен докторант и след това литературен сътрудник в Института по литература към БАН. През 2011 г. защитава дисертация на тема „Семиотични методи в българската хуманитаристика. Прагматизмът и Иван Саръилиев“. Автор на множество публикации в областта на литературната история и теория. Носител на наградата „Иван Евстратиев Гешов“ за най-млад учен на БАН през 2011 г.

Магистърската програма „Литературознание“ беше първото ми и единствено желание за магистратура и никога след това не съм съжалявал за този избор. Дисциплините, които изучавахме, бяха интересни и разнообразни, а програмата – чудесно структурирана. Най-ценна за мен обаче се оказа способността на преподавателите да ни провокират да мислим и да пишем – нещо, което се среща твърде рядко в образователната ни система. Получихме пълната свобода да изразяваме себе си. Обучението в магистърската програма „Литературознание“ ме издигна на качествено ново ниво както професионално, така и лично.

 

Яница Радева

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов”. Автор на стихосбирките „Друг ритъм" (2003), “Кошерът на думите” (2012) и прозаичната книга „Бонбониерата” (2011). Носител на множество литературни награди. Автор на рецензии в периодичния печат – Литературен вестник”, Култура”.

Винаги съм давала МП "Литературознание" като пример за отговорна и действително даваща на магистрантите си необходимия оптимален товар от знания, които да ги подготвят за умела работа на литературното "поле". Считам тази МП за едно от най-добрите ми образователни решения. Тя дава много и много изисква, но накрая разбираш, че онова, което си получил е не само диплома, а нещо, което се отлива в едно общуване, докрай градивно и ползотворно.

Препоръчвам на всеки, предан на науката.

 

 

ВИПУСК 2007/2008

 

Сирма Данова

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков”. Автор на рецензии и литературноисторически статии.

Интензивността на задачите в магистърската програма по литературознание те прави свободен да се самозадължиш докъдето можеш с литературата. Не е малко да се учи това за удоволствие, не е малко и да се усети литературознанието като професия със своята нищета и солидност. Спомням си тази година като усилие в разбирането и упражнение по писане и дори бързо писане, както и възможност що-годе да опознаваш собствената си мяра в литературата.

 

Божана Филипова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема “Трансформации на понятията “нова митология” и “фрагмент” в романа “Одисей” на Джеймс Джойс”.

 

Васил Василев

Редовен докторант в Института по литература към БАН. Автор на публикации в областта на литературната история и теория, както и на статии в сайта Православие.бг.

 

Випуск 2008/2009

 

Илвие Конедарева

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Тенденции в българския роман от 90-те години на ХХ в.”. Автор на рецензии и литературноисторически статии.

 

Велемира Иванова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема “Италия в английската литература от 19 век”.

 

Гергана Златкова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема

“Фентъзи прозата на Дж.Р.Р. Толкин, К.С. Луис, У. Ле Гуин. Мит, хроника, светоизграждане”.

 

ВИПУСК 2009/2010

 

Богдана Паскалева

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”.

 

ВИПУСК 2010/2011

 

Владимир Игнатов

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Войната в българската проза между двете световни войни: образи, трансформации, употреби”.

Магистърска програма "Литературознание" позволява многопосочност и системност във вглеждането и интерпретирането на явления в контекста на един от големите дялове на хуманитаристиката, какъвто е знанието за литературата. В нея се предлагат осведоменост, култура и свобода в подхода на студентите-магистри към отделните проблеми, което благоприятства тяхното индивидуално и професионално развитие.

 

 

 

 

 

 

Писане на рецензия

 

Доц. д-р Бойко Пенчев

 

Курсът има практическа насоченост и предлагана студентите необходимите знания и умения, нужни при писането на рецензии за периодичния печат. Учебното съдържание е разделено на два дяла: рецензии за художествена и нехудожествена литература. Студентите се запознават с основните типове рецензии, както и с типовете периодични издания и съответно разликите в типа рецензии, публикувани на техните страници. Разглежда се въпроса за публиката, към която е адресирана рецензията, връзката между езика на рецензията и очакваната аудитория. Писането на рецензия се анализира в три аспекта: информативен, интерпретативен и оценъчен. В хода на обучението студентите изпълняват подготвителни писмени задачи (събиране на информация за книгата и автора, изготвяне на сюжетно резюме и др.), след което започват да пишат рецензии, които се обсъждат и анализират. За цялото обучение студентите трябва да напишан минимум 4 рецензии, като последната от които се оценява като курсова работа и формира крайната оценка

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Типове рецензии и типове периодични издания

 

2

2-3

Информативен, интерпретативен и оценъчен аспект на рецензентската дейност. Обсъждане на екземпларни текстове.

4

4.

Рецензия за нехудожествена книга. Извличане на информация.

 

2

5-6

Композиционна структура на рецензията. Обсъждане на екземпларни текстове

4

7.

Обсъждане на студентски рецензии

2

8.

Рецензия за литературоведски книги и хуманитаристика.

2

9.

Обсъждане на студентски рецензии

2

10.

Литературната рецензия. Проблеми на интерпретацията и оценката.

 

2

11.

Обсъждане на студентски рецензии

2

12-13.

Рецензията: език и стил

 

4

14.

Обсъждане на студентски рецензии

2

15.

Литература, издателства, пазар.

2

 

Форми и методи на оценяване:

Курсова работа

    

Литература:

 

Тишева, Йовка, Мавродиева, Иванка. Академичната комуникация. С., 2010

Book reviewing : a guide to writing book reviews for newspapers, magazines, radio, and television. Boston. The Writer, 1978

Drewry, John. Writing Book Reviews. Boston: The Writer, 1974.

Teitelbaum, Harry. How to Write Book Reports. New York: Monarch Press, 1975.

 

Learn how to write a review of literature. At:

http://writing.wisc.edu/Handbook/ReviewofLiterature.html

Miller, Walter James. How to write book reports : -- analyzing and evaluating fiction, drama, poetry, and non-fiction New York. Arco Pub., 1984.