Специалности

Конспект за държавен изпит

 

 

 

І. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

1. Принципи за периодизация на българската езикова история. Характеристика на основните периоди - старобългарски (предписмен и писмен), среднобългарски, новобългарски. Извори за историята на българския език.
2. Българският език като славянски и балкански език. Българо-руски и руско-български езикови влияния. Взаимни влияния между българския и другите балкански езици. Балканизмите в българския език.
3. Основни процеси в развоя на българския консонантизъм. Асимилации при консонантите през старобългарския период: палатализации на задноезичните съгласни, йотация. Промени в корелациите твърдост-мекост и звучност-беззвучност на съгласните. Промените в структурата на българската сричка.
4. Основни тенденции в развоя на българската вокална система. Тенденция към възходяща звучност (закон за отваряне на сричката) в праславянски и нейните последствия: монофтонгизация на дифтонгите, поява на назални гласни, ликвидна метатеза, сонантични р и л. Промени с назалните гласни през среднобългарската епоха - загуба на носовостта и смесване на носовките. Графично и фонетично смесване на носовките. Застъпници на носовите гласни в съвременните български диалекти. Остатъци от назализъм.
5. Ерови гласни. Промени с еровите гласни през старобългарския период в зависимост от позицията им в границите на фонетичната дума. По-нататъшни процеси при еровите гласни. Смесване на еровете - причини и резултати. Застъпници на еровите гласни в българските диалекти - обяснение на развоя. Задържане на слаба ерова гласна в корена на думите. Последици от изпадането на еровете: консонантни промени в границите на новите затворени срички, вторични сонанти, ерова епентеза, нова йота.
6. Промените с ятовата гласна и връзката им с развоя на предната ерова и предната носова гласна. Така нареченият ятов преглас в източните български говори. Ранни промени на ятовата гласна в а след стари палатали преди ятовия преглас. Проблемът за прегласа на йотуванато а.
7. Ролята на промените с еровете и носовките и на ятовия преглас за съвременното диалектно членение на българския език. Основни диалектни групи.
8. Промени с и-гласните. Изравняване на гласна и и ы - причини и начало на процеса. Преход на гласна и в у с предходна мекост в българските говори. Развой на нова йота (поствокална и постконсонантна) в българските говори. Смекчаване на съгласните пред новата йота. Преходът на меки т и д в к и г в българските говори и връзката му със замяната на праславянските шт и жд с к и г югозападните български говори.
9. Старобългарската именна система. Склонитбени типове при съществителните. Прегрупиране на склонението по родов признак. Предпоставки и начало на процеса. Изравняване на именната парадигма при имената от мъжки, женски и среден род. Съдбата на старите консонантни и дифтонгични склонитбени типове (старите -u -, - i -, - es -, - en -, - er - и -nt - основи). Промени в категориите род и число на имената. Причини за колебанията в рода на съществителните имена с консонантен завършък и нулево окончание в българските говори.Развой на старите съществителни имена singularia и pluraliatantum.
10. Исторически предпоставки за възникване на членната форма в българския език. Членуването в праславянски и старобългарски. Изграждане на нова членна морфема от задпоставените показателни местоимения - троен член в някои български говори, обобщаване на т- като основен показател за определеност при съществителните и прилагателните. Причини за вариативността на членната морфема на имената от мъжки род.
11. Основни тенденции в развоя на българския морфосинтактичен строй. Преходът от синтетизъм към аналитизъм - етапи, причини и резултати. Отражението на загубата на склонението на имената върху структурата на фразата - начини за компенсирането на липсата на падежни флексии за изразяване на синтактичните отношения (предлози, удвояване на допълнението, усложняване на глаголната система, членна форма).
12. Съдбата на старите прости и сложни форми на прилагателните в българския език. Наследници на някогашните сложни форми на прилагателните в съвременния български език. Произход и възникване на аналитичните степени за сравнение.
13. Местоименната система в старобългарски и новобългарски. Лични местоимения. Промени при личните местоимения. Показателни местоимения. Развой на системата на показателните местоимения - преход от троична към двоична показателност в българските говори. Поява на третолично местоимение. Развой на системата от притежателни местоимения и поява на притежателно местоимение за трето лице. Промени в системата и формите на въпросителните местоимения и влиянието им върху формообразуването на отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Остатъци от стари местоименни типове в българските говори.
14. Глаголната система на старобългарски и новобългарски. Минала и сегашна основа и формите, образувани от тях. Лични и нелични глаголни форми в старобългарски и новобългарски.
15. Общ преглед на развоя на глаголната система на българския език - увеличаване на системата на глаголните времена за сметка на форми с резултативно и несвидетелско значение и на времена със сложна ориентация. Причини и следствия от този процес.
16. Развой на формите за сегашно време в българския език. Преобразуване на спрежението в историята на българския език. Изграждане на трето новобългарско спрежение. Остатъци от атематични глаголни форми.
17. Промени в парадигмите и значението на аориста и имперфекта. Смяна на имперфектната основа - причини и последици от това явление. Унифициране на окончанията за двете прости минали времена. Остатъци от стари аористни типове.
18. Изграждане на парадигмата на бъдеще време в българския език. Промени с инфинитива и модалните глаголи в състава на аналитичните форми за бъдеще време. Диалектните разновидности на формите за бъдеще време.
19. Развой на формите за повелително наклонение в българския език. Унифициране на окончанията за простите форми и следи от атематични форми за повелително наклонение. Отрицателните форми за повелително наклонение - история и специфика. Да-формите за повелително наклонение.
20. Изграждане на системата от резултативни и несвидетелски форми в българския език. Причини и предпоставки. Общият формообразувателен модел на несвидетелските и резултативните форми. Възникване на формите за преизказно наклонение.
21. История на формите за страдателен залог в българския език. История на формите за условно наклонение. Поява на нови форми за условно наклонение в източните български говори.
22. История на неличните глаголни форми. Съдбата на инфинитива и супина в българския език. Развой на съкратения инфинитив в част от българските говори. Други остатъци от инфинитива. Развой на системата от страдателни и деятелни причастия. Поява на деепричастието; съдбата на сегашното страдателно и миналото страдателно причастие.
23. Еловото причастие като наследник на старобългарското предикативно минало деятелно второ причастие и на минало деятелно I причастие в неговата атрибутивна функция. Поява на минало несвършено илово причастие в източните българските говори. Следи от изчезнали причастни типове в диалектите и в книжовния език.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

ОБЩИ ТРУДОВЕ

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

1. Мирчев, К. Старобългарски език, София, 1972 и следващи издания.

1. К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. София, 1978.
2. Граматика на старобългарския език. Редакционна колегия: Ив. Дуриданов, Е. Дограмаджиева, А. Минчева. София, 1991/1993..

3. Минчева, А. Старобългарският език като балкански. София, 1987.
4. Гълъбов, И. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, 1979.

6. Добрев, И. Старобългарски език. Теория на основите. София, 1982.
7. Янакиев, М., Ст. Стоянов. Старобългарски език – текстове и речник. София, 1956.

 

ИСТОРИЧЕСКА ГРАМАТИКА

1. Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 1963.
2. Младенов, Ст. История на българския език. София, 1979.
3. Цонев, Б. История на българский език, Т. І-ІІІ. София, 1984-1985.
4. Христоматия по история на българския език. София, 1983.
5. Помагало по историческа лексикология на българския език. София, 1987.

 

С. Б. Бернштейн. Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Москва, 1948.

Г. Герджиков. Преизказването на глаголното действие в българския език, София, 1984.

Ив. Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986.

Ив. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение. София, 1982.

Ив. Добрев. Българският език. София, 2005.

Л. Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. София, 1987.

К. Мирчев. Българският език през вековете. София, 1988.

Ст. Младенов. История на българския език. София, 1979.

Ст. Стойков. Българска диалектология. София,

А. Тотоманова. Из българската историческа фонетика. София, 1992.

А. Тотоманова. Из историята на българския език. София, 2009.

Ив. Харалампиев. Историческа граматика на българския език. В. Търново, 2001.

Ив. Харалампиев. По вековните пътеки на българския език. В. Търново, 2006.

Б. Цонев. История на българския език. Т. 1-3 София, 1983-1985.

Христоматия по история на българкия език. Съставители А. Давидов, И. Харалампиев и М. Дамянова. София, 1983.

Details

Category: Специалности

Лекционен курс

„История на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността”

д-р Виктор Рогозенски,

Институт за исторически изследвания, БАН

 

Анотация: Лекционниият курс „История на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността” има цел да запознае студентите по Славянска филология в по-общ план с миналото на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността, както заглавието подсказва. За да могат те да разширят още повече своите познания, касаещи славянските народи, освен за културата и езиците им, да могат научат повече и за тяхното сравнително близко минало, което до голяма степен е свързано и с днешния ден на тези народи. Основен акцент ще бъде поставен върху политическите и обществени събития в славянските страни, извоюването на независимостта им и тяхната роля в международните отношения. Учебният план ще бъде разделен в четири категории. Първата част засяга общата история на цялото славянство. Втората касае западното славянство – миналото на чехи, словаци и поляци. Третата – южното славянство: българи сърби и останалите славянски народи от Балканския полуостров. Четвъртата засяга източното славянство – руснаци, украинци, беларуси.

Занятията са разпределени в 15 седмици по 2 учебни часа.

 

Лекционен план:  

 

I. Обща история на славянските народи

Занятие 1

- Обща история на славянството през деветнадесети на началото на двадесети век – славянските конгреси, славянски идеи: Панславизъм, Австрославизъм, борбата на славянските народи за независимост в края на XIX и началото на XX век.

- Държавните независимости на славянските народи и началото на съществуването на славянските държави в Ново време – Сърбия 1830, България 1878, Полша и Чехословакия 1918 г., Украйна 1917.

Занятие 2

- Обща история на славянството през двадесети век – Първата световна война, Междувоенният период, Втората световна война, Студената война, Начало на демократичните промени през последното десетилетие на двадесети век.

- Конфликти, възникнали между славянските народи: българо-сръбските войни 1885, 1913 и Първата световна война, полско-украинската война 1918г, полско-съветската война 1920 г., полско-чехословашкият спор за Тешинско 1918–1920 г.

Занятие 3

- Участие на славянските държави в международните организации в ново, най-ново време и съвременността- Обществото на Народите, Организацията на Обединените Нации, Варшавски договор, ОНД, НАТО, Европейски съюз и т.н.

- Етническите въпроси в славянските страни в ново, най-ново време и съвременността – славянският етнически компонент на империите преди освобождението на славянските народи. Етническите малцинства в славянските страни в ново, най- ново време и съвременността.

Занятие 4

- Религията в славянските страни. Лекцията ще разкаже за преобладаващите религии във всички славянски страни, за религиозните малцинства в тях, за въпросите, свързани с вярата, за най-почитаните славянски светци от новата история.

- Понтификата на Папа Йоан Павел II – първия папа славянин.

Занятие 5

–Най-влиятелните личности в политическия живот на славянските народи в исторически план, касаещи миналото на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността. Ще бъдат представени в двата лекционни часа личностите на значими държавници, оставили следа в историята на славянските страни, без значение на техните политически възгледи. Ще бъдат представени накратко техните личности, биографии, политически виждания и дейности. От западното славянство – Томаш Масарик, Милан Щефаник, Вацлав Хавел, Юзеф Пилсудски, Роман Дмовски, Лех Валенса. От южното славянство – Стефан Стамболов, Цар Борис III, Александър Стамболийски, Никола Пашич, Анте Павелич, Йосип Тито. От източното славянство – Симон Петлюра, Степан Бандера, Цар Александър II, Владимир Ленин, Йосиф Сталин, Борис Елцин.

 

II. История на западното славянство

Занятие 6

- Чехословакия в междувоенния период и съдбата ѝ във Втората световна война.

- Чехословакия по времето на социализма.

Занятие 7

- Чехия след разпадането на Чехословакия през 1993 г.

- Словакия след разпадането на Чехословакия през 1993 г.

Занятие 8

- Полският народ през XIX и началото на XX век – борби на поляците за независимост, участие на поляци в Първата световна война, национални концепции, възкръсването на Полша на европейската карта. Междувоенният период в Полша.

- Социализмът в Полша, История на Полската Народна Република, 1980г. – Лех Валенса и „Солидарност“, Начало на демократичните промени през последното десетилетие на XX век.

 

III. История на южното славянство

Занятие 9

-България и идеята за освобождението през деветнадесети век. Революционни комитети. Освобождението на България през 1878 г. и последвалият го Берлински конгрес. Възникване на идеята за обединението на България в историческите и етническите и земи и нейния крах след Първата световна война.

- България по времето на междувоенния период. Деветоюнският преврат. Септемврийското въстание. Втората световна война и обединението на българските земи. Спасението на българските евреи по времето на най-мащабната война в историята на света. История на Народна Република България и последвалите промени след 1989 г.

Занятие 10

- Сърбия през деветнадесети век и началото на двадесети век. Участие на сърби в Балканските войни и Първата световна война. Образуване на Кралство на сърби, хървати и словенци.

-Тито и социалистическа Югославия.

Занятие 11

- История на Черна Гора. Черна Гора в края на деветнадесети и начало на двадесети век. Черна Гора в състава на Югославия. Независимостта на Черна Гора през 2006 г.

- Разпадане на Югославия през последното десетилетие на XX век и образуването на нови славянски държави на Балканите.

Занятие 12

- История на Босна и Херцеговина. Босненското въстание, завземането на Босна от Австро-Унгария на Берлинския конгрес през 1878г. и нейното пълно анексиране от Виена през 1908. Босна и Херцеговина в състава на Югославия след Втората световна война. Независимост и мрачният за Босна и Херцеговина период в началото и средата на 90-те години на двадесети век.

- История на Хърватия. Хърватия в състава на Австро-Унгария. Независимост на Хърватия по времето на Втората световна война. Хърватия в състава на Югославия. Независимост на Хърватия и нейното функциониране в началото на 90-те години на двадесети век.

 

IV. История на източното славянство

Занятие 13

- Царска Русия през втората половина на XIX и началото на XX век. Устройствените промени в страната след революцията от 1917г.

- История на СССР

Занятие 14

- Русия след края на СССР

- Беларус и Украйна след края на СССР

Занятие 15

Ще бъдат четени доклади от студентите. Ще има съвместно обсъждане на славянските исторически въпроси и изпитвания.

 

Литература:

Елена Стателова, Стойчо Грънчаров „Нова История на България 1878–1944” София 1999

Евгения Калинова, Искра Баева „Българските преходи 1939–2010” София 2011

Теодоричка Готовска-Хенце "Назад към изгубения трон" София 1996

Ян Рихлик, Владимир Пенчев "История на Чехия" София 2010

Адам Замойски „Полския път” Велико Търново 2005

Юрий Алексеев "История на Украйна"   София 2005

Евгений Шмурло "История на Русия XIX-XX век" София 2008

Панайот Kарагьозов “ Славянските свети мъченици”. София 2006

Кръст.Манчев "Сърбия и сръбско-българските отношения 1804-2010"София 2014

"История на СССР"ред. М.П.Ким, Москва 1974

„История дипломатии” том IV, Москва 1975, ред.И.Н. Земсков, А. Громко

Соня Хинкова „Югославския случай: етнически конфликти в Югоизточна Европа” София 1998

Михал Тимовски „История на Полша” Велико Търново 1998

Никола Верт „История на Съветския Съюз” София 2000

Вацлав Хуса „История на Чехословакия” София 1965

Орест Субтелни „Украйна:История” София 1995

Снежана Ракова „Босна и Херцеговина-история и вътрешна политика” софия 2003

Роланд Шионфелд „Словакия. От Средновековието до наши дни” София 2010

София Захова „Черна Гора след Югославия: Динамика на идентичностите” София 2013

Михал Тимовски „История на Полша” Велико Търново 1998

Норман Дейвис „Европа” Лондон 2005

Андрей Пантев, Христо Глушков, Радослав Мишев „История на модерния свят” Велико Търново 2010

„История на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността”

Details

Category: Специалности

Конспект за държавен изпит

 

 

ІІ. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

 

1. Представи за същността на книжовния езикв миналото и сега. Книжовният език като колективно творение. Двуединство на писмена и устна форма на книжовния език в нашето съвремие. Постановки на теорията на книжовните езици относно нормата, кодификацията и функционирането на книжовния език.
2. Теоретични проблеми, свързани с представите за прекъснатостта или непрекъснатостта в историческото развитие на българския книжовен език. Взаимоотношения между книжовния език и диалекта. Основата, върху която е изграден българският книжовен език. Значение на образованието и институциите за създаването и функционирането на книжовния език.
3. Книжовноезикови процеси през първата половина на ХІХ век. Изграждане на лексикалната, морфологичната и синтактичната система на българския книжовен език. Роля и значение на черковнославянския и руския език при изграждането на българския книжовен език. Делото на П. Берон, Неофит Рилски и Иван Богоров.
4. Книжовноезикови процеси от Кримската война до Освобождението. Развитие на граматическата мисъл през Възраждането и значението й в процесите на кодификация. Делото на Г. Кръстевич, Й. Груев, Ив. Момчилов. Ролята на Л. Каравелов, Хр. Ботев, В. Друмев, Д. Чинтулов, П. Р. Славейков за стилистичното обогатяване и обработка на българския книжовен език.
5. Развитие на книжовния език от Освобождението до Втората световна война. Процеси на книжовноезикова кодификация. Значение на държавността и на институциите за доизграждане и стабилизиране на книжовния език. Развитие на българския книжовен език през втората половина на ХХ век и до днес. Роля и значение на масмедиите, на компютърй и на интернет за състоянието на книжовния език. Проблеми на съвременната кодификация и на книжовноезиковата норма.
   

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1976.

Виденов, М. Българската езикова политика. София, 2004.

Вълчев, Б. Възрожденските граматики на българския език. София, 2008.

История на новобългарския книжовен език. София, 1989.

Първев, Хр. Страници от историята на българския книжовен език. София, 1980.

Първев, Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975г.

Помагало по история на българския книжовен език. София, 1982.

Русинов, Р. Учебник по история на новобългарския книжовен език. София, 1980.

Details

Category: Специалности

 

Катедра “Българска литература”:

Лятна изпитна сесия - 2023/2024 уч. г.

 

1. "Българска литература между Първата и Втората световна война" (Българска филология, ЗО, 4 курс) гл. ас. д-р Кристина Йорданова

• устен изпит - 22.06. от 10.00 часа в 138 кабинет.

 

2. “Нова българска литература” (Балканистика, 2 курс), гл. ас. д-р Кристина Йорданова

• устен изпит - 21.06.2024 от 10 часа в 138 к.

 

3. “Междувоенна литература”, (Славянски филологии, 4 курс),

• тест за допускане до изпит - гл.ас. д-р Мария Русева 17.06  9 ч. 137 аудитория
• устен изпит - доц. д-р Ноеми Стоичкова, гл.ас. д-р Мария Русева 18.06 9,30 часа в 141 кабинет

 

4. “Българска литература”, (Руска филология, 1 курс), доц. д-р Ноеми Стоичкова

• тест за допускане до изпит - 21.06. от 10 часа в 124 аудитория
• устен изпит - 28.06. 9,30 часа в 141 кабинет

 

5. “Междувоенна литература”, (Българска филология, 3 курс)

• устен изпит проф. Валери Стефанов, доц. Н. Стоичкова и гл.ас. М. Русева 2.07. от 9,00 часа в 145 кабинет
• устен изпит проф. Валери Стефанов, доц. Н. Стоянова, гл.ас. Кр. Йорданова 3.07. от 9,00 часа в 145 кабинет

 

6. СИД "Градът и литературата", гл. ас. д-р Биляна Борисова, БФ и СФ, редовно обучение – 3 юли, 12 ч., 138 каб.

         СИД "Градът и литературата", гл. ас. д-р Биляна Борисова, за БФ, задочно обучение – 30 юни, 10.30 ч., 138 каб.

 

7. “Литература на Българското възраждане”, (Славянска филология, 2 курс), доц. д-р Надежда Александрова

• писмен изпит - 21.06, 9.00 ч., 159 ауд.
• устен изпит - 21.06, 14 ч., 146 ауд.

 

8. Съвременна българска литература II, проф. Иван Иванов, 20.06, 10 ч, 146 каб.

 

9. "Семинар по българска литература: модернизмът: мода и всекидневие" (БФ, 3. курс), доц. Надежда Стоянова, 04 - 05. 07. 2024.  9 часа,  138 каб.

 

 10. Фолклор на славянските народи (Славянска филология, 1 курс), проф. дфн Николай Папучиев, гл. ас. д-р Мария Маринова-Панова - 10.06., 9.00 ч., каб. 146.

 

11. Български фолклор (Българска филология, 1 курс), проф. дфн Николай Папучиев, гл. ас. д-р Мария Маринова-Панова - 11.06. и 12.06., 9.00 ч., каб. 146.

Details

Category: Специалности