Анотация на учебната дисциплина:

Предлаганият курс има за цел да запознае студентите с базови понятия на сценарната работа. Ще бъдат разгледани историческото развитие на филмовия сценарий, развитието на филмовия език, компонентите на драматургичната структура, методите за изграждане на филмово действие.

Редом с теоретичната и историческата информация, студентите гледат и анализират заедно с преподавателя конкретни откъси от филми в различни жанрове. След това получават и изпълняват практически задачи, свързани с отделните компоненти на работата по написване на сценарий.

Очаквани резултати:

Студентите придобиват теоретични и практически познания за писането на сценарии за документални и игрални филми. Те опознавата етапите на изграждане на сценарий за кратък документален и игрален филм. Така те придобиват базови умения за създаването на филмов сценарий.

№

Тема:

Хорариум

1.

Генезисът на филмовия сценарий. Фотография и движеща се фотография. Театрална драматургия и драматургия за кино. Вестникарският подлистник и илюстрованите вестници като „прадеди” на телевизионния сериал.

2

2.

Сценарият в различните видове кино. Сценарий на документални и „квазидокументални” филми. Сценарий за игрално кино. Сценарий за анимационно кино.

2

3.

Кино и телевизионна публицистика. Пропаганда и идеология в киното. Истина и фалшификация.

2

4.

 Еволюция на изразните средства и филмовия език, погледнати през призмата на сценария и на режисурата.

2

5.

 Структурообразуващи елементи на сценария: сцени и епизоди. Кадърът – „основната клетка” на филма.

2

6.

Драматургичен конфликт. Структура и композиция. Обстоятелства, които пораждат конфликта, нарастване на конфликта, временно намаляване на напрежението, връхна точка,  финал.

2

7.

Етапът на проучване – в документалното и в игралното кино – специфични особености. 

2

8.

Анотация или Идея. Развитие на идеята в игрален и документален филм. Работа върху чужда идея.  Синопсис. Работа с драматургични консултанти. Трийтмънт. Професии, ангажирани в усъвършенстването на драматургичния текст.  Работа в съавторство.

2

9.

Сценарий според традициите на различните филмови школи. Руски модел. Европейски модели. Американски модел. Българският опит.

2

10.

Протагонист и антагонист. Главни и второстепенни персонажи. Изграждане на характери.

2

11.

Диалог. Речева характеристика. Гегове.

2

12.

Проблемите на жанра. Комедии, мелодрами, драми. Екшън и съспенс. Мюзикли и „гранични” жанрове.

2

13.

Сценаристът – разказвач на истории и\или мислител.

2

14.

Сценаристът, режисьорът и публиката.

2

15.

Етиката в документалното и игралното кино.

2

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът запознава студентите с основните етапи при разработването и писането на филмов сценарий. Във фокус ще е сценарият като структура, като процес от взаимосвързани елементи. Ще се коментират основни понятия от наратологията с оглед на тяхното приложение в практиката на писане на сценария. В семинарните занятия се провеждат наблюдения върху специфичен филмов материал, който илюстрира теоретичната основа на курса.

Очаквани резултати:

Студентите придобиват умения за анализ на филмово произведение с оглед на неговата драматургична основа – ще могат да определят темата на филма, развитието на персонажите, мотивите им за действие, посланието на историята. Това от своя страна ще им помогне в придобиването на базисни умения за развиване и написване на авторски сценарий. Насърчава се индивидуалната работа, свързана с разработване и написване на филмов сценарий за късометражен филм, както и съпътстващите го формати като  синопсис, трийтмънт, логлайн, аутлайн.

Крайната оценка се формира от следните два писмени текста: курсова работа – драматургичен анализ на филм по избор с оглед на основните сценарни компоненти и написване на синопсис, трийтмънт или сценарий за авторски късометражен филм.

№

Тема:

Хорариум

1.

Какво е сценарият? Видове сценарии. Между литературата и живописта. Класическата триактната структура и нейните модификации. (Примерни филми за анализ: Американски прелести, Магнолия, Париж, щата Тексас)

2

2.

Фабула и сюжет на разказа. Действие, конфликт, диалог. Построяване на сюжетната линия. Антифабулна драматургия. (Криминале, Осем и половина, Приключението)

2

3.

Темата. Разликата между тема и идея на филма. Темата в действие и образ. За какво всъщност е филмът. Тема и жанр. (Примерни филми за анализ:  Гражданинът Кейн, Децата на хората, Пианистката)

2

4.

 Филмовият разказ – между живота и мита. Разказът като движение: линеарно, спираловидно, разказ на разклоненията, разказ на обратното броене. (Примерни филми за анализ: Шемет, Фотоувеличение, Криминале)

2

5.

 Персонажът. Структура и функция. Гледна точка на разказа. Външен и вътрешен свят на персонажа. Изграждане на персонаж чрез действие. Мотивация. Желание срещу необходимост. Структура и персонаж. Арка на персонажа.

(Примерни филми за анализ: Шофьор на такси, Тутси, Изпепелени от слънцето). 

2

6.

 Персонажна система. Огледални двойки. Кой разказва и за кого разказва. Антагонистът – правдата на другия. (Примерни филми за анализ: Пътят, Кръстникът, Рейнман)

2

7.

Конфликтът. Видове конфликт. Нива на конфликт. Празнини, желания, прогресия. Реакция-контрареакция. Персонаж и свят. (Примерни филми за анализ: Шофьор на такси, Играч на билярд, Китайски квартал, Сталкер, Изпепелени от слънцето)

2

8.

Пространство и време на киноразказа. Период, времетраене, локация. Реалност срещу условност. Символна мрежа на света. (Примерни филми за анализ: Броненосецът Потьомкин, Осем и половина, Огледалото)

2

9.

 Начало и финал. Отключващо събитие, повратни точки: „героят тръгва на път“, изпитания, сблъсък, промяна. (Примерни филми за анализ: Властелинът на пръстените, Кин-дза-дза, Мера според мера)

2

10.

Драматургично събитие. Поредица от събития. Пикове и спадове на поредицата. Ритъм  на разказа. (Примерни филми за анализ: Шофьор на такси, Животът е прекрасен, Зимен сън)

2

11.

Сцената. Изграждане и развитие на сцената. Цели на сцената – действие и информация. Сцената като част от цялото. Сцена, епизод, акт. (Примерни филми за анализ: Гражданинът Кейн, Пианистката, Децата на хората, Глутница кучета, Гепи)

2

12.

Диалогът. Информативен и функционален диалог. Текст, конотация, денотация. (Примерни филми за анализ: Стив Джобс, Социалната мрежа, Гадни копилета, Гепи, Криминале, Глутница кучета, Големият Лебовски, Преди изгрева, Кафе и цигари, Някои го предпочитат горещо, Сталкер, Зимен сън)

2

13.

Писане и редактиране на сценария. Съпътстващи сценарни форми – синопсис, трийтмънт, логлайн и аутлайн на сценария. Графично оформяне: диалог, персонажи, описание. Сътрудничество и екипно писане. Процесът на редактиране. Специфика на кратките форми, съпътстващи сценария по време на неговото развитие и продуциране.

2

14.

Жанрово писане. Структура и жанр. Историческа драма, биография, трилър, криминални филми, романтична комедия. (Примерни филми за анализ: Амадеус, Седем, Някои го предпочитат горещо)

2

15.

Смешното и Фантастичното. Видове смях: ирония, сатира, абсурд (Великият диктатор, Доктор Стрейнджлав, Бразилия). (Не)човешките утопии (Метрополис, Блейд Рънър, 12 маймуни)

2

Анотация на учебната дисциплина:

Дисциплината е ориентирана преди всичко към създаване на практически умения за работа върху конкретни филмови текстове с цел критическото им осмисляне. На базата на практически занятия, магистрантите усвояват основните принципи на писането на критически текстове за кино, запознават се с традиционно утвърдените  жанрови форми на критическо писане за кино и със спецификите на филмовата критика в дигиталната епоха.

Очаквани резултати:

Да бъдат усвоени основни умения за аналитично осмисляне на филмовите текстове и за критическо писане в областта на киното.

№

Тема:

Хорариум

1.

Въведение във филмовия анализ – основни принципи

2

2.

Структурообразуващи елементи на филма

2

3.

Образ и значение в киното

2

4.

Подходи към филмовия текст 1 – теория за режисьора автор. Авторско кино и авторска кино критика

2

5.

Подходи към филмовия текст 2 – семиотика и структурализъм

2

6.

Подходи към филмовия текст 3 – кино и психоанализа

2

7.

Форма, стил и идеология на филмовото произведение

2

8.

Видове филмов наратив – линеен, нелинеен, елиптичен и др. и техното дешифриране

2

9.

Видове кино (игрално, документално, анимационно и хибридно) и съответстващите им критически подходи

2

10.

Филмови и телевизионни жанрове и методи за интерпретацията им

2

11.

Жанрова специфика и критически подходи към жанровото кино

2

12.

Специфики на серийното повествование

2

13.

Интертекстуалност на екрана и интертекстуални критически интерпретации

2

14.

Съвременни форми на филмова критика – онлайн списания, блогове, професионални критически сайтове, мета сайтове, IMDb.

2

15.

Аудиовизуални форми на филмова критика в дигитална среда. Онлайн персонализирана видео критика

2

№

Тема:

Хорариум

1.

Анализ на визуалните елементи (композиция на кадъра, план, ракурс, цветово решение и т.н.) на филм по избор

2

2.

Анализ на звуковата на партитура на филм по избор

2

3.

Критически интерпретации на различни наративни техники във филма

2

4.

Дискусия върху класически български филм, напр. „Крадецът на праскови“, „Козият рог“ (1972), „Мъжки времена“ и др.

2

5.

Самостоятелен анализ на филм по избор

2

6.

Критически интерпретации на авторски филм по избор. Идентифициране на авторски стил

2

7.

Опит за семиотичен или психоаналитичен анализ (по избор) на игрален или анимационен филм

2

8.

Критическа интерпретация на документален филм

2

9.

Критическа интерпретация на анимационен филм

2

10.

Анализ на жанров филм по избор

2

11.

Критическа дискусия върху актуален телевизионен сериал въз основа на предварително написан текст

2

12.

Анализ на интертекстуални връзки в група филми от различни епохи, от различни жанрове и т.н.

2

13.

Обсъждане на обзорни текстове за актуално филмово събитие, напр. София Филм Фест, Киномания и др.

2

14.

Обсъждане на студентски текстове (напр. режисьорски портрет), създадени изцяло въз основа на информация от интернет

2

15.

Мини сценарий за аудиовизуална критическа презентация онлайн

2

Анотация на учебната дисциплина:

Дисциплината „Дигитална култура“ запознава студентите с въпросите как виртуалното пространство с неговите технологични и комуникационни особености влияе върху културата на ежедневието, а също и върху пораждането, разпространението и ползването на различни културни форми. В курса се разискват проблеми, свързани с дигитализацията и глобализацията, киберпространството като утопия и дистопия, постчовешките теории за еволюцията на човека и културната среда със специален фокус върху метаморфозите на човешкото тяло. Предмет на занятията са и трансформациите на литература в частност и на текста изобщо в киберпространството и свързаните с това промени в процесите на четене, учене, преподаване и грамотност. В семинарите придобитите в лекционния курс теоретични знания се използват за анализ на конкретни образци от киберпространството, за прилагане в собствени разработки и изследвания по зададените теми.

В курса на обучение по дисциплината „Дигитална култура“ са предвидени устни дискусии и писмени задания по разглежданите теми, които формират текущия контрол. Студентите представят свои разработки под формата на курсова работа и устна презентация в края на обучението. Тези разработки служат за форма на заключителен контрол.

Предварителни изисквания:

- Владеене на английски език на ниво В2 от общоевропейската езикова рамка, тъй като курсът се води на английски език.

- Основни компютърни умения за работа с текстообработващи програми, с онлайн ресурси и в платформата за дистанционно обучение Мудъл.

Очаквани резултати:

- развиване на умения за критическо мислене с прилагане на личния ежедневен опит на студентите редом с извършване на проучвания и събиране на данни от киберпространството с оглед изследването на връзката интернет, дигитализация, киберпространство и общата културна среда

- формиране на основни познания в областта на дигиталната медийна теория и култура

- предлагане на различни методологии за анализ на дигиталната култура

- развиване на уменията на студентите за критически анализ на основните културни и социални  въпроси породени от Интернет и новите дигитални технологии, особено по отношение на тяхната социална роля, както и във формирането на грамотността, на променящия се облик на образованието и текста в днешното общество

- ангажиране на студентите с активно участие във виртуалната размяна на информация

 - добиване на опит в разработки на различни по вид и съдържание научни текстове: есе, доклад, научен проект, устна презентация.

№

Тема:

Хорариум

1.

Културни метаморфози: дигитализация и глобализация

2+2

2.

Киберпространството: ренесанс на утопията.

2+2

3.

Техноутопия и киберпънк литература: Уилям Гибсън, Пат Кадиган, Маргарет Атууд.

2+2

4.

Нова медийна теория: Маршал Маклуън, Лев Манович, Джей Болтър.

2+2

5.

Постчовешкото реконструиране на  идентичността: Ханс Моравич, Стеларк, Дон Ихде, Катрин Хейлс

2+2

6.

Корпус: тялото в киберпространството. Киборги и чудовища: литература Дона Харауей, Мери Шели “Франкенщайн”, Шели Джаксън.

2+2

7.

Джендър, раси, етнос, класи в киберпространството. Киборги и чудовища: филми “Блейд Ранър”, “Терминаторът”, “Матрицата”, “Двестагодишния човек”, “Аз, робота”.

2+2

8.

Общности и общуване в киберпространството

2+2

9.

Игровата култура в киберпространството

2+2

10.

Виртуалната реалност като паноптикум

2+2

11.

Субкултури и нет активизъм

2+2

12.

Виртуално пространство: образование и грамотност

2+2

13.

Реконфигурация на текста: кибертекст

2+2

14.

Автор, съавторство, авторско право и кибертекст

2+2

15.

Постоянната променлива: читателят и кибертекста

2+2

№

Въпрос

1.

Културни метаморфози: дигитализация и глобализация

2.

Киберпространството: ренесанс на утопията

3.

Нова медийна теория

4.

Теория за постчовешкото и идентичност

5.

Тялото в киберпространството – киборгизация и роботизация

6.

Общности и общуване в киберпространството

7.

Игровата култура в киберпространството

8.

Автор и читател, съавторство и авторско право в интернет

9.

Субкултури и нет активизъм

10.

Образование и грамотност в дигиталното общество