Литературознание

Литературознание

 

 

Литература и национализъм

 

доц. д-р Паулина Т. Стойчева

 

Дисциплината има за цел да запознае студентите от магистърска степен с някои от съвременните теории, свързани с проблемите за същността на нацията, времето на формирането на нациите, както и на национализма като тип мислене и светоотношение. Представят се различни гледни точки, принадлежащи на различни изследователи в сферата на социологията, с цел да бъде стимулирано самостоятелното мислене на студентите и избистрянето на собствената им позиция във връзка с разглежданите теми. Поставените теоретични въпроси се обвързват с конкретни литературни творби или проблеми, присъстващи в творчеството на автори от различни периоди.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Проблемът за различните форми на идентификация и на националната идентификация в частност като обект на внимание в различни сфери на хуманитаристиката

2

2.

Основни теории във връзка със същността на нациите и национализма – история на проблема

2

3.

Социологическото наследство на М. Вебер и проблемът за нациите.

2

4.

Теорията на Ханс Кон – основни постановки, посоки на мислене, проекции на теорията върху по-късни изследователи.

2

5.

Теорията на А. Смит и въпросът за връзката етнос – нация.

 

2

6.

Предпоставки за възникване на нацията. Основни компоненти при конструиране на представата за нация и национална принадлежност.

2

7.

Типове национално съзнание според начина на възникване и консолидация на нацията – тезата за „хоризонтално” и „вертикално” конструиране.

2

8.

Националното съзнание и отношението история – мит.

2

9.

Теорията на Б. Андерсън за „въобразените общности” – основни акценти.

2

10.

Теорията на Ъ. Гелнър – основни тези и полемичност. Връзката държава – образование – национално съзнание като важен акцент в тезата на Гелнър. - 2

2

11.

„Сблъсъкът на цивилизациите” на С. Хънтингтън – позиции и предизвикателства.

2

12.

Отношението религиозна идентификация – национална идентификация.

2

13.

Конструирането на Изтока и Запада като културни понятия. Българската национална идентификация и клишето за кръстопътната култура.

2

14.

„Позитивният” и „негативният” мит за българското (върху материали от българската литература)

2

15.

Интелигенция, нация, национализъм.

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Изготвяне на курсова работа и събеседване.    

 

Литература:

 

Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности. С., Критика и хуманизъм, 1998.

Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа. Кралица Маб, С., 2003.

Аретов, Николай. Национална митология и национална литература. С., Кралица Маб, 2006.

Аретов, Николай, Николай Чернокожев. Българска литература ХVІІІ – ХІХ век. Опит за история. С., Анубис, 2006.

Асман, Ян. Културната памет. С., Планета 3, 2002.

Атанасов , Владимир и Николай Чернокожев. Българската литература – диалогични прочити. С., ИК „Фенея”, 1998.

Балакришнан, Г. Националното въображение – Литературата, С., 2003. кн. 17-18

Балкански идентичности. С. Институт за изследване на интеграцията, 2001.

Балкански идентичности. Ч.2 С. Институт за изследване на интеграцията, 2002.

Балкански идентичности в българската култура. С. Кралица Маб, 2003.

Бенхабиб, Шийла. Конструиране на аза. С., 2001.

Боров , Цветан (Тодоров). Фейлетоните на Алеко Константинов. – Език и литература. 1996. кн. 3-4

Българска възрожденска интелигенция. Съст. Николай Генчев, Красимира Даскалова. С., Д-р Петър Берон, 1988.

Бъргър , Питър, Томас Лукман. Социалното конструиране на действителността. С., Критика и хуманизъм, 1996

Вебер, Макс. Генезис на западния рационализъм. С. Критика и хуманизъм, 2001.

Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. С. Просвета, 2004.

Вебер, Макс и Ернст Трьолч. Протестантска култура и модерна епоха. С. Просвета, 2006.

Гаврилова, Райна. Колелото на живота. (Всекидневието на българския възрожденски град) С. УИ „Св. Кл. Охридски”, 1999.

Гандев, Христо. От народност към нация. С., Наука и изкуство, 1988.

Гелнър, Ърнест. Нации и национализъм. С., Университетско изд. „Св. Кл. Охридски”, 1999.

Генчев, Николай. Социално-психологически типове в българската история. С., Септември, 1987.

Да мислим другото – образи, стереотипи, кризи ХVІІІ-ХІХ век. С. Кралица Маб, 2001.

Данова, Надя . Константин Георгиев Фотинов. С. БАН, 1994.

Дичев, Ивайло. От принадлежност към идентичност. С. ЛИК, 2002.

Елиас, Норберт. Към социогенезиса на понятията цивилизация и култура. В: Идеи в културологията. Т. 2,С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1993.

Ериксън, Ерик. Идентичност. Младост и криза. С., Наука и изкуство. 1996.

Защо сме такива? С. Просвета, 1994.

Идентичности. С., Международен център по проблемите на малцинствата и малцинствените взаимодействия, 1995.

Каравелов, Любен. Събрани съчинения в дванайсет тома. С. Български писател, 1979 - 1990

Кирова, Милена. Сънят на медуза: към психоанализа на българската литература. С.УИ „Св. Кл. Охридски”, 1995.

Кьосев, Александър. Списъци на отсъстващото. В: Кризата на литературното наследство. С., ИК „Александър Панов”, 1998.

Литературата. кн. 17-18. Тема на броя: Национализмите. 2003

Модерността – вчера и днес. С. Кралица Маб, 2003.

Неделчева, Таня. Идентичност и време. С., Акад. Изд. „Марин Дринов”, 2004.

Пелева, Инна. Тялото на национализма. С. Кралица Маб, 1998.

Пелева, Инна. Идеологът на нацията. Думи за Вазов. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 1994.

Ренан, Е. Що е нация? – Литературата, с., 2003. кн.17 – 18

Саид, Едуард. Ориентализмът. С., Кралица Маб, 1999.

Смит, Антъни. Националната идентичност. С., Кралица Маб, 2000.

Стефанова, Малина. Национална идентичност. С., Издателско ателие А6, 2000.

Стойчева, Татяна. Български идентичности и европейски хоризонти. 1870-1912. С. ИК „Изток Запад”, 2007.

Страшимирова, Светла. Българинът пред прага на новото време. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1992.

Текст и смисъл. Литературни анализи. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1992.

Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. С., Кралица Маб, 2004.

Фридман, Лорънс. Хоризонталното общество. С., Весела Люцканова, 2002.

Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността. Плевен, ИК „Еа”, 1999.

Хобсбом, Ерик. Нации и национализъм от 1780 до днес. С., Обсидиан, 1996.

Хол, Стюарт. Етническа принадлежност: идентичност и различие – Литературата, С., 2003. кн. 17-18

Шпет, Густав. Феноменология и етническа психология. С., ИК „КК” 2003.

Bagehot, W. Physics and Politics. London, 1987.

Bernstein, Richard. Are We to be a Nation? Cambridge etc, Harvard Univ. Press, 1987.

Bhabha, Homi.The Location of Culture. London, Routletge, 1993.

Boot, Wayne. D Rhetoric of Irony. Chicago, Chicago University Press, 1974.

Boswell, David, Jessica Evans. (eds.) Representing the Nation. London, Routletge, 1999.

Geary, Patrick. The myth of Nations. Princeton, Princeton Univ. Press, 2002.

Hall, Catherine. Cultures of Empire. Manchester, Manchester University Press, 2000.

Hall, Stuart. Cultural Identity and Diaspora. In: Identity, Community, Culture, Difference. London, 1990.

Hutchinson, John and Anthony Smith eds. Ethnicity. Oxford, Oxford Univ. Press, 1996.

Hutchinson, John and Anthony Smith eds. Nationalism. Oxford, Oxford Univ. Press, 1994.

Kertzer, David and Dominique Arel (eds). Census and Identity. Cambridge, Cambridge Univ. Press, 2002.

Kohn, Hans. The Idea of Nationalism. Second ed., New York, Collier – Macmilanq 1967.

Pecora, Vincent (ed.) Nations and Identities. Oxford etc., Blackwell, 2001.

Poole, Ross. Nation and Identity. London, Routletge, 1999.

Seton-Watson, Hugh. Nations and States. An Enquiry into the Origins of Nations and the Politics of Nationalism. Bouldler, Colo. Westview Press, 1977.

Smith, Anthony. Chosen Peoples. New York etc., Oxford Univ. Press, 2003.

Smith, Anthony. Nationalism and Modernism. London etc., 2000.

Young, Robert. White Mythologies. London, Routledge, 1990

 
Details
Category: Литературознание

Литература на модернизма

 

Проф. д-р Миглена Николчина

 

Курсът разглежда съществените тенденции, автори и произведения на литературата (лирика, роман и драма) на европейския модернизъм от първата половина на XX век.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

География на модернизма. Центрове и течения.

2

2.

Модернизмът и традицията. Манифестът като специфичен феномен на епохата.

2

3.

Проблемът за авторството, творчеството и гения.

2

4.

Революцията в езика. Публиката.

2

5.

Търсения в романа. Композицията.

2

6.

Търсения в романа. Техники на писането.

2

7.

Персонажи и гледна точка. Поток на съзнанието.

2

8.

Сънят, несъзнаваното, “дяволското”.

2

9.

Драмата: илюзия и действителност.

2

10.

Драмата: лице и маска, криза на идентичността.

2

11.

Лириката. “Ясно” и “неясно” писане.

2

12.

Лириката и другите изкуства: музика и образ (символизъм, имажизъм, визуални стихотворения, опространствяване на текста).

2

13.

Лириката: езикови утопии и частни теории.

2

14.

Жените и модернизма.

2

15.

Може ли да има поезия след Аушвиц?

2

 

Форми и методи на оценяване:

Участие в семинарните дискусии, курсова работа.

 

 

Литература:

 

Димитър Аврамов. Бодлер. С., 2010.

Исак Паси. Томас Ман, С., 2008.

Миглена Николчина. Смисъл и майцеубийство. Прочит на Юлия Кръстева през Вирджиния Улф, С,, 1997.

Дарин Тенев Фикция и образ. П., 2012.

Надежда Радулова. Палимпсестът като фигура на женствеността: прочит на модернизма през поетиката на Хилда Дулитъл, Джийн Рис и Марина Цветаева) (докторска дисертация, 2006)

Надежда Радулова. Джийн Рис. Призраци и палимпсести. http://liternet.bg/publish13/n_radulova/prizraci.htm

Петя Абрашева. Повествователни модели в модерната проза (Експерименталните романи на Вирджиния Улф - между изображението на “живота” и живопистта) (докторска дисертация, 2009)

Петя Абрашева. Архитектурата на модернизма или как е построена „Стаята на Джейкъб” на Вирджиния Улф.

http://liternet.bg/publish20/p_abrasheva/arhitekturata.htm

Теодора Цанкова. Портретът в литературата на модернизма (Оскар Уайлд, Хосе Мартинес Руис "Асорин", Джеймс Джойс) (докторска дисертация, 2012)

Теодора Цанкова. „Пигмалион” на Бърнард Шоу. Метаморфози на мита. http://liternet.bg/publish19/d_tenev/prerazglezhdane.htm


 
Details
Category: Литературознание

Литературата - политики на идентичността и различието

 

Проф. д-р Миглена Николчина

 

Курсът разглежда политиките на идентичност и различие, които доминират в западната литературна наука и теория през последната трета на XX век. В него са включени както защитници на “края на големите наративи” (по Лиотар), така и някои от най-сериозните му критици. Дискусиите ще се опират на примери от киното и литературата.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Кризата на универсализма и просвещенските ценности.

2

2.

Половата идентичност и дебатите около термина джендър.

2

3.

Универсален субект и мъжко господство.

2

4.

Mъжественост - женственост: от философските до всекидневните представи

2

5.

Психоанализата и културата на 20 век. Теории за мъжката и женската сексуалност.

2

6.

Любовта - европейският феномен. Идентичност и различие през призмата на любовната двойка

2

7.

Теории и репрезентации на хомосексуалността.

2

8.

Отвъд половото различие: андрогинът и машината. Половото различие и новите технологии.

2

9.

Съвременни дилеми на равенството.

2

10.

Расизъм и етноцентризъм.

2

11.

Мултикултурализъм и либерална демокрация.

2

12.

Глобализация и антиглобализъм.

2

13.

Биополитика и гол живот.

2

14.

Феминизъм и универсализъм.

2

15.

Човекът – един (не)завършен проект?

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Участие в семинарните дискусии, курсова работа.

 

 
Details
Category: Литературознание

Литература, общество, култури

 

Доц. Д-р Катя Станева

 

Целта на курса е да представи в исторически и теоретичен план различните социални модуси на литературата, режимите, в които работи литературният текст в сменящите се културни контексти. Основният акцент ще бъде върху културно-строителните и идеологико-политически употреби на българската литература, върху социалното й битие от Възраждането до наши дни.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Проблематизмът на понятията граници и периодизации.

2

2.

Български литературни истории – изследователските проекти на Ив. Д. Шишманов, Б. Пенев, М. Арнаудов, П. Динеков, Д. Леков; академични версии; международни компаративистични проекти

2

3.

Регионални, зонални, национални литературни системи. Модели на представяне, автолегитимации на конкретни културно-исторически формации -   книги за книгите на Средновековието, Възраждането, модерността

2

4.

Национална литература и национална идентичност.

2

5.

Социализация на литературата; история на книгата и литературната и социокултурната история.

2

6.

Четенето като културна практика (Мишел дьо Серто, Люсиен Февр, Роже Шартие).

2

7.

Литературен текст и контекстуалност.

2

8.

Социология на литературата – френски, немски, полски школи.

2

9.

Естетики на възприемането. Изследователската група „ Поетика и херменевтика“ в Констанц.

 

2

10.

Дестабилизиране на границите на хуманитарните полета през 70-те години на ХХ век.

2

11.

Понятието литературен вкус.

2

12.

Дебатът за масовата литература.

2

13.

История на превода като история на културната мрежа и памет.

2

14.

Културни политики

- американският модел

- френският модел

- нормативи на ЕС

2

15.

 

Съществува ли “балканска литература” (респ. балканско кино, балкански хумор, балканска култура)?

2

 

 

Форми и методи на оценяване: курсова работа и събеседване

 

Литература:

 

Шишманов, Ив. Избрани трудове. Съставител К. Топалов. УИ“Св. Климент Охридски“.С., 2012.

Балканистичен форум, кн.2,2011. Тема на броя: Говорейки Възраждането.

Станева, К. Българското възраждане – контексти и концептуализации. – В: Балканистичен форум, №2, 2011, с.46-60.

Критика и хуманизъм. Тема на броя: Литература. Историография. Социология. Кн.29, бр.2/2009.

Милчаков, Я. Социални полета на литературата. С., 2009.

Литературата, кн.5,2009. Тема на броя“: Преводимост на българската култура; Литературата, кн.6. Тема на броя: Съдбата на идеологиите.; Литературата, кн.7, 2010. Тема на броя: Четене и разбиране.

Станева, К. Робско битие и изход (Българските писатели за реформите в Османската империя) – В: Източна Европа и Източна Азия. Исторически опит и системи. Международна научна конференция 2011, С., 2011, с.165-173; същото: Робско битие и Изход (Българските писатели за реформите в Османската империя) – www.litclub.bg - 7 март 2011.

Пелева, И. Българска възрожденска (и друга) литература - между методологията и методиката- Електронно списание LiterNet, 04.03.2007, № 3 (88).

Книга за книгите. АИ“Марин Дринов“, С.,2004.

Врина- Николов, Мари. Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. С., 2004.

Изер, В. Обхватът на интерпретацията. С., 2004.

Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. С., 2003.

Фуко, М. Трябва да защитаваме обществото. С., 2003.

Мишел дьо Серто. Изобретяване на всекидневието. Изкуства на правенето. С., ЛИК, 2002.

Шартие, Роже. Читателските общности.- В: История на книгата, книгата в историята. С., 2001.

Милчаков, Я. Социология на литературата, език и политика. С.,2001

Яус, Х. Роберт. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998

Литературата. Тема на броя:Литературната история. Кн.1, 1996.

Морен, Е. Духът на времето. С., 1995.

 

 

 

 

 


 

 
Details
Category: Литературознание

Литературата като психосоциален проблем и фактор

 

Доц. д-р Цветана Хубенова

 

Курсът дава интердисциплинарни знания, изследователски насоки и поле за дискусии върху общи за психологията, социологията и литературата теми, проблеми, концепти и взаимодействия. Отговаря най-общо на двата въпроса: 1. Как психологията и социологията присъстват в литературното творчество (как литературата дава знания от областта на психологията и социологията) и 2.как социологията и психологията обясняват литературното творчество, авторовите биографии и техните литературоведски интерпретации.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1-2

Литература и нейният контекст –биографичен, културноисторически, социален, политически, идеологически и психологически. Писане и четене на литература и времеви, пространствени и джендър езикови обуславяния и лимити.

4

3-4.

Характер в литературата и в психологията. Социален тип и личност и социална роля в литературата и в социалната психология. Древногръцка трагедия – роля, релационен контекст и съдба.

4

5.

Психоанализа и литература. История и практика. Напреженията и взаимните допълвания.

 

2

6.

Психотерапевтична природа на литературното писане и четене. Проекции, ценности, мотивации, намерения и интерпретации. Когнитивни карти. (практическо занимание)

2

7.

Дионис в литературата. Древногръцка трагедия, психосоциални комплекси.

 

2

8.

Лудостта като тема и проблем в литературата. За канона и традицията, за бунтовете и трансгресиите в литературата и в живота.

2

9-10.

Идентичност и литература. Индивидуална, етносна, национална, европейска, човешка – в литературата и в социалния живот.

4

11-12.

Мит и литература. Архетип и литература. Индивидуално и колективно несъзнавано

4

13.

Герой и дегероизация в литературата – социалнопсихологическа перспектива

2

14-15.

Съвременна вампиромания в литературата.Социално-психологически потребности и заболявания и масова култура.

4

 

Форми и методи на оценяване: семинарно участие в дискусиите и устна презентация върху избран проблем

 

 

Литература

 

Цветана Хубенова, Модерн, предмодерн, постмодерн. Литература и историзъм, Университетско издателство, 2005

Цветана Хубенова, Вилхелм Райх. Пулсации на живота и знанието, Семарш, 2005

Цветана Хубенова, Литературните Пигмалиони, сб. Как с думи се правят светове, Университетско издателство,2008

Цветана Хубенова, От танца към хорото на баба Неделя. „Магическият реализъм” в българската литература.,сб.Българистични студии, Университетско издателство,2004

Цветана Хубенова, “Космическа тъга в “Палата N 66(6)” на Чехов” , Седми национални славистични четения, София, 2004;

Northrop Frye, The Archetypes of Literature, in Fables of identity, N.Y.1963

Violet S.de Laszlo (ed.) Psyche and Symbol, A selection from the Writing of C. G. Yung, Garden City, N.Y.1958

Northrop Frye, Myth, Fiction and Displacement in Fables of Identity, The Bush garden,

Зигмунд фройд, Отвуд принципа на удоволствието, Върху сънищата, Три есета върху теория на сексуалността, Тотем и табу,

K.N.Dwivedi (ed.), The Therapeutic uUse of Stories, L. Routledge,1997

Swen Armens, Archetypes of the Family in Literature, Un. Of Washington Pr., 1966

Gary D. Fireman, Narrative and Consciousness. LITERATURE, Psychology and the Brain, Ox. Un. Press, 2003

Jacques Derrida, Freud and the Scene of writing, in Writing and Difference, Un. Of Ch. Press, 1978

Серж Москович, Социална психология, изд. Дамян Яков

Дончо Градев, Критична социална психология, Изток-Запад, 2012

Алфред Адлер, Наука за характера, Здраве, 2008

Ж. Лакан, Семейните комплекси, Сиела 2008

Франсоаз Долто, Всичко е език, Колибри,2006

Branimir М Rieger, Dionisus in Literature. Essays on Literary madness, Bowling Green state, 1994

Keith Rainer, Psychology of Reading, Un of Massachussets,1983

 
Details
Category: Литературознание