Литературознание

Сравнително литературознание

 

Проф. д-р Миглена Николчина

 

Курсът разглежда съпоставителността като иманентен аспект на всяка литература. Идентитетът на дадена литература се разкрива като сноп от експлицитни или имплицитни съпоставки. В рамките на курса конкретните проявления на тази конститутивна съпоставителност се изследват на основата на внимателен прочит на някой от големите романи на 20 век (“Доктор Фаустус” на Томас Ман за 2002/03; “Вълшебната планина” на Томас Ман за 2003/04; “Одисей” на Джеймс Джойс за 2004/05; “Играта на стъклени перли” на Херман Хесе за 2005/06).

 

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Концепции и дефиниции за съпоставителност на литературите.	2
2.	Произход, приемственост и идентичност на литературите.	2
3.	Влияние, диалог, интертекстуалност в литературната творба.	2
4.	Романът на модернизма и мита.	2
5.	Романът на модернизма и античната литература.	2
6.	Романът на модернизма и неговите предходници.	2
7.	Романът на модернизма и неговите съвременници.	2
8.	Романът на модернизма и музиката.	2
9.	Романът на модернизма и изобразителните изкуства.	2
10.	Романът на модернизма и философията.	2
11.	Романът на модернизма и психоанализата.	2
12.	Романът на модернизма и науката.	2
13.	Романът на модернизма и политиката.	2
14.	Новаторство, повторение, баналност в романа на модернизма.	2
15.	Последната епоха на гениите.	2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Участие в семинарните дискусии, курсова работа.

 

Литература:

 

Димитър Аврамов. Естетика на модерното изкуство. С., 2008.

Цветан Стоянов. Съчинения в два тома. Т.2, С. 1988.

Цветан Тодоров. Красотата ще спаси света. Уайлд, Рилке, Цветаева, С., 2010.

Дарин Тенев. Преразглеждане на кризата на модернизма в светлината на кризата на европейските науки с оглед изясняване ролята на литературата. http://liternet.bg/publish19/d_tenev/prerazglezhdane.htm

Емануил А. Видински. Болест и смърт у Томас Ман и Ярослав Ивашкевич. http://liternet.bg/publish9/eavidinski/bolest.htm

Петя Абрашева. Импресионистични мотиви в творчеството на Марсел Пруст и Вирджиния Улф. http://liternet.bg/publish20/p_abrasheva/impresionistichni.htm

Миглена Николчина. Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке, Критика и хуманизъм, кн. 22, 2006, с. 73-92

Миглена Николчина. Символи и листове. Фантазия за една женска транспозиция (“Съответствия” на Бодлер и “Лес” на Дора Габе)”, в А. Личева, К. Протохристова, О. Ковачев (съст.), Идентичности, отражения, игри. Юбилеен сборник в чест на Симеон Хаджикосев, София: Изд. на СУ “Св. Кл. Охридски”, 2004, с. 166-178.

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009

Теории за литературата и културата (ХVІІІ-ХХ век)

 

Доц. д-р Тодор Христов

Гл. ас. д-р Дарин Тенев

Ас. Еньо Стоянов

 

Курсът има за задача да въведе в съвременни теории, определящи за състоянието на хуманитаристиката днес. Представяните теории се контекстуализират, без това да пречи на внимателното обяснение на вътрешните особености. Особено силен акцент е поставен върху онова, което вече е прието да се нарича „философски момент във френската мисъл от 1960-те години”, като същевременно не са оставени без внимание определени, незастъпени в бакалавърската форма на обучение, представители на аналитичната традиция, американската хуманитаристика и т.н.

 

Курсът се провежда под експериментална форма с трима лектори, от които един или двама представят съответната теория, а другият/ другите диалогизират, като посочват проблемните места за всяка от теориите и същевременно в разговор я реконтекстуализират и показват не само как би могла да се използва днес, но също и защо знанието, което ни дава, е важно в съвременния свят. При представянето и в разговора се прави опит и за генеалогия наразличните виждания, които се проследяват най-вече в модерния контекст на европейската мисъл от периода ХVІІІ-ХХ век, но се правят екскурси и към по-древни и не-европейски контексти.

 

Целта на курса е да не само да се преподаде на студентите определено количество от необходим материал, но същевременно да бъдат запознати и въвлечени в живата дискусия върху значимите проблеми на съвременното интелектуално поле.

 

Завършилите успешно курса студенти ще се ориентират добре в настоящата ситуация в хуманитаристиката, социалните науки и философията; ще имат способност да прилагат различни методи за анализ на разнообразните феномени, с които се сблъскват във всекидневието си; ще бъдат критически-рефлексивно дистанцирани спрямо неизказаните предпоставки на теорията и практическата логика; ще умеят да се впишат добре в полето на българската и европейската мисъл.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Археология на знанието и генеалогия на модерността. Мишел Фуко	2
2.	Психоанализа и литература: Жак Лакан	2
3.	Деконструкция. Жак Дерида	2
4.	Машината, уредбата и ставането. Жил Дельоз и Феликс Гатари	2
5.	Социология и литература І. Пиер Бурдийо	2
6.	Социология и литература ІІ. Никлас Луман	2
7.	Фикционалност І. Волфганг Изер	2
8.	Фикционалност ІІ. Семантиката на възможните светове и теорията на фикцията	2
9.	Ориентализъм и постколониализъм	2
10.	Събитие и истина. Ален Бадиу	2
11.	Суверенност, неразличимост, потенциалност. Джорджо Агамбен	2
12.	Културни изследвания	2
13.	Люблянска лаканианска школа: Славой Жижек, Младен Долар, Аленка Зупанчич	2
14.	Единичното множествено битие. Жан-Люк Нанси	2
15.	Джендър изследвания. ДжудитБътлър	2

 

Форми и методи на оценяване:

 

Оценката се формира въз основа на устен изпит, като се взема предвид активността на студента в рамките на семестъра (участие в дискусии, проявя на инициатива, демонстрация на способност за критическо дистанциране от излаганите тези и т.н.)

 

Литература:

 

Заглавия на авторите на програмата:

 

Стоянов, Еньо, “Посоките на смисъла. Дельоз и романът” В: Алтера Академика, год. І, кн. 1, С., 2007, 133-146.

Стоянов, Еньо, „Това непреодолимо, за щастие, противоречие”: напреженията в литературата”, В: „Не съм от тях”. Канонът на различието (Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Никола Георгиев), С., 2009, 238-244

Стоянов, Еньо, „За ползата и вредата от системната теория за литературната антропология”, В: Liternet, 2010, http://liternet.bg/publish26/enjo-stoianov/izer_i_luman.htm

Стоянов, Еньо, „Positivity, Negativity and Literature’s Marginality” в: Маргиналното в/за литературата, ред. Рая Кунчева, изд. Боян Пенев, С. 2011, 443-457

Стоянов, Еньо, „Truth and Literature: Mimesis and Death in Jacques Derrida’s Demeure“ в: Literary Knowledge and Open Horizons: Expectations and Prospects, ред. Рая Кунчева, изд. Боян Пенев, С., 2011, 139-154

Тенев, Дарин. “Религиозни тъкани”, в-к “Култура”, 21.02.2003г., бр.8

Тенев, Дарин. “Отговорност, история, решение”, в-к “Култура”, 07.03.2003г., бр.10

Тенев, Дарин. “Критика на постколониалния разум”, в-к “Култура”, 09.05.2003г., бр.19

Тенев, Дарин. “Животните и хуманитаристиката”, в-к “Култура”, 13.06.2003г., бр.24

Тенев, Дарин. “Ареалността на тялото”, в-к “Култура”, 18.07.2003г., бр.29

Тенев, Дарин. “Критика на стереотипизирането”, в-к “Култура”, 12.09.2003г., бр.33

Тенев, Дарин. “Субектът, отново”, в-к “Култура”, 23.01.2004г., бр.3

Тенев, Дарин. “Назад към истината”, в-к “Култура”, 19.03.2004г, бр.2

Тенев, Дарин. “Материални събития”, в-к“Култура”, 02.04.2004г, бр.14/15

Тенев, Дарин. “Глупостта”, в-к “Култура”, 23.07.2004г., бр.31

Тенев, Дарин. “Безпокойството”, в-к“Култура”, 30.07.2004г., бр.32

Тенев, Дарин. “Категорично институционализиране на деконструкцията?”, в-к “Култура”, 24.09.2004г, бр.35

Тенев, Дарин. “По пътеките на наративната граматика”, в-к “Култура”, 10.12.2004г, бр.47

Тенев, Дарин. “Деконструкция на християнството”, , в-к “Култура”, 30.09.2005г, бр.33

Тенев, Дарин. “Безкрайният разговор”, в-к “Култура”, 14.10.2005г, бр.35

Тенев, Дарин.“Край на теорията?”, в-к “Култура”, 28.10.2005г, бр.37

Тенев, Дарин. “В крайна сметка”, в-к “Култура”, 03.02.2006, бр.4

Тенев, Дарин. “Време за диво мислене”, в съавторство с Росен Люцканов, в-к “Култура”, 14.12.2006, бр.43

Тенев, Дарин. „Раздвояването на нощта”, в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31

Тенев, Дарин. „Идната книга”, сп. Алтера Академика, год.1, кн.3, есен 2007

Тенев, Дарин. „Разтваряне – за тялото”, върху Тялото-Метаморфоза на Боян Манчев, в-к „Култура”, 9 ноември 2007, бр.38

Тенев, Дарин. “Предвиждането на образа”, в сп.Алтера Академика, год.1, кн.2, лято 2007, cc. 133-150.

Тенев, Дарин. Представяне на Люблянска Лаканианска школа, в сп. Алтера Академика, год.1, кн.2, 2007

Тенев, Дарин. „Сто години от рождението на Морис Бланшо”, в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31

Тенев, Дарин. „Да се чете Капиталът, да се пренапише Капиталът (140 години по-късно)”, сп. Социологически проблеми, 1-2, 2008, с.408-415

Тенев, Дарин. „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59

Тенев, Дарин. „Долина на умиращи звезди”, Moon lake. Сборник есета, София: Алтера, 2009, с.67-78

Тенев, Дарин. „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517

Тенев, Дарин, „Вулгарно литературознание. Въведение”, в-к „Литературен вестник”, 2-8.12.2009, бр.38-39, с.7

Тенев, Дарин. „Възможността на теоретичния модел и нейното отношение към литературната потенциалност”, Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, №12 (121)

Тенев, Дарин. „Остин и Мос с Дерида: Дар и речеви актове”, сп. Критика и Хуманизъм, кн.32, бр.2/ 2010, с.199-209.

Тенев, Дарин. „Дерида и Адорно – съпротивата на остатъка”, сп. Критика и Хуманизъм, кн.34, бр.4/ 2010, с.33-54.

Тенев, Дарин. „Отваряне на пред-структурата: негативност, време, възможност”, В: Бездната Хайдегер, съст. Георги Ангелов, Асен Димитров, Георги До нев, Валентин Канавров, Благоевград: УИ „Неофит рилски”, 2011, с.118-137.

Тенев, Дарин. „Фикционалната граница: конститутивната функция на миналото несвършено време в литературната фикция”, В: Научни трудове в памет на Георги Герджиков, съст. Тодор Бояджиев, Венче Попова, Красимира Алексова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2011, с. 540-555.

Тенев, Дарин. „Невъзможният разказ и скритата основа на субекта (Върху дневник от времето на социализма)”, Социологически проблеми, 3-4/ 2011, с.194-217.

Тенев, Дарин. „По ръба на изречимото”, в-к Култура, бр. 12, 01.04.2011.

Тенев, Дарин. „Неопределеност и маргиналност при въвеждането на персонажи във фикционални произведения”, В: Маргиналното в/на литературата, съст. Рая Кунчева, София: Издателски център Боян Пенев, 2011, с. 417-442.

Тенев, Дарин. „Логиката на преутвърждаването и оттеглянето на политическото”, Критика и хуманизъм, кн.38, бр.1/ 2012, с. 289-309.

Тенев, Дарин. Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.

Христов, Тодор. Литературността. Алтера: София, 2009

Христов, Тодор. Отвъд идентичността. Извор: София, 2008

Христов, Тодор. „Отвличането на авторското право в мрежата”. Дичев, И., Ю. Роне ред. Нова културна геометрия: Уеб-мрежовици, култур-бракониери, кибер-агитатори. София: Изток-Запад, 2012.

Христов, Тодор. „Литературата като дар”. Кунчева, Р. ред. 2012. Маргиналното в литературата, София: ИК „Боян Пенев”

Hristov, Todor. „Staging the Balkans: Balkan Presentations at the World’s Columbian Exhibition”. CAS Working Paper Series 2007 1: 3-24

Христов, Тодор. „Граници на литературността”. Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”. Факултет по славянски филологии. Т. 96-97. УИ “Св. Климент Охридски”: София, 2007, с. 203-254

Христов, Тодор. „Единствата на теорията”. В: Кунчева, Р. ред.,Литературознанието на ХХ в, София: „Боян Пенев”, 2012.

Христов, Тодор. „Самокритиката, отнемането и субективната истина”. Социологически проблеми 2010 3-4: 262-269

Христов, Тодор. „Цифровите неравенства”. Социологически проблеми 2008 3-4: 149-157

Христов, Тодор. „Интерпретация на историята, литература и / или дискурсивни практики”. Критика и хуманизъм 2009 292: 47-62, ISSN 0861-1718 в съавторство с Ивелина Иванова

Христов, Тодор. „Диалози с мълчанието на литературата”. Български език и литература 2007: 6

Христов, Тодор. „Извън редното литературознание Манифест”. В: Николчина, М. и др. съст. Не съм от тях: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Никола Георгиев и 60 години Катедра по теория на литературата. УИ “Св. Климент Охридски”: София, 2009, 499-508

Hristov, Todor. „Is Multiculturalism Multicultural?” In: Kaneva, S. ed. 2007. Philosophy Bridging Values and Cultures: Universal, Regional, National Values in United Europe. Sofia: Institute for Philosophical Research, 258-65, в съавторство с Ивелина Иванова

Христов, Тодор. „Културни политики и културна стойност”. В: Българската култура – между държавата и пазара. София: ИФИ-БАН, 2008, в съавторство с Ивелина Иванова, с. 353-360

 

 

Задължителна библиография:

 

Агамбен, Джорджо

Homo sacer, София: КХ, 2004

„Църквата и царството”, прев. В. Градев, Християнство и култура, 8/ 2010, с. 98-102

Бадиу, Ален

Етика. Опит върху съзнанието за зло, прев. Л. Каравелов, София: Литавра, 2004

Бурдийо, Пиер

Казани неща, прев. Л. Деянова, Б. Димитрова, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1993

Практическият разум, прев. Б. Димитрова, Л. Деянова, София: КХ, 1997

Практическият усет, прев. М. Янакиева, В. Антонова, София: Фигура, 2005

Правилата на изкуството. Гнеезис и структура на литературното поле, София: Дом на наукитеза човека и обществото, 2004

Мъжкото господство, прев. И. Кръстева, София:ЛИК, 2002

Размишления по Паскал, прев. М. Димитрова, София: Панорама Плюс, 2007

 

„Да описваме и да предписваме” и „Ритуали на институиране”, Социологически проблеми, 3-4/ 2005, с.104-122

Бътлър, Джудит

Безпокойствата около родовия пол, прев. Д. Захариева, София: КХ, 2003

Дельоз, Жил

Различие и повторение, прев. В. Градев и И. Кръстева, София: КХ, 1998.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари

АнтиЕдип, прев. А. Колева, София: КХ, 2004

Кафка, прев. Т. Минева, София: Сонм, 2009

Хилядата плоскости, прев. А. Колева, София:КХ, 2009

Що е философия, прев. Р. Русев, София: КХ, 1995

Дерида, Жак

Гласът и феноменът, София, СемаРШ, 2007

Писмеността и различието, София, наука и изкуство, 1998

За граматологията, София, ЛИК, 2001

Позиции, София, КХ, 1993

Вавилонски кули, София, КХ, 1993

Другото оглавяване, София, ЛИК, 2001

Освен името, София, СОНМ, 1995

Апории, София: КХ,1998

Вяра и знание, София, ЛИК, 200

„Подпис събитие контекст”, Литературна мисъл, 5/ 1993.

„Онтотеология на национал-хуманизма”, „За един апокалиптичен тон...”, В: За името и за превода, София, Отворено общество, 1996

„Смъртно наказание и суверенност”, В: Чудовищният дискурс, София, Дом на науките за човека и обществото, 2002.

„Свидетелство и фикция: Мигът на моята смърт” (откъс от Demeure), в-к „Литературен вестник”, 3-9.10.2007, бр.31, с.13

„Когато очите ни се докосват”, в-к „Литературен вестник”28.01-3.02.2009, бр.3, с.6-7

„Медуза (два фрагмента)” от Жак Дерида, в-к „Литературен вестник”, 1-7.07.2009, бр.24, с.15

Долар, Младен

Само глас и нищо повече, прев. Г.Илиев, София: Алтера.

„Гласът и камъкът – от Хегел до Бекет”, прев. Г. Илиев, Алтера Академика, 2/ 2007, с. 29-52

Жижек, Славой

Понеже не знаят какво правят, прев. М. Русков, София: КХ, 2001

Паралакс, прев. Е. Стоянов, София: Алтера.

„Бой се от ближния си като от себе си”, прев. Г. Илиев, Алтера Академика, 2/ 2007, с.9-28.

Зупанчич, Аленка

Най-късата сянка, прев. Е. Стоянов, София: Литавра, 2006

„Любовта като комедия”, прев. Д. Тенев, Алтера Академика, 2/ 2007, с.53-65.

„Сулектът и принадената наслада”, прев. Д. Тенев, В: Места на любовта, София: Алтера, с.7-30.

Изер, Волфганг

Обхватът на интерпретацията, прев. Р. Атанасова, София: 41Т, 2004.

“Рецептивната теория: поглед назад”, прев.Д.Камбуров, в-к Култура, бр.9 (2120), 10 март 2000 г., с. 10-11

„Рецептивната теория”, прев. Д. Камбуров, В: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет, София: Фигура, 2003, с.27-45

„Актове на фингирането”, прев. А. Колева, LiterNet, 2(3)/ 2000, http://liternet.bg/publish1/wiser/akt.htm (посетена на 26.02.2012)

„Фингирането като антропологическо измерение на литературата”, прев. А. Колева, LiterNet, 5(6)/ 2000, http://liternet.bg/publish1/wiser/antro.htm (посетена на 26.02.2012)

 

Лакан, Жак

„Семинарът за „Откраднатото писмо”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 1/ 1998, с.17-37

„Инстанцията на буквата или разумът от Фройд нататък”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 1/ 1998, с.38-62

„Функция и поле на речта и на езика в психоанализата”, прев. Кр. Кавалджиев, Език и литература, 2/ 1998, с.71-126.

Семейните комплекси, София: Сиела, 2008

За Имената-на-Бащата, прев. Т. павлова, София: Сиела, 2011

Луман, Никлас

Въведение в системната теория, прев. Н. Николова, М. Лякова, София: КХ, 2008

 

Кинг, Майкъл и Крис Торнхил, Никлас Луман за правото и политиката, прев. И. Димитрова, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008

Нанси, Жан-Люк

Корпус, пев. Б. Манчев, София: ЛИК, 2003

Саид, Едуард

Ориентализмън, прев. Л. Дуков, София: Кралица Маб, 1999

Тодорова, Мария

Балкани, балканизъм. София: Фондация за българска наука и култура, 1999

Фуко, Мишел

Генеалогия на модерността, прев. В. Градев, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992

История на лудостта в класическата епоха, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1996

Думите и нещатас, София: Наука и изкуство, 1992

Археология на знанието, прев. А. Колева, София: Наука и изкуство, 1996

Надзор и наказание, прев. А. Колева, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1998

История на сексуалността, т. 1-3, прев. А. Колева, Плевен: ЕА, 1993-1994

Просвещение и критика, прев. А. Колева, В. Градев, София: КХ, 1997

Анормалните, София: ЛИК, 2000

Трябва да защитаваме обществото, София: ЛИК, 2003

 

„За другите пространства”, Литературен вестник, бр.13 от 02.04.2003. Достъпен на http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1055

Улф, Лари

Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението, прев. Р. Панайотова, София: Кралица Маб, 2004 

Хебдидж, Дик

Функцията на субкултурата, http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012

Хол, Стюарт

Кодиране и декодиране в телевизионния дискурс. http://sites.google.com/site/valentinagueorguieva/bcccs, посетен на 25.02.2012

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009

Театър и литература

 

проф. дизк. Виолета Дечева

 

Филолозите знаят, че драмата не е само литература. Театралите знаят, че театърът не е само игра. Но и едните, и другите са наясно, че ХХ в. силно е влошил отношенията им. Както и че разривът съвсем не е (бил) окончателен. Просто никое изкуство вече не е същото и “бракът” вече има друг регламент. Така отдавна стана недостатъчно образованието по литература, което дава само знание за драмата, изключвайки перформативните изкуства и тяхното значение за случващото се в съвременната литература.

Поради това предложеният курс Театър и литература е фокусиран върху основни пресечни точки между двете изкуства, които се явяват конститутивни за тяхното развитие.

Целта на курса е да представи трансформациите в отношенията между театъра и литературата през Модерността, доколкото тъкмо тези промени са възможност да се мислят и функциите им, и предефинирането на техните граници в актуалността.

Курсът включва лекции и семинарни упражнения.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Литература и драма. Драма и сцена. Модерната драма: теории. П.Сонди.	2
2.	Въведение в теорията на театралното представление. Театралното пространство, играене-гледане. Прагматика на театралното общуване между сцена и зала.	2
3.	Театърът като естетическа и социална конвенция. Театралната сграда и разбирането за представлението. Функции на театъра. Театърът в Модерното време.	2
4.	Театърът като институция и мястото й в модерната държава. Шилер: “Театърът като морален институт”.	2
5.	Театърът (сцената) като (литературна) тема: Романтизъм и театър.	2
6.	Театърът – любимото изкуство на публиката през ХІХ в. Просвещенската драма и сцена: произход на театъра от духа на драмата.	2
7.	Преодоляване на театъра на драмата. Движение за “театрализация на театъра”. Отношението живот - изкуство. Театралните реформи в началото на ХХ в. Свободни театри: Антоан. Ото Брам. Натуралистична драма и театър. К.С.Станиславски и методологията на изграждане за сценичния образ и представлението.	2
8.	Реформа на живота. Антинатуралистични теории. Художествени колонии: Дармщат. Монте Верита. Концепции за театрално изкуство като “празник на живота”: П.Беренс. Г.Фукс. Фр.Ницше и значението на “За произхода на трагедията от духа на музиката” за театралните концепции през ХХ в.	2
9.	Театърът vr Литературата: Драмата на модернизма и новата театралност. Проблемни полета: истината, дома, миналото, властта, “външен” и “вътрешен” индивид/ “външно” и “вътрешно” действие etc. Х.Ибсен и А.Стриндберг. А.П.Чехов. Символистична драма и театър: М.Метерлинк. Л.Андреев. Ал.Блок	2
10.	Театърът и пазарът. Разделението “високо” и “ниско” (булевардна драма и театър, мелодрама, кабаре, вариате и др.) в началото на века.	2
11.	Режисьорът и авторът на драма. Представлението: теоретизации. Поява и оформяне на режисьора като основна авторска фигура в театъра на ХХ в. Отношението драма-сцена. М.Райнхард. С.Станиславски. Вс.Мейрхолд. Ал.Таиров. Е.Вахтангов. С.Айзенщайн “Монтаж на атракциони”.	2
12.	Театралния исторически Авангард или счупената показалка в главата на драмата. Драматургия и сцена: Ал.Жари. Еспресионистична драма.	2
13	Театрална архитектура на Авангарда. Баухаус. Театърът и киното.	2
14	От другата страна на европейския драматически и анти-драматически театър: А.Арто и “Театърът на жестокостта”	2
15	Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството. Театър и медии.	2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Оценяването на магистъра по литературознание е въз основа на неговото участие в семинарната работа и лекционния курс, което се изразява както в писмена подготовка на реферат, така и в редовна подготовка за семинарната и лекционната работа по предварително поставени от титуляра на курса теми.

Финалната оценка се формира след представяне на писмена курсова работа и устен изпит.

 

 

Литература:

 

• Detcheva, V., Le drame conteporain: Revue des études slaves, l'Institut d'études slaves et le Centre d'études slaves, Paris, LXXXI/2-3, p.281-294 В: Revue des études slaves, l'Institut d'études slaves et le Centre d'études slaves - unité mixte de recherche Université Paris-Sorbonne – CNRS, LXXXI/2-3, 2010, p. 281- 295.
• Das Theater Grotowskis. Interpress Warschawa, 1979
• Detcheva, V. (2011), „Zwischen dem toten Strand der Ideologie und dem kalten Tee des Hedonismus“ in: Die neue Freiheit – Perspektiven des bulgarischen Theaters, Hrsg. von Dorte Lena Eilers, Anna Volkland und Holger Schultze, 2011, Theater der Zeit, S. 22-36
• Lehmann, H.-Thies, Postdramatisches Theater, Fr./Main: Verl. der Autoren, 2007
• Turner, V.: Das Ritual. Struktur und Anti-Struktur, Frankfurt/M./New York: Campus, 1989
• Fischer-Lichte, Er., The Transformative Power of Performance: A New Aesthetics, 2008, Routladge, NY
• Арто, А., Театърът и неговият двойник, С.1985
• Барба, Еуженио, Антропология на театъра, Първи хипотези в: Театрален бюлетин,1981/2
• Барба, Еуженио, Плуващите острови, в: Театрален бюлетин, 1984/1
• Барт, Р., “Сляпата Майка Кураж” и “ Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242
• Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -
• Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990
• Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978
• Гротовски, Йежи, Към беден театър, в: Театрален бюлетин, 1984/ 2, 3, 4
• Дерида, Ж., Театърът на жестокостта и затвореността на представлението, в: Гестус, 1998, с. 213-251
• Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С. 2003
• Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003
• Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни, София, 2006, Просвета, 320 с.
• Дечева, Виолета (съвместно с Попилиев, Р., Йорданов, Н., Николова, К., Спасова, Й.): „История на българския театър между двете световни войни”, 2011, с.291-393
• Дечева, Виолета Новата ситуация в театъра след 1989: Между мъртвия пясък на идеологията и студения чай на хедонизма. – В: Littera and Linguea, E-Journal, СУ „Св.Кл.Охридски”, есен, 2011, http://www.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/summer-2011/666-vdecheva-summer-2011,
• Дечева, Виолета, Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър на Пенчо Славейков в „Национален театър” и на Иван Андрейчин в „Книга за театъра”, в Годишник на Народния театър „Ив.Вазов”, 2011, с.115-130
• Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989
• Мартин Еслин, Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6
• Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 19..
• Ницше, Фр., за произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –
• Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990
• Станиславски, К.С., Работа на актьора над себе си в 2 т., и “Работа на актьора над ролята”, С. 1984
• Таиров, А., Избрано, С. 19..
• Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997
• Тодоров, Цв., Изкуството според Арто, в: Театрален бюлетин, 1984/1, с. 161-172
• Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009

Християнски мотиви в западноевропейския роман

 

доц. д-р Калин Михайлов

 

Курсът е прицелен предимно към творби от западно- и средноевропейската литературна традиция на XIX и XX век. Привличат се обаче и други значими романни образци – руски, български, американски, които се пораждат и градят чрез активно взаимодействие с тази традиция.

Разглеждането и анализирането им през призмата на християнските мотиви отваря възможности за прочити, които обикновено остават встрани от вниманието на преподаватели и студенти по време на бакалавърската степен на обучение. В други случаи набелязани вече интерпретации се задълбочават, което променя установили се оптики на четене на класически или по-малко класически романни текстове.

Основна амбиция на курса е постепенно да се стигне до очертаване на част от особеностите на явлението “(европейски) християнски роман”, на неговата поетология и на неговия “канон”.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1.	Въведителна лекция Очертаване на хронологичните и жанрови граници на избраното литературно поле. Понятийни проблеми, свързани с интердисциплинарността на заниманието. Видове подходи при анализирането на творбите от курса и други подобни романни текстове. Насоки за разработване на бъдещите курсови работи.	2 часа
2.	Юго, В. "Клетниците" Социалният роман на романтизма и "христологичният наративен модел" в романа. Нравствено величие и социално "проклятие" (маска) на Ж. Валжан.	2 часа
3.	Честъртън, Дж. К. "Кълбо и кръст" Романът на Честъртън – философски, криминален или роман-антиутопия? Мисленето в парадокси на Честъртън: възможности и лимити то да бъде използвано в един роман за вярата и неверието. Да търсиш истината с "цяло сърце" – антитеза на "охладняването" за "последните неща" в съвременната култура.	2 часа
4.	Луис, К. С. "Писмата на Душевадеца" Романът на Луис като разновидност на епистоларния роман. Неизменността на истината ("това старо нещо") и многото лица на лъжата (стратегията на Душевадеца).	2 часа
5.	Луис, К. С. "Великата раздяла" Пътуването в отвъдното като "форма" на (научно)фантастичния роман. Данте и Луис. Несубстанциалността на злото и субстанциалността на всичко хубаво, истинно и добро в Бога.	2 часа
6.	Мориак, Фр. "Терез Дескейру" Творбата на Мориак в традицията на психологическия роман. Фигурата на фарисеят и фарисейското в романа. Мотивът за неверието на погледа (невъзможната промяна).	2 часа
7.	Мориак, Фр. "Змийско кълбо" "Змийско кълбо" като "тезисен роман" (С. Сюлейман). За границите на психологическия анализ в романа. "Обичан съм, следователно съществувам" (или за сърцето и съкровището на героя-разказвач).	2 часа
8.	Бернанос, Ж. "Под слънцето на сатаната" Героят и светецът в романа. Романът като "дебат" за отчаянието и кризата на съвременната цивилизация. Смисъл и измерения на изкуплението.	2 часа
9.	Бернанос, Ж. "Дневникът на един селски свещеник" Роман за благодатта, за неизразимото. Слабостта като сила и силата като слабост. Опозицията видимост и същност в контекста на западноевропейската литературна традиция. Бернанос – френският “Достоевски”?	4 часа
10.	Сенкевич, Х. "Кво вадис" "Кво вадис" и историческият роман. Роман за първите или за последните времена (на християнството)?	2 часа
11.	Други съвременни романи в традицията на "Кво вадис" Историческата романистика на Фр. Ривърс и на Д. Налбантски (“Жребият”).	2 часа
12.	Джон, Патриция Ст. "Съкровища на снега" – детски роман и/или роман за възрастни? Опозицията висока (християнска) литература/масова ("назидателна") литература – проблем или благословение за християнските среди и за литературата?	2 часа
13.	Луис, К. С. "Нарния" Луис и Толкин като първоначинатели на един жанр. Творческото въображение и силата на въплътената реалност в света на Луис. Жанрът фентъзи и границите на благовестието.	2 часа
14.	“Наследници” на Данте и К. С. Луис в Америка Романистиката на Франк Перети (“Клетвата” и “Мракът на този свят”) и Бил Майерс (“Елиас”).	2 часа

 

Форми и методи на оценяване:

Макар да е изцяло лекционен, курсът предполага активно участие на магистрантите през цялото време, което се насърчава чрез предварително изпращане на материали (откъси от художествени и критически текстове). Решаващо за оценката е изработването на курсова работа, критериите за която се уточняват и дискутират от самото начало. Курсовата работа се рецензира писмено и се връща оцененена на магистранта, след което се провежда събеседване върху написания и рецензиран текст, при което магистрантът би трябвало да е в състояние да защити тезите в своята работа и да отговори на (евентуално) поставените в рецензията или възникнали в процеса на събеседването въпроси. Крайната оценка се формира чрез комбиниране на трите фактора: 1) Участие по време на час; 2) Курсова работа; 3) Събеседване върху курсовата работа.

 

 

Литература:

 

Художествена литература

 

Бернанос, Ж. Под слънцето на сатаната. Беседи. С., София – С. А., 2005 (прев. от фр. Г. Меламед, Т. Николов).

Джон, Патриция Ст. Съкровища на снега. С., Българско библейско дружество, год. на изд. не е посоч.

Луис, К. С. Великата раздяла. С., Нов човек, 2002 (прев. от англ. на Б. Златев и Цв. Биюков).

Луис, К. С. Хрониките на Нарния. В седем части : 1. Племенникът на магьосника; 2. Лъвът, Вещицата и дрешникът; 3. Брий и неговото момче; 4. Принц Каспиан; 5. Плаването на "Разсъмване"; 6. Сребърният стол; 7. Последната битка. С., Труд, 2005.

Луис, К. С. Писмата на Душевадеца. С., Нов човек, 2010² (прев. от англ. Р. Ботева).

Майерс, Б. Елиас. С., БХСС, 2003 (прев. от англ. М. Зарева).

Мориак, Фр. Терез Дескейру. С., Народна култура, 1976 (прев. от фр. Д. Меламед).

Мориак, Фр. Змийско кълбо. Пловдив, Изд. “Христо Г. Данов”, 1978 (прев. от фр. П. Пройкова) // Мориак, Фр. Змийско кълбо, С., Еnthusiast Vintage, 2011 (прев. от фр. Силвия Колева).

Налбантски, Д. Жребият. С., Нов човек, 2006.

Перети, Франк. Клетвата. Добрич, Менора Прес, 2002 (прев. от англ. П. Ганев).

Перети, Франк. Мракът на този свят. Добрич, Менора Прес, 2002 (прев. от англ. П. Ганев).

Ривърс, Фр. Глас във вятъра. Добрич, Менора Прес, 2000; Ривърс, Фр. Ехо в тъмнината. Добрич: Менора Прес, 2001; Ривърс, Фр. Неизбежно като утрото. Добрич, Менора Прес, 2003 (историческа трилогия).

Сенкевич, Х. Quo vadis. С., Народна култура, 1980 (прев. от полски А. Ганчева-Зографова).

Честъртън. Дж. К. Кълбо и кръст. С., Омофор, 2007 (прев. от англ. В. Николова).

Юго, В. Клетниците. С., Народна култура, 1965, т. I – II. (прев. от фр. Л. Сталева).

 

 

Критика и друга помощна литература

 

Августин (Блажени), Аврелий. За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята. С., София – С. А., 1992 (прев. от лат. Ц. Бояджиев).

Аверинцев, С. Неочакваното здравомислие на Дж. К. Честъртън. – Във: Дж. К. Честъртън. Вечният човек. С., Омофор, 2005, 5-24.

Бояджиев, Ц. Проблемът за злото и свободата на волята (при бл. Августин). – Във: Философия на европейското Средновековие. С., Философска фондация “Минерва”, 1994, 31-33.

Генов, Гено. Виктор Юго. Литературно-критически очерк. С., Нар. просвета, 1989.

Каприев, Г. Достойнството на духовната свобода (за романа на Ж. Бернанос “Под слънцето на сатаната”) – Култура, 2005, бр. 40.

Луис, К. С. Обикновено християнство, С., Нов човек, 1991. // Отвъд човека : Цената на съвършенството. С., Нов човек, 1997.

Михайлов, К. Битката за времето в няколко романа от последното десетилетие. –Християнство и култура, Х / 2011, 7 (64), 150–158 [http://www.hkultura.com/db_text/2011_64.pdf#page=150].

Михайлов, К. Канонът на фантастичното. Естествено, свръхестествено и пак свръхестествено. – Езиков свят (Orbis linguarum), VІІІ / 2010, 1, 70–75.

Михайлов, К. Литературоведът като теолог. – Преходи и граници. Сборник с доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (18–19.05.2009). Съст. П. Карагьозов, Ю. Стоянова. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 131–140.

Михайлов, К. Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата. С., Нов човек, 2007.

Михайлов, К. Мориак и Бернанос. Два романни свята между насилието и любовта. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2006.

Михайлов, К. К. С. Луис: да намериш своето истинско аз. – Християнство и култура, V / 2006, 2–3 (18–19), 75–82 [http://liternet.bg/publish20/k_mihajlov/k_s_luis.htm].

Михайлов, К. Жан Валжан и силата на приемащата любов. – Християнство и култура, 2005, 4 (16), 128–131 [http://liternet.bg/publish20/k_mihajlov/znan.htm].

Форд, Пол Ф. Нарния пътеводител. С., ИК “Бард”, 2008.

Хаджикосев, С. Западноевропейска литература. Част пета. Големите френски реалисти от XIX век. С., Ciela, 2009, 345–358.

Хаджикосев. С. Последният титан на класическия хуманизъм. – Във: Сред шедьоврите. С., Сампо, 1994, 249–285.

Хубенова, Цв. Утопия и сатирична утопия. – Във: Цв. Хубенова. Сатиричните романи на И. Уо, О. Хъксли и Дж. Оруел. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1992, 36–42.

Честъртън, Дж. Кийт. Парадоксите на християнството. – Във: Дж. К. Честъртън. Ортодоксия. С., Славика, 1994, 99–122.

Kranz, G. Lexicon der christlichen Weltliteratur. Freiburg / Basel / Wien: Herder, 1978.

Payne, L. The Christian Worldview of C. S. Lewis as Incarnational Reality. Grand Rapids, Michigan, 2002⁵.

Rousset, J. Une forme littéraire: le roman par lettres. In: J. Rousset. Forme et signification. P.: José Corti, 1992³, 65–103.

Todorov, Christo. Histoire de la litterature française XVIIIe - XXe s. : Le Roman, La Poesie. V. Tarnovo, Faber, 1998².

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009