Специалности

Бакалавърски програми

 

СИД

БИБЛЕЙСКИ СЮЖЕТИ

В ЛИТЕРАТУРАТА (ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС) И В КИНОТО

 

Проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова

 

noah3Целта на курса е да запознае студентите с библейските сюжети и техните странствания в различни литератури, да им покаже различните превъплъщения на един и същ мотив в различни контексти. В началото те ще бъдат запознати с познати библейски сюжети във фолклора на ханаанските народи, в Корана и в Талмуда. За студентите е важно да разберат, че голяма част от библейските сюжети са много по-стари от записаните библейски текстове и са познати и имат различни версии у различните народи. По-нататък първата част на курса е посветена на библейските сюжети в различни средновековни литератури и жанрове. Разглежда се сюжетът за Сътворението в Шестоднев на Йоан Екзарх и в различни хроники в съпоставка с начина, по който е представен в книга Битие. Представени са някои апокрифи и мотивите в тях, също в съпоставка с билейските текстове, като се прави анализ на особеностите на ятхната стилистика и поетика, на идеите заложени в тях и на начините на тяхното разпространение. Специално внимание се обръща на апокрифа за Йов в съпоставка с книга Йов и на големите въпроси за отношенията между човека и Бога и за диалога между тях. Разглеждат се митологичните персонажи в апокрифите и представите на хората за света, които те отразяват.

 

Втората част е посветена на библейските сюжети в новата литература и начините на тяхното реализиране. Предвижда се тук активни да бъдат студентите и те да представят повечето теми, след като получат насоки на какво да обърнат внимание. Разглежда се темата за Йов и Фауст, за библейските мотиви у Достоевски, за избранничествотоbible и вярата в романа на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”, за Христос и Пилат в „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, за Апокалипсиса в „Името на розата” на Умберто Еко, за вярата и страданието в „Последното изкушение” на Никос Казандзакис, за пророк Илия в „Петата планина” на Пауло Куелю, интерпретацията на библейските сюжети в „Книга Апокрифи” на Карел Чапек. Разглеждат се и някои филми, които екранизират известни романи или други филми по библейски сюжети, които се опитват да ги представят достоверно, или пародии като „Животът на Брайън”. Ако има възможност, се осъществява прожекция на филм, който после се коментира.

 

 

ПРОГРАМА

 

1.    Библейски сюжети и техните превъплъщения.

2.    Библейски сюжети във фолклора на ханаанските народи, в Корана и в Талмуда.

3.  Библейски сюжети в средновековната литература. Сътворението в книга Битие, в Шестоднев на Йоан Екзарх и в различни хроники.

4.   Апокрифи и тяхното разпространение. Апокрифи за патриарсите.

5.   Апокрифът „Заветът на Йов” в съпоставка с книга „Йов” и темата за отношенията между човека и Бога и за диалога между тях.

6.  Библейски сюжети в модерната литература. Сюжетът за Йов и „Фауст” на Гьоте. Библейските мотиви у Достоевски.

7.   Романът на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”.

8.   Христос и Пилат в „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.

9.    Христос и Лазар в „Последното изкушение” на Никос Казандзакис.

10.  Апокалипсисът в „Името на розата” на Умберто Еко.

11.  Интерпретацията на библейските сюжети в „Книга Апокрифи” на Карел Чапек.

12.  Пророк Илия в „Петата планина” на Пауло Куелю.

13.  Библейски сюжети в киното. Интерпретации на литературни творби - „Името на розата” на Ано, „Последното изкушение” на Скорсезе.

14.  Филми, които възпроизвеждат основни библейски сюжети.

15.  Филми, които пародират библейски сюжети – „Животът на Брайън” на Тери Джонс.

СИД

БИБЛЕЙСКИ СЮЖЕТИ В ЛИТЕРАТУРАТА И В КИНОТО

 

bible

 

Проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

            Целта на курса е да запознае студентите с библейските сюжети и техните странствания в различни литератури, да им покаже различните превъплъщения на един и същ мотив в различни контексти. В началото те ще бъдат запознати с известни библейски сюжети във фолклора на ханаанските народи, в Корана и в Талмуда. За студентите е важно да разберат, че голяма част от библейските сюжети са много по-стари от записаните библейски текстове и са познати и имат различни версии у различните народи. По-нататък първата част на курса е посветена на библейските сюжети в различни средновековни литератури и жанрове. Разглежда се сюжетът за Сътворението в Шестоднев на Йоан Екзарх и в различни хроники в съпоставка с начина, по който е представен в книга Битие. Представени са някои апокрифи и мотивите в тях, също в съпоставка с билейските текстове, като се прави анализ на особеностите на тяхната стилистика и поетика, на идеите заложени в тях и на начините на тяхното разпространение. Специално внимание се обръща на апокрифа за Йов в съпоставка с книга Йов и на големите въпроси за отношенията между човека и Бога и за диалога между тях. Разглеждат се митологичните персонажи в апокрифите и представите на хората за света, които те отразяват.

 

Втората част е посветена на библейските сюжети в модерната литература и начините на тяхното реализиране. Предвижда се тук активни да бъдат студентите и те да представят повечето теми, след като получат насоки на какво да обърнат внимание. Разглежда се темата за Йов и Фауст, за библейските мотиви у Достоевски, за избранничеството и вярата в романа на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”, за Христос и Пилат в „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, за Апокалипсиса в „Името на розата” на Умберто Еко, за вярата и страданието в „Последното изкушение” на Никос Казандзакис, за цар Давид в „Бог знае” на Джоузеф Хелър, за пророк Илия в „Петата планина” на Пауло Куелю, интерпретацията на библейските сюжети в „Книга Апокрифи” на Карел Чапек. Разглеждат се и някои филми, които екранизират известни романи или други филми по библейски сюжети, които се опитват да ги представят достоверно, или пародии като „Животът на Брайън”. Ако има възможност, се осъществява прожекция на филм, който после се коментира.

 

ПРОГРАМА

  1. Библейски сюжети и техните превъплъщения.
  2. Библейски сюжети във фолклора на ханаанските народи, в Корана и в Талмуда.
  3. Библейски сюжети в средновековната литература. Сътворението в книга Битие, в Шестоднев на Йоан Екзарх и в различни хроники.
  4. Апокрифи и тяхното разпространение. Апокрифи за патриарсите.
  5. Апокрифът „Заветът на Йов” в съпоставка с книга „Йов” и темата за отношенията между човека и Бога и за диалога между тях.
  6. Библейски сюжети в модерната литература. Сюжетът за Йов и „Фауст” на Гьоте. Библейските мотиви у Достоевски.
  7. Романът на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”.
  8. Христос и Пилат в „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.
  9. Христос и Лазар в „Последното изкушение” на Никос Казандзакис.
  10. Апокалипсисът в „Името на розата” на Умберто Еко.
  11. Интерпретацията на библейските сюжети в „Книга Апокрифи” на Карел Чапек.
  12. Интерпретация на старозаветни личности в модерната литература. Цар Давид в „Бог знае” на Джоузеф Хелър, Пророк Илия в „Петата планина” на Пауло Куелю.
  13. Библейски сюжети в киното. Интерпретации на литературни творби - „Името на розата” на Ано, „Последното изкушение” на Скорсезе.
  14. Филми, които възпроизвеждат основни библейски сюжети.
  15. Филми, които пародират библейски сюжети – „Животът на Брайън” на Тери Джонс.

 

Заб. Темите от модерната литература са примерни и насочващи, а не задължителни. Студентите могат да пишат по някои от тях или за други произведения, в които са интерпретирани библейски сюжети или идеи.

 

Моля, студентите, които изберат курса, да ми пишат на електронния адрес

(This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.) , за да можем да се уговорим за удобно време за провеждането му.

 

 

Българска литература след 9 септември 1944 година

/конспект за държавен изпит/


1. Политически промени и трансформация на литературните институции. Идеология и естетика. Модерният роман от средата и края на 40-те години /Богомил Райнов, Павел Вежинов, Димитър Димов/. Социалистическият реализъм като комплексен метод. Литературата на социалистическия реализъм. Епическата вълна в литературата. /Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев/. Проблеми на литературната критика.


2. Асимилативно-трансформативни процеси в белетристиката през 60-те години. Разцвет на кратките жанрови форми. Романът - /К. Калчев, Б. Райнов, Б. Димитрова, Ив. Петров, Д. Фучеджиев/. Разказът и новелата - /П. Вежинов, Г.Мишев, Й. Радичков, Н. Хайтов, В. Попов, Ив. Петров и др./ Екзистенциална проблематика и промяна в наративните инстанции. Пародията и гротеската. Историческият роман от 60-те години. Повествователни модели. Взаимодействие на историографски и фикционален дискурс. /А. Дончев, В. Мутафчиева, Г. Стоев и др./

Априлско поколение в поезията. /Л. Левчев, К. Павлов, Ст. Цанев, Хр.Фотев и др./ Дискусията за свободния стих.


3. Тенденции в литературата през 70-те и 80-те години. Българската поезия - поетика и проблематика. /Б. Христов, Б. Иванов, Иван Цанев, Н. Кънчев, К. Кадийски, Г. Борисов, Р. Леонидов, Б. Димитрова, М. Томова, Ек. Йосифова и др./ Художествени завоевания в романа, разказа и новелата. /Ем. Станев, П. Вежинов, Д. Фучеджиев, Ив. Петров, В. Пасков, Й. Радичков и др./ Индикации на постмодерното в българската проза. /Георги Марковски, Йордан Радичков, Евгени Кузманов, Г. Величков, В. Пасков и др./ Предизвикателствата на модерната драма. /Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Иван Радоев и др./


4. Литературният живот през 90-те години на ХХ век. Дискусии и полемики. Легализация и разцвет на постмодерната литература. Постмодерният роман. /Виктор Пасков, Г. Господинов, Ем.Дворянова, Зл.Златанов, Ал. Томов, Вл. Зарев, Антон Дончев и др./ Мултипленост и плурализъм на поетическия дискурс. Поколенчески сблъсъци и индивидуални почерци. Постмодерната поезия. /К. Павлов, Н. Кънчев, Б. Иванов, Ани Илков, К. Мерджански, Г. Господинов, Йордан Евтимов, С.Чолева, К. Димитрова, А. Личева, В. Захариева и др./


5. Тенденции в литературата през новото хилядолетие.



Библиография


Симеон Янев - Тенденции в съвременната проза (1977)

Сабина Беляева

“Преображенията на героя в съвременната белетристика” (1977)

“Време, литература, човек. Наблюдения върху съвременната българска проза” (1986)

Тончо Жечев - Българският роман след Девети септември (1980)

Розалия Ликова

Разказвачът в съвременната белетристика (1976)

Поезия на седемдесетте и осемдесетте години (1994)

"Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма" (2001)

Румяна Йовева - Философско-историческите романи на Емилиян Станев (1981)

Боян Ничев - “Съвременният български роман. Към история и теория на епичното” (1981)

Стоян Каролев – Неутолимият /Книга за Емилиян Станев/ (1982)

Чавдар Добрев - Забранените плодове на познанието. Емилиян Станев (1982)

Енчо Мутафов - Промяна в сетивата (1983)

Кръстьо Куюмджиев - Димитър Димов (1987)

Стоян Илиев - Иваило Петров и неговите герои (1990)

Светлозар Игов

“Поезията на Николай Кънчев” (1990)

„Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001)

Росица Димчева - Скокове във времето. Иван Радоев – духовен опит, творчество (1994)

Иван Станков

“Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов”, В. Търново (1996)

“На пътя на историята - творчеството на Димитър Талев.” В. Търново (2001)

Любка Пранджева - Бързият сън на митовете (1999)

Милена Кирова - Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век (2002)

Валери Стефанов -"Българска литература XX век" (2003)

Инна Пелева - "Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга" (2004)

Татяна Ичевска -"Романите на Димитър Димов" (2005)

Пламен Дойнов - "Българската поезия в края на ХХ век" (2007)

Ани Илков - Несъвършения гении (2009)

Симеон Янев - Атлас на българската литература 1969-1979

Симеон Янев, Петя Колева - Атлас на българската литература 1944-1968

Социалистическият реализъм - нови изследвания (2008)

Соцреалистически канон/алтернативен канон (2009)

 

БИТ И РИТУАЛ В СРEДНОВЕКОВНА РУС

СИД за студенти от специалностите на ФСФ, редовно обучение, 30 уч. ч.

 

 

Доц. д-р Илиана Чекова

 

Свободноизбираемата дисциплина “Бит и ритуал в средновековна Рус” е посветена на ежедневния живот в Киевска Рус (ХІ-ХІІІ век) и Московска Рус (ХІV-ХVІІ век), мислен като аспект от културата на Средновековието. Средновековна Рус е част от феномена Slavia Orthodoxa.

Разглеждат се широк кръг практики и ритуали, отразяващи опрелени религиозни и/или митологични представи. Вниманието е фокусирано върху следната проблематика: езическата вяра и суеверия; календар и време/пространство; брак и семейство, инициационни ритуали и преходи; владетел, власт и социално устройство; книга и писменост; храна и кулинарни кодове; знаковост на облеклото и жестовете; медицина и лечителство; право и закон, пътуване и поклонничество и др.

Като изворов материал се използват староруски летописи, жития, ораторски съчинения, воински повести, поклоннически съчинения, юридически текстове, апокрифи и др.

 

Лекционен курс

 

  1. Културата на Средновековието – аспекти на изследване.
  2. Християнска религиозност и езически суеверия.
  3. Kалендар – eзически и християнски.
  4. Брак и семейство. Инициационни ритуали.
  5. Владетел, власт и социално устройство.
  6. Книга и писменост.
  7. Светци и свети места.
  8. Храна и кулинарни кодове.
  9. Медицина и лечителство.
  10. Знаковост на облеклото и жестовете.
  11. Право и закон.
  12. Пътуване и поклонничество.
  13. Teaтър и зрелище.

 

Извори:

Библиотека литературы Древней Руси. Т. 1 – 10. СПб. 1997 – 1999.

http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2070#

Вачева А., Боева Л. Древнерусская литература. Хрестоматия. С., 1992.

Дигитална колекция на Университетска библиотека http://www.libsu.uni-sofia.bg/#

http://digitool.nalis.bg:8881/R/FA2FFGRBMRXRULM45N19E8HMSDRSV2FYCQRAS3IKL667X13TL3-03332?func=collections-result&collection_id=1197

 

Литература:

Байбурин A. K. Жилище в обрядах и представлениях восточных славян. Л., 1983; 2-е изд. М., 2005.

Байбурин A. K Ритуал в традиционной культуре (Структурно-семантический анализ восточнославянских обрядов). СПб. 1993.

Байбурин А. К. Этнические стереотипы мужского и женского поведения. С.-Пб. 1991.

Боровский Я. Е. Мифологический мир древних киевлян. Киев, 1982.

Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. С., 1994.

Власова М. Русские суеверия: Энциклопедический словарь. — СПб.: Азбука, 2000.

Гагова Н. Владетели и книги. С., 2010.

Геннеп А., ван. Обряды перехода: Систематическое изучение обрядов. М., 1999.

Георгиева И. Българска народна митология. С., 1983.

Гура, А. Брак и свадьба в славянской народной культуре: семантика и символика. М., 2011.

Гуревич А. Я. Средневековый мир: культура безмолвствующего большинства. Москва 1990.

Гюрова Св. Поклонничество и поклонническа литература. София, 1996.

Данилевский И.Н. Древняя Русь глазами современников и потомков (IX-XII вв.). М., 1998.

Данилевский И.Н. Русские земли глазами современников и потомков (XII-XIV вв.). М., 2000.

Древнерусская литература. Изображение общества. Отв. ред. А. С. Демин. М., 1991.

Демин А. С.Художественные миры древнерусской литературы. М., 1993.

Åðåìèíà Â. È. Ðèòóàë è ôîëüêëîð. Ë., 1991

Жени светици в източното православие. Съст., прев. Е.Томова, К.Иванова С., 1994.

Забелин И. Домашний быт русского народа в ХVІ-ХVІІ столетиях.

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/zab_butruss/index.php

Иванова К. В началото бе книгата. С., 2002

Льо Гоф Ж. Есета Въображаемият свят на Средновековието. С., 1998

Лъо Гофф Ж. Цивилизацията на средновековния Запад. С., 1999.

Назаренко А. В. Русь на международных путях: Междисциплинарные очерки культурных торговых, политических связей IX – XII вв. М., 2001

Пауткин А. A. Беседы с летописцем. Поэтика раннего русского летописания. М., 2002.

Петканова Д. Разноликото Средновековие. С., 2005.

Романов Б.А. Люди и нравы Древней Руси: Историко-бытовые очерки XI-XIV вв. 2-е изд. М.; Л., 1966.

Рыбаков Б. А. Язычество Древней Руси. М., 1987.

Славянские древности. Этнолингвистический словарь в пяти томах. Под общей ред. Н. И. Толстого, т. 1 (А-Г). Мос­ква 1995; т. 2 (Д-К), М., 1999, т. 3. (К-П). М., 2004; т. 4 (П-С). М., 2009; т. 5 (С-Я). М., 2012.

http://www.velesovkrug.ru/obyavleniya/slovar-slavyanskie-drevnosti.html

Успенский Б. А. Царь и император. М., 2000

Федотов Г. Святые древней Руси. М., 1996.

Фосие Р. Обикновения човек през Средновековието. С., 2009.

Франклин С. Письменность, общество и культура Древней Руси (ок. 950-1300 гг.). Спб., 2010.

Чекова И. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност. Годишник на асоциация “Онгъл”, т. 2, год. II, С., 2001, 89-102.

http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc

Чекова И. Коледният текст (Етноложки наблюдения върху руската фолклорна традиция). – Езици на общуването (Фолклор и религия). Годишник на асоциация “Онгъл”, т. 3, год. III, С., 2003, 31 - 38.

Чекова И. Паломничество в святые земли в русской фольклорной традиции. – Jеws аnd Slavs, Volume 10. Edit by W. Moskovich and S. Schwarzband. Semiotics of Pilgrimage. Jerusalem 2003, 55 - 72.

Чекова И. Св. Георгий Победоносец и св. Димитрий Солунский в культурной традиции Киевской Руси. – In stolis repromissionis. Светци и святост в централна и източна Европа. С., 2012, 211-222.

Языки культуры и проблемы переводимости. М., 1987.

        Българска поезия, създадена от жени – XIX - XX век

 

доц. д-р Людмила Хр. Малинова

 

Курсът има за цел в рамките на 30 учебни часа да очертае основните имена в българската лирика, създадена от жени, през XIX - XX век. Творческите постижения на поетесите се открояват на фона на специфичните за съответния период художествени търсения, в контекста на българската лирика като цяло. Обемът информация е групиран в 15 тематични групи, чрез които се проследява историческия развой на изявите на българката в поезията.

 

  1. Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на жени в книжовността и поезията. Първи преводачки (Ирина Екзарх, сестрите Чомакови и др.); опити в поезията: Станислава Караиванова, Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева.
  2. Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
  3. Поетеси от края на XIX и началото на XX век в контекста на литературата ни от този период. Ирина Бачокирова и стихосбирката й “Българка” (1890 г.) Поетични изяви на Елисавета Ненова и Мария Ненова. Роза Попова. Екатерина Ненчева. Художествените опити на Лора Каравелова. Особености на поетиките.
  4. Мара Белчева.
  5. Стиловата разноликост в българската поезия между двете световни войни. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. “Женският въпрос” и обществото. Активизиране на женския периодичен печат. “Вестник на жената” (1921 - 1944) – енциклопедия за пътя на българката. Жените-творци в изобразителното изкуство, театъра, музиката, белетристиката. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Нови женски имена в поезията. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на поетесите. Първи по-обстойни критически изследвания за изявите на българката в поезията. Поетическите гласове на българката в периода между двете световни войни.
  6. Новаторската лирика на Елисавета Багряна.
  7. Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
  8. Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Аспекти на модерното в лириката на Яна Язова. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други български поетеси от периода между двете световни войни.
  9. Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
  10. Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и др.
  11. Нови поетически търсения в женската лирика от 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др.
  12. Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
  13. Петя Дубарова.
  14. Някои откроени женски гласове на 90-те години на XX век и феминистката критика през периода. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него: Кристин Димитрова, Оля Стоянова, Амелия Личева и др. Женски имена в хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
  15. Практически указания за работа с архиви (проучвателска, събирателска, популяризаторска дейност), свързана с жените творци – с оглед бъдещата работа на студентите филолози – като преподаватели, изследователи, журналисти, в сферата на културата и др.

 

17. 01. 2016 г.