Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

Едно незабравимо пътешествие на духа. По следите на българското...

 

Дванадесета научна експедиция на студенти от Софийския университет „Свети Климент Охридски“

 

За дванадесета поредна година студенти българисти от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, водени от своите преподаватели д-р Владислав Миланов и д-р Венета Савова от Факултета по славянски филологии, посетиха свети и светли български места, за да се потопят в атмосферата на родното, да изживеят по неповторим начин магията на словото, да се докоснат до бита и душевността на онези български градове и селца, които са писали с кръв съвременната ни история.

 

ALIM3772-2

 

Равносметката. За изминалите дванадесет научни експедиции сме посетили над 40 градове и села, свързани с историята, езика, Възраждането и духа български. Участваха повече от 500 студенти, част от които продължават своето научно развитие и вече работят в Университета. През годините посетихме Жеравна, Котел, Медвен, Елена, Трявна, Копривщица, Карлово и Калофер, Търново и Пловдив, Златоград и Мугла, Бачково и Сопот; стигнахме до Струмица и Охрид; преклонихме глава и запалихме свещ в най-светите български храмове – от Рилския манастир до Рожен; Дряновския, Троянския и Бачковския манастир, десетки храмове, съхранили българската вяра и българския дух. От пътуванията ни се родиха десетки текстове на съпреживяното, а единадесетата научна експедиция е документирана във филм.

 

Действителността сега. За всички нас е ясно, че младите хора, които се обучават в СУ „Свети Климент Охридски“, желаят, търсят и чакат тези пътувания. Така, както са ги чакали техните учители, които до ден-днешен не забравят научните експедиции, не забравят кръжоците, прераснали в школи, помнят словото, помнят пътя - дългия път към себеизрастването и себедоказването. Ние пък знаем, че аудиториите са неделима част от контактите ни с нашите студенти, но разбираме, че трябва заедно да изживеем големите истини за езика и за литературата на „терен“, да отидем на онези места, от които е започнало всичко наше днес.

 

ALIM3762-1

 

Водени от тази идея, за няколко дена – от 28 до 30 март, продължихме традицията с наши студенти от специалността „Българска филология. 40 студенти от първи до четвърти курс имаха възможността да изживеят по свой начин поредното пътуване, поредното разтърсване на духа и търсене на корените.

 

Още през първия ден имахме възможността да посетим Пирдоп, да разгледаме къщата музей на ТодорALIM3694-1 Влайков и да научим повече за личността и делото му. Говорихме надълго и нашироко за спецификата на Пирдопския диалект и на диалекта на Златица. Направихме ценни записи, които предстои да коментираме и да анализираме. Преклонихме се пред чудотворната икона в Бачковския манастир и изслушахме беседата на д-р Венета Савова за чудесата на Пресвета Богородица. В Панагюрище посетихме музея на Райна Княгиня, както и Музея на панагюрското златно съкровище. Успяхме да запишем и диалектна реч от близките села. В Асеновград пристигнахме късния следобед, посетихме храма „Свето Благовещение“ (Рибната църква), където присъствахме на Богородичния акатист, а по-късно имахме уникалната възможност да се включим в църковния ритуал в храма „Свето Успение Богородично – Златна ябълка“, отслужен от трима архиереи, начело с Пловдивския митрополит Николай.

 

Вторият ден започна с посещение в ПУ „П. Хилендарски”. Домакините от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” ни посрещнаха изключително топло и сърдечно, като представиха дейността и участниците. Приветствие поднесе доц. д-р Красимира Чакърова – заместник – декан на Филологическия факултет. Студентите от СУ и от ПУ имаха възможността да поговорят, да разменят полезни практики и опит и се обединиха около идеята следващото пътуване да бъде съвместно между двата факултета. Пътуването продължи към Чирпан, където студентите говориха за личността и творчеството на големия български поет Пейо Яворов. В Стара Загора пък беше организирана дискусия за творческото присъствие на Гео Милев. В Казанлък беше посетена гробницата на тракийските царе. Последният ден приключи с посещение на Карлово, Калофер, Сопот и Копривщица. Записвахме речта на жители на китните градчета, организирахме дискусии и разгледахме къщите музеи на Ботев, Вазов и Левски, на Дебелянов и на още десетки български възрожденци.

 

По време на пътуването всеки от студентите беше подготвил материали за посещаваните места, прочетени бяха десетки текстове от Ботев, Яворов, Иван Богоров, Дебелянов, Вазов. Всеки един от участниците получи грамота и комплект от книги, дарени от Университетското издателство „Свети Климент Охридски”.

 

Ето и част от впечатленията на студентите:

Венера Димитрова: Последните няколко години, малко след първата пролет, се случва едно чудо. Чудо, докосващо нечии разтуптени от вълнение сърца, които се връщат към едно отдавнашно време. Време, чиито следи не се губят, защото стъпките му отекват през годините във вековните дела на личности с буден ум и добро сърце, живот, отдаден на идните поколения и светло бъдеще. Нашето настояще е въпросното светло бъдеще, а ние сме една малка част от поколението, което е наследило делото на златни сърца от едно прекрасно минало време. Ние вървяхме по техните стъпки плахо, но с почит и безкрайно смирение пред величието на това да се наречеш будител. Нека все повече хора имат възможност да изживеят прекрасните три дни на подобно пътешествие, защото ще стартират пътя с едно аз, което на финалната права на пътуването ще претърпи цялостно обновление и ще се изпълни със смирение, любов и вътрешна хармония!


ALIM3679-1Христина Петрова:  Полезно, важно и ценно за всеки един! Пътуването ни позволи да бъдем както филолози и изследователи, така и мечтатели. 
В дни на изгубени духовни ценности това пътуване възроди за пореден път любовта към родната история, литература и език. Сега сме мотивирани да продължим да вървим по следите на нашите Велики, защото никой не си е отишъл напълно, щом има кой да си спомня за него!

 

Николай Генов:  В своята книга "Понятието за съзнание" британският философ Гилбърт Райл оспорва дуалистичната концепция на Декарт, като дава пример с турист, разведен из сградите на Оксфордския университет. В края на обиколката гостът се оплаква, че не успял да види университета, погрешно причислявайки духовното (академичното) и материалното (сградите) към една и съща категория на съществуване. Научната експедиция - първата, в която имах удоволствието да участвам, и дванадесетата въобще, съвсем ясно пунктира границата между двете, като ми позволи да преживея едновременно катарзиса на колегиалния дух и насладата от пътешествието, гравирайки в душата ми незаличими спомени, нови приятелства, силни емоции и няколко полезни ударения.

 

Анна Лазарова:  В един свой стих Иван Ланджев пише: "Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен." И аз мисля, че цялото наше приключение с всичките си камъчета, твърди съгласни и наченки на пролет би следвало да бъде точно път. Тъй като ние непрекъснато достигахме ближни. Такива, които мъничко поне приличат на нас или ни допълват и развиват, доколкото можем да бъдем сетивни за тях. Докосвахме се до творци, които изучаваме, а и от които се вдъхновяваме, до места, които регламентират в съзнанията ни завръщане, до практики и ритуали, в които дори успяхме да се внедрим, както и те в нас, до диалектни особености и езикови компетенции, които разширяват свободата на собственото ни проговаряне в един вече по-зрял смисъл на думата. Достигахме и един до друг, непрекъснато преоткривайки се като колеги, филолози и приятели. Лично за мен експедицията несъмнено беше път. И то от хубавите.

 

 

ALIM3480-1 

 

ALIM3364-1

 

Проектът е реализиран за поредна година с финансовата подкрепа на Студентския съвет на СУ

 

Филм от експедицията „По следите на българските възрожденци” можете да видите тук:

https://www.youtube.com/watch?v=HeeG-k0lUMY

Details
Category: Специалности

УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

по дисциплината

Диалог и конфликтност между селото и града в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война …

Образователно-квалификационна степен бакалавър…

Вид обучение: …редовно

Извадка от учебния план

Наименование на дисциплината

 
Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключителен контрол

Лекции

 

 

 

Диалог и конфликтност между селото и града в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война

30

        

Курсова работа

 

Анотация

 

Курсът си поставя за цел да представи селото и града, мястото им в социологията и литературата в периода от Освобождението до края на Първата световна война, да се изясни характерът на базисния за периода сблъсък между предмодерно и модерно съзнание, между индивидуализъм и колективизъм, общност и общество, село и град, както и начинът на тяхното функциониране и отношението между тях, което е с предоминиращ опозитивен характер.

Анализационните наблюдения ще бъдат върху творчеството на Иван Вазов, Георги Стаматов, Михалаки Георгиев, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Елин Пелин, като в отделни части на труда са дадени примери и от разказите на Константин Константинов.

Ще бъдат представени релациите между селото и града на базата на някои основни акценти в теориите на П. Зарев, Веска Живкова, Илия Йовчев, Райна Гаврилова, Веска Кожухарова, Илия Йовчев, Светлана Христова, както и и през призмата на ключови изследвания на Зимел, Уилям Съмър и Варзоновцев .


 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа

 

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

   Въведение по темата.

     Топосите село–град и тяхното

      функциониране след Освобождението до 1914 г.    

     Градът и селото – антагонизъм и взаимовръзки

2

2.

Понятията общност и общество в контекста на отношението град – село. Знаково преобръщане на дихтомията общност и общество в модерния град.

2

3.

Социотопии в селото и града. Предметната направа на града и селото. Модели на оразличване на градската и селската топография. Социотопии в селото – частни и публични.

Социотопии в града – микротеритории на градските присъствия

2

4.

Тайните психологически топоси – Георги Райчев и Стаматов

2

5.

Социалните връзки и емоциите в селото и града. Духовно-психологическият свят на патриархалния човек и на градската личност – подобия и противопоставяния в психологията на селския и на градския човек.Типове контакти в селото и в града

2

6.

Проблемът за любовта в селото и града. Взаимоотношението между мъжа и жената в града – отражение на духовна нездравост, атрофирала ценностна система. Градските „присъствия“ в него

2

7.

Проблемът за Страданието. Разколебаване на опозитивността град – село

2

8.

Институцията като белег на модерното: Урбанистично и етатистко.Чиновникът като фигура на институционалното

2

9.

Съдът като институция – мултиплициран модел на същности черти от образа на градското

2

10.

Казармата и Армията, през погледа на селянина, като модерно-етатистки институции и пряко въплъщение на държавата.

Двата модуса на

армията в литературата

2

11.

Пивницата – топос със специфични функции и роли в селото и града

2

12.

Отношенията между църквата и училището – аспекти на проблема. Опозитивност от една страна, и съвместното им функциониране като класификатори на една качествено нова ментална нагласа, свързанa с прогресивността и просвещението в селото, от друга

2

13.

Образът на църквата в литературата на селото. Религиозност и патриархалност – автентичната духовност на българина, верността към традицията и обичая

2

14.

Църквата в града

2

15.

Училището - институция с ключова роля в патри-архалността

2

 

 

 

Съставили програмата:

Д-р Даниела Беличовска

 


Литература:

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

           Агасински, С., Изпитания на времето. С.,2001.

           Бахтин, М., К методологии литературоведения. М.1975.

           Бахтин, М., Въпроси на литературата и естетиката. С.,1983

           Башлар, Г., Поетика на пространството. С.,2000.

           Бауман, З., Общността – в търсене на безопасност в един несигурен свят. С.,2000.

Беличовска, Д. Образите на мъченика и на бореца в произведенията на Стаматов и Георги Райчев – опозитивност и взаимопроникаване . – В: Не съм от тях. Канонът на различието. С.,2009.

Беличовска, Д. Преходи и граници между селото и града в българската проза от края на XIX и първата половина на XX век. Различия и сходства. Преходни зони. – В: Сборник с доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски., С.,2009.

Варзоновцев, Дм., Антропология на града: градът видим и невидим 1988-2003. С.,2003.

Дичев, И., Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология. С.,2005.

Драганов, М. Душевност на българския селянин. С.,1968.

Йовева, Р. Г. П. Стаматов. За някои страни от поетиката на разказа. С.,1985.

Кутра, Ж. Криза на града. Мъжки и женски пространства. С., 2002.

Стефанов, В., Разказвачът на модерните времена. С.,1990.

Фуко, М.,Покорните тела. Надзор и наказание. Раждането на затвора. С.,1998.

Хабермас, Ю., Философският дискурс на модерността, Плевен 1999.

Христова, Св., Градът: символи, образи, идентичности, изд. Лик. С.,2002.

Яхиел Н., Градът и селото. Социологически аспекти. С.,1965.

 

Details
Category: Специалности

zala224

 

ФАКУЛТЕТЪТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

 

О Б Я В Я В А

следните докторантски курсове за учебната 2015/2016 година

 

 

Дисциплина

Преподавател

Сем.

Ден и час

Каб.

Академично писане

проф. д-р Йовка Тишева

1

петък 10.00 ч.

143

Електронни ресурси в хуманитаристиката –

1 част

проф. Й.Тишева,

доц. А.Бояджиев,

доц. М.Джонова

1

петък 10.00 ч.

139

Изследователски процедури във филологическите науки с оглед на проучванията в образованието

проф. д-р Татяна Ангелова

(първа сбирка - петък, 10 март, 18.00 ч. в каб. 126А)

 

2

 петък

18.00 ч.

  126А

Литературна теория на моделите

доц. д-р Дарин Тенев

2

    

Най-новата българска литература и писане на рецензии върху нея

проф. дфн Милена Кирова

1

петък 16.00 ч.

145

Руски език в сферата на хуманитарните науки

доц. д-р Събка Богданова

2

    

Граници в представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни

гл. ас. д-р Кристина Йорданова

1

четвъртък 14.00 ч.

  

Семиотиката – начин на мислене

проф. д-р Гергана Дачева

2

    

 

Дните и часовете, които са посочени в графика, са за организационни сбирки. Според желанията и възможностите на докторантите, записали съответния курс, се предлага и провеждане на занятията на блоков принцип по договорка с преподавателите.

 

Срок за подаване на документи: от 1 до 15 октомври 2015 г.

 

Докторантите от всички факултети могат да подават Заявление по образец до Декана на Факултета по славянски филологии в кабинет № 230 (Деканат на ФСлФ – Ректорат) при г-жа Мария Стоянова.

 

Заявление

Details
Category: Специалности

Доктор Живаго от Борис Пастернак и На изток от Виена - Льо Корбюзие : градове, обекти, тела и значения в лабиринтите на прочита и Властта

 

I. Списък на лекциите :

 

Пояснение :

Лекциите проблематизират аспекти основно от романите указани в общата т е м а на спец-курса. Моля двата текста да се имат впредвид в заглавията на т е м и т е   № : 1 – 15, в случаите когато не е било задължително и не са посочени.

 

Лекция № 1

Концепти и образи от Л. Корбюзие, С.М. Айзенщайн и Б.Л. Пастернак в експлицитния прочит на града за читателя и имплицитния за автора.                  

 

Лекция № 2

Льо Корбюзие и Борис Пастернак за бъдещето на града .

 

Лекция № 3

Големият град - субект в повествованието.

Аспект на френския текст в руския литературен канон .

 

Лекция № 4

Номинационният семиозис на проф. Ю.М. Лотман / Б.А. Успенски и нарицателните имена - знаци в ексфразиса със смисъл от : легендаризирана биография и художествения т е к с т  в  т е к с т а

 

Лекция № 5

Концепциите и контекстите на З. Фройд , Б. Пастернак и Л. Корбюзие, регулиращи повествователните функции на съновиденията и др. състояния и действия на повествователя функция на неосъзнаваното, в съпоставяните романи.

 

Лекция № 6

Авторът, повествователят и основните персонажи в сцени на писане и четене в съпоставяните романи ; Същност и повествователни функции

    

Лекция № 7

Значения и смислови редове на : докосването, допира, съседството, наслояването и пр. отношения на   е д н о в р е м е н н о с т   и   с ъ - п р и с ъ с т в и е    в   литературното пространство.

/Художествените значения на модерните и класически материали : стъкло- стомана и дърво-камък /.

 

Лекция № 8

Фрагментираното тяло като ключ към антропоморфизмите и кинематографичността на прозата в романа Д-р Живаго и На изток от Виена.

 

Лекция № 9

Символи и персонажи в кварталния двор и значенията на двора , архаизъм от заварената морфология на руския град или ядро / център / на бъдещия зелен - град ?            

 

Лекция № 10

Екзистенциалните категории Живот - Смърт и еквивалентните архитектурни и ексфразисни образи в символистична интерпретация и модерна де - символизираща деструкция.      

 

Лекция № 11

С е м и о т и к а т а   на повествователя и Льо Корбюзие в дневника и пътеписа - На изток от Виена  и  л о г и к а т а   на повествователя в романа Доктор Живаго . Знанието и действието, видове и протагонисти в съюз и / или конфликт.

 

Лекция № 12

Фолклорът и творчеството на Велимир Хлебников в очерците на Р.О. Якобсон - Новейшая русская поэзия и Доктор Живаго на Борис Пастернак , семиотиката на каноничните изкуства и На изток от Виена от Льо Корбюзие.

 

Лекция № 13

Моделът на всеобщото пространство от мистиците : Земя - хоризонт – Небе и модерния о б е к т; мизансцен в ексфразиса на романите от Пастернак и Корбюзие.

 

Лекция №14

Детските игри преди и след усвояването на писмеността и самата писменост-памет, жест , графичен образ, и функционирането на универсалните модели за литературността на ексфразиса и романите.

 

Лекция № 15

Значенията на тежестта в амнезии и реминисценции на повествователя .

/Отпечатъци, отражения, проекции - предварителни кодирания и преместваща се гледна точка , гравитация и а г р а в и т а ц и я на обекта, отсъствие на тежест-сенки - светлини /.

 

II. Анотация

Съпоставяните автори и романи позволяват без свръх-интерпретация да се покаже нагледно и достъпно ролята на пространствените, визуални изкуства-живопис, градоустройство и темпоралните-музика, синкретичните-фолклорни изпълнения, жилищен и църковен интериор и ритуали, в изясняване генезиса на на повествованието и по-генерално : образите, мотивите, темите и композиционните принципи на художествените езици и текстове .

 

III. Учебни часове: 1 - 30

IV. Учебни занятия : 10 х 3 учебни часа , един път седмично, първи семестър на учебната 2014 - 2015 г.

V. Форма на завършване на спец - курса : и з п и т ; т е с т - входно ниво и т е с т - допуск до изпит.

 

VI. Библиография

Айзенщайн, С.М. - Монтажът, С. Изток – Запад, 2012

Корбюзье, Ле - Путешествие на Восток, М. Стройиздат 1991

Корбюзье, Л. - Ответы на вопросы из Москвы, Париж 1930   в Планировка города, М. Огиз - Изогиз, 1933

Корбюзие, Л.- Писмо до М.Я. Гинзбург, М.1930

Лотман, Ю.М. - Собранные сочинения, т. I - VI, Санкт Петербург, Искусство ; 1995 - 2002

Ман, П. - Алегории на четенето, С. ИК „Критика и хуманизъм”, 2000

Пастернак, Б.Л. - Доктор Живаго М. Художественная литература, Избранные работы - т.III, 1990

Пастернак, Б.Л. - Люди и положения, М. Ексмо, 2008

Проп, В.Я. - Исторически корени на вълшебната приказка, С. ИК. Прозорец, година на публикацията не е посочена.

Сандев, К. - Учебно пособие : Превод на пътеписа - На изток от Виена / ср. по-горе с Пътешествие на Изток / от Л.Корбюзие с предговор, пояснения / № 1- 510 /, и идентифицирани и коментирани цитираните от Л.К. над сто художествени, литературни и научни творби и трактати, препратки за артявления, творци и епохи.

Якобсон, Р.О. - Работы по поэтике, серия - Языковеды мира ; М. Прогресс,1987

 

Речници по семиотика от : Венсан Колапиетро и Алджирда Жюльенович Гремас

Details
Category: Специалности

 

zala224

 

ФАКУЛТЕТЪТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

 

О Б Я В Я В А

следните докторантски курсове за летния семестър на учебната 2023/2024 година

 

Дисциплина

Вид курс

    Преподавател

Академично писане

задължителен

проф. д-р Йовка Тишева

7.03.2024, четвъртък, 16.30 ч., каб. 139

Електронни ресурси в хуманитаристиката – I и II част

задължителен

проф. д-р Йовка Тишева, проф. д-р Андрей Бояджиев, доц. д-р Марина Джонова - първа среща на 5.03.2024, вторник, 15 ч., каб. 139

Семиотиката – начин на мислене

избираем

Проф. д-р Гергана Дачева - ще получите имейл от преподавателката

Литература и дигитална култура

избираем

Проф. д-р Ренета Божанкова

ще получите имейл от преподавателката

Най-новата българска литература и писане на рецензии върху нея

избираем

Проф. дфн Милена Кирова

от 8.03.2024, петък, 14.15 ч., каб. 138

Литературна теория на моделите

избираем

доц. д-р Дарин Тенев

от 5.03.2024, вторник, 16 ч., каб. 155

 

Срок за подаване на документи: до 27.02.2024 г.

Дните, часовете и мястото на провеждане ще бъдат посочени допълнително до 29.02.2024 г.

 

Докторантите от всички факултети могат да подадат Заявление по образец до декана на Факултета по славянски филологии на имейл: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  - г-жа Албена Дъбова.

 

Учебните програми на дисциплините можете да видите ТУК

 

Квалификационна характеристика

 

 

 

 

 

 


 

 

 

Details
Category: Специалности