Литература и идеологии

 

Доц. Д-р Бойко Пенчев

 

 

Курсът въвежда студентите в проблематиката на отношенията между литература и идеологии в контекста на модерността. Извеждат се ключовите характеристики на класическите политически идеологии (либерализъм, консерватизъм, социализъм) и се проследяват начините, по които те присъстват в публичния дебат от Освобождението до наши дни. Разглеждат се проблеми като формирането на автономно литературно поле, дебата за ролята на интелигенцията, концептуалната основа на различните модели за литературен канон. Работи се с критически и манифестни текстове от историята на българската литература и култура, както и с представителни теоретични трудове от историята на модерната философия и социология.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1-2	Модерността - теоретични аспекти	4
2-4.	Българската модерност и дебатът "либерали - консерватори"	4
5.	Що е идеология?	2
6.	Модернизацията и бюрократичното поле. Раждането на интелигенцията	2
7.	Идеята за общност: националистическа и социалистическа идеология през 80-те и 90-те години на 19 в.	2
8.	Модернизацията и автономизирането на литературата. Идеологията на естетическото	2
9.	Канонът I	2
10-11.	Бунтът на авангард	4
12.	Съветският културен стил	2
13.	Десният проект между Войните	2
14.	Канонът II. Мит и литература през 20-те и 30-те	2
15.	Канонът III. Социалистическият консерват	2

 

 

Форми и методи на оценяване: Устен изпит

 

Литература:

 

Андерсън, Бенедикт. "Въобразените общности", С., 1998

„Балканският 19ти век. Нови прочити», съст. Диана Мишкова, С. 2006

Бауман, Зигмунт. “Живот във фрагменти”, С., 2001

Боаз, Дейвид. "Либертарианството. Въведение", С., 2004

Богданов, Богдан. "Мит и литература II", С., 1999

Богданов, Богдан. "Промяната в живота и текста", С., 1998.

Бурдийо, Пиер. "Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле", изд. Дом на науките за човека и обществото, С., 2004

"Българският канон? Кризата на литературното наследство" (сборник) , С., 1998

Вебер, Макс. "Социология на господството. Социология на религията", С., 1992

Гелнър, Ърнест. "Нации и национализъм", С., 1999

Даскалов, Румен. «Българското общество 1878-1939.”, С., 2005

Даскалов, Румен. «Как се мисли Българското възраждане”. София: Лик, 2002.

Деянова, Лиляна. «Очертания на мълчанието: Историческа социология на колективната памет”, С., 2009

Еленков, Иван. "Родно и дясно", С, 1997

Еленков, Иван. “Спорът “индустрия или земеделие” от началото на века”. В:”Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята” (сборник), С., 1993

Еленков, Иван. «Дебатът за фашизма сред историците в България през ХХ век - историографски контекст и функции”. В: Ars inveniendi. Изследвания в чест на проф. Ивайло Знеполски. С., 2002.

“Защо сме такива?”, УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1994

Камбуров, Димитър. "Пост-теорията като български случай", "Литературна мисъл", 1995-96/кн.3

"Консерватизмът. Т.1 и т.2", съст. Светослав Малинов, С., 2000

Манчев, Боян. "Модерност и антимодерност. Българският националекзотизъм".

http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm

Мишкова, Диана. “Приспособяване на свободата. Модерност - легитимност в Сърбия и Румъния през XIX век”, С., 2001

Пенчев, Бойко. “Цариград и пространственото конструиране на българската национална идентичност през XIX в.” - В: Подвижните Балкани. Изследвания на проекта NEXUS (2000-2003), съст. Александър Кьосев, С., изд. “Просвета”, 2009

Пенчев, Бойко. „Идилия и модерност”, Литературен вестник, 21-27.04. 2010, бр.15

Стефанов, Валери. “Българската интелигенция в театъра на дискурсите”. В: Валери Стефанов, “Литературната институция”, С., 1995

Тейлър, Чарлс. “Безпокойството на модерността”, С., 1999

Тейлър, Чарлс. "Източниците на Аза", С., 2003

Фуко, Мишел. "Трябва да защитаваме обществото", С., 2003

Хабермас, Юрген. "Философският дискурс на модерността", С., 1999

Хабермас, Юрген. "Структурни изменения на публичността", С., 1995

Хранова, Албена. “Историография и литература”, С., 2011 г.

Христов, Тодор. "Легитимирането на държавната власт и селските бунтове от 1900 г." (2007)

сп."Литературата", 2001/кн.11 (Тема на броя: "Вазов. Канонът и класичното")

сп. "Глас", 1996/кн.15-16. Тема на броя: "Канонът")

 

Burger, Peter. The Theory of Avant-Garde (1974)

Groys, Boris. The Total Art of Stalinism. Princeton, 1992

Eagleton, Terry. Ideology. An Introduction

Mohler, Armin. Die konservative Revolution in Deutschland 1918 – 1932., 1949

Guillory, John. Cultural capital: the problem of literary canon formation, University of Chicago Press, 1993

Stern, Fritz. The Politics of Cultural Despair. A study in the Rise of the Germanic Ideology, University of California Press

Thompson, John B. Ideology and Modern Culture, Stanford Univerisity Press, 1990

Thompson, John B. Ideology and Modern Culture

Zizek, S. The Sublime Object of Ideology. London: Verso, 1994

Zizek, S. Mapping Ideology (Mapping), Verso books, 1995

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009

Литература и медийни дискурси

 

Доц. д-р Тодор Христов

 

Курсът запознава студентите с една от най-жизнените съвременни теоретични дисциплини – медийната теория. Подложени на обстоен анализ са преплитанията между литература и медии и начините, по които то влияе върху съвременното писане, върху начините на четене и жанровете на съвременната литература. Курсът изгражда у студентите умения да мислят критично медийната среда на литературата и киното, политическите и икономическите стратегии, формиращи тази среда, както и обвързаността на литературните, филмовите и академичните институции с медийните технологии. Отделено е особено внимание на прилагането на изучаваните теоретични модели към анализ на конкретни случаи на взаимодействие между литературни и филмови текстове.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение	2
2.	Капитал и публичност	2
3.	Културната индустрия	2
4.	Технокапитализмът	2
5.	Художествената творба и нейните копия	2
6.	Спектакли и симулакруми	2
7.	Модели на комуникация	2
8.	Комуникация и хегемония	2
9.	Интерпелацията	2
10.	Кодиране, декодиране, метакодиране	2
11.	Субкултура и стил на живот	2
12.	Практики на себе си	2
13.	Четене на телевизия	2
14.	Потребителски тактики	2
15.	Дискурсивни мрежи	2

 

Форми и методи на оценяване:

Оценката от курса се формира въз основа на следните показатели: 50% устен изпит; 30% курсова работа; 20% участие в курса.

 

 

Литература:

 

Бенямин, В. 2000. Озарения. София: Критика и хуманизъм

Бодрийар, Ж. 1996. Към критика на политическата икономия на знака. София: Критика и хуманизъм

Бодрийар, Ж. 1995. Илюзията за края или стачката на събитията. София: Критика и хуманизъм

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”

Хоркхаймер, М., Адорно, Т. 1999. Диалектика на Просвещението. София: Гал-Ико

Христов, Т. 2012. Истината на конспиративните теории, или президентът и извънземните. Семинар БГ 7 http://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy7-kiberfolk/

Христов, Т. 2011. Публикуването в интернет и отвличането на авторското право. Семинар_БГ 6

Христов, Т. 2011. Цената на публичността: Протестите срещу генно модифицираните организми и производството на новини. В: Дичев, И., Спасов, О. (ред.) 2011. Нови медии и нови форми на мобилизация. София: Ciela 187-214

Христов, Т. 2010. Съпротивата като лукс: Субкултури, идентичност и практики на себе си. Семинар_БГ 2010 3 http://www.seminar-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=267&Itemid=75

Христов, Т. 2010. Индустриализиране на свободата. Критика и хуманизъм 2010 34.4: 191-198

Христов, Т. 2008. Цифровите неравенства. Социологически проблеми 2008 3-4: 149-157

Baudrillard, J. 2000. The Spirit of Terrorism: And Requiem for the Twin Towers. Verso: London

Baudrillard, J. 1995. The Gulf War Never Happened. Polity Press: Oxford

Baudrillard, J. 1994. Simulacra and Simulation. Michigan UP: Ann Arbor

Baudrillard, J. 1993. Symbolic Exchange and Death. Sage: London

Baudrillard, J. 1985. The Masses: The Implosion of the Social in the Media. New Literary History 16.3: 577-89Durham, M., D. Kellner. (eds.) 2001. Media and Cultural Studies: Keyworks. Blackwell

Debray, R. 1996. Media Manifestos: On the Technological Transmission of Cultural Forms. London: Verso

Hardt, M., A. Negri. 2000. Empire. Harvard UP

Hesmondhalgh, D. 2002. The Cultural Industries. London: Sage

Kellner, D. 2003. Media Spectacle. Routledge

Kellner, D. 1995. Media Culture: Cultural Studies, Identity and Politics between the Modern and the Postmodern. Routledge

Kittler, F. 1999. Gramophone, Film, Typewriter. Stanford UP

Kittler, F. 1997. Literature, Media, Information Systems. Routledge

Kittler, F. 1990. Discourse Networks 1800 / 1900. Stanford UP

Landow, G. 2006. Hypertext 3.0: Critical Theory and New Media in an Era of Globalisation. Baltimore: Johns Hopkins UP

Lash, S, J. Urry. 1994. Economies of signs and space. London: Sage

Details

Category: Литературознание

Created: 25 July 2012

Литература и кино

 

доц. д-р Огнян Ковачев

 

Курсът представя канонични произведения от европейските и американските литератури и техните филмови адаптации. Съпоставянето им проследява влиянието на литературния дискурс върху зараждането на киноезика и филмовата естетика, както и обратното влияние на киното върху естетическите конвенции и социокултурните статути на литературата през двадесети век. Тези взаимодействия се анализират в проблемни области като: киното – „терминатор” или медиатор на литературата, „за” и „против” екранизацията, наративните стереотипи на литературата и тяхната употреба във филмовия разказ и др.

Целта на курса е да запознае студентите с разнообразието от адаптации на канонични литературни творби, както и с канонични филмови адаптации, да формира умения за историческо осмисляне и да провокира изследователски интерес към разнообразните форми на взаимодействие между литературата и киното. От курсистите се изисква предварително запознаване с анализираните литературни и филмови произведения, както и познаване на историята на западноевропейските литератури.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение в проблематиката на курса	2 часа
2.	Преображения на епоса в киното	2 часа
3.	Шекспир на екрана	2 часа
4.	Франкенщайн: противната рожба	2 часа
5.	Повествователни техники и визуални акценти в реалистичния наратив	2 часа
6.	Функции на детайла и изграждането на ритъма.	2 часа
7.	Вампирът – образ невъзможен?	2 часа
8.	Франц Кафка. Съществува ли свят извън разказа/визията за него?	2 часа
9.	Сюрреализмът в поезията, живописта, киното	2 часа
10.	Психо: майката и синът, литературата и киното	2 часа
11.	451˚ по Фаренхайт: четенето забранено	2 часа
12.	Фотоувеличението: разказът, фотографията, филмът	2 часа
13.	Постмодерният роман/ постмодерното кино	2 часа
14.	Свобода и граници на филмовата интерпретация	2 часа
15.	Литературата във филма	2 часа

 

Форми и методи на оценяване:

Крайната оценка се формира от следните компоненти: тест за текущ контрол, курсова работа, устен изпит, присъствие и участие. Студент с повече от четири отсъствия не се допуска до устен изпит.

    

Литература:

 

Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. Народна просвета: София, 1983-85

Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, Колибри: София, 2004-06.

Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965

Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema)

Барт, Ролан. Въображението на знака. Народна култура: София, 1991

Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. Агата-А, София, 2001

Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88

Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. УИ „Св. Климент Охридски”: София, 2008, сс. 180-193

Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18

Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10

Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, година 42-ра, 2009, сс. 19-23

Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.

Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973

Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970

Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? Наука и изкуство: София, 1992

Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Исскуство: Москва, 1968

Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.

Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988

Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979

Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957

Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005

Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Cornel University Press: Ithaca and London, 1978

Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981

Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. Longman: London & New York, 2009

Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2^nd Edition. Routledge, 2011

Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989

Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993

Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Debate. Cambridge University Press, 2003

Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000

Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006

McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996

Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986

Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000

Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003

Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976

Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Blackwell: Oxford, 2004

Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Blackwell: Oxford, 2005

 

Details

Category: Литературознание

Created: 09 September 2009

 

Литература и модерност

 

Доц. Д-р Бойко Пенчев

Гл. ас. Дарин Тенев

 

Курсът разглежда литературата като пресечна точка на снопа от социални, културни и етически проблеми, пораждани от процеса на модернизация. Учебното съдържание е разделено на две относително самостойни части: „Селото и модерността: репрезентации и идеологически напрежения” и „Поезията на Т.С. Елиът и предизвикателствата на модернизма”. Целта е да се анализират успоредно „глобалните” и „локалните” аспекти на проблематиката, като се изработи понятиен апарат, който анализира литературните текстове отвъд националния им контекст.  

 

Лекционен курс

 

Литература и модерност част 1.

Селото и модерността: репрезентации и идеологически напрежения

 

Анотация:

 

Курсът проследява репрезентирането на селото и селския човек в българската литература от Възраждането до края на ХХ в. Вниманието е насочено към контрамодерната идеология, заложена много често в селската тема; проследява се историята на патриархалната ретроутопия като ценностен и образен фундамент на българската литература. Специално внимание се отделя на онези произведения, в които традицонната тематика става отправна точка за преобръщане и обновяване на традицията. Проследяват се връзките между литературата и дискурсът на етническото самоописание, като по този начин се проблематизират моделите за национална идентичност, формирани и работещи в последния век и половина.  

 

Форми и методи на оценяване:

Курсова работа.

 

Лекционен курс

 

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Откриването на старината. Етнографски, литературни и политически моделирания на „народа” през XIX в.	2
2.	Патриархалната идилия и контрамодерните нагласи в българската култура от края на ХIХ век	2
3.	Народът на кръга “Мисъл”	2
4.	Трансгресивното село на 20-те години. Ангел Каралийчев	2
5.	Патриархалната утопия в междувоенния период. Йордан Йовков и Константин Петканов.	2
6.	Демитологизацията на патриархалната идилия в лявата литература на 30-те години. Георги Караславов.	2
7	Податливото село: темата за колективизацията в литературата на 50-те.	2
8	Съпротивата на селянина: ранните разкази на ВАсил Попов	2
9.	Анти-селото на Йордан Радичков	2
10.	Пародирането на идилията в прозата на 60-те	2
11.	“Диви разкази” и органичният човек	2
12.	Вариациите на “Последно лято”	2
13.	Постмодерното село на 70-те	2
14.	Цикличното време на селото. Консервативният проект на Тончо Жечев.	2
15.	Селското и преходът	2

 

Литература:

 

Аврамов, Димитър. “Движението “Родно изкуство”. В: Димитър Аврамов, “Диалог

между две изкуства”, С., 1993

Еленков, Иван. “Версии за българската идентичност”. В: Защо сме такива?!, съст. И.Еленков, Р.Даскалов, С, 1994 г.

Знеполски, Ивайло. Кинематографичният процес: Изграждане на социалистическата култура на българското кино, С., 1980

Куюмджиев, Кръстьо. „Феноменът Радичков”, Л_и_т. м_и_с_ъ_л, 1977, N 1, c. 3 - 14.

Малинов, Светослав. “Размисли за българския популизъм”. От:

http://www.eurozine.com/articles/2008-01-23-malinov-bg.html

Ничев, Боян. Съвременният български роман, С., БП, 1981

Панова, Искра. “По повод на един “мит”, Философска мисъл, 1980, № 7, 13-34.

Пенчев, Бойко. Българският модернизъм: моделирането на Аза, С., 2003

Пенчев, Бойко. Септември ’23: идеология на паметта, С., 2006

Пенчев, Бойко. “Цариград и пространственото конструиране на българската национална идентичност през XIX в.” - В: Подвижните Балкани. Изследвания на проекта NEXUS (2000-2003), съст. Александър Кьосев, С., изд. “Просвета”, 2009

Пенчев, Бойко. „Идилия и модерност”, Литературен вестник, 21-27.04. 2010, бр.15

Иван Мешеков, "Йордан Йовков - романтик реалист", 1947

Станков, Иван. Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм, С., 2010

Тиханов, Галин. Жанровото съзнание на кръга "Мисъл, С., 1998

Янев, Владимир. „Диви разкази” в българската литературна критика”.

http://liternet.bg/publish13/v_ianev/divi.htm

 

 

 

Литература и модерност част2.

Поезията на Т.С. Елиът и предизвикателствата на модернизма

 

Анотация

 

Тази част от курса „Литуратура и модерност” има за цел да запознае студентите с едно от най-представителните имена на високия модернизъм – Т. С. Елиът, като чрез обсъждането на най-значимите негови произведения бъдат откроени основните черти на модернистичната литература, както и специфичното място на поета в нея.

Поезията и критическите текстове на Елиът позволяват да се въведат проблеми като тези за кризата в литературата между двете световни войни, за преосмислянето на ролята на всекидневието, за новата функция при използването на митологични сюжети и съответно на мита като цяло, за предоговарянето на отношението между онова, което може да бъде казано, и онова, което не може, за отношението между новото и класическото и т.н. Паралелно с Елиът са дискутирани и други модернистични творци – от Бодлер, през Валери, Рембо или Паунд, до Джойс и Вирджиния Улф, а същевременно в полезрението на прекия изследователски интерес попадат и различни теории, свързани с някои от най-влиятелните имена от първата половина и средата на двадесети век като Джеймс Фрейзър, Макс Вебер, Едмунд Хусерл, Валтер Бенямин, Т.В. Адорно и М. Хоркхаймер и др.

Елиът е интересна фокализираща точка, през която се проследява също и развитието на литературнокритическата мисъл от втората половина на двадесети век. В това отношение рецепцията на неговото творчество може да се интерпретира като симптом на историята на критиката през двадесети век.

 

Форми и методи на оценяване:

Оценяването е комплексно. То се състои от три компонента. На първо място, всеки от студентите трябва да направи представяне на даден проблем, свързан с обсъждано произведение на Елиът, в рамките на семестъра. На второ място, в края на семестъра всеки от студентите трябва да напише курсова работа или да разработи детайлен план за изследователска работа върху някоя от поемите. Накрая, тази работа трябва да бъде представена и обсъдена с останалите студенти.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение. Цикълът „Ариел”
2.	„Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок”. Бодлер и Елиът.
3.	Кризата на модернизма като криза на смисъла. Валери и Хусерл. Европа като духовна форма. Проблемът за безкрайността.
4.	„Пустата земя”. Въведение и първа част („Погребението на мъртвите”).
5.	„Пустата земя”, втора част („Игра на шах”). Роля на интертекстуалността. Препратки към Овидий, Шекспир, Уебстър, Милтън.
6.	„Пустата земя”, трета част („Огнената проповед”). Джеси Уестън и легендите за краля-рибар. Пророческото слово. Тирезий и старозаветните пророци. Възел на времето.
7.	Префункционализиране на мита. Ролята на Фрейзър. Зациклянето на мита. Мит и просвещение, или Елиът през Адорно и Хоркхаймер.
8.	„Пустата земя”, четвърта и пета част. Упанишадите. Структура и функция на метаекстовите пасажи в поемата. Фрагментаризиране.
9.	„Кухите хора”. Двете царства на смъртта.
10.	Елиът като критик. „Традиция и индивидуален талант”. Въпросът за класиката. Трите гласа на поезията в творчеството на Елиът. Границите на критиката.
11.	„Четири квартета”. Обща структура на квартетите. Първи квартет. Неслучилото се и възможността.
12.	„Четири квартета”. Втори квартет. Родовата история. Двата вида мрак. Проблем за мистическото.
13.	„Четири квартета”. Трети квартет. Далечното минало. Знание и мъдрост.
14.	„Четири квартета”. Четвърти квартет. Задача на изкуството. Изкуство и религия. Данте и Елиът.
15.	Обобщение. Елиът и модернистичната литература. Иновативност и консервативност. Всекидневие, мит, тревожност.

 

Литература

 

Литература на авторите на програмата:

Пенчев, Бойко, Българсикят модернизъм. Моделирането на Аза, София: УИ „Св.Климент Охридски”, 2003.

Пенчев, Бойко, „Прекосяване на пустия език”, Тъгите на краевековието, София: Литературен вестник, 1998.

Пенчев, Бойко, „Генеалогия на Аза”, Тъгите на краевековието, София: Литературен вестник, 1998.

 

Тенев, Дарин, Фикция и образ, Пловдив: Жанет 45, 2012 (под печат).

Тенев, Дарин, „Неопределеност и маргиналност при въвеждането на персонажи във фикционални произведения”, В: Маргиналното в/на литературата, съст. Рая Кунчева, София: Издателски център Боян Пенев, 2011, с. 417-442.

Тенев, Дарин, „Долина на умиращи звезди”, Moon lake. Сборник есета, София: Алтера, 2009, с.67-78.

Тенев, Дарин, „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59.

Тенев, Дарин, “Преразглеждане на кризата на модернизма в светлината на кризата на европейските науки с оглед изясняване ролята на литературата”, Електронно списание LiterNet, 22.10.2006, № 10 (83).

 

Избрана библиография

Бенямин, Валтер, Озарения, София: КХ, 2000.

Бодлер, Шарл, Естетически и критически съчинения, София: Наука и изкуство, 1978.

Валери, Пол, „Кризата на духа”, в: Човекът и раковината, прев.Георги Цанков, София: Народна Култура, 1988, с.177-203.

Елиът, Томас Стърнз, “Пустата земя”, прев. Георги Рупчев, в: сп. Панорама, бр.3-4/93г., с.139-148.

Елиът, Томас Стърнз, Т.С.Елиът, съст. Владимир Левчев, прев. Цв.Стоянов, София: Народна Култура, 1991, с.35-41.

Елиът, Томас Стърнз, Традиция и индивидуален талант, прев.Людмила Колечкова, Варна: Книгоиздателство “Георги Бакалов”, 1980.

Милтън, Джон, Изгубеният рай, прев. Александър Шурбанов, София: Народна Култура, 1981.

Ницше, Фридрих, Веселата наука, в: Съчинения в 6 тома, т.3, прев.Харитина Костова-Добрева, София: „Захари Стоянов”, 2002.

Ницше, Фридрих, Човешко, твърде човешко. Книга за свободните духове, т.2, прев.Донка Илинова, София: ИК „Христо Ботев”, 1993.

Ницше, Фридрих, Раждането на трагедията и други съчинения, прев. Христина Костова-Добрева, София: Наука и изкуство, 1990.

Ницше, Фридрих, Към генеалогия на морала, в: Съчинения в 6 тома, т.5, прев.Ренета Килева-Стаменова, София: „Захари Стоянов”, 2002.

Ницше, Фридрих, Отвъд доброто и злото, в: Съчинения в 6 тома, т.5, прев.Ренета Килева-Стаменова, София: „Захари Стоянов”, 2002.

Ницше, Фридрих, Залезът на кумирите, в: Съчинения в 6 тома, т.6, прев.Георги Кайтазов, София: „Захари Стоянов”, 2004.

Овидий, Публий Назон, Метаморфози, прев. Георги Батаклиев, София: Народна Култура, 1981.

Хоркхаймер, Макс и Теодор Адорно, Диалектика на Просвещението, прев.Стилиян Йотов, София: Гал-Ико, 1999.

Хусерл, Едмунд, Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, прев. Светлана Събева, София: Критика и Хуманизъм, 2002.

Хусерл, Едмунд, „Кризата на европейското човечество и философията”, прев.Светлана Събева, част 1, сп. „Критика и хуманизъм”, бр.4, 1993, с.13-27.

Хусерл, Едмунд, „Кризата на европейското човечество и философията”, прев.Светлана Събева, част 2, сп. „Критика и хуманизъм”, бр.5, 1998, с.45-52.

 

 

A Companion to T. S. Eliot, ed. D.E. Chiniz, Wiley-Blackwell, 2009.

Albright, Daniel, Quantum Poetics. Yeats, Pound, Eliot, and the Science of Modernism, Cambridge: Cambridge University Press, 1999.

Davidson, Harriet, T.S.Eliot and Hermeneutics. Absence and Interpretation in The Waste Land, Baton Louge & London: Louisiana State University Press, 1985.

Eliot, Thomas Sterns, The Waste Land. A Facsimile and Transcript of the Original Drafts, ред.Valerie Eliot, New York: Faber&Faber, 1971.

Eliot, Thomas Sterns, The Annotated Waste Land with Eliot’s Contemporary Prose, edited and annotated by Lawrence Rainey, New Haven & London: Yale University Press, 2005.

Eliot, Thomas Sterns, Collected Poems 1909-1963, London, Boston: Faber&Faber, 1974 (1963).

Eliot, Thomas Sterns, Collected Plays, London: Faber & Faber, 1962.

Eliot, Thomas Sterns, Knowledge and Experience in the Philosophie of F.H.Bradley, London: Faber&Faber, 1964.

Frye, Northrop, T.S.Eliot, Edinburgh and London: Oliver and Boyd, 1963.

Husserl, Edmund, Phantasie, Bildbewusstsein, Erinnerung, Gesammelte Werke, XXIII, Hrsg. Eduard Marbach, The Hague: Martinus Nijhoff, 1980.

Husserl, Edmund, L’origine de la géométrie, traduction et introduction par Jacques Derrida, Paris : PUF, 1962.

Husserl, Edmund, Experience and Judgment, trans. James S.Churchill, Karl Ameriks, Evanston: Northwestern University Press, 1973.

Iser, Wolfgang, “Image und Montage. Zur Bildkonzeption in der imagistischen Lyrik und in T.S.Eliots Waste Land”, In: Immanente Ästhetik, ästetische Reflexion. Lyrik als Paradigma der Moderne., Kolloquium Köln 1964, Hrsg. Wolfgang Iser, München, Verlag, 1966, SS.361-393.

Kenner, Hugh, “Bradley”, T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, pp. 36-57.

Kermode, Frank, Romantic Image, New York, London: Routledge, 1957.

Kermode, Frank, The Sense of an Ending. Studies in the Theory of Fiction, London, Oxford, New York: Oxford University Press, 1966.

Köhler, Wolfgang, The Place of Value in a World of Facts, New York: Meridian Books, 1959 (1938).

Koyré, Alexander, From the Closed World to the Infinite Universe, New York: Harper Torchbooks, 1958 (1957).

Leavis, F.R., “The Waste Land”, In: T.S.Eliot.A Collection of Critical Essays, pp. 89-103.

Mallarme, Stéphane, Œuvres complètes, Paris: Gallimard, Biblioteque de la Pléiade, 1945.

Matthiessen, F.O., The Achievment of T.S.Eliot. An Essay on the Notion of Poetry, London, Oxford, New York: A Galaxy Book, Oxford University Press, 1959 (1935).

Milton, John, Paradise Lost, London, New York: Penguin Books, 1996 (1667).

Mizener, Arthur, “To Meet Mr. Eliot”, In: T.S.Eliot.A Collection of Critical Essays, pp. 22-23.

Morris, George L.K., “Marie, Marie, Hold on Tight”, In: T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, pp.86-88.

Murphy, Russel E., Critical Companion to T.S.Eliot. A Literary Reference to His Life and Work, Facts on File, 2007. Rees, Thomas R., The Technique of T.S.Eliot, The Hague, Paris: Mouton, 1974.

Reiney, Lawrence, Revisiting The Waste Land, New Haven & London: Yale University Press, 2005.

Shakespeare, William, The Complete Works of William Shakespeare, Wordsworth Editions, 1996.

Stead, C.K.,  The New Poetic: Yeats to Eliot, Penguin Books, 1967 (1964).

Stead, C.K.,  Pound, Yeats, Eliot and the Modernist Movement, Macmillan, 1986.

Surette, Leon, The Birth of Modernism. Ezra Pound, T.S.Eliot, W.B.Yeats and the Occult, Montreal&Kingston, London, Buffalo: McGill-Queen’s University Press, 1993.

The Cambridge Companion to T. S. Eliot, ed. A. D. Moody, Cambridge: Cambridge University Press, 2005.

T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, ed. Hugh Kenner, Englewood Cliffs, New Jersey: Prentice Hall, 1962.

T. S. Eliot: The Waste Land. A Selection of Critical Essays, ed. C.B.Cox & A.P. Hinchcliffe, London: Macmillan, 1986.

T. S. Eliot: Plays. A Selection of Critical Essays, ed. A.P. Hinchcliffe, London : Macmillan, 1985.

T. S. Eliot. The Critical Heritage, vol. 1, ed. M. Grant, London : Routledge, 2005.

T. S. Eliot in Context, ed. J. Harding, Cambridge: Cambridge University Press, 2011.

Valéry, Paul, « Propos sur l’intelligence », In: Œuvres, t.1, Gallimard, Bibliothèque de la Pléiade, 1957, pp.1040-1058.

Valéry, Paul, « La politique de l’esprit », In: Œuvres, t.1, Gallimard, Bibliothèque de la Pléiade, 1957, pp.1014-1040.

Vikramaditya Rai, The Waste Land, A Critical Study, Delhi: Motilal Banarsidass, 1970.

Webster, John, “The White Devil”, In: The Duchess of Malfi and Other Plays, Oxford, New York: Oxford University Press, 1996, pp.1- 101.

 

Details

Category: Литературознание

Created: 21 July 2010