Специалности

 

Женските персонажи в българската възрожденска белетристика

 

Специалност - Българска филология

Образователно-квалификационна степен – бакалавър, магистър

Вид обучение - редовно

 

 

Лекции – 30 ч.

 

Д-р Мариана Кирова

 

Анотация

Курсът цели да въведе студентите в литературната специфика на Българското възраждане, когато в творбите на писателите, наред с традиционните мъжки образи, възникват женски персонажи. Ще бъдат разгледани предпоставките за появата на новите образи, благодарение на които литературата ни навлиза в нов художествен етап.

Ще бъде представена спецификата при възприятието на жената и мястото й на Балканите в социален и културен аспект. Ще бъде отделено внимание на влиянието на религиите, традициите и икономическото развитие. Обект на анализ ще бъде генезисът за идейната мотивация на творците за еманципиране на българката, който се корени най-малко в две насоки – активизиране на националноосвободителните нагласи и хуманизиране на обществените отношения.

Ще бъдат откроени непознатите до този етап художествени похвати, чрез които са изградени новите персонажи, като специално място ще бъде отделено на психологизирането и междутекстовите връзки.

 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Художествени и морално-етични възгледи за жената през Възраждането в социален и културологичен аспект	2
2.	Българската жена и нейната различност на Балканите	2
3.	Публицистични постановки на Любен Каравелов	2
4.	Българката от епохата на Османския период - Васил Друмев, Илия Блъсков	2
5.	Елементите на натурализъм като реакция срещу сантиментализма в литературата	2
6.	Въвеждане на женски образи като второстепенни персонажи.	2
7.	Метаморфозата на българката – жертва и боркиня	2
8.	Женските образи като главни персонажи – новаторство във възрожденската белетристика. Повестта „Турски паша” на Любен Каравелов.	2
9.	Първо психологизиране в българската литература чрез женските персонажи	2
10.	Женските образи – носители на идейната мотивация за национално освобождение.	2
11.	Модерни възгледи за ролята на жената. „Крива ли е съдбата” на Любен Каравелов.	2
12.	Критика на възрожденските творци към жената, приела „удобното робство”.	2
13.	Мотивът за ролята на жената при възпитанието. Синове борци или предатели?	2
14.	Междутекстови връзки на женските образи в белетристичните творби от Възраждането	2
15.	Възрожденските героини – основа на традиция в изграждането на женските образи в Новата българска литература.	2

 

Литература

Автори и произведения

 

1. Блъсков, Илия. „Изгубена Станка”.
2. Друмев, Васил. Нещастна фамилия”.
3. Каравелов, Любен.

Повести и разкази - „Турски паша”, „Неда”, „Войвода”, „Дончо”, „Крива ли е съдбата?”, „Наказал я бог”, „Стана”, „Прогресист”;

Мемоари - „Записки за България и за българите”;

Публицистика -„Г. Шопов за възпитанието на жените”).

4. Ботев, Христо. Публицистика – „Обрезание на жените”, „Турците и техните жени, султанът и неговият харем …”,

5. Стоянов, Захари. „Четите в България” - „Черти из живота и списателската дейност на Любен Каравелов”.

 

Критическа литература

 

1. Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа. С., 1995.
2. Аретов, Николай. Национална митология и национална литература. С., 2006.
3. Александрова, Надежда. Места без любов: дом и харем в българската предосвобожденска белетристика. В: Места на любовта (В текстовете на десет източноевропейки). С, 2007.
4. Георгиев, Никола. Прочит и прочити. Литературознание на неограничените възможности. Велико Търново. 2003.
5. Капралова, Недка. И ще господства мъжът ти над теб. С,. 2012.
6. Кирова, Милена. Сънят на Медуза. Психоанализа на българската литература. С., 1997.
7. Кирова, Милена. Библейската жена. Механизми на конституиране, политики на изобразяване в Стария завет. С., 2005.
8. Пенев, Боян. История на новата българска литература. Т. IV. С., 1978.
9. Радев, Иван. Българска възрожденска литература. С.,1980.
10. Станева, Катя. Жените в литературната публичност на Възраждането. В: Капралова, Надка, Господинов, Данчо. Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане. Сборник в чест на Румяна Дамянова. С., 2009
11. Топалов, Кирил. Възрожденци. С., 1999.
12. Чернокожев, Николай. Любен Каравелов и българското възрожденско време. С.,1995.

 

 

Details

Category: Специалности

 

Западноевропейският модернизъм

Едносеместриален избираем курс

 

Анотация

Пилотният курс „Западноевропейският модернизъм” е замислен като продължение на трисеместриалния курс по западноевропейска литература в бакалавърската програма на специалност Българска филология. Той представя литературни явления – автори, произведения, жанрове, литературни и теоретични школи, направления и дебати в западноевропейските литератури – и взаимодействието им с други изкуства от началото на ХХ век до края на 1960те години. Предназначен е главно за бакалаври и магистри от филологическите специалности, но е открит за студенти по другите хуманитарни дисциплини, както и за всички, които проявяват интерес към неговата проблематика.

 

Лекциите ще се водят от преподаватели в катедра „Теория на литературата”: проф. Миглена Николчина, доц. Цветана Хубенова, доц. Огнян Ковачев, доц. Калин Михайлов, доц. Дарин Тенев, гл. ас. Камелия Спасова и хон. преп. Божана Филипова.

Занятията ще се провеждат всеки четвъртък от 18.15 ч. до 20 ч. в 159 аудитория.

 

Форми на изпитване: курсова работа, студентска презентация, разработване на страница в Уикипедия, превод на литературоведски текст.

 

Учебно съдържание

1. От мълчанието към дискусията: театърът на Стриндберг, Метерлинк и Ибсен – проф. Амелия Личева
2. Модерното митотворчество на Джеймс Джойс – Божана Филипова
3. Творчеството на Вирджиния Улф – проф. Миглена Николчина
4. Ирландският експеримент на У. Б. Йейтс – доц. Огнян Ковачев
5. Естетическият експеримент на Т. С. Елиът – доц. Дарин Тенев
6. Творчеството на Марсел Пруст – проф. Миглена Николчина
7. Творчеството на Франц Кафка – доц. Цвета Хубенова
8. „Изисканият труп” на сюрреализма – въплъщения и възкресения – доц. О. Ковачев
9. Драматургията на Луиджи Пирандело – гл. ас. К. Спасова
10. Творчеството на Роберт Музил – проф. Миглена Николчина
11. Франсоа Мориак и кризата на конфликтността между двете световни войни – доц. Калин Михайлов
12. Антиутопията в контекста на модернизма – доц. Цвета Хубенова
13. Време и разказ в Д-р Фаустус на Томас Ман – гл. ас. Камелия Спасова
14. Самюъл Бекет и естетиката на абсурда – доц. Огнян Ковачев
15. Силвия Плат: между Европа и Америка и други раздвоявания – проф. Амелия Личева

 

Библиография

 

Произведения

Бекет, Самюъл. Мърфи. Прев. от англ. Биляна Тошева. София: Фама, 1995.

Бекет, С. В Очакване на Годо. Прев. от фр. Бояна Петрова. София: Фама, 2003.

Бекет, С. Краят на играта. Прев. от фр. Мария Коева. София: Фама, 2003.

Бекет, С. Молой. Малоун умира. Неназовимото. София: Фама, 2007.

Бретон, Андре. Изгубени следи. Прев. от фр. Никола Филипов. София: Аргес, 1992.

Бретон, А. Надя. Прев. от фр. Калин Николов. София: Парадокс, 1996.

Бретон, А. Два манифеста на сюрреализма. София: ЛИК, 2000.

Брьотон, А. По-скоро животът. Прев. от фр. Иван Бориславов. София: Хемус, 2001.

Джойс, Дж. Одисей, прев. Иглика Василева, София, Фама, 2004.

Джойс, Дж. Одисей, прев. Иглика Василева, София, Изток-запад, 2011.

Елиът, Томас Стърнз, „Пустата земя”, прев. от англ. Георги Рупчев, в: сп. Панорама, бр. 3-4/93г., с. 139-148.

Елиът, Т. С. Т. С. Елиът, съст. Вл. Левчев, прев. Цв. Стоянов, София: Народна Култура, 1991, с.35-41.

Елиът, Т. С. Традиция и индивидуален талант. Прев. от англ. Людмила Колечкова, Варна: Книгоиздателство “Георги Бакалов”, 1980.

Ибсен, Хенрик. Драми. С: Хемус груп, 2003.

Ибсен, Хенрик. Пет драми. С.: Хемус груп, 2010.

Йейтс, Уилям Бътлър, „Леда и лебеда”, прев. от англ. Александър Шурбанов – във: Велчев, П. (съст.). Сто шедьоври на сонета. София: Народна култура, 1978.

Йейтс, У. Б., „Символизъм и алегория” – в: Народна култура, 27, 3.VII.1987.

Йейтс, У. Б. Кръвта и луната. Прев. от англ. Вл. Трендафилов. София: Народна култура, 1990.

Йейтс, У. Б.: http://litclub.bg/library/prev/yeats/index.html

Ман, Томас. Доктор Фаустус: Животът на немския композитор Адриан Леверкюн, разказан от един негов приятел. Прев. Страшимир Джамджиев, предг. от Жана Н. Гълъбова, София: Народна култура, 1967 (1981).

Ман, Т. „Гьоте и Толстой. Фрагменти към проблемата за хуманността” (1925) – в: Томас Ман. Литературна есеистика. Т. II. София: Наука и изкуство, 1976, 62-166.

От Вийон до Виан. Френски поети в превод на Кирил Кадийски. София: Нов Златорог, 1996.

Пирандело, Луиджи. Избрани творби, (вкл. Новели за една година, Покойният Матиа Паскал, Шест лица търсят автор, Хенрих IV). Прев. от итал. Светозар Златаров. София: Народна култура, 1975.

Плат, Силвия. Стъкленият похлупак. С.: Народна култура, 1981.

Плат, Силвия: http://liternet.bg/publish12/s_plat/index.html.

Стоянов, Цветан. Избрани преводи. София: Народна култура, 1984.

Стриндберг, Аугуст. Избрани произведения. Т. 2. С.: Хемус груп, 2002.

Филипов, Вл. (съст.) Съвременни английски поети. София: Народна култура, 1969.

Френска поезия (сб.). Подбрал и прев. от фр. П. Симов. София: Народна култура, 1978.

Eliot, Thomas Sterns, The Waste Land. A Facsimile and Transcript of the Original Drafts, ред.Valerie Eliot, New York: Faber&Faber, 1971.

Eliot, Thomas Sterns, The Annotated Waste Land with Eliot’s Contemporary Prose, edited and annotated by Lawrence Rainey, New Haven & London: Yale University Press, 2005.

Eliot, Thomas Sterns, Collected Poems 1909-1963, London, Boston: Faber&Faber, 1974 (1963).

Eliot, Thomas Sterns, Collected Plays, London: Faber & Faber, 1962.

Eliot, T.S. Knowledge and Experience in the Philosophie of F.H.Bradley, London: Faber&Faber, 1964.

 

Критическа литература

Аврамов, Димитър. Естетика на модерното изкуство (1969). София: Кибеа, 2008.

Даскалова, Я. „У. Б. Йейтс и П. К. Яворов: концептът за ирландския и българския „национални митопоетизми” – в: Научни трудове на ПУ„Паисий Хилендарски”, т. 46, № 1, 2008.

Джойс in Ballygarry – Литературен вестник, бр. 9, 6-12.03.2013, год. 22.

Дюплесис, Ивон. Сюрреализмът. Прев. от фр. М. Йончев. Враца: Изд. къща „Одри”, 2000.

Ибсен във времето. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008.

Личева, Амелия, „Втората специалност на Силвия Плат” – в: Амелия Личева, Литература. Бинокъл. Микроскоп. С.: Сиела, 2013.

Надо, Морис. История на сюрреализма. Прев. от фр. Т. Минева. София: Аргес, 1993.

Огуст Стриндберг и ХХ1 век. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2014.

Преводната рецепция на европейските литератури в България. Том 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. С.: Академично издателство „М. Дринов“, 2003.

Шурбанов, Ал., Трендафилов, Вл. (съст.) Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. I. Английска литература. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2000.

A Companion to T. S. Eliot, ed. D.E. Chiniz, Wiley-Blackwell, 2009.

Albright, Daniel, Quantum Poetics. Yeats, Pound, Eliot, and the Science of Modernism, Cambridge: Cambridge University Press, 1999.

Attridge, Derreck. (ed.) James Joyce’s Ulysses: A Casebook. New York: Oxford University Press, 2004

Attridge, Derreck. (ed.) The Cambridge Companion to James Joyce, UK: Cambridge University Press, 2004.

Davidson,H. T.S.Eliot and Hermeneutics. Absence and Interpretation in The

Waste Land. Baton Louge & London: Louisiana State University Press, 1985.

Derrida, Jacques. "Ulysses Gramophone: Two Words for Joyce." Derrida and Joyce: Texts and Contexts. Ed. Mitchell, Andrew J.; Slote, Sam. SUNY Series in Contemporary French Thought. Albany: SUNY Press, 2013. 19-86. ISBN 978-1-4384-4639-4. Translated by François Raffoul.

Frye, Northrop, T.S.Eliot, Edinburgh and London: Oliver and Boyd, 1963.

Gifford, Don, Seidmann, Robert S., Ulysses Annotated: Notes for James Joyce’s Ulysses, California: University of California Press: 1989.

Hart, Clive, Haymann, David. James Joyce’s Ulysses. Critical Essays. California: University of California press, 1977.

Matthiessen, F.O., The Achievment of T.S.Eliot. An Essay on the Notion of Poetry, London, Oxford, New York: A Galaxy Book, Oxford University Press, 1959 (1935).

Milesy, Lauren (ed.) James Joyce and the Difference of Language Camridge: Cambridge University Press, 2003

Murphy, Russel E., Critical Companion to T.S.Eliot. A Literary Reference to His Life and Work, Facts on File, 2007.  Rees, Thomas R., The Technique of T.S.Eliot, The Hague, Paris: Mouton, 1974.

Reiney,Lawrence. Revisiting The Waste Land, New Haven & London: Yale University Press, 2005.

Stead, C.K., The New Poetic: Yeats to Eliot, Penguin Books, 1967 (1964).

Stead, C.K., Pound, Yeats, Eliot and the Modernist Movement, Macmillan, 1986.

Surette, Leon, The Birth of Modernism. Ezra Pound, T.S.Eliot, W.B.Yeats and the Occult, Montreal&Kingston, London, Buffalo: McGill-Queen’s University Press, 1993.

The Cambridge Companion to T. S. Eliot, ed. A. D. Moody, Cambridge: Cambridge University Press, 2005.

T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, ed. Hugh Kenner, Englewood Cliffs, New Jersey: Prentice Hall, 1962.

T. S. Eliot: The Waste Land. A Selection of Critical Essays, ed. C.B.Cox & A.P. Hinchcliffe, London: Macmillan, 1986.

T. S. Eliot: Plays. A Selection of Critical Essays, ed. A.P. Hinchcliffe, London : Macmillan, 1985.

T. S. Eliot. The Critical Heritage, vol. 1, ed. M. Grant, London : Routledge, 2005.

T. S. Eliot in Context, ed. J. Harding, Cambridge: Cambridge University Press, 2011. 

 

 

Координатор: доц. Огнян Ковачев

Details

Category: Специалности

 Котката, погледът и смъртта

(За котките в литературата)

 

специалност БФ, СлФ, РФ, Балканистика и др.

 

Образователно-квалификационна степен бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Лекции - 60 ч.

Форма на заключителен контрол - устен изпит 

 

  

Анотация

 

Курсът е предназначен за студенти от филологически, хуманитарни, социологически и философски специалности. В перспективата на сравнителното литературознание ще бъдат разгледани няколко конфигурации при представянето на котки в литературата и философията. Ръководна нишка ще е размишлението на Дерида за собствената му котка, изложено в „Животното, което следователно съм/ следвам” (1997). Ще бъде поставен въпорсът за животните в литературата, но и за котката като сингуларност. Ще бъдат анализирани голям брой произведения, като се внимава за фигуративите, в които попада котката (метафори, метонимии, евфемизми, оицетворения, алегории и др.). Основните конфигурации, които ще бъдат разгледани са: котката, смъртта и призрачността; котката, погледът и езикът; котката, жертването, магичното и обезпокоителното; котките, жените и желанието; котката, погледът и смъртта.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Изпитът ще е под формата на курсова работа. Курсовата работа трябва да предлага анализ на произведение (хуожествено, философско или друго), в което присъстват котки (или други животни), независимо дали буквално или фигуративно. Студентът трябва да демонстрира разбиране на текста и на начина, по който се изгражда и използва определена представа за котката/ животното, интерпретационни умения, съзнание за интертекстуални връзки и културни парадигми. За предимство ще се приема използването на концептуалния апарат, развит в рамките на курса (сингуларност, конфигурация на сингуларности, другост, феноменология на погледа, битие към смъртта, слепота-предвиждане и т.н.)

 

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въвеждане в пробематиката. Котката на Дерида І.	2
2.	Котките и жените І. Петрарка. Мистериозност. Влияние на Провансалската лирика. Котки и вещици – булата на папа Григорий ІХ. Мурасаки Шикибу и „Генджи моногатари”.	2
3.	Котката и светлината. Данте, Торквато Тасо, Бодлер.	2
4.	Котките и жените ІІ. Призраци. Едгар Алън По, „Черната котка”; Емил Зола, „Терез Ракен”.	2
5.	Котките и жените ІІІ. Ърнест Хемунгуей, „Котка в дъжда”; Хулио Кортасар, „Котки”.	2
6.	Жертването. Голямото клане на котки (Дарнтън). Жертвено животно ли е котката? Рабле, Сервантес. Франц Кафка, „Кръстоската”. „Даряване на смъртта” на Жак Дерида.	2
7.	Поглед и перспектива І. Гласът на котката. Котаракът в чизми на Лудвик Тик. Е.Т.А. Хофман и котарака Мур. Иполит Тен.	2
8.	Поглед и перспекитва ІІ. Котките на Нацуме Сосеки. „Аз съм котка”; „Смъртта на котката”.	2
9.	Котките и жените ІV. Колет, „Котката”; Танидзаки Джуничиро „Котката, Шодзо и две жени”.	2
10.	Поглед и перспектива ІІІ. Езикът на котките. Луис Карол, „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”. Джеймс Джойс, „Одисей”.	2
11.	Котката и философите. Монтен, Мартин Бубер, Саул Крипке.	2
12.	„Да наречеш котката котка”. Боало, Сартр, Фройд.	2
13.	Котката, погледът и смъртта І. Слепота и прозрение. Р. М. Рилке. Наследството на Е А.По. Котката на Шрьодингер.	2
14.	Котката, погледът и смъртта ІІ. „Тома Тъмни” на Морис Бланшо.	2
15.	Котката, погледът и смъртта ІІІ. Котката на Дерида ІІ.	2

 

 

Съставил програмата:

гл.ас. д-р Дарин Тенев

 

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

Текстове на автора на програмата

Д. Тенев, Котката, погледът и смъртта, ръкопис

 

 

Библиография

 

Шарл Бодлер, Цветята на злото, прев. К. Кадийски, София: Нов Златорог, 1998.

Хорхе Луис Борхес, За ада и за рая, София: Народна култура, 1989.

Хорхе Луис Борхес, Книга на въображаемите същества, прев. Т. Цанкова, София: Фама, 2008.

Мартин Бубер, Аз и ти; Задушевият разговор; Божието затъмнение, прев. В. Теохаров, Варна: Стено, 1992.

Михаил Булгаков, Майстора и Маргарита, София: Фама, 2006.

Жак Дерида, За граматологията, прев. Ж. Дамянова, София: ЛИК, 2001.

Жак Дерида, Освен името, прев. А. Колева, София: СОНМ, 1995.

Жак Дерида, Апории, прев. А. Колева, София: КХ, 1998.

Жак Дерида, „Когато очите ни се докосват”, прев. Д. Тенев, в-к „Литературен вестник”28.01-3.02.2009, бр.3, с.6-7.

Жак Дерида, „Медуза (два фрагмента)”, прев. Д. Тенев, в-к „Литературен вестник”, 1-7.07.2009, бр.24, с.15.

Емил Зола, Терез Ракен, прев. П. Пройкова, Пловдив: Христо Г. Данов, 1971.

Луис Карол, Алиса в страната на чудесата; Алиса в огледалния свят, прев. Л. Голдман, София, 1996.

Франц Кафка, „Кръстоска”, В: Избрано, прев. Г. Фърбова, София: Фама, 2007, с. 409-410.

Ръдиард Киплинг, Приказки, София, Захари Стоянов, 2010.

Колет, Котката, прев. Л. Минкова, София: ФАМА, 2012.

Хулио Кортасар, Толкова обичаме Гленда, прев. Е. Юлзари, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987.

Монтен, Опити, т. ІІ, София: Наука и изкуство, 1979.

Миглена Николчина, Деви, рицари, кралици, Пловдив: Жанет 45, 2014.

Едгар Алън По, „Черният котарак”, прев. А. Мелконян, сп. Върколак, бр.2/ 1998.

Тери Пратчет, Автентичната котка, С. Комогорова, София: Прозорец.

Тери Пратчет, Изумителният Морис и неговите образовани гризачи, прев. К. Анчева, София: Вузев. Архонт – В, 2006.

Рабле, Гаргантюа и Пантагрюел, т.2, прев. Д. Попова, София: Народна култура, 1982.

Жан-Пол Сартр, „Какво е литературата”, Ситуации, т.1, прев. Т. Батулева, Плевен: ЕА, 1996, с. 33-253.

Жан-Пал Сартр, Битие и нищо, т.2, прев. И. Райнова, София: Наука и изкуство, 1994.

Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, т.2, прев. Т. Нейков, София: Народна култура, 1970.

Мишел Турние, „Амандин или двете градини”, Петкан или дивият живот, прев. М. Георгиева, София: Издателство Отечество, 1987, с. 97-103.

Мари Луиз фон Франц, Котката. Приказка за избавлението на женското начало, прев. М. Бояджиева, Плевен: Леге Артис, 2001.

Зигмунд Фройд, Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия, прев. Т. Карамелска, София: Стигмати, КХ, 2009.

Ърнест Хемингуей, „Котка в дъжда”, Старецът и морето, прев. Д. Иванов, София: Изд. Отечество, 1982.

Е. Т. А. Хофман, Житейските възгледи на котарака Мур, прев. С. Далов, София: Издт. на Отечествения фронт, 1973.

Charles Baudelaire, Les Fleurs du Mal, Moscou: Editions du Progres, 1972.

Maurice Blanchot, Thomas l’obscur. Première version, 1941, Paris: Gallimard, 2005.

Maurice Blanchot, Thomas l’obscur, Paris: Gallimard, 1950.

Maurice Blanchot, L’espace littéraire, Paris: Gallimard, coll. ‘Folio Essais’, 1998 (1955).

Jorge Luis Borges, El Oro de los tigres, Emece, 1972.

Barbara Byrne, “Cats in Literature”, Elementary English, Vol. 51, No. 7 (October 1974), pp. 955-958.

Lewis Carroll, Alice’s Adventures in Wonderland & Through the Looking Glass, Harmondsworth: Puffin Books, Penguin Books, 1976.

Hélène Cixous, “Jacques Derrida as a Proteus Unbound”, Critical Inquiry 33 (Winter 2007), pp. 389-423.

Hélène Cixous, “Ce qui a l’air de quoi”, MLN, Vol. 121, No. 4 (Sep. 2006), pp. 828-849.

Robert Darnton, The Great Cat Massacre, Basic Books, 1984.

Jacques Derrida, De la grammatologie, Paris : Minuit, 1967.

Jacques Derrida, Glas, Paris : Galilée, 1974.

Jacques Derrida, Mémoiresof the Blind, Chicago, The University of Chicago Press, 1993 (1990).

Jacques Derrida, Heidegger et la question. De l’esprit et autres essais, Paris : Flammarion (coll. « Champs »), 1990.

Jacques Derrida, Circonfession, in Geoffrey Bennington et Jacques Derrida, Jacques Derrida, Paris, Seuil, « Les Contemporains », 1991.

Jacques Derrida, Donner le Temps. 1. La Fausse Monnaie, Paris, Galilée, 1991.

« Donner la mort », in l’Ethique du don, Paris, A. . Métailié, Transition, 1992.

Jacques Derrida, Politiques de l’amitié, Paris: Galilée, 1994.

Jacques Derrida, Apories, Paris, Galilée, 1996.

Jacques Derrida, Le Monolinguisme de l’autre, Paris, Galilée, 1996.

Jacques Derrida, Demeure. Maurice Blanchot, Paris, Galilée, 1998.

Jacques Derrida, « Un ver à soie », In : Hélène Cixous, Jacques Derrida, Voiles, Paris : Galilée, 1998.

Jacques Derrida, La Contre-Allée, Catherine Malabou et Jacques Derrida, 1999.

Jacques Derrida, Donner la mort, Paris, Galilée, 1999.

Jacques Derrida, Le Toucher. Jean-Luc Nancy, Paris, Galilée, 2000.

Jacques Derrida, De quoi demain…Dialoge, avec ‘elisabeth Roudinesco, Paris, Fayard, 2001.

Jacques Derrida, Fichus,   Paris, Galilée, 2002.

Jacques Derrida, Parages, Paris : Galilée, 2003.

Jacques Derrida, Béliers. Le dialoge ininterompu: entre deux infinis, le poème, Paris, Galilée, 2003.

Jacques Derrida, Chaque fois unique, la fin de monde, Paris, Galilée, 2003.

Jacques Derrida, L’Animal que donc je suis, Paris, Galilée, 2006.

Jacques Derrida, Séminaire. La bête et le souverain, vol.I (2001-2002), Paris, Galilée, 2008.

Jacques Derrida, Séminaire. La bête et le souverain, vol.II (2002-2003), Paris, Galilée, 2010.

Jacques Derrida, “Penser à ne pas voir”, Penser à ne pas voir. Ècrits sur les arts du visible 1979-2004, Textes réunis et édités par Ginette Michaud, Joana Masó et Javier Bassas, Paris : Editions de la Différence, 2013.

Oswald Dykes, English Proverbs with Moral Reflections, London, 1713.

T. S. Eliot, Collected Poems 1909-1963, London, Boston: Faber & Faber, 1974 (1963).

T. S. Eliot, Old Possum’s Book of Practical Cats, London, Boston: Faber & Faber, 1974.

Richard Ellmann, James Joyce, Oxford: Oxford University Press, 1983.

Eminent Literary and Scientific Man of Italy, Spain, and Portugal. Voll. II. The Cabinet Cyclopaedia. London: Longman, 1835.

Elisabeth de Fontenay, Le silence des bêtes, Paris: Fayard, coll. “Points”, 2013.

Thomas Grey, “Ode on the Death of a Favorite Cat Drowned in a Tub of Goldfishes”.

Martin Heidegger, Sein und Zeit, Tübingen: Max Niemeyer, 1986 (1927).

Donna J. Haraway, When species meet, Minneapolis and London: University of Minnesota Press, 2008

E. T. A. Hoffmann, Lebensansichten des Katers Murr, Hamburg: Alfred Janssen, 1912; accessible at http://www.gutenberg.org/ebooks/38780

I. D’Israeli, Curiosities of Literature, New York: William Pearson & Co, 1835.

James Joyce, Ulysses, Oxford: Oxford Unversity Press, 1993.

James Joyce, Poems and Shorter Writings, London: Faber & Faber, 1991.

Letters of James Joyce, Ed. by Stuart Gilbert, London: Faber & Faber, 1957.

Letters of James Joyce, Vol. III Ed. by Richard Ellmann, London: Faber & Faber, 1966.

Franz Kafka, Gesammelte Werke, Koeln : Anaconda, 2012.

Rudyard Kipling, Just So Stories, Harper Publishings, 2014.

Saul Kripke, Naming and Necessity, Cambridge: Harvard University Press, 1980.

Sarah Kofman, Autobiograffures (du chat Murr d’Hoffmann), Paris: Galilée, 1984 (1976).

Guy de Maupassant, La Petite Roque, Paris: Louis Conard, 1909.

François Augustin Paradis de Moncrif, Les Chats, Rotterdam, 1728.

Maria Nikolajeva, “Devils, Demons, Familiars, Friends: Toward a Semiotics of Literary Cats”, Marvels & Tales, Vol. 23, No. 2 (2009), pp. 248-267

Natsume Soseki, Wagahai ha neko de aru, Tokyo : Kadokawa Bunko, 1972. 夏目漱石『吾輩は猫である』、東京、角川文庫、1972. English translation : Soseki Natsume, I Am a Cat, trans. Aiko Ito, Greame Wilson, Tokyo : Tuttle Publishing, 2002.

Natsume Soseki, Garasudo no uchi, Tokyo: Shincho Bunko, 1987. 夏目漱石『硝子戸の中』、東京、新潮文庫、1987.

Natsume Soseki, “Eijitu shouhin”, Bunchou, Yumejuya, Tokyo: Shincho Bunko, 1990. 夏目漱石「永日小品」、『文鳥・夢十夜』、東京、新潮文庫、1990．

Natsume Soseki, Ten Nights’ Dreams and Our Cat’s Grave, trans. Sankichi Hata, Dofu Shirai, Tokyo, Tokyo News Service, 1934.

Benoît Peeters, Derrida, Paris: Flammarion, 2010.

Edgar Allen Poe, The Complete Tales and Poems of Edgar Allan Poe, London: Penguin Books, 1982.

Reiner Maria Rilke, Gesammelte Werke, Koeln: Anaconda, 2013.

Jean-Paul Sartre, L’Étre et le néant, Paris: Gallimard, coll. “Tel”, (1943).

Jean-Paul Sartre, Siuations IІ, Paris: Gallimard, 1948.

Erwin Schrödinger, "Die gegenwärtige Situation in der Quantenmechanik", Naturwissenschaften 23 (48)/ 1935.

Reginald Scot, The Discoverie of Witchcraft (1584), with introduction by the Rev. Montague Summers, New York: Dover Publications, 1972

Hippolyte Taine, Vie et opinions philosophiques d’un chat (1858, Hachette), http://www.textesrares.com/philo/tainchat.htm

Tanaka Takako, Neko no kotenbungakushi, Tokyo: Koudansha, 2014. 田中貴子『猫の古典文学誌』、東京、講談社、2014．

Tanizaki Jun’ichiro, NekotoShozoutofutarinoonna, Tokyo: Shincho Bunko, 2004. 谷崎潤一郎『猫と庄造と二人のおんな』東京、新潮文庫、2004．

Torquato Tasso, Opere di Torquato Tasso, t. 2, Firenze, 1724.

Ludwig Tieck, Der Gestiefelte Kater, Stuttgart: Reclam, 1990.

Carl van Vechten, The Tiger in the House, New York: Alfred A. Knopf, 1968 (1920).

Émile Zola, Le paradis des chats, Hugo et Campagnie, 2009.

 

 

 

Details

Category: Специалности

Created: 06 March 2015

Зимна изпитна сесия – учебна 2011/12 г.

 

Студенти редовно обучение - бакалаври

 

Българска филология

Славянска филология

Руска филология

Балканистика

 

 

 

Магистри

 

Зала /кабинет/	Дата	Час	Дисциплина	Преподавател
155 каб.	2.02.2012	17 ч.	“Психология на литературното творчество”, “Литературата – творческо писане.	Доц. д-р Ирен Александрова
155 каб.	6.02.2012	10 ч.	“Психология на литературното творчество”, “Литературата – творческо писане (неспециалисти)”	Доц. д-р Ирен Александрова
155 каб.	30. 01. 2012	11 ч.	“Постмодерната литература”- “Литературознание”	Гл. ас. Дарин Тенев
155 каб.	09. 02. 2012	10 ч.	магистри “Литература, кино и визуална култура”	Гл. ас. Дарин Тенев
129 каб.	16.01.2012г., 20.01.2012 г., 17.02.2012 г.	14:00 ч.	магистри - „Литература, кино и визуална култура”	Доц. д-р Людмил Димитров

 

*Това е подадената до момента информация. За липсващи дати се информирайте в съответните катедри

 

Details

Category: Специалности