Литературознание

 

Българските дебати

 

доц. д-р Бойко Пенчев

 

Курсът има за цел да представи основните дебати, пронизващи българското публично пространство в периода от Възраждането до наши дни. Чрез реконструиращото тълкуване на дискусиите се търси динамиката на културните, идеологически и естетически противопоставяния в историята на българското общество. В центъра на интереса е преживяването на модерността в българската култура, проявяващо се в устойчиви интелектуални напрежения. Курсът скицира историята на идеите в българската публичност, избирайки отделни критични пунктове, в които се сблъскват различните модели на осмисляне на историята, националната идентичност, методологията на хуманитарните науки и др.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Модерност и публичност	2
2.	Българската модерност и дебатът "либерали - консерватори"	2
3.	Що е социализъм и има ли той почва у нас?	2
4.	Дебатът за интелигенцията	2
5.	Социално или автономно изкуство? Дебатите за социалната ангажираност в началото на ХХ в.	2
6.	Дебатът “Родно изкуство” през 20-те и 30 те години на ХХ в.	2
7	Септемврийското въстание между метежа и революцията	2
8.	Истинският Бай Ганьо	2
9.	Характерът и границите на Възраждането (дискусиите в междувоенния период)	2
10.	Етногенезисът на българите	2
11.	Случаят „Тютюн”	2
12.	Преоткриването на родното през 60-те години на ХХ в.	2
13.	Дискусията върху “Диви разкази” през 70-те години на ХХ в.	2
14.	Дискусията върху литературната история през 70-те години на ХХ в.	2
15.	Хуманитарният поврат на 90-те и бъдещето на литературната наука	2

 

Форми и методи на оценяване: Устен изпит

 

Литература:

 

Аврамов, Димитър. “Диалог между две изкуства”, С., 1993

Андерсън, Бенедикт. "Въобразените общности", С., 1998

Бауман, Зигмунт. “Живот във фрагменти”, С., 2001

Боаз, Дейвид. "Либертарианството. Въведение", С., 2004

Бурдийо, Пиер. "Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле", изд. Дом на науките за човека и обществото, С., 2004

Вебер, Макс. "Социология на господството. Социология на религията", С., 1992

Геземан, Герхард. “Проблематичният българин”. Училищен преглед, ХХХ , 1931, № 6

http://liternet.bg/publish15/g_gezeman/index.html

Гелнър, Ърнест. "Нации и национализъм", С., 1999

Даскалов, Румен. «Българското общество 1878-1939.”, С., 2005

Даскалов, Румен. «Как се мисли Българското възраждане”. София: Лик, 2002.

Еленков, Иван. "Родно и дясно", С, 1997

Еленков, Иван. “Спорът “индустрия или земеделие” от началото на века”. В:”Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята” (сборник), С., 1993

Еленков, Иван. «Дебатът за фашизма сред историците в България през ХХ век - историографски контекст и функции”. В: Ars inveniendi. Изследвания в чест на проф. Ивайло Знеполски. С., 2002.

Жечев, Тончо. “Българският Великден или страстите български”, С. 1973

“Защо сме такива?”, УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1994

Знеполски, Ивайло. "Вебер и Бурдийо: подходи към интелектуалците", С., 2003

„История на Народна Република България: Режимът и обществото (1944-1989)” , (под ред. На Ивайло Знеполски), София: ИИБМ, Институт „Отворено общество”, Сиела, 2009.

"Консерватизмът. Т.1 и т.2", съст. Светослав Малинов, С., 2000

Константинов, Георги. "I. Бай Ганю и характерологията на българина", «Философски преглед», 1931/кн.3
Кьосев, Александър. Лелята от Гьотинген, С., 2005

Кьосев, Александър. Индигото на Гьоте, С., 2008

Леонтиев, Константин. “Нашето българобесие”, в. “Литературен вестник”, 1993/бр. 42

Малинов, Светослав "Критика на политическия рационализъм", С., 2003

Михалчев, Димитър. "IV. Бай Ганю и характерологията на българина", «Философски преглед», 1931/кн.3

Пенев, Боян. “Превъплъщенията на Бай Ганя”. На:

http://www.librev.com/index.php?option=com_content&;view=article&id=629&Itemid=5

Пенчев, Бойко. „Идилия и модерност”, Литературен вестник, 21-27.04. 2010, бр.15

Пенчев, Бойко. “Цариград и пространственото конструиране на българската национална идентичност през XIX в.” - В: Подвижните Балкани. Изследвания на проекта NEXUS (2000-2003), съст. Александър Кьосев, С., изд. “Просвета”, 2009

Пенчев, Бойко. „Идилия и модерност”, Литературен вестник, 21-27.04. 2010, бр.15

Петканов, Константин. "II. Бай Ганю и характерологията на българина", «Философски преглед», 1931/кн.3
Радев, Симеон. “Строителите на съвременна България”, т.1

Стефанов, Валери. “Българската интелигенция в театъра на дискурсите”. В: Валери Стефанов, “Литературната институция”, С., 1995

Тейлър, Чарлс. “Безпокойството на модерността”, С., 1999

Тейлър, Чарлс. "Източниците на Аза", С., 2003

Фуко, Мишел. "Трябва да защитаваме обществото", С., 2003

Хабермас, Юрген. "Философският дискурс на модерността", С., 1999

Хабермас, Юрген. "Структурни изменения на публичността", С., 1995

Хранова, Албена. “Историография и литература”, С., 2011 г.

Цанев, Георги. "III. Бай Ганю и характерологията на българина", «Философски преглед», 1931/кн.3

Bauman, Zygmunt. Liquid Modernity, Polity Press, 2000

Giddens, Anthony. 1998. Conversations with Anthony Giddens: Making Sense of Modernity. Stanford, Calif.: Stanford University Press.

Giddens, Anthony. Modernity and Self-Identity. Self and Society in the Late Modern Age, Cambridge: Polity Press, 1991

Details

Category: Литературознание

Created: 25 July 2012

 

Възпитаници на МП „Литературознание”

 

ВИПУСК 2001/2002

 

Ас. Еньо Стоянов

Асистент по теория на литературата в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Научни интереси: проблематика на литературната инвенция, принципи на конструиране на литературно-исторически наратив, проблеми на естетиката и философията на изкуството.

 

Таня Гергова

Автор на литературноисторически статии и рецензии . Съставител на сборника "Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика" (2005).

 

 Мая Петрова

Работи в ЧГЕХП (Частна гимназия с езиков и хуманитарен профил) „Васил Златарски”.

 

 

ВИПУСК 2002/2003

 

Гл. ас. д-р Дарин Тенев

Редовен преподавател в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2008 г. докторска дисертация на тема „Фикционално конструиране на литературния образ (Модели на езиково опосредяване на фикционалния образ в литературата на модернизма)”.  Автор на множество публикации в областта на литературната теория в български и чужди издания.

 

Д-р Петя Абрашева

През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема  „Повествователни модели в модерната проза. (Експерименталните романи на Вирджиния Улф: между изображението на “живота” и импресионистичната живопис)”. Литературен сътрудник в Института по литература към БАН

 

Емилиян Николов

Създател и главен редактор на уеб сайта за литература и хуманитаристика „Литературен клуб“. Автор на множество литературни рецензии и отзиви.

 

Петър Михайлов

Работил е като учител по български език и литература. Публикува литературоведски статии и литературна критика

 

Георги Илиев

Редовен докторант по теория на литературата в БАН. Работил е като литературен агент, редактор и преводач към различни издателства, сред които „Алтера” и „Сиела”.

 

ВИПУСК 2003/2004 г.

 

Гл. ас. д-р Кристина Йорданова

Редовен докторант, а след това преподавател в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема “Въображаемата жена. Граници на представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни” .

Автор на множество литературно-исторически статии и рецензии. Литературен критик.

 

Виктория Кирилова

Свободен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература. Подготвя докторска дисертация на тема "Кантовото естетическо понятие вкус и "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст". Работи в МОМН като младши експерт

 

ВИПУСК 2004/2005

 

Д-р Галина Иванова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема  „Литературната рефлексия върху проблема за истината. (Истина и разбиране при Ницше, Хайдегер и Гадамер)” .

 

Леона Асланова

Автор на публикации от сферата на литературната теория. Работи като мениджър „Онлайн реклама”  в „Мобилтел”.

 

Димитър Сумерски

Автор на публикувани в литературния печат разкази. Работи като програмист в Хамбург, Германия.

…за мен годината в магистърската програма "Литературознание" беше най-хубавият и пълноценен период от студентските ми години.

 

Ваня Петкова

Автор на няколко учебни помагала, свързани с преподаването на български език и литература в средното училище.

 

Д-р Миглена Терзийска

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2010 г. защитава докторска дисертация на тема "Въ-образеното слово в театъра и драматургията на Българското възраждане".

 

Златка Паскалева

Мениджър в литературна агенция „Антея”.

 

 

ВИПУСК 2005/2006

 

Д-р Мария Калинова

Редовен докторант в катедрата по Българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2011 г. докторска  дисертация на тема „Литературната публичност и конструирането на фигурите на моралността”.

Редактор във в. „Литературен вестник”. Автор на стихосбирките "Окото" (2004) и "Подножието на вечерята" (2008). Лауреат на множество литературни награди.

 

Ас. д-р Камелия Спасова

Редовен докторант, а след това и преподавател в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава през 2012 г. докторска дисертация на тема “Събитие и пример в порядъка на дискурсите за литературата. Проблемът за образцовата творба”,  която излиза и като книга под заглавие „Събитие и пример у Платон и Аристотел“, София: Литературен вестник, 2012. Редактор във в. „Литературен вестник”. Автор на стихосбирката „Парцел №17”. Лауреат на множество литературни награди.

 

Д-р Теодора Цанкова

Редовен докторант по западноевропейска литература в катедрата по теория на литературата, СУ „Св. Климент Охридски”.  През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема “Портретът в литературата на модернизма (Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Хосе Мартинес Руис “Асорин”). Била е редактор на литературния сайт „Литклуб” и на рубрика „Нова хуманитаристика” в електронно списание Литернет. Работи като хоноруван асистент по западноевропейска литература и художествен превод в СУ. Превежда художествена литература от испански език, като сред преводите й се открояват „Книга на въображаемите същества” на Х. Л. Борхес, „Чемширово дърво” на К. Х. Села и „Бартълби и компания” на Е. Вила-Матас. Носител е на награда на Министерство на културата за принос в българската култура по случай 24 май (2009 г.) и на първа награда за превода на „Книга на въображаемите същества” на Хорхе Луис Борхес на конкурса на ФКНФ, посветен на 120-годишнината от създаването на СУ. Автор е на редица публикации в областта на литературната теория и история.

Магистратурата по литературознание беше интензивен период от живота ми, през който натрупаните в бакалавърската степен знания в областта на литературната теория и история рязко се повишаваха, а мисленето ми по въпроси на литературата се обогатяваше и променяше. Смятам, че стремежът на програмата към обвързване на литературата с други сфери на хуманитаристиката (кино, театър, музика, философия, социология и др.) е голямо предимство: това дава добър общ поглед върху разнопосочните проблеми на литературознанието, а този поглед ми помогна да конкретизирам и да поставя в контекст собствените си интереси.

 

Д-р Ангел Игов

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. През 2012 г. защитава докторска дисертация на тема „Фикционални модели на града в съвременния британски роман: Иън Макюън и Мартин Еймис“.

Автор е на романа "Кратка повест за срама" (2011) и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя” (2002) и „К.” (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във в.”Култура”,в. „Литературен вестник” сп. „Алтера”, сп. „Следва” и др.

 

Виктория Бешлийска

Автор на няколко учебни помагала, свързани с преподаването на български език и литература в средното училище. Работи като редактор в издателство „Егмонт България”.

 

ВИПУСК 2006/2007

 

Ас. Надежда Стоянова

Редовен докторант, а след това преподавател в катедрата по Българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над докторска дисертация на тема "Образи и употреби на времето в българската литература (Върху поезия и белетристика от 20-те и 30-те години на ХХ век)". Автор на множество публикации в областта на литературната история и критика.

 

Д-р Андрей Ташев

Редовен докторант и след това литературен сътрудник в Института по литература към БАН. През 2011 г. защитава дисертация на тема „Семиотични методи в българската хуманитаристика. Прагматизмът и Иван Саръилиев“. Автор на множество публикации в областта на литературната история и теория. Носител на наградата „Иван Евстратиев Гешов“ за най-млад учен на БАН през 2011 г.

Магистърската програма „Литературознание“ беше първото ми и единствено желание за магистратура и никога след това не съм съжалявал за този избор. Дисциплините, които изучавахме, бяха интересни и разнообразни, а програмата – чудесно структурирана. Най-ценна за мен обаче се оказа способността на преподавателите да ни провокират да мислим и да пишем – нещо, което се среща твърде рядко в образователната ни система. Получихме пълната свобода да изразяваме себе си. Обучението в магистърската програма „Литературознание“ ме издигна на качествено ново ниво както професионално, така и лично.

 

Яница Радева

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов”. Автор на стихосбирките „Друг ритъм" (2003), “Кошерът на думите” (2012) и прозаичната книга „Бонбониерата” (2011). Носител на множество литературни награди. Автор на рецензии в периодичния печат – „Литературен вестник”, „Култура”.

Винаги съм давала МП "Литературознание" като пример за отговорна и действително даваща на магистрантите си необходимия оптимален товар от знания, които да ги подготвят за умела работа на литературното "поле". Считам тази МП за едно от най-добрите ми образователни решения. Тя дава много и много изисква, но накрая разбираш, че онова, което си получил е не само диплома, а нещо, което се отлива в едно общуване, докрай градивно и ползотворно.

Препоръчвам на всеки, предан на науката.

 

 

ВИПУСК 2007/2008

 

Сирма Данова

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков”. Автор на рецензии и литературноисторически статии.

Интензивността на задачите в магистърската програма по литературознание те прави свободен да се самозадължиш докъдето можеш с литературата. Не е малко да се учи това за удоволствие, не е малко и да се усети литературознанието като професия със своята нищета и солидност. Спомням си тази година като усилие в разбирането и упражнение по писане и дори бързо писане, както и възможност що-годе да опознаваш собствената си мяра в литературата.

 

Божана Филипова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема “Трансформации на понятията “нова митология” и “фрагмент” в романа “Одисей” на Джеймс Джойс”.

 

Васил Василев

Редовен докторант в Института по литература към БАН. Автор на публикации в областта на литературната история и теория, както и на статии в сайта Православие.бг.

 

Випуск 2008/2009

 

Илвие Конедарева

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Тенденции в българския роман от 90-те години на ХХ в.”. Автор на рецензии и литературноисторически статии.

 

Велемира Иванова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема “Италия в английската литература от 19 век”.

 

Гергана Златкова

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема

“Фентъзи прозата на Дж.Р.Р. Толкин, К.С. Луис, У. Ле Гуин. Мит, хроника, светоизграждане”.

 

ВИПУСК 2009/2010

 

Богдана Паскалева

Редовен докторант в катедрата по теория на литературата и западноевропейска литература, СУ „Св. Климент Охридски”.

 

ВИПУСК 2010/2011

 

Владимир Игнатов

Редовен докторант в катедрата по българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”. Работи над дисертационен труд на тема „Войната в българската проза между двете световни войни: образи, трансформации, употреби”.

Магистърска програма "Литературознание" позволява многопосочност и системност във вглеждането и интерпретирането на явления в контекста на един от големите дялове на хуманитаристиката, какъвто е знанието за литературата. В нея се предлагат осведоменост, култура и свобода в подхода на студентите-магистри към отделните проблеми, което благоприятства тяхното индивидуално и професионално развитие.

 

 

Details

Category: Литературознание

Created: 04 August 2012

 

Българският канон

 

доц. д-р Димитър Камбуров

гл.ас. д-р Дарин Тенев

 

Курсът се занимава с конструирането на канона на българската литература. Основните две линии на проблематизация са външното и вътрешното конструиране на канон. В работата върху конкретни случаи се извеждат общи механизми, които влияят върху включването или изключването на произведения и автори.

В рамките на този курс магистрантите трябва да придобият умения за различаване на сложната решетка за пресяване на произведения с променливите й режими на историчност. Трябва също така да се научат да проследяват не винаги явни линии на препращане, активно дискутиране или несъгласие от едно към друго произведение, следи, оставащи не само в междутекстовите пространства, но и оказващи влияние върху оформянето на насоките за развитие на канона.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение в темата. Дебатите около канона в англо-американски контекст.	2
2.	Първи линии: Ботев и Яворов	2
3.	Вазов като „машина за национална идентичност”	2
4.	Двете редакции на „Микел Анджело” (П.П.Славейков): пренаписването на наследството, или нов поглед към спора млади-стари.	2
5.	Литературното конструиране на канона в „Островът на блажените”	2
6.	Херменевтически екскурс: въпросът за класиката при Хегел, Гадамер и Яус.	2
7.	Септемврийските поети и канона І. Препрочитане на Разцветников.	2
8.	Септемврийските поети и канона ІІ. Идеологиите на паметта и конструирането на събитието ex post	2
9.	Септемврийските поети и канона ІІІ. Гео Милев и „Септември” като палимпсест	2
10.	Атанас Далчев и поетите на 1940-те (А. Вутимски, Р. Ралин и др).	2
11.	Канон и манифест. Канон и скандал.	2
12.	Да изпаднеш от канона І: Случаят „Чавдар Мутафов”	2
13.	Дора Габе и „Лунатичка”. Търпеливият бунт	2
14.	Да изпаднеш от канона ІІ: Н. Вапцаров и Н. Марангозов	2
15.	Жанр и канон, или отново за спора върху жанра на „Хаджи Димитър” (Ботев, Славейков, Троянов, Георгиев, Камбуров, Панов и отвъд)	2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Устно представяне по време на семестъра, курсова работа и устен изпит са трите компонента, върху които стъпва крайната оценка. Най-решаваща роля има курсовата работа, при която се изисква да бъде демонстрирана запознатост не само с течащите дебати около проблематиката на канона, но също и с литературата върху обсъждания от студента автор.

 

 

Литература:

 

 

Текстове от авторите на програмата:

Камбуров, Д. „Канон-ефектът”, В: Българският канон, съст. Ал. Кьосев, София: ИК „Александър Панов”, 1998, с. 195-232.

Камбуров, Д. Явори и клони, София: Фигура, 2003.

Камбуров, Д. Българска лирическа класика, София: Просвета, 2004.

Камбуров, Д. „(С)Вещите на Далчев. Вещите вещи”, В: Да четем Далчев, съст. Михаил Неделчев, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, София: НБУ, 2004, с.114-120.

Тенев, Д. “Красота срещу истина. (Върху “Марионетки” от Чавдар Мутафов)”, Следва, декември 2003, бр.7.

Тенев, Д. “‘Каква му е Хекуба?’”, В: Да отгледаш смисъла. Сборник в чест на Радосвет Коларов, София, 2004.

Тенев, Д. “Тихото търсене”, в-к “Литературен вестник”, 20-26.07.2005, бр.27

Тенев, Д. „Ангелът и тялото (Един прочит на „О-хи-ку-сан” на Александър Вутимски)”, Електронно списание LiterNet, 2007, бр.11 (96).

Тенев, Д. „Счупеното колело на времето”, в-к „Култура”, 03.10.2008, бр.33.

Тенев, Д. ”Куфарът на Гео Милев”, в-к „Литературен вестник”, 25-31.03.2009, бр.11.

Тенев, Д. „Куфарът на Далчев”, в-к „Литературен вестник”, 25-31.03.2009, бр.11.

Тенев, Д. „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59.

Тенев, Д. „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517.

Тенев, Д. Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.

 

 

Избрана библиография:

Българският канон, съст. Ал. Кьосев, София: ИК „Александър Панов”, 1998.

Вачева, А. Под знака на модерността, София: Полис, 2002.

Георгиев, Н. „На повратки в село – или към света?”, София: Критика, 1999.

Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години, София: ВЕК 22, 1992.

Дойнов, Пл. Алтернативният канон, София: НБУ, 2012.

Дойнов, Пл. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989, София: Сиела, 2011.

Критическото наследство на българския модернизъм, т.І, ІІ и ІІІ, съст. Е. Сугарев, Е. Димитрова, Цв. Атанасова, София: Институт за литература, БАН и ИЦ „Боян Пенев”, 2009.

Кьосев, А. Индигото на Гьоте, София: Фигура, 2008.

Кьосев, А. Лелята от Гьотинген, София: Фигура, 2005.

Литературният скандал. Скандалът като литература, съст. Л. Липчева-Пранджева, И. Пелева, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2010.

Неделчев, М. Цензурираните класици, София: Сиела, 2011.

Неслученият канон, съст. М. Кирова, София: Алтера, 2009.

Николчина, М. Родена от главата, София: СемаРШ, 2002.

Панов, А. Поезията на Христо Ботев, София: ИК „Александър Панов”, 2012.

Пелева, И. Идеологът на нацията, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 1994.

Пелева, И. Места от конспекта, София: Литературен вестник, 2000.

Пенчев, Б. Септември 23: идеология на паметта, София: Просвета, 2006.

Представи за българския литературен канон, кн.1 и 2, Велико Търново: Фабер, 2009.

Стефанов, В. Участта Вавилон, София: Анубис, 2000.

Теменуги. Другият роман на Яворов, съст. М. Николчина, София: Литературен вестник, 1998.

Хранова, А. Български интертекстове, София: Просвета, 2002.

Хранова, А. Езикът и неговите речи, София: Фигура, 2000.

Хранова, А. Историография и литература, т. 1 и 2, София: Просвета, 2011.

Хранова, А. Литературният човек и неговите български езици, 1995.

 

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009

 

Западният литературен канон

 

доц. д-р Огнян Ковачев

 

Курсът запознава студентите с концептуалните основания, модели и гледни точки към западния литературен канон. Основните му цели са да представи функционирането на това понятие в съвременната литературна наука и да интерпретира академичните и критическите дебати около него. Съществено внимание също така е отделено на новите контексти на канона, както и на перспективите за неговото проявление и изучаване.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Що е литературен канон? Концептуални решетки	2 часа
2.	Институция и дебат: естетическа ценност или политики на представяне	2 часа
3.	Период, направление, школа. Исторически и генеалогичен модел	2 часа
4.	Жанр и канон: ренесансови взаимодействия	2 часа
5.	Шекспир – времето без брегове или сърцевината на канона?	2 часа
6.	Дон Кихот на Сервантес – каноничен текст и интертекстове	2 часа
7.	Романът като проект на Просвещението: (не)каноничният жанр	2 часа
8.	Гьоте. Играта между света и литературата	2 часа
9.	Литературната готика като провокация към канона	2 часа
10.	Е. А. По – медиатор или контраканоничен гений	2 часа
11.	Канонът на реализма: Стендал, Балзак, Флобер	2 часа
12.	Самосъзнанието на канона в играта между модерност и традиция	2 часа
13.	Канон и превод	2 часа
14.	Хорхе Луис Борхес – каноничен законодател от периферията	2 часа
15.	Канон и интернет	2 часа

 

 

Форми и методи на оценяване:

Оценяването се извършва въз основа на текущ контрол, курсова работа и устен изпит – събеседване върху нейния текст и проблематика.

 

 

Литература:

 

Арнаудов, Михаил, „Канонът на българската литература” – в: сп. Пролом, г. І, кн. 15-16, 1922. (препечатана в Алманах за литература и изкуство „Света гора”, Велико Търново, 2000/2001.)

Ауэрбах, Ерих. Мимесис. Изображение действительности в западноевропейской литературе. Москва: Прогресс, 1976 (Вж. също Auerbach, Erich. Mimesis. Dargeshtellte Wirklichkeit in der Abendlaendischen Literatur. A. Francke Verlag AG: Bern, 1959)

Борхес, Хорхе Луис. Вавилонската библиотека. София: Народна култура, 1989

Българският канон? Кризата на литературното наследство. Съст. Александър Кьосев. Изд. къща „Александър Панов”, 1998

Елиът, Томас Стърнз, „Що е класик” – в: Елиът, Т. С. Традиция и индивидуален талант. Варна: Георги Бакалов, 1980

Ковачев, Огнян, „Един готически канон” – в: Ковачев, О. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. София: Еднорог, 2004

Ницше, Фридрих, “За ползата и вредата от историята за живота”, – в: Ницше, Фр. Несвоевременни размишления. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1992

Прат, Мери Луиз, „Хуманитарно образование за бъдещето. Размисли върху дискусията по програмата за западна култура в Станфордския университет”, - в: сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996

Пундев, Васил, Канонът на българската литература” – във: в. Слово, бр. 205, 1922 (препечатана в Алманах за литература и изкуство „Света гора”, Велико Търново, 2000/2001)

Рихтър, Дейвид, „Какво четем. Естетически и политически спорни въпроси в каноничните войни”, – в: сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996

Сент Бьов, Шарл Огюстен, „Какво е класик”, – в: Сент Бьов. Портрети. Наука и изкуство: София, 1978

Сърл, Джон, „Бурята в Университета”, – в: сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996

Фуко, Мишел, “Що е автор?”, – в: Литературен вестник, 1991, бр. 19-21

Фуко, Мишел, “Ницше, генеалогията, историята”, – в: Фуко, Мишел. Генеалогия на модерността. Съст. и превод от френски Владимир Градев. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1992

Altieri, Charles, “An Idea and Ideal of Literary Canon”, – in: Falling into Theory: Conflicting Views on Reading Literature. Edited by David H. Richter. Boston: St. Martin Press, 1994

Barthes, Roland, “The Death of the Author”, – in: Falling into Theory: Conflicting Views on Reading Literature. Edited by David H. Richter. Boston: St. Martin Press, 1994

Bloom, Harold. The Anxiety of Influence. A Theory of Poetry. Oxford University Press, 1973

Bloom, Harold. The Western Canon. The Books and School of the Ages. Riverhead Books, New York, 1995

Deleuse, Gilles and Guattari, Félix, “What Is a Minor Literature”, – in: Falling into Theory. Boston: St. Martin Press, 1994

Foucault, Michel. “What Is an Author”, – in: Rabinow, Paul (ed.). The Foucault Reader. Penguin Books, 1991

Gates, Henry Louis, Jr., “Canon-Formation, Literary History, and the Afro-American Tradition: From the Seen to the Told”, – in: Boston: St. Martin Press, 1994

Pratt, Mary Louise, “Humanities for the future: Reflections on the Western Culture Debate at Stanford”, – in: Falling into Theory. Boston: St. Martin Press, 1994

Robinson, Lillian, “Treason Our Text: Feminist challenges to the Literary Canon”, – in: Falling into Theory. Boston: St. Martin Press, 1994

Richter, David, “What We Read. Aesthetic and Political Issues in the Canon Wars”, – in: Falling into Theory. Boston: St. Martin Press, 1994

Searle, John, “The Storm over the University”, – in: Falling into Theory. Boston: St. Martin Press, 1994

Sedgwick, Eve Kosofsky, “Axiom 6” from Epistemology of the Closet (Berkely: University of California Press, 1990), – in: Falling into Theory. Boston: St. Martin Press, 1994

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009