Текстология и критика на текста

 

30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”

гл. ас. д-р Анета Димитрова

 

Преди изобретяването на печатарската машина от Гутенберг книгите са се разпространявали чрез преписване и сред случайно запазените до днес наследници на тази практика рядко има два еднакви преписа. Историята на текстовете в гръцките и славянските ръкописи създава трудности, но и крие много възможности за нови открития. Проучването и издаването на гръцките текстове има много дълга и устойчива традиция – от заниманията на филолозите от Александрийската библиотека със съчиненията на Омир през търсенето на „истинската” Библия до Ренесансовите и съвременните принципи за критическо издаване на текстове със сложна история. Славянската текстология е по-млада наука, която цени всеки препис като непосредствен свидетел за историята на един текст. От друга страна, тя споделя част от принципите на класическата критика на текста – стриктната методология, чрез която под напластяванията на вековете се търси оригиналът. Курсът има за цел да запознае студентите с историята на тези традиции и с принципите на критиката на текста и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

Лекциите са съпроводени от практически занимания за разчитане на гръцки маюскулни и минускулни ръкописи, нормализиране на графиката на средновековните ръкописи, съпоставка на различни преписи и създаване на стема, сравняване на различни типове издания на средновековни текстове и разчитане на критическия им апарат.

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Текст-критика и текстология – основни понятия и термини. Възстановяването на „оригинала” срещу установяването на историята на текста.	2
2.	Видове издания. Принципи за издаване на стари (антични и средновековни) текстове: най-често използвани символи и съкращения. Предговори към изданията, поредици, съчинения, нормиращи издателските принципи.	2
3.	Кратка история на филологията и критиката на текста. Александрийските филолози и текстът на Омир. Византийската „филология”. Ренесансовите учени и интересът към класическите текстове. Първи издания.	2
4.	История на текста на Библията: Старият завет – еврейското Свето писание, ранни преводи, Септуагинта, мазоретската традиция. Ръкописи, издания.	2
5.	История на текста на Библията: Новият завет – периодът на ранното християнство, установяване на канона, ранни преводи. Редакции, групи ръкописи, най-важни издания.	2
6.	Многовековната работа по издаването на Библията и началата на модерната критика на текста. Отношение на историята на Библията към славянската библейска текстология. Общ поглед, основни проучвания, най-ранните ръкописи и техните издания.	4
7.	Разчитане на критически апарат, тълкуване на разночетенията, установяване на грешки и съзнателни редакторски промени.	4
8.	Значение на грешките за историята на текста. Стема на ръкописите.	4
9.	Проучвания и издания на текстове и ръкописи от византийската епоха. Издирване на оригиналите на старобългарските преводи.	4
10.	Основни понятия по гръцка палеография. Запознаване с маюскулно и минускулно писмо. Правопис, лигатури, съкращения. Разчитане и нормализиране на гръцки ръкописи (практически упражнения по снимки от ръкописи).	4

 

Форми и методи на оценяване:

Курсът по текстология и критика на текста завършва със самостоятелна (курсова) работа – кратка писмена разработка по някоя от практически насочените теми (разчитане на критически апарат от издание, сравнение и коментар на преписи, изготвяне на стема) или по теоретична тема по избор. Оценката се формира въз основа на курсовата работа след устна защита, включваща допълнителни и уточняващи въпроси.

 

Литература:

Жуковская, Л. Текстология и язык древнейших славянских памятников, М., 1976.

Лихачев, Д. Текстология на материале русской литературы X-XVII веков, СПб, 2001 (3 изд.)

Colomp, P. La critique des textes, Strasbourg, 1931.

Griechische Kodikologie und Textüberlieferung, hrsg. von Dieter Harlfinger, Darmstadt, 1980.

Havet, L. Règles pour editions critiques, Paris, 1920.

Kantorowitz, H. Einführung in die Textkritik. Systematische Darstellung der textkritischen Grundsätze für Philologen und Juristen, Leipzig, 1921.

Maas, P. Textkritik, Leipzig, 1957.

Sandys, J. A History of Classical Scholarship, Cambridge, 1903.

Stählin, O. Editionstechnik. Ratschläge für die Anlage textkritischer Ausgaben, Berlin, 1909.

Stegmüller, O. Überlieferungsgeschichte der Bibel. – In: Geschichte der Textüberlieferung der antiken und mittelalterlichen Literatur, Bd. 1, Zürich, 1961, 149-206.

Textual criticism. – In: Oxford Dictionary of Byzantium, ed. A. Kazhdan, New York – Oxford, 1991.

Septuaginta, Stuttgart, 2006 (2 ed.) – предговор, както и предговорите към различни критически издания на гръцки класически и средновековни текстове.

Category: Опазване на културното наследство

Старобългарска агиография

 

30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”

доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева

 

Целта на курса е да задълбочи знанията на студентите по Старобългарска литература, като се фокусира върху агиографията - основен дял на средновековната словесност. Интердисциплинарният подход, който разглежда повествованията (жития на светците, разкази за чудеса и пренасяне на мощи) в исторически, литературно-теоретичен, богословски, социо-културен аспект полага проблематиката в различни дискурсивни полета и спомага за по-доброто разбиране на текстовете, за социалната и културна среда, в която възникват и битуват те.

През IX в., когато възниква старобългарската литература, във византийската книжнина – основен извор и вдъхновение на българските книжовници - агиографските жанрови форми вече имат стабилизирана структура. Кои са продуктивните модели за старобългарската агиография и защо? Кои са предпочитаните жанрове? Има ли доминиращи християнски образи и такива, които остават непознати в житийната ни книжнина? Кои/какви са героите на агиографските повествования? Кои са българските светци и какво е важно да знаем за тях? На тези и на редица други въпроси ще бъдат търсени отговори посредством прочит на избрани с оглед проблематиката на курса произведения. Част от старобългарските жития (като житията на светите братя и техните ученици, например), макар да остават извън задължителните четива, ще бъдат привличани за съпоставка.

 

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Култът към светците и формирането на агиографските жанрове.	2
2.	Светецът и неговите роли. Мъченик и изповедник.	2
3.	Мъченическият етос: Разказ за зографските мъченици; Мъчение на Йоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак	2
4.	Софийските новомъченици – Георги Нови и Никола Нови
5.	Аскетическият етос: Иван Рилски, Гаврийл Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински	2
6.	Иван Рилски: история и мит в повествованията за светеца	2
7.	Режими на анахореза - от раннохристиянското отшелничество до източноправославния исихазъм. Житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец	2
8.	Светецът архиерей I: Патриарх Евтимий (образи на светостта в Похвално слово за Евтимий Търновски от Григорий Цамблак ).	2
9.	Светецът архиерей II: Житие и Похвално слово за митрополит Петър от Митрополит Киприан	2
10.	Антиеретически дискурси в агиографията (Житие на Иларион Мъгленски и Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски)	2
11.	Божиите невести – Житие на Петка Търновска, Житие на Филотея Темнишка, Похвално слово за великомъченица Неделя от Евтимий Търновски	2
12.	Петка Търновска – небесна покровителка на българското царството	2
13.	Християнският владетел - Похвално слово за Константин и Елена от Евтимий Търновски	2
14.	Исторически наратив и идеологеми на светостта - Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак и Житие на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки	2
15.	Обобщение	2

 

Форми и методи на оценяване:

Комплексно оценяване въз основа на: текуща оценка от подготвени по време на семестъра презентации и участия в дискусиите и оценка на курсов проект (работа).

 

Основни текстове за обсъждане:

Разказ за зографските мъченици;

Мъчение на Йоан Нови Сучавски от Григорий Цамблак

Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо

Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик

Житие на Иван Рилски (народно)

Житие на Иван Рилски от Евтимий

Житие на Иван Рилски от Георги Скилица

Житие с малка похвала на Иван Рилски от Димитър Кантакузин

Житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец

Похвално слово за Евтимий Търновски от Григорий Цамблак

Житие и Похвално слово за митрополит Петър от Митрополит Киприан

Житие на Иларион Мъгленски от Евтимий Търновски

Похвално слово за Йоан Поливотски от Евтимий Търновски

Житие на Петка Търновска от Евтимий Търновски

Житие на Филотея от Евтимий Търновски

Похвално слово за Филотея от Йоасаф Бдински

Похвално слово за великомъченица Неделя от Евтимий Търновски

Похвално слово за Константин и Елена от Евтимий Търновски

Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак

Житие на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки

 

Препоръчителна литература:

Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008. Атанасова, Д. Чети-минеят и практиките на четене през славянското средновековие. – В: Љубав према образовању и вера у Бога у православним манастирима. Зборник избраних радова. 5. Међународна хиландарска конференциjа. Књига прва. / Love of Learning and Devotion to God in Orthodox Monasteries. Selected Proceedings. 5th International Hilandar Conference. Volume one. Београд/ Columbus, 2006, 119-124.

Браун, П. Култът към светците. Възход и функции на латинското християнство. С., 2000. Дончева-Панайотова, Н. Цикъл произведения за митрополит Петър от Киприян. - T ърновска книжовна школа. Т.2. 1989, с. 143 - 155; Джамбелука-Коссова, А.Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5, С., 1994, 93-107.

Иванова, Кл.Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С., 1998, 37-47. Иванова, Кл. Патриарх Евтимий Търновски. С., 1986. Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобълграска литература 8 , 1980, 13-31. Иванова, Кл. Литературни наблюдения върху две похвални слова от Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 1983, 14. с.25-36; Иванова, Кл. Византийските източници на Похвалата за Константин и Елена от Евтимий Търновски. - Старобългарска литература, 1981, 10. с.3-15

Измирлиева, В. Една гледна точка към понятието “жанр” в старобългаристиката. – СЛ, 25-26, 1991, 29-37.

Лотман, Ю.М. Структура художественного текста. М., 1970.

Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С., 1982.

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1982. (Второ издание С., 1995).

Aigrain, R. L’hagiographie. Ses sources - Ses méthodes. Son histoire. Paris, 1953 (фототипно изд. Bruxelles, 2000).

Altman, Ch. F. Two types of Opposition and the Structure of Latin Saints’ Lives. – MedHum. 6, (Medieval Hagiography and Romance), 1975, 1-11.

Delehaye, H. The Legends of the Saints: An Introduction to Hagiography. Crawford 1907. At: http://www.fordham.edu/halsall/basis/delehaye-legends.html

Delehaye, H. Les origines du culte des martyrs. Deuxième edition revue. Bruxelles, 1933. (= Subsidia Hagiographica, 20).

Delehaye, H. Les passiones des martyrs et les genres littéraires. Bruxelles, 1921 (2nd ed. Bruxelles, 1966).

Delehaye, H. Hagiography. – The Catholic Encyclopedia. At: http://www.newadvent.org/cathen/04583a.htm

Delooz, P. Towords a Sociological Study of Canonized Sainthood. – In: Sints and their Cults: Studies in Religious Sociology, Folklore and History. Cambridge, 1983, 189-212.

Elliott A. G. Roads to Paradise. Reading the Lives of the Early Saints. Hanover – London, 1987.

Hägg, T. The Novel in Antiquity. Berkeley: California. 1983.

Ingham, N. W. Genre Characteristics of the Kievan Lives of Princes in Slavic and European Perspective. – In: American Contributions to the Ninth International Congress of Slavists. September 1983, Kiev. 2. Literature, Poetics, History. Columbus, 1983. 223-237.

Ingham, N. W. Genre-theory and Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 234-245.

Ingham, N. W. Narative Mode and Literary Kind in Old Russian: Some Theses. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen (Zweite Berliner Fachtagung 1984). Wiesbaden 1987. 173-184.

Krumbacher, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (527-1453). Translated by David Jenkins and David Bachrach. University of Notre Dame, 2001.

Lifshitz, F. Beyond Positivism and Genre: ‘Hagiographical’ Texts as Historical Narrative. – Viator, 25, 1994, 95–113.

Patlagean, E. Ancient Byzantine Hagiography and Social History. – In: Saints and their Cults: Studies in Religious Sociology, Folklore and History. Cambridge, 1983. 101-122.

Philippart, G. Hagiographes et hagiographie, hagiologes et hagiologies. Des mot et des concepts. – In: Hagiographica (Rivista della Società Internazionale per lo Studio del Medioevo), 1, 1994, 1-16.

Thomson, Fr. Thomson, F. J. Gregory Tsamblak: The Man and The Myths. – Slavica Gandensia, 25, 1998.

 

Христоматии, съдържащи преводи на новобългарски на средновековни агиографски творби:

• Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.
• Жени светици в Източното православие. С., 1995.,
• Заветът на св. Иван Рилски. С., 1990.
• Константин Костенечки. Съчинения, Съст. А.-М. Тотоманова, София, 1993;

Category: Опазване на културното наследство

Текст и ритуал

Проф. д-р Климентина Иванова

 

Курсът има за задача да запознае магистрантите със съвкупността от основните вербални и невербални средства за изразяване на сакралността. Чрез лекционния курс те получават част от необходимите им богословски знания, за да могат да навлязат в сложния свят на ритуала. Рецепцията на основната част от текстовете в средновековната книжнина се осъществява като синтез между словото, музиката, живописните изображения и архитектурните ансамбли. Без познания за богослужебната практика не винаги могат да се анализират и творбите на старата българска литература. Особеност на този лекционен курс е, че всяка година в зависимост от образованието и интереса на магистрите, се променя съотношението между темите и се акцентира на ония от тях, които са от особено значение за преобладаващото число магистранти.

 

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	История на монотеистичния Храм. Идеята за храма в юдаизма. Соломоновият храм в Йерусалим.   Светата земя като йеротопия. Поклонничество. История на българското поклонничество и връзката му с книжнината.	2
2.	Поклонничество. История на българското поклонничество и връзката му с книжнината.	2
3.	Връзката на храмовете на ранното християнство с юдаистичната традиция. От катакомбите към църковната сграда	2
4.	Архитектурните елементи на църквата и тяхната символика. Функция и философия на подкуполното пространство.	2
5.	Иконата и иконостасът – история и символика. Богословие на иконата. Богородичните икони и връзката им с Богородичните теми.	2
6.	Украса на храмовото пространство. Изображенията като „библия за неграмотни”.	2
7.	Одежди и утвари на богослужението.	2
8.	Литургията – история, текст и метатекст.	2
9.	Литургията –символика.	2
10.	Литургичната символика в старобългарската книжнина. Канонични и неканонични тълкувания на Литургията.	2
11.	Отражение на литургическата практика в старобългарската книжнина.	2
12.	История на западното богослужение. Източна и Западна литургия.	2
13.	Протестантизмът и неговото отношение към ритуала.	2
14.	Манастирът като културно средище.	2
15.	Обобщение – ритуал и образ.	2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Текущи оценки при доклади, изказвания и дискусии. Защита на предварително предадени курсови работи.

 

Литература:

А. Я. Гуревич. Категории средневековой культуры. Москва, 1972.

Л. Мирковић. Иконографске студиje. Нови Сад 1974.

Кл. Иванова. Стара българска литература. Т. 4.Житиеписни творби. С., 1986.    [Съставителство, преводи, редакции, научен коментар].

Б. Чифлянов. Богослужебният чин, преведен от св. Братя Кирил и Методий в началото  на тяхната моравска мисия. – Патриаршески институт за патристични изследвания. Солун 1994.

Средновековна християнска Европа:Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. С., 2002.

Г. Минчев. Слово и обред. С., 2011.

Л. Успенски. Богословие на иконата. С., 2006.

Кл. Иванова. "Слово на св. Василий Велики и на отец Ефрем за светата Литургия, как подобава да се стои в църквата със страх и трепет”. - Palаeobulgarica, 26, (2002), № 1, 3-16.  

Кл. Иванова. По следите на разпръснатите ръкописи от Йерусалим и Палестина. - В: Разночетенията на текста. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов. С., 2003, 288-29

Кл. Иванова. Чудото със змея, девицата и десницата на Йоан Кръстител - един непроучен средновековен текст. - В: Slavia orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Р. Павлова. С., 2003, 171-181.

Кл. Иванова. Един литургичен паралел към апокрифа "Как Михаил победи Сатанаил" - В: Civitas divino-humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. С. 2004, 397-40.

Кл. Иванова. Из истории славянской письменности на Святой земле. - В: Jews and Slavs. The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs, 20, Jerusalem-Sofia, 2008, 60-86.

Category: Опазване на културното наследство

 

Глаголическо наследство на Балканите - минало настояще

30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”

Доц. д-р Маргарет Димитрова

 

Курсът цели да даде представа на студентите магистранти за историята на глаголическата книжнина в българските и хърватските земи в контекста на другите писмени традиции в Европа през Средновековието до XIX век: гръцка, латинска, кирилска, както и да посочи основни точки на взаимодействие и контакти и да потърси съвременните измерения на старото книжовно наследство и взаимодействия.

Очаква се студентите да разширят познания върху история на писмото до днешните компютърни системи; върху средновековните културни контакти на Балканите; върху типовете книжовни паметници и формите на изкуство в региони на Slavia Orthodoxa et Slavia Romana; върху съотношението фонемна система – графемика, говорим език – книжовен език; използване на обекти от културното наследство в съвременната култура и всекидневие. Търсят се измерениятa на съвременните континуанти на средновековната култура, както и начинът на интерпретация и „употреба” на миналото.

 

Основните задачи на курса може да се сведат до следното:

- да изгради теоретическа парадигма за същността и спецификите на средновековната славянска култура, свързана с глаголическото писмо;

- да изгради ориентация върху отношенията език – писмо – култура;

- да предложи модел за професионална интерпретация на емблематични културни артефакти;

- да подготви студентите за занимания с по-новите историко-културологични и литературно-езиковедски методи и интерпретативни стратегии;

- да даде представа за стратегии към миналото от времето на Просвещението и Романтизма по отношение на книжовното минало.

Програмата предвижда възможност студентите сами да изберат някои от темите за дискусия и да представят свои гледни точки при анализа на избран от тях обект от българската и хърватската глаголическа култура.

Курсът е в тясно взаимодействие и допълва знанията по дисциплини, посветени на старобългарския език и средновековната литература и има връзки с историческа етнология, етнология и туризъм, език и култура.

Аудиторната заетост, с обща продължителност 30 часа, се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Обучението включва запознаване с фотоси на архивни и старопечатни издания, албуми, мултимедия. Работата по всяка тема завършва с дискусия, по време на която студентите могат да формулират въпроси и/или да представят свои идеи и концепции. Четири часа са предвидени за семинарни занятия, за повече дискусии върху поставени проблеми (симулиране на кръгла маса) и на реферати, представени от студентите (симулиране на конференция) с опоненти, предварително подготвени по темата на реферата.

 

Предварителни изисквания към студентите: да имат основни познания по старобългарски език.

ОСНОВНИ ТЕМИ:

1. Исторически условия, при които е създадена глаголицата и са преведени първите книги от гръцки на старобългарски. Мисията на св. братя Кирил и Методий. Глаголицата в Моравия и Панония.
2. Хипотези за произхода на глаголицата. Ранни глаголически правописни системи. Звук и буква.
3. Типове книги и текстове, писани с глаголица в България.
4. Глаголица и кирилица в България.
5. Хипотези за пътищата, по които стигат глаголическите книги в хърватските земи.
6. История на хърватската глаголица и правопис: ранни глаголически паметници. Башчанска плоча. Виенски листове. Будапещенски фрагмент (електронни издания). Зрял период на хърватската глаголица: нормиране, влияние на латинската графика и украса на ръкописите. Хърватска глаголическа епиграфика.
7. Редактиране на ранните Кирило-Методиеви и преславски преводи в хърватска среда. Францисканската реформа на литургичните книги. Типове хърватски глаголически извори: мисали, бревиари, сборници, грамоти.
8. Основни средища, в които са се писали и употребявали книги на глаголица.
9. Глаголица, кирилица и латинско писмо в хърватските земи.
10. Преводи от латински, италиански и чешки в хърватска среда.
11. Календар. Ранни светчески култове. Обогатяване на календара. Местни истърски светци. Св. Кирил и Методий и св. Валентин.
12. Хипотези за ранна глаголическа и кирилска традиция в Сърбия. Хипотези за началото на славянската книжнина в сръбските земи. Връзки с Охрид и Преслав. Познавали ли са в сръбските книжовни средища глаголицата? Босненски ръкописи: Кирилица и глаголица.
13. Съвременни правописни системи на Балканите. Въвеждане на латиницата в Хърватия. Съвременно отношение към старината и славянското наследство.
14. Новите глаголаши. Глаголическо наследство и идентичност. Глаголическо наследство и туризъм. Глаголицата и съвременната мода. Глаголицата и младежките вкусове – съвременни употреби на глаголицата.
15. 
    

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка, която се формира на базата на а) изготвена библиография по избрана тема; б) участие в дискусиите, включително като опонент при симулиране на конференция; в) участие в час в анализ на извори; г) презентация по избрана от студента тема; д) изработване на идеен проект за използване на глаголическото наследство в съвременната култура

 

Основна на български език:

Димитрова, М. Старобългарската литература и средновековната сръбска книжовна традиция – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 315-323.

Димитрова, М. Старобългарската книжнина и хърватската глаголическа традиция – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 324-329.

Динеков, П. и др. Кирило-Методиевска енциклопедия. 4 тома. София, 1985-2003.

Гагова, Н. Традиции кирило-методиевски извън българските земи (хърватските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, 108-114.

Иванова, Кл. Традиции кирило-методиевски (в южнославянските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4, София, 2004, 100-108.

Илчев, П. Към първоначалното състояние на глаголическата система. – Език и литература 24 (1969), 29-40.

--------. От какво зависи видът на глаголическите буквени начертания. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 74-95.

--------. Старобългарски алограми и тяхната дистрибуция. – В: Константин-Кирил Философ: Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, 1971, 321-339.

Попконстантинов, К. Разпространение на старобългарската писменост през IX-X v. (по епиграфски данни). – Старобългарска литература 17 (1985), 39-69.

--------. Двуезични надписи и абецедари от старобългарския манастир при с. Равна, Варненски окръг. – Известия на Народния музей Варна 20 [32] (1984), 67-72.

Станчев, К. Хърватските глаголически служби за Кирил и Методий. -- Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 254-258.

Велчева, Б. Късната българска глаголица. – В: Кирило-Методиевски студии. Т. 12, София, 1999, 133-141.

По избор (на различни езици)

Angusheva-Tihanova, A. The Medieval Croatian Apocryphal Tradition in the Context of he Old Slavic Patterns: The Story about the Twelve Fridays. – In: Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik radova. I. Zagreb, 1997, 513-520.

Auty, R. Glagolitic Й and Щ: facts, conjectures and pobabilities. – In Zbornik u čast Stjepana Ivšića, ured. M. Hraste et al., 5-11. Zagreb, 1963.

Badurina, A. et al., eds. Leksikon ikonografije, liturgike i simbolike zapadnog kršćanstva. Zagreb, 1993.

Badurina-Stipčević, V. Mlađi hrvatskoglagoljski prijevodi Biblije. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbronik radova. Vol. 1, eds. S. Damjanović et al., 521-526. Zagreb, 1997.

Birnbaum, H. How did Glagolitic writing reach the coastal regions of northwestern Croatia? – Croatica 42/43/44 (Hercigonjin Zbornik) (1996), 69-79.

Bratulić, J. and M. Lončanić, eds. Ritual Rimski po Bartolomeu Kassichiu od Druxbae Yesusovae. Bibliofilska izdanja 26. Posebna izdanja za hrvatski jezik 3. Zagreb, 1993.

Corin, A. TheNewYorkMissal: Apaleographicandphoneticanalysis. Slavic Studies 21. Columbus, 1991.

--------. “O reformama hrvatskoglagoljskih liturgiskih knjiga u 13.stoljeću." В: Prvihrvatskislavističkikongres, eds. S. Damjanović et al., 527-538. Zagreb, 1997.

--------. “Early Textual Transmission from Bulgaria to Northern Dalmаtia: A Source for Reconstructing the Pre-Hilandar Serbian “Library”?” – In: Monastic Traditions. Selected Proceedings of the Fourth International Hilandar Conference (the Ohio State University, 14-15 August 1998), ed. by Ch. E. Gribble and P. Matejić. Bloomington, Indiana: Slavica, 2003, 13-53

Croatia in the Late Middle Ages and the Renaissance. A Cultural Survey. Eds. Ivan Supičić, Eduard Hercigonja. London-Zagreb, 2008.

Damjanović, S. Языковые поиски хорватских глаголяшей. – Studia slavico-byzantina et mediaevalia europensia. Т. 1, 231-241.София, 1988.

--------. Jedanaest stoljeća nezaborava, 31-35. Zagreb, 1991.

--------. Jezik hrvatskih glagoljaša. Zagreb, 2008.

Добрев, И. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. –Кирило-Методиевски студии 8 (1991), 216-252.

Добрев, И. Глаголицата. София, 2005.

Добрев, И. Българският език. София, 2005.

Добрев, И. Прозрения в старобългарската старина. София, 2006.

Fučić, B. Glagoljski natpisi. Zagreb, 1982.

Grabar, B. Apokrifna Djela apostolska u hrvatskoglagoljskoj literaturi. – RadoviStaroslavenskoginstituta6 (1967), 109-208.

--------. Osobitosti grafije i jezika glagoljskog Frašćićeva psaltira. – In LitteraeSlavicaeMediiAevi, FranciscoVenceslaoMareš sexagenariooblatae, ed. J. M. Reinhart, 75-96. Munich, 1985.

--------. Ćirilometodski i staroslavenski prijevodi u hrvatskoglagoljskim prijepisima. – Slovo36 (1986), 87-94.

Grabar, B. et al. Rječnikhrvatskeredakcijecrkvenoslavenskogajezika. Т. 1-5 и сл. Zagreb, 1991-1995.

Hamm, J. Psalterium Vindobonense. Osterreichische Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung . Vienna, 1967.

Hercigonja, E. Društveni i gospodarski okviri hrvatskog glagoljaštva od 12. do polovine 16. stoljeća. – Croatica 2/2 (1971), 7-100.

Hercigonja, E. Povijest hrvatske književnosti. Vol. 2, Srednjovjekovna književnost. Zagreb, 1975.

--------. Tropismena i trojezična kultura. Zagreb, 1996.

--------. Na temeljima hrvatske književne culture. Zagreb, 2004.

Hrvatskasrednjovjekovnaproza. T. 1.(ur. Vesna Badurina- Stipčević) T. 2 (ur. Marija-Anna Duerigle). Zagreb, 2013.

Христова, И. Преславизмите в апостолските четива в хърватските глаголически мисали и бревиари – В: Преславска книжовна школа. Т. 7. София, 2004, 42-56.

Jagić, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. 2d ed. Berlin, 1913.

--------. Grškovićev odlomak glagoljskog apostola. – Starine 26 (1893), 46-53.

--------. Priměri starohervatskoga jezika. Zagreb, 1866.

Jurić-Kappel, J. Hrvatskoglagoljski Psaltiri i cirilometodska tradicija. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik sažetaka i nacrtaka, eds. S. Damjanović and K. Nemec, 187-188. Zagreb, 1995.

--------. Die Stellung des bosnischen Psalters (1404) innerhalb der verwandten slavischen Texte. – Wiener slavistisches Jahrbuch 38 (1992), 37-52.

Klaić, N. HistorijskapodlogahrvatskogaglagoljaštvauXiXIstoljeu. – Slovo, 15/16, 1965, 225-281.

Kuna, H. et al. Zbornik Hvala Krstjanina. 2 т. Sarajevo, 1986.

Lomagistro 2004: Lomagistro, B. Paleografska pitanja periodizacije i klasifikacije glagoljice. -- U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50.obljetnice Staroslavenskog institute. Zagreb, Krk, 2004, 453-483.

Malić, D. Tragovi glagoljičke tradicije u starohrvatskom latiničkom rukopisu “Žića sv. otaca.” – Studia Slavica Academiae Scientiarum Hungaricae 36 (1990), 239-245.

Mihaljević, M. Generativna fonologija hrvatske redakcije crkvenoslavenskog jezika. Zagreb, 1991.

Mihaljević, M. Fonološki sustav najstarijih fragmenata. – В: Българи и хървати през вековете. София, 2003: 43-57.

Mihaljević, M. and J. Reinhart. The Croatian Redaction: Language and Literature. – Incontri Linguistici, 28, 2005, 31-82.

Минчева, А. Към въпроса за Кирило-Методиевите традиции в дейността на преславските книжовници. – Език и литература 37/6 (1981), 29-38.

Nazor, A. Još jedan glagoljski tekst Legende 0 12 petaka. – Croatica, 42/43/44, 1996, 289-299.

Pantelić, M. Glagoljski kodeksi Bartola Krbavca. – Radovi Staroslavenskog instituta 5 (1964), 5-98.

--------. The historical and liturgical composition of Hrvoje’s Missal. В: Missale Hervoiae ducis Spalatensis Croatico-glagoliticum, изд. от B. Grabar, A . Nazor, and M. Pantelić. 519-524. Zagreb, Ljubljana, Vienna,1973.

Paun, M., M. Žagar. Slavonski glagoljski natpisi. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 271-284.

Petrović, Ivanka. Croatian and European Hagiography. – In: Croatia in the Late Middle Ages and the Renaissance. A Cultural Survey. London, Zagreb, 2008, 323-348.

Povijesthrvatskogajezika. 1. Knj: Srednji vijek. Zagreb, 2009. Knj. 2. 16 v. Zagreb, 2011.

Reinhart, J. Eine Redaktion des kirchenslavischen Bibeltextes im Kroatien des 12. Jahrhunderts. – Wiener slavistisches Jahrbuch 36 (1990), 193-241.

--------. “Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju.” – Slovo 39-40 (1989-1990), 45-52.

Reinhart, J. Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju. – Slovo,39/40, 1989-1990, 45-52.

Reinhart, J. Biserka Grabar kao istraživač staroslavenske baštine kod Hrvata. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 67-80.

Reinhart, J. Eine Abschrift des kommentierten Propheten Oseas in der kroatisch-glagolitischen Tradition (Brevier des Vid von Omišalj von 1396). – In: Acta palaeoslavica. In honorem professoris Angelinae Minčeva. Sofia, 2005, 24-32.

Schaeken, J. Die Kiever Blätter. Studies in Slavic and general linguistics 9.Amsterdam, 1987.

Славова, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 161-173.

Станкова, Р. Кирило-Методиевото наследство в ранната сръбска книжовна традиция. – Црквене студиje, 1, 2004, 105-119.

Станкова, Р. Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. София, 2005, 423-447.

Štefanić, Vj. GlagoljskirukopisiotokaKrka. Djela JAZU, 51. Zagreb, 1960.

Štefanić, V. Jedna hrvatskoglagoljska inkunabula iz godine 1491. – Rad JAZU 285 (1951), 53-93.

--------. Splitski odlomak glagoljskog misala starije redakcije. – Slovo 6-8 (1957), 54-133.

Стойкова, А. Житието на св. Георги в хърватските глаголически фрагменти. – В: нýстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 315-322.

Tandarić, J. Hrvatskoglagoljski apostol izmedu istoka i zapada. – Croatica 19 (1983), 155-166; репринт Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 310-318. Zagreb, 1993.

--------. Sveto pismo u hrvatskoglagoljskim liturgijskim kodeksima. – Polata k''nigopis'naja 14/15 (1985), 15-24; reprint в Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 319-326. Zagreb, 1993.

--------. Tekstološka istraživanja hrvatskoglagoljskih liturgijskih spomenika. – В:   Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 21-26. Zagreb, 1993.

Трифонова, Р. Българската традиция при формирането на общия южнославянски фонд и неговото усвояване в сръбските земи през XI-XIII в. (Тезиси). – Старобългарска литература, 28-29, 1994, 56-61.

Трифуновић, Ђ. Ка почецима српске писмености. Београд, 2001.

Турилов, А. А. Роль сребской традиции в сохранении древнейших памятников славянской литературы. – Славянский альманах 1998. Москва, 1999, 17-29.

Vajs, J. Die Nomenklatur in den kroatisch-glagolitischen liturgischen Büchern. – Archiv für slavische Philologie 29 (1907), 560-580.

--------. Mešni řád charvátsko-hlaholského misálu Illir. 4 a jeho pomer k moravskopanonskému sakramentári stol. IX. – Acta Academiae Velehradensis 15 (1939), 89-141.

--------. Nejstarši breviár charvatsko-hlaholsky (Prvý breviár Vrbnicky). Prague, 1910.

--------. Najstariji hrvatskoglagoljski misal. S bibliografskim opisima svih hrvatskoglagoljskih misala. Zagreb, 1948.

--------. Rukovet’ hlaholskй paleografie. Prague, 1932.

 

Category: Опазване на културното наследство