СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет по философия

Факултет по славянски филологии

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

Хаос и безредие (философия, литература, наука)

 

Специалности: Философия, БФ, РФ,СлФ, Балканистика и др.

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

 

Преподаватели:

гл. ас. д-р Васил Видински,

гл.ас. д-р Камелия Спасова,
гл. ас. д-р Мария Калинова

 

Наименование на дисциплината	Хорариум	ECTS- Кредити	Форма на заключителен контрол	Форма на изпит
Хаос и безредие (философия, литература, наука)	Лекции	Семинарни упражнения	Практически упражнения
	60 (30х2)		Представяне	Курсова работа

 

Хаос и безредие

(философия, литература, наука)

 

Анотация:

Общата рамка и цел на курса е да изследва пресечените точки на философия, литература и наука относно подстъпите и възгледите за хаоса; както и разликите спрямо идеята за безредие. По-конкретно ще се проблематизира идеята и понятията за хаос, както и степените и техниките на безредие като дезорганизиращи сили. Потенциалът на подобни хаотични напрежения ще бъде разглеждан като преминаване отвъд термините за логос, ред и култура.

 

Курсът е интердисциплинарен, доколкото ще разглежда не само примери от литературата, но и от киното, изобразителното изкуство и музиката.

 

Част от изследователския и методологически залог на курса е речникът на математическите и физическите теории на хаоса да бъде преведен на философски понятиен апарат, като бъдат посочени възможностите, лимитите и приложенията на съответните дискурси. Литературата е мислена като поле на връзка и непосредствен експеримент на възгледите за хаоса. Подобен залог е ключов за целанасоченото усилие по продължаване на диалога между хуманитарните и точните науки.

 

-    Осмисляне на идеята и понятията за хаос и безредие. Схващане на основните тенденции, обуславящия контекст и основните трансформации в идеите за хаос или безредие и техните различни понятизации.

-  Работа с текстови, научни и визуални примери. Студентите ще се учат да разпознават анализираните понятия в различни контексти: литературни, философски, научни.

 

Методи, понятия и идеи за анализ на научни, литературни и философски проблеми. Овладяване на методологически техники, които подпомагат анализа и разбирането на поставените проблеми и тенденции.

 

Учебно съдържание

№	Тема:	Хорариум
1.	Въведение. Хаос и сътворение. | Хезиод, “Теогония”	2 часа
2.	Хаос и форми | Лотреамон (Изидор Дюкас)	2 часа
3.	Теория на хаоса. Метеорология и клетъчни автомати. | Джон Хортън Конуей, Джон Ърман	2 часа
4.	Примери за хаос и безредие. | Пруст, Кафка, Бекет, Улф, Джойс	2 часа
5.	Психическо безредие | „Страница лудост“, реж. Кинугаса	2 часа
6.	Насилие и неподчинение. | Хана Аренд, Мелвил „Били Бъд, морякът“	2 часа
7.	Теория на фасцинацията. | Юрий Кнорозов, Юрий Лотман, Паскал Киняр	2 часа
8.	Атрактор и контекст. | Алексей Кручоних	2 часа
9.	Техники на безредие. | Биньо Иванов, Мария Вирхов	2 часа
10.	Случайност и инцест. | Софокъл, “Едип цар”	2 часа
11.	Ризоми, глутници и карти |„Алиса в страната на чудесата”; Франсис Бейкън, Алберто Джакомети; „Лудият Пиеро”, реж. Годар	2 часа
12.	Анархия и революция. | Авангард и дада	2 часа
13.	Дезорганизация. |Новалис, Шлегел	2 часа
14.	Ентропия и термодинамика. | Ервин Шрьодингер, Дъглас Хофстатър, Пол Дейвис	2 часа
15.	Заключителна дискусия	2 часа

 

Конспект за изпит

Конспектът за изпит е изложеното вече тематично съдържание на лекциите.

 

Библиография:

Bishop, Robert (2008) – Chaos; – The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2009 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, url = http://plato.stanford.edu/archives/fall2009/entries/chaos/ [последна промяна: 16 юли 2008, достъп: 03 юни 2011].

Bloom, Harold(1994) – The Western canon : the Books and School of the Ages, New York : Harcourt Brace, 1994.

Brady, Patrick (1990) – “Chaos Theory, Control Theory, and Literary Theory or: A Story of Three Butterflies”, Modern Language Studies, Vol. 20, No. 4, Literature and Science, Autumn, 1990, с. 65-79.

Dasgupta, Abhijit (2011) – Mathematical Foundations of Randomness; – Philosophy of Statistics, редактор Prasanta Bandyopadhyay & Malcolm Forster, поредица "Handbook of the Philosophy of Science"; Amsterdam: Elsevier, с. 641-710

Eagle, Antony (2012) – Chance versus Randomness; – The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2013 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, url = http://plato.stanford.edu/archives/spr2013/entries/chance-randomness [последна промяна: 9 февруари 2012, достъп: 1 март 2013].

Earman, John (1986) – A Primer on Determinism, поредица "University of Western Ontario Series in Philosophy of Science", под общата редакция на Robert E. Butts, том 32; Dordrecht; Boston: D. Reidel Publishing Company, xiv-273 с.

——— (2004) – Determinism: What We Have Learned and What We Still Don't Know; – Freedom and Determinism (Topics in Contemporary Philosophy), редактор Michael O'Rourke, Joseph Keim Campbell & David Shier; Cambridge: The MIT Press, с. 21-46

Gleick, James (1987) – Chaos: Making a New Science, New York: Viking.

Hayles, N. Katherine, ed. (1991) – Chaos and Order: Complex Dynamics in Literature and Science, Chicago: Chicago Press.

Hayles, N. Katherine(1990) – Chaos Bound: Orderly Disorder in Contemporary Literature and Science, Ithaca: Cornell UP.

Kiel, Douglas & Euel Elliott (1996) – Chaos Theory in the Social Sciences: Foundations and Applications, Ann Arbor:Michigan Press.

Lacan, Jacques (1978) – The Seminar, Book XI, The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis, trans.Alan Sheridan, ed. Jacques-Alain Miller, London, New York: W.W. Norton & Company.

Lacan, Jacques (2007) – The Other Side of Psychoanalysis, Vol. Book XVII, ed. Jacques-Alain Miller, trans. Russell Grigg. New York, London: W. W. Norton &Company.

Martin-Löf, Per (1966) – The Definition of Random Sequences; – Information and Control, том 9, номер 6, декември 1966, с. 602-619.

McCarthy, John A (2006) - Remapping Reality : Chaos and Creativity in Science and Literature (Goethe, Nietzsche, Grass), Amsterdam, New York : Rodopi.

Peckham, Morse(1965) – Man's Rage for Chaos and Explanation and Power, New York: Schocken.

Porush, David (1991) – "Prigogine, Chaos, and Contemporary Science Fiction", Science Fiction Studies, 18.3.1991: <http://www.depauw.edu/sfs/backissues/55/porush55art.htm>;.

Prigogine, Ilya & Isabelle Stengers (1985) – Order Out of Chaos: Man's New Dialogue with Nature, London: Flamingo.

Prigogine, Ilya (1997) – The End of Certainty: Time, Chaos, and the New Laws of Nature [In collaboration with Isabelle Stengers]; New York: Free Press, ix-228 с.

Slethaug, Gordon (2000) – Beautiful Chaos : Chaos Theory and Metachaotics in Recent American Fiction, Albany : State University of New York Press.

Winnie, John A. (1996) – Deterministic Chaos and the Nature of Chance; – The Cosmos of Science: Essays of Exploration, редактор John Earman & John Norton; Pittsburgh: University of Pitsburgh Press, с. 299-324

Агамбен, Джорджо (2004) – Homo sacer, София: Критика и хуманизъм, 2004.

Арент, Хана (2007) – Насилие и политика, прев. Константин Янакиев, София: Критика и хуманизъм, Серия Етоси.

Аристотел (1993) – За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р.

Бернули Я., Лаплас П., Колмогоров А. (1982) – Вероятности, София: Наука и изкуство.

Верещагин, Николай К., Владимир А. Успенский & Александр Х. Шень (2013) – Колмогоровская сложность и алгоритмическая случайность; Москва: МЦНМО - Московский центр непрерывного матеатического образования, 576 с.

Видински, Васил (2014) – Три съвременни понятия за случайност; – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", с. 146-195

Видински, Васил (2014) – Philosophia Naturalis. Първа част. Време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време, превод Димитър Божков, Огнян Касабов, Сергей Стефанов, Христо Хр. Тодоров & Велислава Тодорова; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Видински, Васил (2011) – Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Видински, Васил (2011) –“Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)”, Философски алтернативи, бр. 6/2011, София, с. 49-59.

Гилмор, Робърт (2002) – Алиса в Квантовия свят, прев. Боряна Каменова София: Литера прима, 184 с.

Дейвис, Пол (2009) – Последните три минути, прев. Михаил Бушев, София: Прометей, 184с.

Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2004) – Анти-Едип, София: Критика и хуманизъм.

Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2009) – Кафка. За една малка литература, София: СОНМ.

Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2009) – Хилядата плоскости, София: Критика и хуманизъм.

Дерида, Жак (1993) – „Подпис. Събитие. Контекст”,сп. Литературна мисъл, бр. 5, с. 123-150.

Дерида, Жак (1998) – „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, Писмеността и различието, прев. Т. Батулева, София: Наука и изкуство, с. 408-429.

Калинова, Мария & Камелия Спасова (2014) – „Techne: едноклетъчни, числа и психоаналитични митове“, Модели за мислене на бъдещето, сп. Пирон, бр.7, Бъдеще и въображение: философски интерпретации.

Калинова, Мария & Камелия Спасова (2014) - “Метаморфоза: серия от катастрофи (беседа с Лиотар)”, Литературен вестник (Метаморфоза и катастрофа I), бр.6, с. 15.

Калинова, Мария & Камелия Спасова (2009) – “Нeвъобразимото и двойниците между Фройд и Арто”, Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, ред. Елена Гетова, Пловдив: Контекст, с. 172 – 179.

Калинова, Мария (2014) – “Невидимата матрица: двойната сцена на сътворението”. Сб. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Гергиев, Радосвет Коларов, София: Фондация „Литературен вестник“, 165 стр.

Кант, Имануел (1993) – Критика на способността за съждение, прев. Цеко Торбов, София: БАН.

Касабов, Огнян (2014) – Хаос и игра. Призракът на случайността в класическата естетика; – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", с. 70-92.

Ковачев, Огнян (2005) – Литература и идентичност: преображения на другостта, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Колмогоров, Андрей Н. (1965) – Три подхода к определению понятия “количество информации”; – Проблемы передачи информации, том 1, номер 1, с. 3-11

——— (1969) – К логическим основам теории информации и теории вероятностей; – Проблемы передачи информации, том 5, номер 3, с. 3-7

——— (1983) – Комбинаторные основания теории информации и исчисления вероятностей; – Успехи математических наук, том 38, номер 4 (232), с. 27-36

Кънев, Александър, ред. (2014) – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 230 с.

Лакан, Жак (2011) – За имената-на-бащата, прев. Теодора Павлова, София: Сиела.

Лоренц, Едуард (2000) – Природата на хаоса, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Лотман, Юрий (1990) – Поетика. Типология на културата, София: Народна култура.

Манчев, Боян (2007) – Тялото-Метаморфоза, София: Алтера.

Николчина, Миглена (1997) – Смисъл и майцеубийство, София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Пригожин, Иля & Изабел Стенжер (1989) – Новата връзка. Метаморфоза на науката, превод Симеон Ангелов; София: Наука и изкуство, 341 с.

Спасова, Камелия (2012) – Събитие и пример у Платон и Аристотел, София: Литературен вестник, 2012.

Спасова, Камелия & Мария Калинова (2014) – „Ламела: органът на безсмъртното”, сб. Събитие и безсмъртие в литературата, езика и културата, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Тенев, Дарин (2013) – Отклонения. Опити върху Жак Дерида, София: Изток-Запад.

Тодоров, Владислав (2005) – Хаотично махало: политическа публицистика, София: Фондация Пространство Култура.

Хофстатър, Дъглас (2011) – Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността, превод Боян Брезински, редактор Росен Люцканов; София: Изток-Запад, 1103 с.

 

Съставили:

гл. ас. д-р Васил Видински (ФФ)

гл.ас. д-р Камелия Спасова (ФСлФ)

гл. ас. д-р Мария Калинова (ФСлФ)