Специалности

Бакалавърски програми

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация

специалност …

Образователно-квалификационна степен бакалавър

Вид обучение: …редовно

Извадка от учебния план

Наименование на дисциплината

 

Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключителен контрол

Лекции

 

 

 

Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация

30

       

Курсова работа – кратък текст върху тема, свързана с курса

 

Анотация: Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа


Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Антропология на социализма: теоретични и методологични предизвикателства, теории и дебати

2

2.

Социализъм и всекидневие: работни практики и всекидневен живот по времето на социализма

2

3.

Градът и селото: вътрешна мобилност и жилищни практики

2

4.

Семейство и родство при социализма

2

5.

“Джендър проблемът”: жената през периода на социализма

2

6.

Атеистична пропаганда и идеологически дискурс: религията по време на социализма

2

7.

Индивидът и колективът: социалистическият дискурс върху “аз-а”

2

8.

Празници, и чествания през периода на социализма

2

9.

Обществените ритуали и възпоменания през периода на социализма

2

10.

“Чистота и опасност”: социалистическият дискурс върху тялото и хигиената

2

11.

Институциите и тяхната власт: социалистическият дискурс върху обществените институции

2

12.

“Гласът на народа”: социалистическият дискурс върху популярната култура и фолклора

2

13.

Социализъм и пост-социализъм: изследователски подходи и перспективи

2

14.

Етнология на пост-социалистическия преход

2

15.

Спомените за близкото минало – между алергията и носталгията, паметта и забравата

2

Съставил програмата: Доц. д-р Николай Вуков

 

Литература:

Волф, Г., Застроеното социалистическо пространство. Пространствено и функционално преустройство на едно българско село от 50-те години до днес. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 39-70.

Вуков, Н., Национална история в пост-социалистическа перспектива: фрагменти от един монументален дускурс. – Български фолклор, 2010, кн. 2, 40-58.

Вуков, Н., Монументални репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България (1944-1989). – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 595-614.

Вуков, Н., „Пост-социалистически” идентичности – трансформации и репрезентации: сравнителни паралели между България и Румъния. – Български фолклор, год. XXXV, 2009, кн. 1, 15-35.

Вуков, Н., „Незапомняното” и „незабравимото”: представяне на социалистическото минало в българските музеи след 1989 г. – В: Ненов, Н., съст., Град-етнология-музей. Известия на Регионален исторически музей – Русе, том XIII, 2008, 37-61.

Генчева, Р., Образите на Запада в българските пътеписи от времето на социализма (1944-1989), Антропологични изследвания, т. VI, 2005, София, 93-107

Господинов, Г., ред. Аз живях социализма. 171 лични истории. София, 2006.

Груев, Михаил, Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, 2009.

Даскалов, Р., Българският комунизъм в историографията. – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 661-707.

Джордано, К., Д. Костова, Реприватизация без селяни. За устойчивостта на една пагубна българска традиция. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 130-143.

Добрева, Д., Трудова дейност в колектива. Официална норма и действително поведение в едно планинско село през 1950-те години. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 71-103.

Добрева, Д., Разкази за социалистическото село. Към словесното овладяване на миналото в настоящето. – Български фолклор, кн. 5-6, 1997, 4-27.

Еленков, И., Д. Колева, съст., Детството при социализма – политически, институционални и биографични перспективи. София, 2010.

Казаларска, С., Музеят на комунизма – между паметта, историята, политиката и пазара. София, 2013.

Колева, Д., Белене – място на памет? Антропологична анкета. София, 2010.

Колева, Д., съст., Смъртта при социализма – героика и постгероика. София, 2013.

Колева, Д., съст., Любовта при социализма – образци, образи, табута. София, 2015.

Колева, Д., съст., Тялото при социализма. София, 2016.

Колева, Д., съст., Върху храстите не падат мълнии: комунизмът – житейски съдби. Антропологична анкета. София, 2007.

Колева, Д., Устната история и архивната революция. Изучаването на близкото минало като научна задача, политически жест и морален дълг. – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 646-660.

Крийд, Дж., Опитомяване на революцията: от социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село. София, 2006.

Петров, П., Съборът в Радуил. За социалистическата трансформация на един религиозен празник. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 104-82.

Петров, П., Между християнство и социализъм. Синкретични тенденции в ритуалната култура. – Български фолклор, кн. 3, 2000, 72-129.

Ценов, Х., Локални икономически стратегии в сферата на труда – между социализма и постсоциализма (опитът от гр. Гоце Делчев). – Антропологични изследвания, т. VII, 2009, София, 209-224.

 

Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация

лектор: доц. д-р Николай Вуков

 

 

Анотация:

Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Литературата за курса включва основни разработки в тази област, повечето от които поставящи общи теоретически и методологически проблеми. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.

 

БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

 

 

СИД – 30 часа

 

Проф. Рая Заимова

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.;

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

  • Целта на курса е да обърне внимание на студентите на културно-историческите процеси на Балканите в ново време;
  • да се дадат познания на учащите се за еволюцията на идеите от Изток към Запад и обратно;
  • въз основа на теми като кафето (кафенето) или киното да се изведе универсалното (европейското) и националното в балканска среда, както и спецификите на балканския манталитет и идентичност;
  • да създаде интерес у студентите към мултикултурното наследство на Балканите в наши дни.
  • В процеса на преподаване ще бъде използвана мултимедия и нагледен снимков и пр. материал.

 

Основни теми

1/ Чуждите пътешественици на Балканите през османския период. „Свое и чуждо“ – 4 часа

2/ Европейска и балканска историография (18 в.): универсалното и регионалното – 2 часа

3/ Процеси на европеизация по Дунава и Балкана. Българският случай – 4 часа

4/ Просвещенският модел “Цивилизация - варварство” и развитието му през 19 и 20 в. – 2 часа

5/ Културното и политическо пространство на кафето (кафенето): от турското кафе до европейските салони и обратно – 4 часа

6/ Религия и толерантност в образователната система на Балканите – 2 часа

7/ Политически и ментални граници през 20-21 век – 2 часа

8/ Алафрангата и европейското съвремие – 2 часа

9/ Балкански образи в литературата и киното – 4 часа

10/ Манталитет и културна идентичност – 4 часа

 

Препоръчителна литература

  • Сб. Балканските идентичности в българската култура. С., Кралица “Маб”, 2003.
  • Бала, Х. Народопсихология на албанците. изд. Фабер, 2003.
  • Бибина, Й. История на турската литература. С., БАН, 2000.
  • Велкова, С. “Славянският съсед” и гръцкият национален “образ аз”. София, Херон прес, 2002; Българи и гърци – черти от взаимните им представи. София, 2014.
  • Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност, съст. Ив. Еленков и Р. Даскалов. София, 1994.
  • Иширков, Ат. Влиянието на културата върху слабокултурните народи. -http://liternet.bg/publish16/a_ishirkov/vlianieto.htm#1
  • Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, фонд. Наука и култура, 1999. 2 изд. СУ, 2003.
  • Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението. София, Кралица Маб, 2004.
  • Хаджияхя, Г. Албанският национален характер след ІІ свет. война. София, 2006.
  • Сб. Да мислим “Другото”. Образи, стереотипи, кризи. 18-20 в. София,2001.
  • Данова, Н. Константин Фотинов в културното и идейно политическото развитие на Балканите през 19 в. София, 1994.
  • Диму, Никос. Нещастието да си грък. София, Отворено общество, 1997.
  • Дончева, Г. Образът на Балканите в балкански и западни филми. изд. Фабер, 2010.
  • Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie.html
  • Заимова, Р. Пътят към “другата” Европа (из френско-османските културни общувания, 16-18 в.). София, Кралица “Маб”, 2004.
  • Кафене Европа. София, изд. “Дамян Яков”, 2008.
  • Китромилидис, П. От кръста към флага. София, 1999.
  • Маалуф, Амин. Гибелни идентичности. София, Меридиани, 2009.
  • Сб. Модерността вчера и днес. София, Кралица “Маб”, 2003= www.bulgc18.com
  • Радева, М. Училищното историческо образование в България 1878-1944. София: ИК "Гутенберг", 2008.
  • Ригас Велестинлис, Революционно. София, 1998.

Балканистика


Специалността Балканистика към Факултета по славянски филологии е открита с решение на Академическия съвет на Софийския университет през 1994 г.

 

Balkan topo en Балканистиката е комплексна специалност.

 

В нея се подготвят специалисти по балкански езици и култури. Обучението е в 10 семестъра и задължително завършва с магистърска степен. Осъществява се в три блока дисциплини:
1/ филологически (езиковедски и литературоведски);
2/ исторически и културно-исторически;
3/ приложно-езиков.

Студентите в тази специалност се запознават с духовната култура и историята на балканския регион от античността до най-ново време, както и с литературите на балканските народи. Те усвояват практически езиците, които заедно с българския образуват балканския езиков съюз (албански, гръцки и румънски). Посочените балкански езици се изучават постъпателно, с равен хорариум от 480 часа, като след приключването на трите курса студентите имат право да изберат един от езиците за допълнителна квалификация в рамките на 60 часа. В учебния план са включени и задължително избираеми дисциплини с различна насоченост – филологическа, етнокултурна, историческа, което позволява на студентите да получат повече знания в предпочитаната от тях област. Широкопрофилното образование открива пред студентите – балканисти повече възможности за професионална реализация, а специалността им дава както богата обща култура, така и конкретни знания. Следването завършва с писмен държавен изпит и защита на дипломна работа.

 

За обучението в тази специалност отговаря Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Заедно с преподавателите от Катедрата студентите организират младежки научни конференции, участват в научни проекти, превеждат научна и художествена литература от балкански езици, поддържат специализиран сайт www.albanian.dir.bg, посветен на изучаването на албанския език, литература и култура в България, под редакцията на преподавателката по албански език и литература.


Учебният план на специалността е изготвен на основание на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование и образователно-квалификационната степен «магистър» по специалностите от професионално направление филологии от 1996 г. и по-късните й допълнения.

 

 

ВТОРА СПЕЦИАЛНОСТ

 

По време на следването си студентите могат да запишат и близка втора специалност (новогръцка, румънска или друга филология; културология, политология, международни отношения). Въведената кредитна система за оценяване на студентите им позволява частично обучение в други университети у нас и в чужбина по различни образователни програми. Студентите от специалността Балканистика имат възможност да придобият по-висока компетентност в един или повече избрани от тях балкански езици и чрез краткросрочни и/или дългосрочни специализации в чужбина, в съответните страни.

 

РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТТА

 

Магистрите по балканистика са широкопрофилни специалисти с успешно професионално осъществяване, като се ценят особено техните комбинирани знания по балкански и международни езици. Без допълнителна квалификация и с минимална професионална адаптация те са конкурентноспособни на вътрешния и европейския трудов пазар. Абсолвентите на специалността се реализират като научни работници в институти на БАН, преподаватели в СУ и в други университети в страната, журналисти в БТА, в държавни и частни телевизии и в периодичния печат, преводачи към ЕС, говорители в албанската и гръцката редакция на Българското радио, служители в чуждестранни фирми, преподаватели в средни училища по гръцки и румънски език, преводачи.

 

 

Разписание на часовете - зимен семестър на учебната 2022/2023 г.


Сборник, посветен на 20-тата годишнина на специалност Балканистика

 

Библиотека "Филологии"

 

 

Програма за писмен държавен изпит на специалност БАЛКАНИСТИКА

І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ

ІІ. БАЛКАНСКИ ЛИТЕРАТУРИ И СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

 

 

СИД

БИБЛЕЙСКИ СЮЖЕТИ

В ЛИТЕРАТУРАТА (ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС) И В КИНОТО

 

Проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова

 

noah3Целта на курса е да запознае студентите с библейските сюжети и техните странствания в различни литератури, да им покаже различните превъплъщения на един и същ мотив в различни контексти. В началото те ще бъдат запознати с познати библейски сюжети във фолклора на ханаанските народи, в Корана и в Талмуда. За студентите е важно да разберат, че голяма част от библейските сюжети са много по-стари от записаните библейски текстове и са познати и имат различни версии у различните народи. По-нататък първата част на курса е посветена на библейските сюжети в различни средновековни литератури и жанрове. Разглежда се сюжетът за Сътворението в Шестоднев на Йоан Екзарх и в различни хроники в съпоставка с начина, по който е представен в книга Битие. Представени са някои апокрифи и мотивите в тях, също в съпоставка с билейските текстове, като се прави анализ на особеностите на ятхната стилистика и поетика, на идеите заложени в тях и на начините на тяхното разпространение. Специално внимание се обръща на апокрифа за Йов в съпоставка с книга Йов и на големите въпроси за отношенията между човека и Бога и за диалога между тях. Разглеждат се митологичните персонажи в апокрифите и представите на хората за света, които те отразяват.

 

Втората част е посветена на библейските сюжети в новата литература и начините на тяхното реализиране. Предвижда се тук активни да бъдат студентите и те да представят повечето теми, след като получат насоки на какво да обърнат внимание. Разглежда се темата за Йов и Фауст, за библейските мотиви у Достоевски, за избранничествотоbible и вярата в романа на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”, за Христос и Пилат в „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, за Апокалипсиса в „Името на розата” на Умберто Еко, за вярата и страданието в „Последното изкушение” на Никос Казандзакис, за пророк Илия в „Петата планина” на Пауло Куелю, интерпретацията на библейските сюжети в „Книга Апокрифи” на Карел Чапек. Разглеждат се и някои филми, които екранизират известни романи или други филми по библейски сюжети, които се опитват да ги представят достоверно, или пародии като „Животът на Брайън”. Ако има възможност, се осъществява прожекция на филм, който после се коментира.

 

 

ПРОГРАМА

 

1.    Библейски сюжети и техните превъплъщения.

2.    Библейски сюжети във фолклора на ханаанските народи, в Корана и в Талмуда.

3.  Библейски сюжети в средновековната литература. Сътворението в книга Битие, в Шестоднев на Йоан Екзарх и в различни хроники.

4.   Апокрифи и тяхното разпространение. Апокрифи за патриарсите.

5.   Апокрифът „Заветът на Йов” в съпоставка с книга „Йов” и темата за отношенията между човека и Бога и за диалога между тях.

6.  Библейски сюжети в модерната литература. Сюжетът за Йов и „Фауст” на Гьоте. Библейските мотиви у Достоевски.

7.   Романът на Томас Ман „Йосиф и неговите братя”.

8.   Христос и Пилат в „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.

9.    Христос и Лазар в „Последното изкушение” на Никос Казандзакис.

10.  Апокалипсисът в „Името на розата” на Умберто Еко.

11.  Интерпретацията на библейските сюжети в „Книга Апокрифи” на Карел Чапек.

12.  Пророк Илия в „Петата планина” на Пауло Куелю.

13.  Библейски сюжети в киното. Интерпретации на литературни творби - „Името на розата” на Ано, „Последното изкушение” на Скорсезе.

14.  Филми, които възпроизвеждат основни библейски сюжети.

15.  Филми, които пародират библейски сюжети – „Животът на Брайън” на Тери Джонс.