Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

 

Достоевски и “християнският роман”.

Българските прочити и западноевропейският интерпретативен контекст

 

СИД

 

доц. д-р Калин Михайлов

 

Курсът си поставя за цел да проследи възхода на българското достоевскознание през последните няколко десетилетия (след 1971 г.), като се спре на ключови и мащабни критически текстове от този период. Идеята е да се върви последователно през тях, като фокусът се съсредоточи върху романистиката на Ф. М. Достоевски и особено върху т. нар. „Петокнижие“, а призмата е явлението „християнски (респ. православен) роман“: понятието за него, особеностите му и начина, по който се интрепретират те, в различни конфесионално-културни контексти. Като част от западноевропейския интерпретативен контекст смятам да включа текстове от френската тълкувателна традиция върху Достоевски, а времевите граници ще са отместени по-напред, за да се обхванат основни моменти от началото на критическата рецепция на творчеството на Ф. М. Достоевски във Франция.

 

Предложенията семинар се явява своеобразно продължение на започнатото от мен през летния семестър на учебната 2013–2014 г. в Департамента по славистика на Университета на Саарланд, Германия. Тамошният семинар бе насочен към студентите и преподавателите слависти, но и по-широко – към всички в този университет, които биха се заинтересували едновременно от творчеството на руския романист и от българската му рецепция, в предложената и тук перспектива на разглеждане (ср.: Kalin Mikhaylov. Seminar Die Dostojewski-Rezeption in Bulgarien im Kontext des Phänomens „christlicher (bzw. orthodoxer) Roman“). Тъй като българските погледи изискваха повече време за представяне и осмисляне, западната перспектива (френска и немска) остана на заден план. Идeята ми е да я “добавя” в рамките на този курс, който се очертава да бъде продължен и нататък (по отношение на немския контекст).

 

Теми за лекционния курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Въведителна лекция

2 часа

2.

 Патернализмът и подмолният бунт срещу Бащата (Цветан Стоянов)

2 часа

3.

“Тайнствената поетика” на Достоевски (Николай Нейчев I)

2 часа

4.

Достоевски и месианистичният дискурс в руската литературата на XIX век (Николай Нейчев II)

2 часа

5.

Богът, който мълчи, докато ние говорим (Калин Янакиев)

2 часа

6.

Питанията на един математик (Петър Попиванов)

2 часа

7.

Смърт и възкресение у Достоевски (Ванда Смоховска-Петрова)

2 часа

8.

Достоевски и руският роман (Вогюе)

2 часа

9.

Достоевски, видян от Андре Жид

2 часа

10.

Достоевски в теоретичните постановки за романа на Франсоа Мориак

2 часа

11.

 Достоевски и Бернанос

2 часа

12.

 Достоевски на Пиер Паскал

2 часа

13.

 Литературното сътворяване при Достоевски (Жак Като)

2 часа

14.

 От Юго до Достоевски (Мишел Сони иАлексис Филоменко)

2 часа

15.

 Конфронтации: българските и френските прочити в диалог

2 часа

 

Форми и методи на оценяване:

Макар да е изцяло лекционен, курсът предполага активно участие на присъстващите, което ще бъде насърчено чрез предварително изпращане на материали (откъси от художествени и/или критически текстове). Решаващо за оценката е изработването на курсова работа, критериите за която се уточняват и дискутират от самото начало. Курсовата работа се рецензира писмено и се връща оцененена на участника в СИД-а, след което се провежда събеседване върху написания и рецензиран текст, при което авторът му би трябвало да е в състояние да защити тезите в своя текст и да отговори на (евентуално) поставените в рецензията или възникнали в процеса на събеседването въпроси. Крайната оценка се формира чрез комбиниране на трите фактора: 1) Участие по време на курса; 2) Курсова работа; 3) Събеседване върху курсовата работа.

 

 

Библиография

Асенов, Стоян. Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2014.

Бернанос. Дневникът на един селски свещеник. Прев. Нели Захариева, С., София – С. А., 2009.

Достоевски, Ф. М. Престъпление и наказание. Прев. Г. Константинов. С., Народна култура, 1968.

Достоевски, Ф. М. Идиот. Прев. Иван Пауновски. С., Народна култура, 1971.

Достоевски, Ф. М. Бесове. Прев. Венцел Райчев. С., Народна култура, 1983.

Достоевски, Ф. М. Юноша. Прев. Катя Койчева. С., Народна култура, 1983.

Достоевски, Ф. М. Братя Карамазови. Прев. Д. Подвързачов и С. Андреев. С., Народна култура, 1975.

Достоевски, Ф. М. Дневник на писателя. Прев. В. Райчев, Л. Минкова и Вл. Райчев. С., Народна култура, 1986 (т. 10 от Събрани съчинения в 12 т.); 1989 (т. 11).

Достоевски: мисъл и образ. Алманах на Българско общество “Достоевски”, т. I. С., Изток/Запад, 2014.

Михайлов, Калин. Достоевски в българската критика – подривен или ортодоксален? – Михайлов, К. Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата. С., Нов човек, 2007, 90–100.

Михайлов, Калин. Христологичният наративен модел в романа “Клетниците” на В. Юго. – Михайлов, К. Християнство и идентичност (виж по-горе), 159–173.

Михайлов, Калин. Литературоведът като теолог. – Михайлов, К. Християнската литература между вписването и отграничаването. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, 13–24.

Михайлов, Калин. Дневникът в търсене на трансцендентната красота – Алманах на Българско общество “Достоевски”, т. II, 2016 (под печат).

Михайлов, Калин. Да пишеш или да живееш. Дневникът в романа и извън него. – http://calic.balkansbg.eu/conferens/liaisons-dangereuses/58-%C3%A9crire-ou-vivre.html

Мороа, Андре. Френски писатели на ХХ век. От Пруст до Камю – от Жид до Сартр. С., Наука и изкуство, 1980.

Нейчев, Николай. Ф. М. Достоевски. Тайнствената поетика. Пловдив, Макрос, 2001.

Нейчев, Николай. Литература и месианизъм. Руското литературно месианство през ХІХ век. Пловдив, УИ "Паисий Хилендарски", 2009.

Пенков, Димо. Екзистенциални измерения на вярата в творчеството на Ф. М. Достоевски. С., Артграф, 2009.

Попиванов, Петър. Достоевски: питанията на един математик. С., БРИП ООД, ДУМА 2008, 2011.

Смоховска-Петрова, Ванда. Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски. С., Издателски център “Боян Пенев”, 2008.

Стоянов, Цветан. Геният и неговият наставник. Една скрита страница от историята на патернализма. – Съчинения в два тома. Т. 1: Културата като общение, С., Народна култура, 1988, 417–549.

Троев, Петко. Достоевски. Духовните митарства на гения и пророка. С., Издателска къща "Персей", 2012.

Янакиев, Калин. Богът на опита и богът на философията. Рефлексии върху богопознанието. С., Анубис, 2002. 

Backès, Jean-Louis. Dostoïevski réfusé. – Dostoïevski. L’Herne, 1973, 348 - 352.

Cadot, Michel. Dostoïevski d’un siècle à l’autre ou la Russie entre Orient et Occident. Paris, Maisonneuve et Larose, 2001.

Catteau, Jacques. La création littéraire chez Dostoïevski. Paris, Institut d’études slaves, 1978.

Daudin, Claire. Dieu a-t-il besoin de l’écrivain? Péguy, Bernanos, Mauriac. Paris, Cerf, 2012.

Diagonales dostoïevskiennes. Mélanges en l’honneur de Jacques Catteau. Textes réunis par Marie-Aude Albert. Paris, Sorbonne, 2002.

Dostoïevski et les Lettres françaises. Actes du colloques de Nice réunis par J. Onimus. Nice, Centre du XXe siècle, 1981.

Dostoïevski. Textes rassemblés par Jacques Catteau et Jacques Rolland. Les Cahiers de La Nuit surveillée, Nr 2. Lagrasse, Verdier, 1983.

Gide, André. Dostoïevski. Articles et causeries. Paris, Plon, 1923.

Haddad-Wotling, Karen. L’illusion qui nous frappe. Proust et Dostoïevski. Une esthétique romanesque comparée. Paris, Champion, 1995.

Kranz, Gisbert. Lexicon der christlichen Weltliteratur. Freiburg / Basel / Wien, Herder, 1978.

Madaule, Jacques. Dostoïevski et Claudel. – Dostoïevski et les Lettres françaises (виж по-горе), 94 – 106.

Mauriac, François. Œuvres romanesques et théâtrales complètes. Édition établie, présentée et annotée par Jacques Petit. Tome II. Paris, Gallimard, 1979.

Mikhaïlov, Kalin. Le mal métaphysique chez Dostoïevski et ses interprétations dans la critique contemporaine bulgare (под печат в сборник от конференцията „La force du mal dans l’œuvre de Dostoïevski”, Brest, 2014).

Sogny, Michel; Alexis Philonenko. De Victor Hugo à Dostoïevski. Entretiens philosophiques. Chaintreaux, Édition France-Empire Monde, 2013.

Vogüé, Eugène-Melchior de. Le roman russe. Montreux: L’Age d’homme, 1971.

 

Съставил програмата: доц. д-р Калин Михайлов

 

Details
Category: Специалности

Да четем агиографията: наративни модели и интерпретативни подходи

 

Преподавател: Доц. д-р Диана Атанасова

 

 

Анотация на учебната дисциплина:

 

Под агиографска литература днес най-често се разбират произведенията, написани в памет, чест и възхвала на светците. Това са както наративните и реторични (мъченията, житията, похвалните слова), така и стихотворните текстове (каноните, службите и други песнопения). В един по-тесен смисъл обаче агиографията включва само повествователните текстове. Именно този дял - на повествователните творби – е в центъра на вниманието.

Курсът има да цел да запознае студентите с наративните особеностите на разказите, посветени на живота и деянията на християнските светци, които формират един от основните дялове на средновековната словесност. Ще бъдат разисквани въпроси, свързани с появата на почитта към светците в късноелинистичната епоха (1); с преданията за християнските герои и възникването на агиографските повествования (2); с формирането на агиогрфските жанрове (3); с влиянието на социо-културната среда върху жанровите форми (4); с връзките между агиографските повествовани и античните теткстове (като биографията, авантюрно-приключенския роман и др.) (5). Ще бъдат разгледани отделни представителни за жанра си текстове, като чрез анализирането им ще бъдат проследени спецификите на основни наративни модели. Ще бъдат потърсени формите на приемственост и интертекстуалните връзки между ранните агиографски текстове, писани основно на гръцки език, и по-късно създаваните оригинални славянски жития. Проблемите, които ще се разискват, ще помогнат на студентите да разбират по-добре приемствеността по отношение на литературата в културите от различни епохи.

Текстовете ще се четат на съвременен български език.

На студентите се предоставя рийдър (христоматия) с подбрани текстове в електронен вариант и на хартия. Всички материали за курса са достъпни в електронния курс на дисциплината.

Оценката по дисциплината е комплексна и се формира от участие в дискусиите по време на занятията (50%) и самостоятелна писмена задача / или курсова работа (50%).

 

№

Формиране на оценката по дисциплината

% от оценката
 

Участие в тематични дискусии в часовете

50 %
 
Текуша и / или самостоятелна работа

50%

 

Предварителни изисквания:

Предварителни изисквания няма.

 

 

Очаквани резултати:

След преминаването на курса се очаква студентите да са изградили умение за четене и анализиране на средновековните повествования за светците. Предполага се да бъдат усвоени знания, които да им дадат инструмент за анализ на текстовете, посредством който жанровите специфики на отделните повествования да бъдат идентифицирани.

 

Учебно съдържание

 

№

Тема:

Хорариум

1

Агиографията: исторически, контекстуални, макрожанрови аспекти

2

2

Конституиране на почитта към светците. Предписанията на църквата и агиографският репертоар

2

3

Жанр и наративен модел в повествованията за светците. Епос и/ или роман(с)

2

4.

Моделът на диаметралното противопоставяне. “Епическото” мъчение

2

5.

Моделът на градационното противопоставяне. Агиографски “романс”.

2

6.

Мъченическото житие: хибридизиране на похватите.

2

7.

“Агиографският епос”: византийските му репрезентации и средновековните български реализации

2

8.

“Агиографският романс”: примерът на историята за “гръцкия д-р Фауст” (Киприан мага и девицата Юстина)

2

9.

Исторически и идеологически дискурс в агиографските произведения

2

10.

Силата на думите и думите на силния: апотропейни функции на някои агиографски текстове.

2

 

Библиография:

 

I. Избрани произведения (препоръчителни):

 

Мъчение на Юлияния – в: Жени светици в Източното православие. С., 1995., 7-22.

Повест за Петър и Феврония Муромски – в: Жени светици в Източното православие. С., 1995., 97-116.

Житие на св. преп. Мария Египетска, бивша блудница. От падение към светост. От св. Патриарх Софроний Йерусалимски. С., 1993.

Житие и страдание на свети свещеномъченик Киприан и на девицата света мъченица Иустина. И

Страдание на светия мъченик Арета. – В: Жития на светиите от Димитрий, митрополит Ростовски. Атон, 2007.

Мъчение на Георги Победоносец и Чудото на великомъченик Георги със змея. – В: Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986, 398-411.

Мъчение на светия и славен великомъченик Георги – В: Народното четиво през XVI-XVIII век. С. 1990, 61-86.

Пространно житие на Алексий човек божи – В: Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986, 424-429.

Житие на света първомъченица Текла – В: Народното четиво през XVI-XVIII век. С. 1990, 183-191.

Мъчение на Йоан Нови Белиградски. – в: Григорий Цамблак. Избрани съчинения. С., 2010, 55-62. (или в: Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби)

Житие на св. Иван Рилски – в : Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Житие на св Никола Нови Софийски - в : Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Послание, написано от цар Авгар до Господа наш Исус Христос – в: Стара българска литература. Том първи. Апокрифи. С., 1982.

Дeяние на светите апостоли Андрей и Матей. – Стара българска литература. Апокрифи. С., 1982, 185-194.

Слово за светия апостол Тома. – Стара българска литература. Апокрифи. С., 1982, 201-206.

 

II. Христоматии, съдържащи преводи на новобългарски на средновековни агиографски творби:

 

Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986.

Жени светици в Източното православие. С., 1995.,

Народното четиво през XVI – XVIII в. С., 1990. (там частта “Жития”, с. 27-235, 263-267).

Заветът на св. Иван Рилски. С., 1990.

 

III. Сведения за светците и техните животоописания в интернет:

http://www.newadvent.org/cathen/

http://www.sacred-texts.com/chr/lots/index.htm

http://www.pravoslavieto.com/1/calendar.htm

http://www.fordham.edu/halsall/sbook3.asp#ec2

Holy Women of Byzantium: Ten Saints' Lives in English Translation – at: http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/ATHW.html

Internet Medieval Sourcebook. Saints' Lives – at:

http://www.fordham.edu/Halsall/sbook3.asp#web1

Страницата на Боландистите:

http://www.kbr.be/~socboll/

 

Дата: 15.06.2016                                               Съставил:

Доц. д-р Диана Атанасова

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Details
Category: Специалности

 

ПИСМЕН ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

(образователна степен БАКАЛАВЪР, РУСКА ФИЛОЛОГИЯ)

 

СЪВРЕМЕНЕН РУСКИ ЕЗИК

 

TЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ

 

students

1. Парадигматические и синтагматические отношения звуковых единиц в современном русском литературном языке.

2. Основные принципы русской графики и орфографии.

3. Содержательная структура слова в современном русском литературном языке.

4. Парадигматические отношения в современной русской лексике.

5. Система частей речи в современном русском литературном языке: принципы разграничения и общая характеристика.

6. Имя существительное как часть речи в современном русском литературном языке.

7. Имя прилагательное как часть речи в современном русском литературном языке.

8. Местоимение как часть речи в современном русском литературном языке.

9. Глагол как часть речи в современном русском литературном языке.

10. Синтаксические связи и отношения. Виды синтаксических связей.

11. Односоставные предложения.

12. Традиционное учение о членах предложения.

13. Смысловая организация простого предложения.

14. Коммуникативная организация простого предложения.

Details
Category: Специалности

 

ГОСУДАРСТВЕННЬІЙ ЭКЗАМЕН ПО РУССКОЙ ЛИТЕРАТУРЕ

 

 

І. РУССКАЯ ЛИТЕРАТУРА ХІХ ВЕКА

 

  1. Романтическая поэзия В. A. Жуковского.

2. Эволюция лирики А.C. Пушкина.

3. Проза А.C. Пушкина.

4. Поэзия М. Ю. Лермонтова.

5. Повести Н. В. Гоголя.

6.Жанровая типология русского романа первой половины       ХІХ века (А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гоголь).

7. Поэтика русской драмы первой половины ХІХ века -

   ( А. С. Грибоедов, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов,

     Н. В. Гоголь).

8. Художественный мир И. А. Гончарова.

9. И. С. Тургенев – романист.

10. Поэзия ІІ половины ХІХ века (Н. А. Некрасов, Ф. И. Тютчев, А. А. Фет).

11. Полифонический роман. Ф. М. Достоевского.

12. Драматургия А. Н. Островского.

13. Л. Н. Толстой - романист.

14. Проза А. П. Чехова.

15. Поэтика драмы А. П. Чехова.

 

Замечание: К экзамену студенты готовятся по выбору - или по ХІХ, или по ХХ веку. Основная библиография по предложенной проблематике содержится в учебных программах семестриальных экзаменов по русской литературе ХІХ и ХХ веков.

 

 

ІІ. РУССКАЯ ЛИТЕРАТУРА ХХ ВЕКА

 

1. Проза Ивана Бунина.

2. Проза Александра Куприна.

3. “Неореализм” Леонида Андреева (проза, драмы).

4. Русский символизм. Лирика Александра Блока.

5. Акмеизм.Эволюция лирики Анны Ахматовой.

6. Русский футуризм. Поэзия и драматургия   Владимира Маяковского.

7. Имажинизм. Поэзия Сергея Есенина.

8. Романы Владимира Набокова 20-30-х годов ХХ   века.

9. Михаил Булгаков – романист.

10. Повести и романы Андрея Платонова.

11. ОБЭРИУ. Проза и дрaмaтургия Даниила Хармса.

12. Лирика Бориса Пастернака. Роман “Доктор Живаго”.

13. Художественная проза Александра Солженицына.

14. Пoэзия Йосифа Бродского.

15. Основные тенденции в литературе в конце ХХ века.

     (представитель русскоязычной литературы – по выбору).

 

 

Замечание: К экзамену студенты готовятся по выбору - или по ХІХ, или по ХХ веку. Основная библиография по предложенной проблематике содержится в учебных программах семестриальных экзаменов по русской литературе ХІХ и ХХ веков.

 

 

 

 

 

 

 

Details
Category: Специалности

 

Програма

за Държавен изпит по старобългарска литература

на спец. „Българска филология”

 

  1. Кирило-Методиевото дело и началото на славянската книжовна традиция. Извори за живота на двамата просветители: славянски, гръцки, латински. Значение на пространните жития на двамата братя.
  2. Идването на Кирило-Методиевите ученици в България и създаването на първите книжовни школи. Плисковско-Преславско книжовно средище. Основни представители и обща характеристика. Ролята на българските владетели за развитие на книжнината.
  3. Константин Преславски. Оригинални и преводни съчинения. Химнографско творчество.
  4. Йоан Екзарх. Оригинални и преводни съчинения. “Шестоднев” като средновековна енциклопедия.
  5. Черноризец Храбър и апологията на славянската азбука.
  6. Охридско книжовно средище. Обща характеристика. Климент Охридски. Похвални слова. Поучителни слова. Особености на стила.
  7. Същност, поява и развитие на апокрифите. Жанрови класификации. Особености на поетиката. Български а втори на апокрифи – Поп Йеремия и “Повест за кръстното дърво”.
  8. Старобългарската литература през периода на Византийското владичество. Провиденциалистични и месианистични идеи. Гръцки съчинения за български светци.
  9. Литературата на ХІІІ в. Обща характеристика. Търновски химнографско-агиографски цикъл.
  10. Поява и развитие на исихазма през ХІV в. Теодосий Търновски и школата му.Литературно-книжовна традиция през ХІV в. Времето на Иван-Александър и развитие на ръкописната традиция.
  11. Живот и дейност на патриарх Евтимий Търновски. Реформата на езика и правописа. Търновска исихастка школа. Особености на жанровия синтез. Стилът “плетение словес”.
  12. Григорий Цамблак. Живот и литературна дейност. “Похвално слово за Евтимий”. “Житие на Стефан Дечански”.
  13. Константин Костенечки – Разяснено изложение за буквите. “Житие на Стефан Лазаревич”. Особености на агиографския жанр.
  14. Българският ХV в. Безименна българска хроника. Владислав Граматик. Сборници. Рилска повест. Димитър Кантакузин. Молитва към Богородица.
  15. Софийска книжовна школа през ХVІ в. Поп Пейо – Житие на Георги Нови Софийски. Особености на агиографската традиция. Матей Граматик. Житие на Никола Нови.

 

Препоръчителна библиография:

 

І. Издания на текстове

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. І – ІІІ, изд. на БАН, 1971-1973 г.

Йоан Екзарх. Слова. Т. І, изд. БАН

Климент Охридски. Слова и служби. Юбилейно издание по случай 120-годишнината на СУ, София, 2008.

E. Kaluzhnjacki. Werke des Pаtriarchen von Bulgarien Euthimios. Nach den besten Handschriften. (Variorum reprint). Също и бълг. издание. Емил Калужняцки. Съчиненията на българския патриарх Евтимий. В. Търново, 2012.

Ю. Бегунов. Косма пресвитер в славянских литературах. София, 1976.

Г. Данчев. Владислав Граматик. С. 1986

К. Куев, Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. С. 1986.

 

ІІ. Преводи на старобългарски текстове:

Поредицаjа „Стара българска литература”

Т. І . Апокрифи

Т. ІІ Ораторска проза

Т.ІІІ Исторически съчинения

Т.ІV. Жития

Т. V. Естествено научни съчинения

Шестоднев от Йоан Екзарх. Превод и коментар Н. Кочев. София, 2000.

Христоматии по старобългарска литература – всички издания.

 

Учебни помагала и препоръчителни студии:

Д. Петканова. Старобългарска литература ІХ-ХVІІІ в. (всички издания) и посочената там библиография..

История на българската средновековна литература (с посочената там библиография). Авт. Колектив, София, 2008.

Б. Ангелов. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. І- ІІІ.

Енциклопедичен речник на старобългарската литература. С. 1990, 2006.

Кирило-методиевска енциклопедия, Т. І-ІV.

Българската литература през ХІІІ в. София, 1988.

Кр. Станчев, Г. Попов. Климент Охридски – живот и дело, София, 1988.

Д. Петканова. Кирил – денница на славянската писменост. Изд. Време, София, 1994.

Д. Петканова. Средновековна литературна символика. С. 2000.

А. Стойкова. Първоучителят Методий. София, 1994.

В. Велинова. Климент Охридски. Учителят и творецът. Изд. Време, София, 1995.

К. Куев. Черноризец Храбър.

В. Велинова. Слово за епископ Константин Преславски, Изд. Време. София, 1999.

М. Йовчева. Старобългарска химнография. София, 2014.

Кл. Иванова. Патриарх Евтимий Търновски, София, 1984.

А. Милтенова, В Тъпкова. Историко-апокалиптичната книжнина в средновековна България. София, 1990.

Кр. Станчев, Поетика на старобългарската литература. София, 1982.

А. Милтенова. Еротапокрисис. (Въпросоответната литература в средновековна България).София, 1999 г.

А.-М. Тотоманова. Славянският превод на хрониката на Георги Синкел. София, 2008.

Т. Славова. Тълковна палея. София, 2000.

Среднобългарският превод на хрониката на Константин Манасий. Фототипно издание с коментар и превод на текста. Атина, 2007 г.

В. Велинова. Среднобългарският превод на хроникатана Константин МАнасий и неговият литературен контекст. София, 2013 г.

К. Куев. Иван – Александровият сборник от 1348 г. София, 1985.

П. Матеич. Българският химнописец Ефрем от ХІV в. София, 1985.

П. Динеков. Софийска книжовна школа, София, 1930.

 

Details
Category: Специалности