Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

 

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ С ОГЛЕД НА ПРОУЧВАНИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

 

Специалност: Докторантско училище на ФСлФ

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

 

30 ч. лекции

Кредити – 10

Форма на заключителен контрол – курсова работа

 

Анотация

Курсът е предназначен за докторанти. Посветен е на процедури, с помощта на които се дава отговор на изследователски въпроси, свързани с филологическите науки и по-конкретно с проучванията в образованието.

            Докторантите представят своите проекти за концепции на дисертационната теза. Въз основа на разискванията върху концепциите се стига до идеи за използване на изследователски процедури, адекватни на целите и задачите пред конкретния докторант/ докторантка. В хода на дискусията се проследяват характеристики на изследователски процедури, използвани във филологическите науки. Сред по-важните процедури може да бъдат посочени: контент-анализ, текстолингвистичен анализ, дискурсен анализ, корпусна лингвистика, експертна оценка, анкета, интервю, казус, установяващ и формиращ педагогически експеримент, използване на тестови задачи и др. Акцент се поставя върху проучванията на грамотността, извършвани от екипите на двете най-големи и авторитетни изследвания PISA и PIRLS.

            Обучението протича под формата на тренинг, като се използват активни методи на учене в и чрез опита и работа в екип. Прилага се формиращо оценяване по отношение на изработените в екипите проекти за приложение на изследователски процедури.

 

Форми и методи на оценяване:

  1. При формирането на оценката се отчита:

-         отговор на допълнителни въпроси от програмата на курса;

-         степента на участие на докторанта в работата по време на семинарните занятия, изпълнението на зададените домашни упражнения, резултатите от текущия контрол.

  1. Курсова работа

 

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература; да създават проекти; да работят в екип по проблеми от сферата на научно-изследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.

 

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса включва аналитично осмисляне на избрани теоретични текстове и техното прилагане в практически разработки.. Критериите при подбора на текстовете са: информативност, проблемност, репрезентативност. Очаква се мотивирането на докторантите да участват с дискусии и да излагат мнението си по научни хипотези и различни гледни точки.

 

Семинарни упражнения

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Същност и функции на проучванията в образованието

2 ч.

2.

Дизайн на методическото / педагогическото изследване

2 ч.

3.

Идентифициране на изследователски въпрос

2 ч.

4.

Идентифициране на процедури за неговото проучване

2 ч.

5.

Процедури за изследване на речевото поведение на изследваните лица (анализ на ученически дискурс)

2 ч.

6.

Процедури за изследване на речевите продукти на изследваните лица (текстолингвистичен анализ, корпусна лингвистика, тестово оценяване)

2 ч.

7.

Процедури за изследване на мотивацията и нагласите на изследваните лица (експертна оценка, анкета, интервю, устен разказ, въпросници)

2 ч.

8.

Процедури за изследване на ресурси (вкл. документи) в образованието (учебни програми, учебници) – контент-анализ

2 ч.

9.

Процедури за изследване на образователния процес (традиционни и електронни форми) – анализ на педагогически дискурс; приложение на дигитално управлявано учене; казуси, установяващ и обучаващ експеримент

2 ч.

10.

Процедури за изследване на постиженията в образованието. Проучване на грамотността като ключово понятие в съвременното образование

2 ч.

11.

Същност и функции на международното изследване на грамотността PISA’2009

2 ч.

12.

Философия на оценяване, методология, формати задачи, скали за оценяване в международното изследване PISA’2009

2 ч.

13.

Същност и функции на международното изследване на грамотносттаPIRLS’2006

2 ч.

14.

Философия на оценяване, методология, формати задачи, скали за оценяване в международното изследване PIRLS’2006

2 ч.

15.

Изготвяне на проект за оценяване на постиженията в образованието

2 ч.

 

 

Литература:

 

Ангелова, Т. Оценяването в обучението по български език. С. 2012

Банков, К. Увод в тестологията. С. 2012

Петрова, С. Училище на утрешния ден. С. 2011

Стоименова, Е. Измерителни качества на тестове. НБУ, С. 2000.

Стоянова, Ф. Критериално ориентирани дидактически тестове. Методи за определяне на прагови стойности. С. 2008

http://www.iea.nl/pirls2006.html- сайт на международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието

http://www.iea.nl/pirls20060.html сайт на международното изследванеPIRLS’2006 – международният доклад, рамка за оценяване, енциклопедия на изследването

http://isc.bc.edu/pirls2006/ Сайт на колежа в Бостън и на международното изследване PIRLS

http://isc.bc.edu/pirls2006/brochure.html Най-важното за международното изследване PIRLS’2006

www.pisa.oecd.org Официален сайт на Международното изследване PISA

PISA 2009 Assessment Framework: Key competencies in reading, mathematics and science (OECD, 2009). Концептуалната рамка и теста на PISA’ 2009 по четене, математика и природни науки.

Education at a Glance: OECD Indicators – 2010 Edition (OECD, 2010a)

Тhe High Cost of Low Educational Performance. Paris: OECD; Coulombe, S., Tremblay, J.-F., & Marchand, S. (2004). Literacy Scores, Human Capital, and Growth Across Fourteen OECD Countries. Ottawa: Statistics Canada

Съставил програмата: проф. д-р Татяна Ангелова

 

Details
Category: Специалности

 

Индивидуални грантове (в евро) за студентска мобилност с цел обучение по програма Еразъм+, Програмни държави

академична 2017-2018 година

 

 

 

Приемаща държава

месечна ставка

(в евро)

Група 1

 

Дания, Ирландия, Франция, Италия, Австрия, Финландия, Швеция, Великобритания, Лихтенщайн, Норвегия

500

Група 2

 

Белгия, Чехия, Германия,   Гърция, Испания, Хърватска, Кипър, Люксембург,   Холандия, Португалия, Словения, Исландия, Турция

500

Група 3

 

Естония, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Македония

450

 

Details
Category: Специалности

 

СИД Интертекстуални практики на писане в средното училище

(ателие по писане)

 

БФ, СлФ, РФ бакалавърска степен, редовно обучение

 

Гл. ас. д-р Наталия Христова-Пеева

хорариум: 30 часа

 

 

АНОТАЦИЯ

Осъществяването на литературнообразователния процес в средното училище не само като процес на преподаване на знания за литературата, но и като обучение в нейното правене (писане) е широко разпространена практика в европейски и световен мащаб. Във Франция например то има почти половинвековна традиция, основаваща се както на опита на ателиетата по писане, така и на постановките на интертекстуалната теория, наратологията и генетичната критика. Образоващият потенциал на съвременните практики на обучение в/на литературно писане, реализиращи се като трансформиране, пренаписване на вече съществуващи текстове, е свързан с факта, че те явяват акта на писане като неразривно свързан с този на четене, че подчертават съществената роля на знанието за литературата в практическия опит за/на нейното правене.

 

Българското средно училище от своя страна в последните няколко години прави определени опити да включи практическото учене на литература в обучителния процес. Нещо повече, парадоксално интегрирането на интертекстуалните практики на писане в образователното поле бе изпреварено от превръщането им в инструмент за училищна селекция (визирам дидактическата задача трансформиращ преразказ в изпитите след седми клас). Без наличието на обучени педагогически кадри, значителен практически опит и достатъчен брой теоретични и научноприложни разработки у нас, интертекстуалните практики на писане се оказаха натоварени с мощни институционални, социални и субективни залози.

 

           И тъй като качественото и ефективно практическо обучение по литература не би могло да се осъществи, докато от учителя се очаква да учи на нещо, в което той самият никога не е бил обучаван, то специализираният курс Интертекстуални практики на писане в средното училище си поставя за цел да предложи в рамките на началната квалификация на учителите по български език и литература базисна теоретична подготовка относно методологическите основи на интертекстуалните практики на писане в училище, принципите на педагогическите интервенции и на оценъчните процедури, осигурявайки възможност на бъдещите учители да се превърнат в субекти на аналогични на предлаганите на учениците скриптурални практики.

 

Форма на текущ и заключителен контрол: портфолио и курсова работа

 

ПРОГРАМА

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Литературното писане в училище - идеологически и политически залози. Проучване на отношението на студентите към опита за/на литературно писане и към училищната практика на литературно писане

2 ч.

2.

Опори за изграждането на дизайн на обучението в литературно писане -интертекстуална критика, генетична критика, наратология, конструктивизъм, ателиета по писане

2ч.

3.

Писането като пренаписване. Интертекстуални практики на писане в училище. Взаимодействие между практиките на четене и тези на писане, между знанието за литературата и опита за/на нейното правене

2ч.

4.

Писането като пренаписване. Интратекстуална практика на писане (пренаписване на собствен текст)

2ч.

5.

Роля и функции на формиращото оценяване и на педагогическите интервенции в процеса на пренаписване

2ч.

6.

Дописване на предварително съкратен текст

2ч.

7.

Съкращаване на разказ (премахване на катализи, информанти, индекси). Допълване на катализи

2ч.

8.

Допълване на описания

2ч.

9.

Промени във времето и мястото на действието

2ч.

10.

Промени на персонажите

2ч.

11.

Трансформации на повествователния глас

2ч.

12.

Трансформации на фокализацията

2ч.

13.

Трансформации на наративните нива

2ч.

14.

Пастиш и пародия

2ч.

15.

Работа с чернови. Пренаписване на различни варианти на литературни произведения

2ч.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991.

2. Женет, Ж. Фигури. С., 2001.

3. Семиотика. Материята на мисълта. С.,1991.

4. Теория на литературата. От Платон до постмодернизма. С., 2005.

5. Тодоров, Цв. Поетика на прозата. С., 1985.

6. Христова-Пеева, Н. Литературното писане в училище, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.

7. Христова-Пеева, Н. Обучението в писане на приказки в училище - традиционен и електронен дизайн - Списание на СУ за електронно обучение, 2011/3.

8. Христова-Пеева, Н. Ученето на литературно писане в традиционно и в електронно ателие по писане - Списание на СУ за електронно обучение, 2010/4.

9. Христова, Н. Литературнообразователният дискурс в постмодерната ситуация - дискурс за литературата и/или литературен дискурс - Български език и литература, кн.2, 2005.

10. Христова, Н. Генетичната критика и учениковият опит за/на литературно писане. В: Електронно списание LiterNet, 17.10.2009, №10(119)

Details
Category: Специалности

 

Свободноизбираем курс

 

Интертекстуални практики на писане в средното училище

Ателие по писане

 

pisane

 

Осъществяването на литературнообразователния процес не само като преподаване на знания за литературата, но и като обучение в нейното правене (писане) е широко разпространена практика в европейски и световен мащаб. То е обусловено както от съвременните естетически теории и практики, които разколебават наследените представи за изкуството като привилегия на гениалния, изключителен творец, така и от преориентирането на приоритетите в образователната парадигма на конструктивизма от обяснителното преподаване на знания към ученето чрез действие, правене и участие. Образоващият потенциал на съвременното практическо учене на литература, реализиращо се като трансформиране, пренаписване на вече съществуващи текстове, е свързан с факта, че явява акта на писане като неразривно свързан с този на четене и подчертава съществената роля на знанието за литературата в опита за/на нейното писане. Като предлага базисна подготовка относно методологическите основи на интертекстуалните практики на писане в училище, Ателието по писане осигурява на студентите възможност да станат субекти на аналогични скриптурални практики, да (пре)открият не оригиналното сътворяване ex nihilo, а игровото пренаписване на литературните текстове.

 

Свободноизбираемият курс е предназначен за студенти от специалностите Българска и Славянска филология, като служи и за придобиване на педагогическа правоспособност. Време и място на провеждане: вторник, 17.30 ч. в каб. 126А. Записвания на адрес: natalija@abv.bg. Първа сбирка:10.03.2015 (вторник) 17.30 ч., каб. 126А.

 

                                                                                   гл.ас. д-р Наталия Христова

 

Details
Category: Специалности

 

Курс „История на българската криминална литература”

 

 

Лектор: проф. дфн Николай Аретов

 

Анотация

 

Курсът представя българския криминален роман в неговата цялост – от първите опити през ХІХ в. през неговото развитие на приливи и отливи през целия ХХ в. Отначало се дефинират жанровете, свързани с престъпленията и разследването; особеностите им се разглеждат в контекста на връзките с чуждите литератури и преводите. Специално внимание се отделя на проблема за разслоението на литературата по оста високо – ниско. Друг акцент в курса са идеологическите послания на криминалните романи, връзките на тези послания с настроенията на публиката и съвпадането / разминаването с доминиращите идеи на времето.

 

Курсът представя някои от характерните български образци на жанра, някои от които представят класици на българската литература в неочаквана светлина.

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Престъплението в литературата. Стратификация на литературата. Моделите на популярната и тривиалната литература.

2

2.

Поруганото семейство. Злодеяние и възмездие във възрожденската книжнина

2

3.

След Освобождението. Криминални авантюри и борба за свобода. Спомени от турските затвори Преводната литература между Едгар По и ЕдгарУолъс

2

4.

XХ век и неговите злодеяния. Българинът също може да бъде престъпник.Антон Страшимиров и ГеоргиСтаматов

Между „Хитрец”и „Нечиста сила”. ЕлинПелин

2

5.

Пътеки на неуловимото. Криминалните мотиви у диаболистите

2

6.

Закон и морал. Добри Немиров

2

7.

Благородни разбойници. Йордан Йовков

2

8.

Окървавената нива. Изображения на престъплениетов „Татул”и „Снаха”на Георги Караславов

2

9.

Терористи, заговорници и политически убийци

2

10.

В царството на социалистическия реализъм. „Синкретичен”период

2

11.

Шпиономания. Плахо реабилитиране на жанра. Павел Вежинов, Андрей Гуляшки и БогомилРайнов

2

12.

Нашият човек в Европа. Андрей Гуляшки и БогомилРайнов

2

13.

В сянката на Авакум Захов и Емил Боев

2

14.

Криминални мотиви във „високата”литература

Милиционерският роман на ЙорданРадичков

2

15.

80-те години. Нови търсения и стари схеми

Накъде задуха вятърът на промените?

2

 

Details
Category: Специалности